Р Е Ш Е Н И Е
№ 1070
гр. Русе, 14.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7995 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу М.П.М., в която се твърди, че ответникът
е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр.
Русе, *****, с абонатен № *******. За периода от 22.12.2017г. до 23.03.2018г. в
този имот дружеството доставило и на ответника му била разпределена топлинна
енергия за заплащане на обща стойност 117,66лв. по 3 броя фактури, която сума
не била заплатена. С оглед липсата на изпълнение на това задължение в
предвидените в Общите условия срокове - до 30.09.2018 г. на ответника били
начислени и 5,16 лв., представляващи обезщетение за забава.
За събиране на тези
вземания, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд – Русе и
издадена Заповед за изпълнение. С оглед дадените от съда указания в заповедното
производство за предявяване на иск, ищецът претендира в настоящото производство
да бъде признато за установено, че М.П.М. *** сумата от 117,66 лв. - главница
за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 22.12.2017 г. до
23.03.2018 г. по 3 броя фактури, лихва за забава в размер на 5,16 лв.,
законовата лихва върху главницата от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК, ответникът лично и чрез назначения му процесуален представител по
реда на Закона за правната помощ изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните,
по силата на което ответникът да се явява потребител на топлинна енергия и да
дължи заплащане на сумите, претендирани в исковата молба.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото и неоспорени писмени доказателства – договори за доставка на топлинна
енергия и договори за топлинно счетоводство се установява, че сградата и входа,
в които се намира посочения в исковата молба имот – бл. **, вх.**, ет.** е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.
Ответникът не е
оспорил, а и се установява от представените писмени доказателства, че титуляр
на откритата партида за посочения имот е бил П.М.И., който е починал на
14.03.2014г. и е баща на ответника М.П.М..
От ищцовото
дружество са представили „служебно изготвено заявление“, т.е. без подпис на
ответника, на основание на което същият да се счита титуляр на партидата за
процесния имот считано от 01.03.2017г.
Според
представеното удостоверение за наследници на П.М.И., негови законни наследници
се явят съпругата му А.Т.М., поч. на 17.12.2015г., ответникът М.П.М. и по право
на заместване децата на починалата му дъщеря – В.Г.В.и А.Г.В..
Ответникът е
депозирал молба по чл. 51, ал.1 ЗН, с която е поискал да бъде определен срок на
В.Г.В.и А.Г.В. да заявят дали приемат или се отказват от наследството на П.М.И.
и А.Т.М., по която молба е образувано ч.гр.д.№***/2018г. на РС - Русе. В това
производство ответникът е депозирал молба вх. №***/16.02.2018г., в която е
посочил, че след смъртта на двамата наследодатели и негови родители, той е
единствен ползвател на жилището в бл. „***“, вх. **, ет.** и нямал контакт с
другите наследници. Последните не са открити за редовно призоваване, с оглед на
което съдът е прекратил производството без да бъдат вписани в особената книга
на РС – Русе техни откази или съгласия за приемане на наследството на двамата
наследодатели.
На 05.01.2018г.
ответникът М.П.М. е депозирал до ищцовото дружество заявление, с което в
качеството си на собственик на обект в бл. „***“, вх.*, ет.* с аб. №*******
признава задължения за ползвана топлинна енергия за периода 25.05.2015г. до
23.11.2017г. в размер на 847,77лв. За част от тази сума – 565,75лв.,
представляваща главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода
23.05.2015г. до 21.03.2017г. по 38 бр. фактури е издадена срещу ответника
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила, поради оттеглено
от него възражение и е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.
За периода
22.12.2017г. до 23.03.2018г. за процесния имот ищцовото дружество е издало три
фактури за доставена и разпределена топлинна енергия на обща стойност 117,60лв.
и е начислило обезщетение за забава от падежа на фактурите до 19.09.2018г.
според представеното извлечение от счетоводството си в размер на 5,16лв.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу М.П.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №**** от 02.10.2018г. по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе за сумите 117,66лв. главни за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 22.12.2017г. до 23.03.2018 г. по 3 броя фактури, лихва за
забава в размер на 5,16лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите
до 30.09.2018г., законовата лихва върху главницата от 01.10.2018г. до
окончателното изплащане, както и за 77лв. разноски по делото. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е депозирал възражение, в
което е посочил „не са спазени наредбите на Топлофикация и ДКЕВР, месечните
средства са под линията на бедност“.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано
от ответника възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Възникването на
облигационни отношения между страните във връзка с топлоснабдяването на
процесния имот се установява от представените писмени доказателства. Ответникът
е собственик и ползвател на процесния имот, което обстоятелство не е и оспорил.
По тази причина той се явява потребител (клиент) на топлинна енергия за
процесния имот и период по смисъла на чл. 153 ЗЕ и ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Това свое качество не би могъл да промени, чрез искане за прекратяване на
топлоподаването и прекратяване на договорните отношения с ищцовото дружество.
Жилището му се намира в топлофицирана сграда и дори при изключване на отделните
отоплителни тела в него, то ответникът продължава да има качеството на
потребител (клиент) за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и
тази от отоплителни тела без измервателни уреди, които са част от цялата мрежа
на сградата и не могат да бъдат изключени по желание на отделните етажни
собственици.
В конкретния
случай, по представените 3бр. фактури се претендира заплащане на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплително тяло в жилището без
измервателен уред. Т.е. начислените суми не са на основание реален отчет на
измервателни уреди (нито във фактурите нито в справката има посочени показания
на такива), а на служебно извършени изчисления за цялата сграда и съответно за
процесния имот и тяхната дължимост не е обусловена от реалното ползване на
жилището или съгласието на неговия собственик/ползвател. Доколкото правилността
на тези изчисления не е оспорена и с оглед качеството на ответника на ползвател
на топлинна енергия за процесния имот, той дължи нейното заплащане в претендирания
размер.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 177лв.
и тези за заповедното производство в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.М.
ЕГН********** ***, дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе,
ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 117,66лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по абонатен №******* периода от 22.12.2017г. до 23.03.2018 г. по 3
броя фактури, лихва за забава в размер
на 5,16лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
30.09.2018г., законната лихва върху
главницата от 01.10.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед №3566 от 02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА М.П.М. ЕГН********** ***, да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 177лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: