гр. Силистра,
07.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, търговско
отделение в откритото заседание
проведено на тринадесети февруари през
две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при
участието на съдебния секретар Мирена
Стефанова и в
присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното
от председателя т.
дело № 82 / 2017
г. по описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
пред съда искова молба от Т.И.П., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, като
претендира сумата
от 200000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания от смъртта на нейния баща Иван Петров Христов, б.ж. на с. Ветрен,
починал на 01.01.2015г., вследствие на ПТП от 04.12.2014г., описано в
обстоятелствената част на настоящата искова молба, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.01.2015г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата, претендира и разноски по делото.
Според изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, на 04.12.2014г., по път
III-213, км. 10+500 в посока гр. Силистра към с. Калипетрово, третото за
настоящия спор лице - Б. Хараланов Димитров, ЕГН **********, при управление на
л.а. „Опел Астра“, е per. № СС 6100 АК, нарушил правилата за движение,
обективирани в чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП - като е управлявал в населено
място МПС със скорост 114км/ч., при максимално допустимата скорост в този
участък от пътя до 70км/ч. и не е контролирал непрекъснато МПС, което
управлява, като по непредпазливост, причинил смъртта на Иван Петров Христов,
б.ж. на с. Ветрен, починал на 01.01.2015г., в гр. Варна.Въз основа на внесен
Обвинителен акт от ОП - Силистра, пред Окръжен съд - Силистра е било образувано
НОХД № 156/2015г., приключило с Присъда № 6 / 12.03.2016г, с която Б. Хараланов
Димитров бе признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1
б. „в“, във вр. е чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, като, на
основание чл.66, ал.1 от НК, бе отложено изпълнението на наложеното наказание
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК осъдения Б. Хараланов
Димитров бе лишен, на основание чл.37, т.7 от НК, от правото да управлява МПС
за срок от ТРИ ГОДИНИ.Присъдата е потвърдена след обжалване от подсъдимия на
две по – горни инстанции. Ищецът твърди,
че към момента на ПТП за МПС - служебен лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СС 61
00 АК е имало сключен Договор № ОП - 51 - Д - 75 / 16.12.201 Зг. по застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден до 31.12.2014г. при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, поради което
съществуващото валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
цитираното застрахователно дружество към момента на ПТП-то обуславя и пасивната
материално - правна легитимация на ответника по настоящия иск, по арг. от
чл.226 от КЗ /отм./. От друга страна, ищцата има качеството на пострадала от
ПТП-то и се явява, съгл. ППВС № 4/1961 г., правоимащо лице да претендира
обезщетение от застрахователя за претърпените от нея вреди, т.е. същата е
активно материално-правна легитимирана да получи овъзмездяване на претърпените
вреди, вследствие на процесното ПТП. Счита, че е налице осъществен от обективна и субективна страна
фактически състав на непозволено увреждане. Влязлата в сила присъда по
отношение на деликвента има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския
съд цо въпросите относно дееца, деянието, противоправността и вината.
Изложеното показва, че са налице материалноправните предпоставки на деликтната
отговорност на прекия причинител на вредите. Валидната застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на ПТП-то е основание за носене на отговорност от
ответника-застраховател, поради което същият следва да обезщети вредите,
претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на
застрахования водач. В исковата молба се твърди, че внезапната загуба на баща
й, провокира у ищцата силен стрес и
последващи психоемеционални проблеми, което е наложило, в месеците след
трагичната загуба - от м. февруари до м. декември 2015г., да се подложи на
психотерапия при специалист. И след като се отделила и създала собствено
семейство, връзката с родителите й, основана на взаимно уважение и взаимопомощ,
се запазила. Т. много разчитала на своя баща за всичко. В негово лице
получавала обич, подкрепа, разбиране, което й носело спокойтвие и сигурност.
Необратимата и внезапна загуба на баща й, предизвикали у нея шок, стрес,
неутешима мъка и чувство за безпомощност. Въпреки изминалото време от
инцидента, мъката и болката от загубата на баща й - нейна опора и пример в
живота, не са преодоляни. По тези съображения предявява исковата си претенция
по настоящото дело.
Ответникът ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК №
*********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
чрез процесуален представител, оспорва исковата претенция по основание и размер, счита неговата
стойност за завишена, като твърди, че сумата, която се претендира не
съответства на съдебната практика за подобен род вреди към датата на ПТП, нито
с икономическата конюнктура в страната към датата на причиняване на вредата.
Прави възражение за съпричиняване на вредата, като твърди, че починалият Иван
Петров Христов, като водач на л.а. „Ауди”, е управлявал автомобил без поставен
предпазен колан, с превишена и несъобразена скорост, като не се е движел
възможно най - вдясно в пътната лента предназначена за посоката, в която
управлява автомобила. С поведението си се е поставил в превишен спрямо нормалния
риск, който се е реализирал. На следващо място, твърди, че не са представени
доказателства, които да установяват по несъмнен начин наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по застраховка ГО, по силата на която
представляваното от мен дружество да е пасивно легитимиран ответник.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници изх. № 2554/11.05.2017г. на Община
Силистра , се установява, че Иван Петров Христов е поч. на 01.01.2015 г.
и е оставил наследници съпруга и две дъщери, една от които е ищцата Т.П..
Съгласно представената по настоящото дело Присъда № 6/12.03.2016 г.,
постановена по НОХД № 156//2015 г. на Силистренския Окръжен съд, подсъдимият Б.
Хараланов Димитров, ЕГН**********,*** е
признат за виновен в това, че нa 04.12.2014г., около 10:43ч. по път ІII-213,
км. 10+500 в посока от гр.Силистра към с.Калипетрово, при управление на
л.а.”Опел Астра” с ДК№ СС6100АК, е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП – като е
управлявал в населено място МПС със скорост от 114км/ч. при максимално
допустима скорост в този участък от пътя до 70км/ч., при което по непредпазливост
е причинил смъртта на Иван Петров Христов от с.Ветрен, настъпила на
01.01.2015г., като му е наложил съответни наказания.
Назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза установява следния механизъм на ПТП: произшествието е
настъпило в населено масто, по прав наклонен нагоре от 6 % мокър асфалтов
участък от пътя през светлата част на денонощието. Произшествието е настъпило
между два леки автомобила - лек автомобил “Опел Астра” с per. № СС 61 00 АК
движещ се в посока с.Калипетрово и лек автомобил “Ауди 80” с per. № СС 03 86
СС. Лекия автомобил “Опел Астра” е автомобил на “Пътен контрал” в който освен
водача - служител на пътен контрол е имало и двама возещи се също служители на
пътен контрол.В лекия авотмобил “Ауди 80” водачът е бил сам.Към момента на
настъпване на произшествието и преди него е валяло дъжд с различен интензитет в
резултат на който са се образували от двете страни на пътното платно на пътя от
с.Калипетрово за гр.Силистра потоци с широчина от около 1-1,5 м.Към момента на извършване
на огледа на местопроизшествието дебелината на водните потоци от двете страни е
около 1-1,5 см.Пътното платно за движение е двупосочно с по две ленти за
движение в едната посока с обща широчина от 14,7 м.Двете платна са разделени с
двойна непрекъсната линия.При движението си по пътното платно водачът на лекия
автомобил “Ауди 80” е управлявал същия в лявата лента за движение в посока към
гр.Силистра.От протокола за оглед е видно, че водачът е управлявал лекия
автомобил на трета скорост.При движението си по правия наклонен надолу мокър
асфалтов участък от пътя, водачът, най – вероятно, е възприел плъзгайки се косо
странично лекия автомобил, но няма оставени следи за задействана спирачна
система на автомобила.Позовавайки се на материалите по делото, експертите
твърдят, че по пътното платно преди мястото на настъпване на произшествието,
воден поток вследствие на валежа от дъжд е пресичал косо от запад на изток
цялото пътно платно. На 58,50 м от ПЛО има начало на джоб за автобусна
спирка.Подходът към него от пътното платно е под ъгъл от около 15°.Под този
ъгъл водния поток е пресичал и цялото пътно платно.При движението си по пътното
платно по средата на пътното платно за движене в посока с.Калипетрово, лекия
автомобил “Опел Астра” е пресякъл водния поток.В резултат на голямото
количество вода в потока лекият автомобил, най – вероятно, се е занесъл
надясно, като в резултят на тази промяна на посоката на движение, водачът,
най-вероятно, е контрирал занасянето надясно със завъртане волана в обратна
посока наляво и може би е “чукнал” и леко спирачния педал, при което лекия
автомобил е започнал странично плъзгане насочен с лявата си страна в посока
югозапад - с.Калипетрово.Така странично плъзгайки се напред с лявата страна е
продължил движението си насочен към лентите за насрещно движение изминавайки
около 78 м 80 м.При достигане мястото на удара лекия автомобил е бил ориентиран
с лявата си страна към движещият се по пътното платно в лявата лента за
движение в посока гр.Силистра лек автомобил “Ауди 80”.Към момента на удара
лекия автомобил “Опел Астра” е бил ориентиран под ъгъл от око ло 110° .При това
разположение на двата автомобила е настъпил удара.В резултат на удара по двата
автомобила настъпват огромни деформации, лекия автомобил “Опел Астра” е
завъртян под ъгъл от около 15° в посока обратна на часовниковата стрелка след,
което е изминал около 5 м и е спрял окончателно своето движение.В резултат на
удара лекия автомобил “Ауди 80” е изтласкан надясно след настъпилите деформации
и след изминаването на около 14 м спира окончателно своето движение.
Вследствие на ПТП пострадалият водач на
лекия автомобил “Ауди 80” с per. № СС 03 86 СС Иван Петров Христов е получил
травми локализирани единстено и само в областта на главата в ляво челно –
теменно – слепоочно ангажиращи черепния покрив мозъка и мозъчните обвивки и
лицевите кости в ляво / лявата ябълчна кост/
В областта на гръдния кош, корема и крайниците не се установяват
травматични увреждания, следствие на контакт на гърдите или корема във волана.
В първият момент след сблъсъка, водачът на лекия авто - мобил “Ауди 80” е бил
контактен в съзнание и ориентиран за място.До момента на транспортирането на
пострадалия от лекия автомобил “Ауди 80” до ЦСМП - Силистра той е бил адекватен
с възможност самостоятелно да се придвижва.В рамките на следващия час при
извършването на ске - нер на главата за диагностициране тежестта на
черепномозъчната травма състоянието му рязко се влошава,пациента става трудно
контактен, говора му се нарушава яснотата на съзнанието се замъглява, което налага
незабавното му транспортиран със специализиран автомобил и екип до най -
близкото неврохирургично отделение в гр.Варна, където починал на 01.01.2015 г .
Въз основа на изясненият механизъм на
извършване на ПТП – то и получените в резултат от него травми на водача Иван
Христов, експертите дават категорично и обосновано становище, че водачът на лек
автомобил “Ауди 80” с per. № СС 08 36 СС е бил с поставен предпазен
колан.Описаният по - горе механизъм на настъпване на уврежданията е при
поставен предпазен колан от страна на водача на лек автомобил Ауди 80, което
означава, че при конкретния механизъм на настъпване на уврежданията, няма как
да бъдат избегнати уврежданията по водача.
Относно причинените неимуществени вреди на ищцата от загубата на нейния
баща, са разпитани в настоящата инстанция св. П., нейна майка и св. Събева, нейна дългогодишна приятелка.
Те заявяват, че семейството на пострадалия
винаги е живяло в разбирателство, подкрепяли са се, покойният е бил
опора за близките си през целия си житейски път. Особено силна е била връзката
на ищцата с него. Тя е била много привързана към него не само в детството си ,
но и впоследствие. Работила е доста години на едно работно място с баща си.
Разчитала е на моралната му и материална
подкрепа, била подпомагана от него и от майка си в отглеждането на дъщеря си,
тъй като съпругът и работел в Англия. Особено травмиращо изживяла събитията
около катастрофата и поради факта,че първоначално бил направен опит да бъде
приписана на баща и вината за инцидента, като информация в този смисъл се
появила дори в медиите. Тя участвала активно във всички досъдебни и съдебни
наказателни производства, присъствала на всички съдебни заседания и други
процесуални действия, до които е била допускана. Събитията около трагичния
инцидент съвпаднали и с подготовката за първия рожден ден на дъщеря и, който така и не се състоял по тези
причини. Допълнително негативно изживяване е и факта, че баща и починал на
01.01. и оттогава този ден, вместо да е празник на ново начало, се отбелязва в
семейството като помен за починалия любящ баща и така, според ищцата, ще бъде
още дълго време. Св. Събева заяви, че връзката между ищцата и баща и е била по
–силна и дълбока от традиционното разбиране за такъв вид взаимоотношения в
българския бит. Тя прави паралел с отношенията и с нейния баща, като заявява,
че също го обича и е привързана към него и би претърпяба болезнено загубата му,
но между ищцата и баща и е имало едно приятелско отношение, силна потребност не
само да се покрепят като роднини, но и да общуват и споделят общи моменти, като
тази връзка особено се засилила след като Т. пораснала и станала възрастен
човек.
По делото е представено удостоверение от
Даниела Стоянова, психолог, когнитивно – поведенческа терапия, съгласно което
на ищцата е проведена терапия от м. февруари до м. декември 2015 г., като
причината е емоционален стрес от преживявания впериода декември 2014 януари
2015 г.
Назначена е и съдебно – психологическа експертиза, съгласно
която Т.И.П. е преживяла ситуацията като внезапна, силно въздействаща,
застрашаваща и надхвърляща нейните способности и умения за справяне с
последващо неприемане на настъпилата вече смърт на баща й. Като последваща
реакция на стреса и кризата се проявяват симптомите на депресия, съпътствани с
физическо и психическо изтощение - потиснатост на настроението, двигателна
потиснатост и негативни мисли. Силно са били редуцирани социалните контакти.
Сънят е бил нарушен, появяват се безсъние, чувство на безсилие, апатия и психосоматична
симптоматика - безапетитие, отслабване на килограми, оплаквания от други
физиологични проблеми /гадене, сърцебиене, световъртеж, недостиг на въздух,
стягане в гърдите,безапетитие/ Според психолога, към момента Т.П. все още не е
преживяла напълно загубата на баща си /нормалпсихологически преминаването през
всички емоционални стадии на загуба и траур трае около една година. По-
продължителното пребиваване в състояние на траур, в случая на Т. от смъртта на
баща й са изминали 3 години, се класифицира в психологията като удължена фаза
на траур/ - тя все още е фиксирана в емоционалния стадии на гнева и приемането.
Тя все още „отказва” да приема напълно настъпилата промяна в живота й след
настъпилата смърт на баща й. Тя все още не може спокойно да говори за загубата
- плаче, когато разказва за инцидента и смъртта, все още се страхува да планира
кръщенето на дъщеря си, все още иска старото положение на нещата - баща й да е
жив и да присъства в живота й физически. Най-тежко все още преживява чисто
физическата липса и физическия контакт с него, разговорите с него, това, че не
може да го види чисто физически, че не може да присъства на празниците, че не я
посреща в дома си, че не може да я прегърне. Отделно самият съдебен процес и
участието й в този процес, изградената й представа за липса на справедливост и
възмездие, страхът да не „очернят баща й, като го изкарат виновен”, провокират
в нея гневни чувства, тревожност и психосоматични прояви, допълнително
допринасят за това като емоционални преживявания тя все още да се намира в
удължената фаза на траур, да преживява отново и отново емоционалната фаза на
гнева и приемането, да е фиксирана в тях и да отказва да приеме настъпилата
промяна в живота й и да се адаптира по адекватен начин към тях. Стресът и
подтисната емоция при Т. се манифестират в областта на тялото чрез наблюдавания
процес на психосоматизация /сърцебиене, гадене/, чрез бягство в дейността, чрез
засилените страхове /страх от загуба на контрол, страх, че ще се случи
най-лошото/ и чрез процеса на „уравновиловка” в изразяването на различните
емоции, чувства и психични състояния, с притъпеност на сетивата и чувство за
„празнота“. При изчерпване на ресурсите и механизмите на човека за справяне със
стресовите и/или травматичните събития в живота му, както и при евентуално
повторно и/или многократно тяхно влияние, натрупаната, непреработената,
блокираната или сдържана и неизразена по адекватен начин емоция с времето би
могла да доведе до чувство на неудовлетвореност от живота, физическа и/или
психическа умора, повишаване на страховете и нивото на тревожност, до
депресивни преживявания, до появата на натрапчиви мисли и действия, както и при
по-продължително травмиращо въздействие /според принципите на науката
психосоматика/ би могло да доведе до преминаването на психосоматичните
оплаквания в реално соматично заболяване.
Известна представа за емоционалното
състояние на ищцата съдът придоби и от личните впечатления в съдебно заседание,
като и предостави възможност да опише преживяванията си във връзка със смъртта
на баща и.
Съдът приема за безспорно установено, на
основание чл .161 ГПК, между страните по
делото, че по отношение на лекия автомобил „Опел Астра" с ДК № СС 61 00
АК, участник в ПТП на 14.12.2014г., е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност" в ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС" АД, валидна към деня
на настъпване на застрахователното събитие, тъй като , въпреки, че задължи
ответника по реда на чл. 190 ГПК , да представи препис на намиращата се у него
застрахователна полица по задължителна застраховка ГО № ОП 51 - Д 75, сключена
на 16.12.2013г., до приключване на съдебното дирене и устните състезания по
делото, ответникът не представи намиращите се у него документи. В тази връзка,
съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ГПК, непредставянето на доказателствата
от задължената страна следва да се цени при условията на чл.161 от ГПК,
съгласно която и с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, още
повече, че никъде в производството по настоящото дело ответното дружество не
оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, водещо до пасивната му легитимация по спора.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са по чл. 226, ал. 1
от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ, както и по чл.
чл.86 ЗЗД по отношение на искането за присъждане на лихва за забава.
Като лице измежду най-близките роднини
на пострадалия Иван Христов - низходяща от първа степен /дъщеря/, ищцата попада
сред кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при
причинена смърт от непозволено увреждане, съгласно задължителни разяснения, дадени в ППВС №
4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г. за допълване на т.2 от раздел ІІІ от
ППВС № 4/61 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. относно кръга на лицата имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане /задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ/.
Въз основа на изслушаните две съдебни експертизи - автотехническа и
комплексна автотехническа и медицинска, съдът приема, че е налице пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилата смърт на пострадалия
Иван Петров Христов. Смъртта на последния е причинила вреда за ищцата, негова
дъщеря. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и
противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между
деянието и вредата. Според установеното в Присъда № 6/12.03.2016 г.,
постановена по НОХД № 156//2015 г. на Силистренския Окръжен съд, подсъдимият Б.
Хараланов Димитров, ЕГН**********,*** е
признат за виновен в това, че нa 04.12.2014г., около 10:43ч. по път ІII-213,
км. 10+500 в посока от гр.Силистра към с.Калипетрово, при управление на
л.а.”Опел Астра” с ДК№ СС6100АК, е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП – като е
управлявал в населено място МПС със скорост от 114км/ч. при максимално
допустима скорост в този участък от пътя до 70км/ч., при което по
непредпазливост е причинил смъртта на Иван Петров Христов от с.Ветрен,
настъпила на 01.01.2015г.
Съдът не приема твърдяното от ответника съпричиняване от страна на
пострадалия, поради липса на доказателства в този смисъл. Заключението на
експертите по СМАТЕ е категорично, че
при този механизъм на извършване на ПТП и получените наранявания, довели до
смъртта на наследодателя на ищцата не може да се възприеме за основателен
доводът за съпричиняване, поради непоставени предпазни колан, тъй като от
естеството на нараняванията правят извод, че същите са получени при поставен
предпазен колан. Не се доказа и твърдението, че починалият е управлявал
автомобила си с превищена скорост, тъй като от назначената САТЕ се установява,
че към момента на инцидента скоростта на движението му е била 71 км/ч. при
допустима 70 км/ч за този участък от пътя, докато скоростта на автомобила, с
който е причинена смъртта му е 114 км/ч и то в силно наводнен участък. Установи
се от експертизата и че движението на
“Ауди 80” с per. № СС 03 86 СС възможно най – вдясно в в пътната лента
предназначена за посоката, в която управлява автомобила е било обусловено от
обилните водни потоци, с които е била заета почти изцяло пътната лента на
водача на “Ауди 80” с per. № СС 03 86 СС . В този смисъл, и трите аргумента за
наличие на съпричиняване, изтъкнати от ответника, са оборени от доказателствата
по делото и следва да се отхвърли възражението в този смисъл.
От настъпилото ПТП в резултат на виновното поведение на водача на
автомобил „Опел Астра“, е per. № СС 6100 АК е последвала смъртта на пострадалия
Иван Петров Христов. В резултат на същата за ищцата са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания по загубата на баща и.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, увредените лица
имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят
и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за гражданска отговорност за процесния ден 04.12.2014 г. Последният е
основание за възникване на прякото право на ищците срещу застрахователя по
застраховка ГО на увредилото МПС. Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл. 257, ал.1 от КЗ/отм./). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди"
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното
държава. Вярно е, че на този етап от житейския им път, обикновено децата са
тези, които следва да дават подкрепа на родителите си, но това не намалява
значимостта на претърпяната загуба, която е особено жестока, неочаквана и
травмираща при внезапни събития като ПТП. Подкрепата на родителите със съвети,
насърчения и напътствия е не по – малко важна отколкото реалната материална помощ
и грижи и когато родителят, който винаги е бил морална опора и е давал утеха в
трудни моменти, дори на порасналото си дете, бъде насилствено изтръгнат от
живота, поради нечия чужда вина, то загубата е особено болезнена, стресираща и
най –вече непрежалима. Пострадалият е
бил на 67 години, в добро здраве и за в
бъдеще е бил в състояние да подкрепя дъщеря си морално или материално и на й –
вече да споделя с нея общи преживявания, емоции и очаквания. Преценявайки
събраните по делото доказателства за преживения от ищцата силен стрес от
смъртта на баща и, допълнителните травмиращи обстоятелства около развоя на
наказателното производство, особено силната връзка между ищцата и баща и, както
и факта, че две важни събития в семейството и винаги ще минават под сянката на
помена за смъртта на баща и – рожденния ден на дъщеря и и Нова Година, във вр.
с критериите в ППВС № 4/68 г. и сегашната конюнктура в страната, съдът намира,
че на ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 180 000 лв.
В исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за
забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица -ищците, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което
и отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования -
дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо
увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към
застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците
обезщетение се дължи от деня на увреждането – 01.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Искът за разликата до първоначално предявения размер от 200 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен
по отношение на ищцата
Разноски претендират и двете страни по делото, като процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност, което е
несъстоятелно, тъй като възнаграждението,
което претендира процесуалния представител на ищцата е по реда на чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА в размер не по – нисък от предвидения
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чл.36, ал.2 от ЗА. Имайки предвид продължителността на
делото пред тази инстанция, както и проявената активност от процесуалния
представител адв. Н. на ищцата съдът счита, че следва ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 6000 лв.
при минимален размер от 5130 лв.,
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. върху уважената част от иска в размер на
180000 лв. Такова възнаграждение претендира само адв. Н., а другият процесуален
представител на ищцата адв. Й. не е
направил такова искане, поради което и не следва да му се присъжда. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищата и направените от нея разноски за СПЕ в размер на 190,05 лв. съобразно уважената част от исковата и
претенция смрямо цялата сума от 211,17 лв., внесена като депозит за вещото
лице.
На ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил разноски за експертизи в размер на 400 лв.
Изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 14 400 лв. Направено е възражение
за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК,от ищцата, чрез процесуалните и
представители, което е основателно. При минимален размер на адв. възнаграждение
от 5530 лв., върху цялата искова сума от 200 000 лв и при проявената
незначителна активност по делото от страна на процесуалните представители на
ответника, сумата от 14 400 лв. е изключително завишена и неоправдана като
размер, поради което и счита, че същото следва да бъде намалено до минимума по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения до сумата от 5530 лв. Към тази сума следва да се прибави
внесения депозит за вещи лица от 400 лв. Имайки предвид отхвърлената част от
иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от 593 лв.
При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати
по сметката на СсОС държавна такса в размер на 7 200 лв.
Водим от горното, Силистренски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Т.И.П., ЕГН **********,***,
с банкова сметка ***:*** , BIC: ***,
сумата от 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лв, ведно с лихвата за забава
върху същата, считано от 01.01.2015 г. до окончателното и изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на нейния баща
Иван Петров Христов, б.ж. на с. Ветрен, починал на 01.01.2015г., вследствие на
ПТП от 04.12.2014г., причинено виновно от застрахован при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********** по застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите със Договор № ОП - 51 - Д
- 75 / 16.12.2013 г. по застраховка „Гражданска отговорност“, валиден до
31.12.2014г. с водач Б. Хараланов Димитров.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.П.,
ЕГН **********,***, иск. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, за разликата до
първоначално предявения размер от 200
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на адв. П.Б.Н. от ВАК на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 6000 лв./ шест хиляди лева/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да
заплати на Т.И.П., ЕГН **********,***, с банкова сметка ***:*** , BIC: ***, сумата от 190, 05 / сто и деветдесет лева и
пет стотинки/ , представляваща направени от нея разноски за експертиза по
настоящото дело, съобразно уважената част от исковата и претенция.
ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата
от 593 /петстотин деветдесет и три лева / лв. разноски по делото , съобразно
отхвърлената част от исковата и претенция и при уважено възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалните представители на
дружеството.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Силистренски окръжен съд
държавна такса в размер на 7 200 (седем хиляди и двеста)лв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: