Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9518 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от Н.Р.Н.
срещу „С.п.“ ЕООД *** осъдителен иск с правно основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на неплатено адвокатско
възнаграждение, с цена на този иск 34 500 лева, и осъдителен иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка една вноска от падежа ѝ до дата 08.09.2020
г., с цена на този иск 1266,25 лева.
Ищецът Н.Р.Н. излага, че в качеството си на адвокат е
сключил с ответното дружество „С.п.“ ЕООД
договор за абонаментна адвокатска услуга с предмет възмездното, срещу
уговорено месечно възнаграждение, предоставяне на текуща правна помощ за дейността на дружеството за срок от
една година, при и по повод настоящи и бъдещи правоотношения на търговеца с
трети лица и работа по текущи казуси до 20 часа месечно. Ищецът твърди, че
започнал веднага изпълнение на договора, поради притеснения на управителя на
дружеството от парични претенции на трети лица и блокиране и запор на сметките
на дружеството във връзка с ппроблеми по проекти, породени от неизпълнение на
негови съконтрахенти от Р. Турция във връзка с проект за заснемане на филм
„Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу“. Ищецът посъветвал ответника да
регистрира нов търговец, на който да прехвърли вземанията и прехвърлимите
правоотношения, с оглед избягване на потенциални вреди от запори. Ищецът дал
указания на ответника за предприемане на действия във връзка с недоволство от
български артисти и изпълнители и други търговци. За защита на авторските и
сродните права на дружеството, като подал сигнали до Националния филмов център
и Министерството на културата и молби за защита до СГС по реда на ЗАПСП.
Ищецът твърди, че ответното дружество не изпълнило
задълженията си за заплащане на дължимите месечни адвокатски възнаграждение по
чл. 3 и 4 от договора. Ищецът признава факта на получаване от ответника на сума
от 3000 лева като „начално общо плащане“ за два договора – процесния и договора
за защита и съдействие спрямо дружеството „Д.Я.Е.“. Ищецът твърди, че ответникът
му дължи заплащане на главница по договора в общ размер 34 500 лева за 12
месечни вноски, включително и вноски за месеците октомври и ноември 2020 г.,
чийто падеж настъпвал след подаване на исковата молба, както и законна лихва за
забава на всяка от вноските, чийто общ размер посочва на 1266,25 лева.
Като се основава на изложените обстоятелства, ищецът Н.Р.Н.
прави искане до съда да осъди ответника „С.п.“ ЕООД да му заплати:
- сумата от 34 500 лева дължими суми за 12
абонаментни месечни възнаграждения за периода от сключване на договор за
абонаментна адвокатска услуга 11.11.2019 г. до дата 11.11.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба;
- сумата от 1266,25 лева обезщетение за забава по чл.
11 от договора върху всяка отделна вноска и падежа й до дата 08.09.2020 г.
Според препращането към чл. 11 и начина на формиране на това вземане в табличен
вид съдът приема, че претенцията е за обезщетение за забава е в размер на
законната лихва от датата на падежа на всяка от вноските до предявяване на
исковата молба.
Ответникът „С.п.“ ЕООД оспорва иска със следните
възражения:
- възражение за неоказана правна услуга във връзка с
регистрация на ново търговско дружество и прехвърляне на активите на това
дружество;
- възражение за неизпълнение от страна на ищеца на
задълженията му за правна защита на авторските права на ответника и за
неуважаване и недаване ход на подадените от ищеца молби за защита до СГС;
- възражение с твърдение за липса на квалификация и
опит на ищеца в сферата на авторските права и увреждане на дружеството поради
несвоевременни действия.
Съдът след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
следното:
Между страните не се
спори, че ищецът Н.Р.Н. е адвокат. Не се оспорва и заплащане на сумата от 3000
лева от ответника на ищеца. За доказване на договорните отношения с ответника,
ищецът е представил рамков договор за абонаментна адвокатска услуга с дата
11.11.2019 г. искане на ответника и указание на съда, ищецът е представил по
реда на чл. 183 ал. 1 от ГПК оригинала на договора в съдебно заседание на
04.02.20021 г. (л. 166-167). Ответникът е оспорил истинността на договора за
абонаментна адвокатска услуга в частта му относно автентичността на подписа за
възложител по договора. Съдът е открил производство за оспорване истинността на
документа в тази част и по искане на ответника е назначил съдебно-почеркова
експертиза. В указания му срок ответникът не е внесъл определения депозит за
експертизата, поради което същата не е изготвена. Поради недоказване на
оспорването съдът следва да кредитира представения документ като доказателство
за договорните отношения между страните.
Предметът на договора е
възмездно извършване от ищеца – изпълнител, на адвокатска услуга при условията
на месечно абонаментно обслужване, включваща текуща правна помощ за дейността
на възложителя за срок от една година от датата на сключване на договора.
Съгласно текста на чл. 1 от договора, абонаментната услуга се предоставя във
връзка с настоящи и бъдещи правоотношения на възложителя с трети лицаи включва
работа по текущите казуси на възложителя до 20 часа месечно. В договора било
уговорено месечно възнаграждение, което с цифри е изписано 3000 лева, а словом
шест хиляди лева (л. 4). След съпоставка на договора с останалите доказателства
по делото и с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, съдът
приема, че уговореното възнаграждение е било 3000 (три хиляди) лева месечно. Срокът
за заплащане на весечното възнаграждение бил до 10-то число всеки месец.
Действията на ищеца след сключването
на договора, установени от събраните по делото доказателства, са били за защита
на претендираните правата на ответника – възложител върху аудио-визуалното
произведение (филм) с наименование „Наим Сюлейманоглу – джобният Херкулес“. На
18.11.2019 г. и 27.11.2019 г. управителят на „С.п.“ ЕООД упълномощил ищеца да
представлява дружеството да го представлява в производство за обезпечение и/или
привременни мерки по чл. 96а от Закона за авторското право и сродните му права за
предявяване на искове по чл. 95б от същия закон за превенция и преустановяване
на нарушенията на придобитите от дружеството изключителни права на артистите –
изпълнители, артистични групи и други лица, участвали във филма, с правомощия
да иска и след допускането да приведе в изпълнение всяка допустима от закона
мярка, включително забрана за излъчване, разпространение и извършване на
дейности по пускане на екран на филма. Ищецът бил упълномощен от ответника да
предприеме действия за спиране и прекратяване въпроизвеждането на официалния
трейлър на филма „Джеп Херкюлю – Наим Сюлейманоглу“ (л. 15). Ищецът като
пълномощник на ответника е подал сигнал до Министерството на кулртурата –
дирекция „Авторско право и сродните му права“ на 22.11.2019 г. и втори сигнал
до Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ към Министерството на
културата. На 20.11.2019 г. и 27.11.2019 г. ответникът като пълномощник на
ищеца е подал до Софийски градски съд две молби за обезпечение и привременни
мерки по чл. 96а от ЗАПСП по отношение на „Д.Я.Е.Р.Ф.С.Т.Л.Ш.“ ООД с
регистрация в Р. Турция, „Д.С.“ ООД с регистрация Германия и „Л.Р.Я.Л.Ш.“ ЕООД
с регистрация в Р. Турция. По двете молби сая постановени определения на съда,
видно от представеното извлечение от електронната кореспонденция между
страните.
Така изложените
обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Представеният по делото
договор, озаглавен „Рамков договор за абонаментна адвокатска услуга“ според
своето съдържание следва да се квалифицира като мандатен възмезден договор с
продължително изпълнение, с който довереникът – адвокат се е задължил да
извършва действия, описани като текуща правна помощ за дейността на възложителя
, която се предоставя във връзка с настоящи и бъдещи правоотношения на
възложителя с трети лица. Поради липса на уточнение в договора съдът приема, че
„текуща правна помощ“ по смисъла на договора обхваща всички действия по чл. 24
ал. 1 т. 1-3 от Закона за адвокатурата за срока на договора. Договорът
предвижда заплащане на текущо месечно възнаграждение от 3000 лева, което не е
обвързано с конкретна възложена работа, нито с времето, през което е изпълнена
в рамките на уговорените 20 часа месечно.
Ответникът прави
възражение за неизпълнение от ищеца на договора за абонаментна адвокатска
услуга. С доклада по делото съдът е възложил в тежест на ответника да докаже неизпълнението
на ищеца по договора. Възражението за неизпълнение е недоказано. Характерът на
адвокатската услуга – еднократна или текуща е такъв, че за да бъде
предоставена, тя трябва да бъде поискана от клиента, чрез възлагане на работата
– фактическо чрез предоставяне на съответната преписка за работа на адвоката,
или правно, чрез неговото упълномощаване. Ако работа не е възложена и не е
извършвана, това не води до отпадане на задължението на възложителя да заплаща
уговореното възнаграждение. За да се установи неизпълнение на задължението на
ищеца като адвокат, следва ответникът да представи доказателства за възлагане
от негова страна на ищеца на изпълнението на съответната адвокатска услуга и
неизвършването на действия от ищеца по изпълнението ѝ. Такива доказателства
не са представени по делото. От представените от ищеца копия от молби по чл. 96а
от ЗАПСП и копия от сигнали и искания до министерството на културата е видно,
че ищецът е предприел реални действия по защита на правата на ответника във
връзка с продуцирането на филм с наименование „Джобният Херкулес – Наим Сюлейманоглу“.
Резултатът от действията на ищеца като упълномощен адвокат е без значение за
дължимостта на възнаграждението по смисъла на клаузите на договора и по смисъла
на чл. 36 ал. 1 от ЗА.
Неоснователно е и
възражението на ответника за липса на съответната професионална подготовка на
ищеца. От изготвените от ищеца документи съдът установява изпълнение на
възложената работа с необходимите правна подготовка и професионализъм.
По делото не са
представени доказателства за заплащането от ответника на ищеца на уговореното
възнаграждение за претендирания период. Поради това съдът приема за установено
неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение по
договора за абонаментна адвокатска услуга от 11.11.2019 г. По делото няма доказателства
за прекратяването на рамковия договор за абонаментна адвокатска услуга от
11.11.2019 г. Твърденията на ответника в отговора на исковата молба са относими
към прекратяването на друг договор – договор за адвокатска услуга №
201911110084 от 11.11.2019 г. чийто предмет е било предоставяне на юридическа
помощ във връзка с възникналите търговски и граждански правоотношения с „Д.Я.Е.Р.Ф.С.Т.Л.Ш.“
ООД (л. 116). Рамковият договор, който е основание за претенцията за
възнаграждения, не е прекратяван или развялан с изявление от някоя от страните.
Поради това ответникът дължи заплащане на възнаграждение за целия едногодишен срок
по чл. 1 от рамковия договор. Предявеният иск с правно основание чл. 36 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 79 от ЗЗД е основателен в пълния му размер.
Искът с правно основание
чл. 86 от ЗЗД е частично основателен. Изводът на съда се обуславя от
основателността на главния иск и акцесорния характер на вземането за законна
лихва. Периодът на забавата следва да се определи от датата, следваща падежа на
всяко вземане, до 08.09.2020 г. - датата, предхождаща датата на предявяване на
исковата молба. Размерът на законната лихва върху всяко от вземанията за
възнаграждение е, както следва (www.calculator.bg):
- за вземане от 1500 лева
за м. ноември 2019 г. с период на забава от 12.11.2019 г. до 08.09.2020 г. – 125,83
лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. декември 2019 г. с период на забава от 11.12.2019 г. до 08.09.2020 г. – 227,50
лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. януари 2020 г. с период на забава от 11.01.2020 г. до 08.09.2020 г. –
201,67 лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. февруари 2020 г. с период на забава от 11.02.2020 г. до 08.09.2020 г. –
175,83 лева;
- за вземане от 3000 лева за
м. март 2020 г. с период на забава от 11.03.2020 г. до 08.09.2020 г. – 151,67
лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. април 2020 г. с период на забава от 11.04.2020 г. до 08.09.2020 г. –
125,83 лева;
- за вземане от 3000 лева за м. май 2020 г. с период на
забава от 11.05.2020 г. до 08.09.2020 г. – 100,83 лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. юни 2020 г. с период на забава от 11.06.2020 г. до 08.09.2020 г. – 75,00
лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. юли 2020 г. с период на забава от 11.07.2020 г. до 08.09.2020 г. – 50,00
лева;
- за вземане от 3000 лева
за м. август 2020 г. с период на забава от 11.08.2020 г. до 08.09.2020 г. –
24,17 лева.
Общият размер на законната
лихва върху забавените плащания за горните периоди е 1258,33 лева. Искът с
правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен до този размер. В останалата част
до пълния предявен размер от 1266,25 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е освободен от
държавна такса, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати
държавна такса върху уважената част от исковете.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда „С.п.“ ЕООД ЕИК *******,
адрес на управление:*** да заплати на Н.Р.Н. ЕГН **********, адрес: *** офис
513 сумата от 34 500 (тридесет и четири хиляди и петстотин) лева неплатено
адвокатско възнаграждение по рамков договор за абонаментно правно обслужване от
11.11.2019 г. за една година, ведно със законната лихва върху сумата от
28 500 лева от датата на предявяване на исковата молба, законната лихва
върху сума от 3000 лева от 11.09.2020 г. и законна лихва върху сумата от 3000
лева от 11.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля
искането за законна лихва за възнагражденията от 3000 лева с падеж 10.09.2020
г. и за 3000 лева с падеж 10.10.2020 г. в частта от датата на предявяването на
исковата молба.
Осъжда „С.п.“ ЕООД да
заплати на Н.Р.Н. сумата от 1258,33 лева обезщетение за забавено плащане на
адвокатските възнаграждения в размер на законната лихва от датата, следваща
падежа на всяко възнаграждение до 08.09.2020 г., като отхвърля иска по чл. 86
от ЗЗД в частта му над тази сума до предявения размер от 1266,25 лева.
Обявява за недоказано
оспорването по реда на чл. 193 от ГПК на автентичността на подписа срещу „За
възложителя“ на договор за абонаментна адвокатска услуга от 11.11.2019 г.
Осъжда „С.п.“ ЕООД да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1430,33 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: