Определение по дело №2/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба на П. Т. З. от [населено място], чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, против Решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет Димитровград, в частта му по т. II, т. 1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], и в частта му по т. II, т. 2.1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място].

По направеното с жалбата особено искане за спиране изпълнението на решението в оспорените му части, мотивирано с твърдения, че същото било порочно и щяло да му причини необратими вреди, съдът намира следното:

Искането е направено в рамките на висящ процес за проверка законосъобразността на решение на Общински съвет Димитровград, което има белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и който подлежи на предварителното изпълнение по силата на закона - чл. 180, ал. 1 АПК, при наличието на правен интерес от него, тъй като той се презумира от факта на оспорване на самия акт, поради което искането се явява допустимо.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Съгласно чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 АПК, съдът може да спре изпълнението на общия административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно се приема, че именно в негова тежест е да установи наличието на горепосочените предпоставки, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение.

В настоящия случай жалбоподателят не сочи конкретни вреди по вид и размер, които би претърпял от предварителното изпълнение на оспореното решение, а твърденията му са прекалено общи, като не се подкрепят от каквито и да е било доказателства, вкл. не се установяват и от съдържащите се в административната преписка документи. Нещо повече, той не се е позовал на някакви нови факти, възникнали след постановяване на процесното решение, което съставлява кумулативно изискуема предпоставка за спиране изпълнението й. По делото няма данни нито за дължимия от него размер на таксата за битови отпадъци, нито за имущественото и финансовото му състояние. При това положение съдът е в невъзможност да прецени степента на твърдяното увреждане и неговата съпоставимост с обществената значимост на предварителното изпълнение на акта, а оттам и да изведе обосновано предположение за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Ето защо и с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 180, ал. 2 АПК приема за недоказани доводите на жалбоподателя.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че искането на П. Т. З. за спиране предварителното изпълнение на Решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет Димитровград, в частта му по т. II, т. 1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], и в частта му по т. II, т. 2.1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. Т. З. от [населено място], [улица]-21, за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет Димитровград, в частта му по т. II, т. 1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], и в частта му по т. II, т. 2.1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място].

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.