№ 644
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110105801 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от *, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. * срещу А. М., род. **********г., ЛНЧ *, гражданин
на *о *, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 11
232,20 лева – главница по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти от 31.10.2013г., задължението по
което е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2022г., сумата 1 589,98 лева
договорна лихва за периода 01.05.2020г.- 09.05.2022г., сумата от 151,39 лева
мораторна лихва за периода 01.06.2020г.- 09.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда –
09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.
430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли да се
постанови неприсъствено решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. М. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба, поради което делото с определение №
13516/02.12.2022 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 03.02.2023 г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
1
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 31.10.2013г.
между страните е сключен договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти за сумата от 78 233,20 лв., с цел
заплащане на такси за обучение във висше училище, със срок от 120 месеца,
считано от изтичане на гратисния период до изтичане на една година от
последния държавен изпит. Твърди се, че в договора е предвидено
усвояването на сумата да се осъществява на части, всяка от които в размер на
дължимата семестриална такса, платими по сметка на висшето училище.
Съгласно условията по договора само първата семестриална такса следвало да
бъде заплатена от кредитополучателя, като след представяне на доказателства
за това сумата се възстановява на същия. В тази връзка на 31.10.2013г. на
ответницата била преведена сумата от 7 823,32 лв. Твърди се извършено на
15.01.2014г. частично погашение на главницата в размер на 600 лв. На
следващо място се изтъква от ищеца дължимостта на лихва в размер на 7%
годишно върху усвоената част от кредита, като съобразно извършеното от
ответника плащане, същата била начислена, считано то 31.10.2014г. до
01.05.2020г. В тази връзка излага, че общо дължимата по кредита главница
възлиза на 11 232,20 лв. Посочено е, че гратисния период за заплащане на
погасителните вноски е до 30.05.2020г., а именно една година след датата на
последния държавен изпит на ответницата, като падежа на първата вноска се
явява 01.06.2020г. Изложени са доводи, че задължението е следвало да бъде
изплатено на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 130,42 лв. С
исковата молба е направено изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, с оглед неплащането на 23 вноски. Ищецът излага, че при
просрочие на вноска, на осн. чл. 17.1 от договора, върху главница по същата
се прибавя лихва/надбавка в размер на 10 пункта. С оглед изложените
съображения, моли за уважаване на така предявените искови претенции.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията за изискуемо в полза на ищеца парично вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 562,87лева за заплатена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА А. М., род. **********г., ЛНЧ *, гражданин на *о * , да
заплати на *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от
11232,20 лева /единадесет хиляди двеста тридесет и два лева и двадесет
стотинки/– главница по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти от 31.10.2013г., задължението по
което е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2022г., сумата 1589,98 лева
/хиляда петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/
договорна лихва за периода 01.05.2020г.- 09.05.2022г., сумата от 151,39 лева
/сто петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ мораторна лихва за
периода 01.06.2020г.- 09.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА А. М., род. **********г., ЛНЧ *, гражданин на *о * , да
заплати на *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,, сумата от
562,87лева (петстотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца на
следната банкова сметка: IBAN : BG14STSA93000010011111, BIC :
STSABGSF открита в „Банка ДСК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3