№ 1447
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2699/29.03.2022 г., постановено по гр. д. № 41885/21 г. по
описа на СРС, 160 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В. В. Д. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 149 във
вр. с чл. 154 и чл. 155 ЗЕ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че В. В. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: сумата от 313,37
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, представляващ
*******, находящ се в гр. София, ж. к. *******, аб. № 47279; мораторна
лихва в размер на 65,49 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия; сумата от 10,62 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
представляващ *******, находящ се в гр. София, ж. к. *******, аб. № 47279;
мораторна лихва в размер на 2,06 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 21.10.2020
1
г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми
на 25.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55094/20 г. по описа на СРС, 160 състав. Решението
е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице – помагач
„Т.С.“ ЕООД.
Подадена е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу решение №
2699/29.03.2022 г., постановено по гр. д. № 41885/21 г. по описа на СРС, 160
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че
по делото са представени безспорни доказателства /нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
143/08 г./, от които се установява, че въззиваемият се легитимира като
собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, както и че прехвърлителят си е
запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърлената
част от имота. Поддържа, че по делото са представени и доказателства, от
които се установява, че прехвърлителят Г.П. Д. е починал на 30.01.2018 г., и
че правото му на ползване върху имота е погасено със смъртта му. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.
Въззиваемият – В. В. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа, че правилно съдът е приел, че не е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че ответникът следва да отговаря за
заплащането на претендираната топлинна енергия през процесния период.
Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът В. В. Д., в качеството му на
собственик на ½ ид. ч. от топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к.
2
*******, *******, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди
по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2019 г.
Твърди, че ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия през
процесния период, но не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че въз основа
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч. гр. д. № 55094/20 г. по описа на СРС, 160 състав, по което е
била издадена заповед за изпълнение срещу В. В. Д. за заплащане на
процесните суми. Твърди, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са
дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на
съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 313,37 лв. – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. в
топлоснабден имот, представляващ *******, находящ се в гр. София, ж. к.
*******, аб. № 47279, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 65,49 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия; сумата от 10,62 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020 г. до
окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 2,06 лв. за периода от
31.03.2018 г. до 21.10.2020 г. върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. Претендира разноски.
Ответникът В. В. Д. оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало ищеца и
ответника през процесния период. Оспорва да е поръчвал доставка на
топлинна енергия през процесния период до процесния имот. Твърди, че по
делото не са ангажирани доказателства за това, че е доставяна топлинна
енергия до процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД поддържа
становището, че исковете са основателни.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
3
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Спорният въпрос във въззивното производство е дали въззиваемият –
ответник в първоинстанционното производство е бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
ЗЕ/.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012
г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна
4
енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не
е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
В този смисъл са разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по тълк. дело № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран, както и
че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 15.02.1991 г. се установява по делото, че
С. Д.а Д.а и Г.П. Д. са придобили чрез покупко – продажба собствеността
5
върху процесния недвижим имот.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том II, дело №
175/11 г. на нотариус с рег. № 595 на НК се установява, че на 21.11.2011 г. С.
Д.а Д.а е дарила на сина си Г.Г. Д. ½ ид. ч. от процесния имот, представляващ
*******, находящ се в гр. София, ж. к. *******, *******.
От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане № 143, том VIII, рег. № 18128, дело № 1448/08 г. по описа на
нотариус с рег. № 302 на НК се установява, че на 24.07.2008 г. Г.П. Д. е
прехвърлил на В. В. Д. ½ ид. ч. от процесния имот, представляващ *******,
находящ се в гр. София, ж. к. *******, *******, като прехвърлителят си е
запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърлената
½ ид. ч. от имота.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
правото на ползване, учредено в полза на Г.П. Д. върху ½ ид. ч. от процесния
имот, е погасено на някое от основанията, предвидени в закона, през
процесния период.
Съвкупната преценка на посочените по – горе писмени доказателства
води до извода, че ответникът В. В. Д. се легитимира като собственик на ½
ид. ч. от процесния имот, а Г.Г. Д. като собственик на останалата ½ ид. ч. от
имота.
Същевременно от представеното като доказателство по делото заявление
– декларация от 31.07.2013 г. до „Т.С.“ ЕАД се установява, че Г.Г. Д. е
поискал да бъде открита партида на негово име за целия топлоснабден имот,
като е посочил, че имотът ще се ползва за задоволяване на жилищните му
нужди.
В случая наличието на договор между ползвателя Г.Г. Д. и „Т.С.“ ЕАД
се установява от ангажираните по делото доказателства за открита
индивидуална партида на името на ползвателя /в документите за извършено
дялово разпределение и за годишен отчет на монтираните уреди в процесния
имот през процесния период фигурира като ползвател Г.Г. Д. с аб. № 47279, a
от заключението на СТЕ e видно, че съобщенията към фактурите и
изравнителните сметки за процесния период са издадени на името на Г.Г. Д.,
както и че партидата с аб. № 47279 е на негово име/.
Ето защо, с оглед разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от
6
Тълкувателно решение № 2/17 г. по тълк. дело № 2/17 г. на ОСГК на ВКС,
при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
за цялата доставена топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Предвид изложеното по – горе, предявените искове срещу ответника В.
В. Д. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 2699/29.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 41885/21 г. по описа на СРС, 160 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските по делото:
Предвид изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъждат
разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2699/29.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 41885/21 г. по описа на СРС, 160 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
– помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7