Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Ж. И. К., с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.
„....“ №..., вх...., ет...., чрез адв.Ж. Ж. – САК, против Наказателно постановление №20-0373-
000250/06.11.2020 год. на Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на
основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца. Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконсъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални
правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди, че деянието не е извършено от него
виновно, тъй като не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от адв.Ж.Ж., който поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление като излага доводи в подкрепа на това и претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, изразява становище, че изложените в жалбата аргументи са неоснователни и
необосновани. Счита, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната
гл. юрисконсулт К.В., в което са изложени съображения за осъществени от страна на
жалбоподателя обективни и субективни признаци на визираното в процесното НП
административно нарушение и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Под евентуалност се прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна, в случай, че е над
минималния размер, определен в Наредба №1/09.07.2004 год.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по
същество е неоснователна.
На 21.11.2019 год. бил сключен договор за покупко – продажба на МПС между „....“ ООД с
ЕИК .... от една страна като продавач и В.М.В. от гр.С. от друга страна като купувач,
съгласно който продавача продава на купувача лек автомобил марка и модел „Тойота Айго“
с рег.№....., като подписите на страните били нотариално заверени от Нотариус В.И. с рег.
№... /с рег.№..../21.11.2019 год./. В двумесечен срок от закупуването на автомобилът
собственикът не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в Сектор
„Пътна полиция“, поради което на 22.01.2020 год. в автоматизираната информационна
система на МВР било отразено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След прехвърляне собствеността на автомобила В.В. го
предоставил за ползване на жалбоподателя, който на 01.06.2020 год. го управлявал по ул.
„Първи май“ в близост до хотел „Соколица“ в гр.Смолян и където бил спрян за проверка от
дежурен полицейски наряд. В хода на проверката полицейските служители установили, че
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 22.01.2020 год. на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП, за което информирали водача Ж. К.. По този повод срещу К. бил
съставен АУАН серия АА с бл.№320254/10.06.2020 год. за нарушение на чл.140, ал.1 във вр.
с чл.143, ал.15 от ЗДвП. Образувана била пр. № ЗМ-70/2020 год. по описа на ОДМВР –
Смолян и пр. пр. № 1002/2020 год. по описа на РП – Смолян за престъпление по чл.345, ал.2
от НК. В хода на предварителната проверка Ж.К. обяснил, че до момента на полицейската
1
проверка не му било известно за прекратената регистрация на управлявания от него
автомобил. С Постановление от 04.08.2020 год. на РП – Смолян било отказано да се
образува досъдебно производство и прокурорската преписка била прекратена, а материалите
от нея били изпратени по компетентност на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР –
Смолян за извършване преценка за реализиране на административнонаказателната
отговорност.
Въпреки това не били предприети никакви действия по регистрация на автомобила, а
жалбоподателя Ж. К. продължил да го управлява като на 10.07.2020 год. се движел с него по
републикански път II – 86 в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив. Няколко дни след това
при обработка на заснетите клипове за превишена скорост от 10.07.2020 год. служител от
Сектор „ПП“ при ОДМВР - Смолян установил, че на 10.07.2020 год. в 09,15 часа в с.Хвойна
на път II – 86 при 58+550 км. лек автомобил „Тойота Айго“ с рег.№..... се движел със
скорост 63 км./ч. при ограничение до 50 км/ч. Така във връзка с установеното нарушение на
собственика на автомобила – В.М.В.бил издаден електронен фиш серия „К“ №3855891 за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. При извършена справка по история на регистрацията в
АИС – КАТ – регистрация на ПС и собственици се установило, че от 22.01.2020 год.
регистрацията на л. а. „Тойота Айго“ с рег.№..... била служебно прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод била образувана покурорска преписка №1340/2022 год.
по описа на РП – Смолян за престъпление по чл.345, ал.2 НК. В снетите от Ж.К. обяснения
същият потвърждава, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила, както и че
във връзка с предходна полицейска проверка разбрал за прекратената регистрация на
автомобила. Твърди, че след като платил гражданската застраховка на автомобила, която
също била изтекла, мислел, че регистрацията автоматично ще бъде възстановена. След
приключване на предварителната проверка с постановление от 09.10.2020 год.
наблюдаващия прокурор отказал да образува досъдебно производство и изпратил
материалите по компетентност на Началника на РУ – Чепеларе. За да прекрати преписката
наблюдаващия прокурор е приел, че извършеното деяние е малозначително по см. на чл.9,
ал.2 от НК, с оглед на което не съставлява престъпление.
След изпращане на препис от постановлението и материалите от преписката, на основание
чл.36, ал.2 от ЗАНН било образувано административнонаказателно производство, по което
на 06.11.2020 год. е издадено атакуваното наказателно постановление №20-0373-000250 от
Началника на РУ – Чепеларе. В НП е посочено, че на 10.07.2020 год. в 09,13 на път II-86
при км.58+550 в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив жалбоподателя управлявал лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег.№..... със служебно прекратена регистрация от 22.01.2020
год., на осн. чл.143, ал.15 ЗДвП – непререгистрирано в срок. Автомобила не е регистриран
по надлежния ред, определен в чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
с което осъществил състава на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приобщените по делото писмени доказателства – наказателно постановление №20-0373-
000250/06.11.2020 год., постановление на РП – Смолян от 09.10.2020 год., справка по
история на ПС от 24.10.2022 год., справка за МПС – „Тойота Айго“ с рег.№ ....., справка за
нарушител / водач, заповед №8121з-515/14.052018 год. на МВР, материалите по пр.пр.
№1340/2020 год. по описа на РП – Смолян / ЗМ №106/2020 год. на РУ - Чепеларе/, които
съдът възприема и кредитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
При така приетите за установени фактически положения, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди, по следните
съображения:
Наказателното постановление е съставено от компетентно длъжностно лице, съгласно
2
чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със заповед №8121з-515/14.052018 год. на Министъра
на вътрешните работи и съдържа изискващите се реквизити по чл.53, ал.2 ЗАНН във вр. с
чл.57 ЗАНН.
С изменението на чл.36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ е
предвидена възможност за образуване на административно-наказателна преписка без АУАН
и в случаите, при които прокурорът е отказал да образува наказателно производство. Такъв
именно е и разглежданият случай. С постановление от 09.10.2020 г. прокурор от РП -
Смолян е отказал да образува досъдебно производство във връзка с установеното в хода на
прокурорската проверка, че Ж. И. К. е управлявал на 10.07.2020 г. лек автомобил „Тойота
Айго” с рег. №..... със статус „служебно прекратена регистрация“ на 22.01.2020 г. по реда на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, и е изпратил постановлението си на наказващия орган. Въз основа
на този прокурорски акт е издадено процесното наказателното постановление, като в
последното изрично е посочен номерът на прокурорската преписка и датата на
постановлението на прокурора, с което е отказано образуване на досъдебно производство.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по
предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
„Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно превозно средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на
регистрация” е отмяна на административното разрешение превозното средство да се
използва в пътното движение /§6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
вменява в задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен
срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение.
По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място
жалбоподателят е управлявал по път отворен за обществено ползване /по см. чл. 2 от ЗДвП/
лек автомобил „Тойота Айго” с рег. №..... със служебно прекратена регистрация.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в законоустановения
срок процесното МПС не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху
МПС, поради което регистрацията е била прекратена служебно съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП
чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР. Надлежният ред за
регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с
оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не му било известно за служебно
3
прекратената регистрация на автомобила. От доказателствата по делото се установява, че на
01.06.2020 год. /т.е. преди настоящото деяние/ жалбоподателя е управлявал процесното
моторно превозно средство в гр.Смолян, където бил спрян за проверка от органите на МВР
и от които разбрал за прекратената регистрация на автомобила. По този повод е водена
друга предварителна проверка и срещу него бил съставен АУАН за същото нарушение,
който лично му бил връчен. Въпреки това, нито собственика, нито жалбоподателя, в
качеството му на ползвател не предприел действия за пререгистриране на автомобила, а на
10.07.2020 год. отново го управлявал по път отворен за обществено ползване. Именно тези
обстоятелства не изключват вината на К. за управлението на моторното превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Твърденията му, че след като заплатил
застраховката „ГО“ за автомобила, мислел че регистрацията се възстановява автоматично,
не оправдават неговото поведение. В качеството си на ползвател на автомобила и водач,
притежаващ СУМПС, К. е длъжен да познава вменените от ЗДвП задължения към
приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по
чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а оттам и да знае за последиците от неизпълнение на тези задължения,
още повече, че за това е бил уведомен и от органите на МВР, поради което несъмнено е
налице виновно поведение от негова страна. С оглед на това следва да се приеме, че К. е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран от АНО на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до
500 лв.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от
закона минимум при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, което според
настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е
от естеството да окаже достатъчно предупредително и превъзпитателно въздействие върху
нарушителя, така и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в
чл. 12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената
материалноправна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В
подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени
отношения са свързани с осъществяване на пътен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства като настоящото нарушение е
второ по ред и е установено във връзка с друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързано с превишаване на скоростта. С оглед тези съображения се налага извод,
че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Ж. И. К. за
извършеното от него деяние. Поради това обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в
размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената юрисконсултска защита, Съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0373-000250/06.11.2020 год. на
Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес
гр.С., ул. „....“ № ..., вх...., ет...., на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на РУ – Чепеларе към ОД на МВР -
Смолян сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
5