О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………….2021 г.
Административен съд - Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1810/2021
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от „Търговска база“ ООД срещу Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение в
размер на 300 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление № 03-010689/12.12.2018 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, отменено по съдебен ред с влязло в законна сила
решение № 1071/30.07.2020 г. по к.н.а.х.д. № 993/2020 г. на Адм. съд Варна. Претендира
се при уважаване на иска на ищеца да се присъдят и сторените в производството
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ съдебни разноски.
В исковата молба се излага,
че с решение № 240/11.02.2020 г. по н.а.х.д. № 4567/2019 г. на ВРС е изменено издаденото
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателно постановление
№ 03-010689/12.12.2018 г. като e намалена
от 300 лв. на 100 лв. наложената на „Търговска база“ ООД имуществена санкция по
чл. 415в ал. 1 КТ за извършено от дружеството нарушение на чл. 128 т. 2 вр. чл.
270 ал. 2 и 3 КТ. Твърди се, че при проведения касационен контрол по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН въззивното решение е отменено от
касационната инстанция с постановеното от нея решение № 1071/30.07.2020 г. по
к.н.а.х.д. № 993/2020 г. на Адм. съд Варна като наказателно постановление №
03-010689/12.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е
отменено изцяло. Твърди се също, че в производството пред районния съд
„Търговска база“ ООД е била защитавана от адвокат, на когото на 07.01.2019 г. дружеството
е заплатило по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
съгласно подписания между страните договор за правна защита и съдействие №
325138/04.01.2019 г. Тази сума ищецът претендира ответната по делото страна
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да бъде осъдена да му заплати,
на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като тя представлява претърпяна от него
имуществена вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от отмененото от
съда незаконосъобразно наказателно постановление.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 20.10.2021 г. искът се поддържа изцяло чрез пълномощника
на ищеца адвокат В.Д. и се оспорва от ответника Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ чрез пълномощника на агенцията юрисконсулт О. - К, която се
придържа изцяло към подаденото преди съдебно заседание писмено становище с. д.
№ 13577/16.09.2021 г., според което в производството пред Районен съд Варна по
обжалване на наказателно постановление № 03-010689/12.12.2018 г. и в
касационното производство по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 ЗАНН от
страна на „Търговска база“ ООД не са били представени доказателства за
изплатеното на пълномощника на дружеството адвокатско възнаграждение нито е
направено искане за присъждане на сторените разноски. Поради това пълномощникът
на ответника отправя към съда искане да отхвърли предявения иск по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ като неоснователен и недоказан и да присъди на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Представителят на Окръжна
прокуратура Варна два заключение, че искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е основателен и
доказан в размера си.
За да се произнесе по
процесуалната допустимост на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, съдът съобрази следното
от фактическа и правна страна:
Според изложените в жалбата
твърдения, подкрепени с документите по приложените за послужване н.а.х.д. № 4567/2019
г. на Районен съд – Варна и к.н.а.х.д. № 993/2020 г. на Административен съд -
Варна, обжалваното от „Търговска база“ ООД по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление № 03-010689/12.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна първоначално е било изменено от Районен съд – Варна с постановеното по н.а.х.д. № 4567/2019
г. решение № 240/11.02.2020 г. като съдът е намалил от 300 лв. на 100 лв. размера
на наложената на „Търговска база“ ООД имуществена санкция по чл. 415в ал. 1 КТ.
При проведения касационен контрол по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1
изр. второ ЗАНН въззивното решение е отменено от касационната инстанция с решение
№ 1071/30.07.2020 г. по к.н.а.х.д. № 993/2020 г. на Адм. съд Варна като наказателно постановление № 03-010689/12.12.2018 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е отменено изцяло. Пред
въззивната и касационната инстанция „Търговска база“ ООД е представлявана от адвокат
В.Д..
Според протокола от единственото
проведено открито съдебно заседание по н.а.х.д. № 4567/2019 г., в което съдията
докладчик от Районен съд – Варна е дал ход на делото по същество, то е
проведено на датата 05.12.2019 г. Към този момент е било вече в сила изменението
на чл. 63 ЗАНН /обнародвано в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, според новоприетата ал. 3 на който член в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С влизането в
сила на това изменение е изключена възможността за претендиране под формата на
обезщетение по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ на направените разходи за адвокатска защита в
производствата по обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни
постановления. Наличието на разпоредба, ясно указваща на реда, по който могат
да се търси овъзмездяване на направените съдебни разноски в тези производства – този по чл. 143 от АПК, сочи на отсъствието на
правен интерес от претендирането им в отделен исков процес като това се отнася
и за висящите към момента на влизане в сила на изменението на чл. 63 ЗАНН, с
което е приета новата ал. 3, съдебни производства по обжалване на наказателни постановления,
каквото в случая е това по н.а.х.д. № 4567/2019 г. на ВРС.
Пропускът на страната своевременно
да поиска да й се присъдят на основание чл. 143 АПК вр. чл. 63 ал. 3 ЗАНН направените
в производството по н.а.х.д. № 4567/2019 г. на ВРС разноски не може да се санира
чрез предявяването на иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, защото това представлява
заобикаляне на установения от закона процесуален ред за търсене и овъзмездяване
на разноските.
Изложеното сочи на отсъствието
на правен интерес, а оттук и на недопустимост на предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, поради което образуваното въз основа на него съдебно производство следва
да се прекрати като на основание чл. 253 ГПК следва да се отмени и постановеното
в открито съдебно заседание на 20.10.2021 г. определение за даване на ход на
спора по същество.
Предвид крайния изход на
спора и своевременно заявеното искане от страна на пълномощника на ответника за
разпределяне на отговорността за разноски, ищецът следва да бъде осъден да
заплати, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, на ИА „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение за представляването й по делото от юрисконсулт, което следва да
определи в минималния размер от 100 лв. по чл. 24 НПП вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ постановеното в открито
съдебно заседание на 20.10.2021 г. определение за даване на ход на спора по
същество.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 1810/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна, ХV състав.
ОСЪЖДА „Търговска база“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за представляването й по делото от
юрисконсулт.
Определението подлежи на
обжалване пред ВАС РБ с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: