Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1817 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.Г.С. срещу Агенция „П.И.” иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр чл. 45, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че на 30.03.2015 г., около 7.10 часа, на ПП-I-16, км. 48+138 в посока от гр. Кюстендил към гр. Радомир,
при управление на лек автомобил марка „Форд Скорпио“ претърпял пътно-транспортно произшествие,
поради наличието на заледен участък на пътното платно. След табелата за
с.Драгомирово водачът усетил поднасяне, загубил управление, автомобилът се
завъртял и преминал през насрещната лента за движение, навлязъл в крайпътната
канавка, където се обърнал. Твърди, че към момента на настъпване на произшествието
участъкът от пътя бил заледен и хлъзгав. В резултат на пътно-транспортното
произшествие на ищеца била причинена телесна повреда - нестабилна компресионна
фрактура на Л1, което наложило лечение чрез поставяне на метална стабилизация
между ТХ11, ТХ12, Л2 и Л3. На 06.04.2015г. бил опериран за поставяне на 8
метални винта и сух мускулен дрен. Въпреки проведеното лечение, здравословното
му състояние не се подобрило. С ЕР на ТЕЛК му била призната трайно намалена
работоспособност от 76 %, а за фрактурата на първи лумбален прешлен била
определена трайно намалена работоспособност от 50 %. Тъй като Агенция „П.И.“ отговаряла
на поддържането на републиканския път, съгласно чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1
от ЗП, носела отговорност по чл.49 от ЗЗД за причинените на ищеца неимуществени
вреди. Поради изложените доводи, моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 30.03.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на произшествието, оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между състоянието на пътя и настъпването на пътно-транспортното
произшествие, поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
не съобразил скоростта си на движение с
атмосферните условия, релефа на местността, характера и интензинвността на движение
и в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП пътувал без поставен обезопасителен
колан; оспорва размера на иска.
Третите лица помагачи на страната на ответника – „З.“ АД и „Р.п.с.“ ЕООД,
не изразяват становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната взаимна връзка, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото Констативен протокол № 3/30.03.2015 г. по описа на ПП –
РУП Радомир и скица на ПТП, се установява, че на 30.03.2015 г., около 07.10ч., на
ПП - I-16, км. 48+138, е настъпило ПТП с лек автомобил "Форд Скорпио"
с per. № ********, управляван от С.Г.С.. В протокола е посочено, че водачът се
е движел с несъобразена със състоянието на пътя скорост, поради което е изгубил контрол и се е блъснал встрани от пътя
в скат на планината/л.132/.
Видно от решение № 150 от 03.11.2015г. по НАХД №224/2015г. по описа на
Радомирски районен съд на водача С.С. е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение за това, че се е движел със скорост, която не е съобразена със
състоянието на пътя. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено наказателно постановление № 15-0328-000142/30.06.2015г.,
което е отменено с цитираното решение по НАХД №224/2015г. РС-Радомир./л.5-6/.
За установяване механизма на настъпване на произшествието по делото е
разпитан свидетелят В.Ж.Н. и са
изслушани две автотехнически експертизи.
В своите показания св.Н. заявява, че е очевидец на пътно-транспортното
произшествие. Твърди, че катастрофата настъпила в края на м.март в
с.Драгомирово, на пътя Кюстендил – София, на около 200 - 250 метра след табелата. Свидетелят
често пътувал по този път, минавал оттам два пъти в седмицата и му било
известно, че в този участък от пътя имало течове. Отнякъде извирала вода, която
се разливала на 150 - 200 метра. Пътно-транспортното произшествие настъпило
сутрина към 07.00 часа, времето било сумрачно, имало мъгла. Пътят бил сух, но
на около 200 - 250 метра след табелата имало заледен участък. Колите се движели
в колона със скорост не повече от 40 – 50 км/час. Свидетелят видял, че колите в
колоната изгубили управление – една се отклонила наляво, друга надясно, ударила
се в мантинелата. Една от колите – бяла на цвят, чиято марка не помнел, се
обърнала в канавката. Колите се движели с една и съща скорост. Процесният
участък от пътя не бил опесъчен, нито поддържан. Шофьорът на колата, в която пътувал
свидетелят, успял да я овладее и да спре. Отишли да видят какво става. В колата,
в която пътувал С., имало жена, на която помогнали да излезе, а ищецът им казал
да го оставят, защото го болял кръста. Обадили се на 112 и продължили по пътя
си. Не изчакали органите на МВР, защото бързали за работа.
От заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице А.М.,
се установява следният механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшестиве: На прав участък от пътя с десен завой и мокро, частично заледено
пътно платно, процесният автомобил се е движел с висока скорост в дясната лента.
Водачът на автомобила рязко е използвал органите за управление/спирачната и
кормилна уредба/, при което е изгубил контол върху управлението на автообила и е
излязъл от пътното платно вляво, като се е завъртял на 180 градуса и се е ударил
странично с дясната част в канавка до окончателното спиране на автомобила. Преди
катастрофата се е движел със скорост от 64 км/час. Според вещото лице, за да
избегне произшествието, водачът е следвало при навлизане в заледения пътен
участък да се движи със скорост от 48 км/час. В заключението е посочено, че причина
за настъпване на произшествието е високата скорост на движение на автовобила и
рязката употреба на спирачките и органите за управление от водача, в резултат
на което е изгубил контрол върху превозното
средство.
По делото е допусната повторна автотехническа експертиза, изготвена от в.л.
Й.Й.. Според заключението, към момента на настъпване
на катастрофата пътното платно е било мокро и на места заледено. Вещото лице
описва следния механизъм на настъпване на произшествието: На 30.03.2015г.,
около 07.10 часа, л.а „Форд Скорпио” с рег.№ ******** се е движел по път ПП I -
6 с посока от гр.Кюстендил към гр.Радомир и при км.48 + 138, поради
несъобразена със състоянието на пътя /над 64 км/час/, десен завой, мокър и на
места заледен участък/ водачът е изгубил
контрол над управлението на превозното средство, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, преминал я е и се е ударил в крайпътен слог по посока на
движението. Причина за настъпване на произшествието е движението на лекия
автомобил „Форд скорпио” със скорост, по-висока от критичната за преодоляване
на завоя и наличието на заледени участъци върху платното за движение. Няма
данни за разположението на заледените участъци и не може да бъде определено
разстоянието на видимост към тях и дали водачът е имал възможност да намали
скоростта и да предотврати произшествието. От приложените по делото доказателства не може
да бъде определена точната скорост на движение на лекия автомобил преди
катастрофата, но тази скорост, според експерта, е надхвърляла 64 км/
час/отговор на въпрос последен/, тъй като критичната скорост за завоя е 63.7 км/час. При скорост под 63.7 км./час
водачът е могъл да избегне произшествието.
Видно от приетата епикриза, издадена от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр.
София, на 30.03.2015 г. ищецът С.С. е постъпил в
болницата с оплаквания за силни болки в кръста след претърпяно пътно-транспортно
произшествие. След извършените прегледи и изследвания, е установена фрактура на
тялото на Л1 и е назначено оперативно лечение с цел стабилизация на фрактурата.
След извършена оперативна намеса са поставени 8 винта. В постоперативния период
е проведено лечение с антибиотици, аналгетици, водно-солеви разтвори.
Пострадалият е изписан на 14-ия ден след операцията без данни за огнищна
неврологична симптоматика, като е възстановена самостоятелната походка./л.7-8/.
Видно от приетата епикриза, издадена от ГППМП „М.ДМ“ ООД, гр. Кюстендил, на
06.11.2015г., след снети амнестични данни и проведени медицински консултации,
на ищеца е поставена диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия”. Проведено е
физиотерапевтично лечение./л.11/.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 2296/136 от 29.09.2015г. след извършен личен преглед
на С.С. е определена трайно намалена работоспособност
от 76 % за период от една година при водеща диагноза „счупване на гръбначния
стълб в поясната област” и установени общи заболявания: артериална хипертония II
ст. - умерена степен, захарен диабет, дискова херния на ниво VL5-S1, двустранен симптоматичен лумбосакрален радикулит,
хроничен пиелонефрит, ХБН – умерена степен, хроничен калкулозен холецистит и стеатозен
хепатит.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че ищецът при катастрофата е получил следните увреждания: закрито
нестабилно счупване на тялото на първи поясен прешлен с клиничен израз на
болков вертебрален и двустранен лумбосакрален радикулит с последващо
продължително обездвижване над 30 дни, вследствие на усещания за болка в
лумбосакралната област и в долните крайници. Спрямо него е проведено хирургично
лечение – поставена е метална остеосинтеза на гръбначния стълб в
тораколумбалната област от 11 – ти гръден прешлен до 3-ти поясен /две прешленни нива над и две под
счупения прешлен/ и е постъпил в неврохирургична клиника, където спрямо него е проведена антибиотична,
аналгетична и рехабилитационна терапия. Ищецът не е излекуван напълно. Налице е
остатъчен болков лумборадикулярен синдром и долна парапареза. Болевите усещания
са намалели по сила, но паретичните и сетивни усещания ще персистират. Болките
и страданията са били много силни през първите дни след травмата. Ищецът е бил
прикован към леглото, поради травмата на меките тъкани и нестабилността в
гръбначния стълб от счупването на първи поясен прешлен. След хирургичната
стабилизация на гръбначния стълб, интензитетът на болките е намалял, но те са
били достатъчно силни, за да предизвикат
изкривяване на стойката и затруднение в походката, дължащи се на травматичното
увреждане на гръбначния стълб и нервните структури. Няма данни в медицинските
документи ищецът да е страдал от костни и дискогенни заболявания преди
произшествието. Големият дял от нетрудоспособността на С. в размер на 50 % от определените 76 %
се дължи на счупването /фрактурата/ на гръбначния стълб в поясната област и
състоянието след металната стабилизация на първия лумбален прешлен. Останалите
проценти на нетрудоспособността за другите заболявания от т.13.1 от ЕР на ТЕЛК не са в причинно-следствена
връзка с произшествието. При ищеца не е налице нормална походка, което вещото
лице е установило при личен преглед. В съдебно заседание експертът заявява, че
остеосинтезният материал в гръбначния стълб следва да се извади не по-рано от
три години при стабилизиране на
състоянието, но ищецът има дискови увреждания на горните и долни прешлени, не само
на счупения прешлен, което ще доведе до
експлантация на металното скеле.
За установяване на претърпените от С. неимуществени вреди по делото е
разпитана св. И.В.С. – негова съпруга. От нейните показания се установява, че
на 30.03.2015г. е пътувала заедно с ищеца по време на настъпване на
катастрофата. Преди с.Драгичево се движели в колона, точно пред тях една кола
се завъртяла, но шофьорът успял да я овладее, веднага след нея те също се
завъртели. Съпругът й бил със счупен прешлен на гръбнака, дошла линейка,
закарали го в Пирогов, там той лежал една седмица, чакал да го оперират,
трябвало да стои неподвижен. При операцията му сложили плака с осем винта, след
което известно време останал в болницата. Отначало не можел да се движи. Свидетелката
била негов придружител в болницата, заедно със санитарите го обръщали, за да не
е постоянно по гръб. Имал силни болки, викал, когато го обръщали. Преди
операцията около една седмица ползвал подлога, след операцията – също. След
изписването бил неподвижен на легло. Започнал да става след около 10 месеца. След
около година с чужда помощ можел да ползва тоалетна. Болките продължавали, особено
при промяна на времето. Преди настъпването на произшествието нямал проблеми с
гръбначния стълб, нито хронични или костни заболявания.
Представен е договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на
републикански пътища на територията на Областно пътно управление ***, между
Агенция "П.И.." в качеството на възложител и „ЗМБГ – РПС“ ДЗЗД, в
което участие имат дружествата: „З. АД“ и „Р.п.с.“ ЕООД. Съгласно сключения договор, изпълнителят е поел
задължение да поддържа /превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републиканските
пътища на територията на Областно пътно управление ***. Съгласно чл. 12, ал. 7
от договора, третите лица-помагачи, са се задължили да изпълняват възложената
работа при спазване изискванията на "Технически правила за поддържане и
ремонт на пътищата", издадени от Национална агенция "П.И.” (НАПИ) -
2009 г., „Техническата спецификация” на АПИ от 2014г. и „Оперативния план за
зимно поддържане” на републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.12, ал.5 от
договора, изпълнителят се е задължил да предприеме всички необходими действия
за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на
безопасни условия на движение.
При така събраните по делото доказателства и установена фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск с пр.основание чл.
49 от ЗЗД, вр.чл. 45, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 49
от ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав от изпълнителя
на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва
следните елементи: противоправно поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения
изпълнител. Субективният
елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето
към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени
от изпълнителя, при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия
за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
От заключението на медицинската експертиза по делото,
което съдът приема, и представените медицински документи, се установява, че
ищецът при катастрофата на 30.03.2015г. е претърпял следната телесна повреда: закрито
нестабилно счупване на тялото на първи поясен прешлен с клиничен израз на
болков вертебрален и двустранен лумбосакрален радикулит с последващо
продължително обездвижване над 30 дни, вследствие на усещания за болка в
лумбосакралната област и в долните крайници.
Заключенията на автотехническите експертизи установяват
един и същ механизъм на настъпване на вредите: На 30.03.2015г., около 07.10
часа, л.а „Форд Скорпио” с рег.№ ******** се е движел по път ПП I - 6 с посока
от гр.Кюстендил към гр.Радомир и при км.48 + 138, поради несъобразена със
състоянието на пътя скорост и с извършваната маневра ”десен завой”, при наличие
на мокър и на места заледен участък, водачът е
изгубил контрол над управлението на превозното средство, навлязъл е в
лентата за насрещно движение, преминал я е и се е ударил в крайпътен слог по
посока на движението. Причина за настъпване на произшествието,според
експертите, е движението на лекия
автомобил „Форд скорпио” със скорост, по-висока от критичната за преодоляване
на завоя и наличието на заледени участъци
върху платното за движение. Относно скоростта, с която се е движил автомобила –
вещото лице М. сочи скорост от 64 км/час, а вещото лице Й. заявява, че
скоростта е надхвърляла 64 км/час,
като и двамата експерти са категорични, че скоростта на движение на водача е
надхвърляла критичната скорост за преодоляване на завоя.
Наличието на заледени участъци от пътя се установява от
показанията на св.Н. и св.С., според които автомобилите са се движели в колона пред
управлявания от ищеца автомобил – един от тях се е завъртял на пътното платно,
но шофьорът е успял да го овладее/св.С./, св. Н. видял как един от автомобилите
се е отклонил надясно, друг наляво, заради заледения участък.
С оглед на автотехническите експертизи и показанията на
свидетелите, съдът приема, че причина за настъпване на произшествието е както
поведението на водача, който е управлявал моторното превозно средство с
несъобразена със състоянието на пътя скорост
и с извършваната маневра „десен завой”, така и наличието на заледен участък от
пътя.
Страните не спорят, че участъкът от ПП І-16 км.48 + 138 между гр.Кюстендил
и гр.Радомир е част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, вр. с чл. 48, т. 1, б. "а" от ППЗП,
поддържането на републиканските пътища следва да се осъществява от Агенция „П.И.”,
което включва и задължението за тяхното зимно поддържане, съгласно изискванията
на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. Агенцията изпълнява тези дейности,
чрез своите работници/служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като на основание чл. 49 от ЗЗД, носи
обективна отговорност за всички преки и непосредствени вреди, настъпили
вследствие на необезопасяване на заледените участъци от пътя.
Тъй като по делото бе установено, че една от причините за настъпване на произшествието е заледяването на
пътното платно, което не е било обработено с минерални материали, в съответствие с
изискванията на Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г., съдът приема, че е осъществен съставът на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по
основание.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 50 г., вида на травматичните увреждания – закрито
нестабилно счупване на тялото на първи поясен прешлен с клиничен израз на
болков вертебрален и двустранен лумбосакрален радикулит с последващо
продължително обездвижване над 30 дни; вида на проведеното лечение – хирургично
лечение чрез поставяне на метална стабилизация на гръбначния стълб в
тораколумбалната област от 11-и гръден прешлен до 3-ти поясен/две прешленни
нива над и две под счупения прешлен/; силните болки, които е изпитвал
пострадалият непосредствено след травмата, чийто интензитет постепенно е намалял
след хирургическата стабилизация на гръбначния стълб, но независимо от
това, болковите усещания са били
достатъчно силни, за да доведат до изкривяване на стойката и затрудняване на
походката на ищеца. Съдът съобрази обстоятелството, че за продължителен период
от време пострадалият е бил безпомощен и напълно е зависел от грижата и помощта на
близките си, дори за обичайни дейности в ежедневието/св.С./. Наред с това съдът
отчете обстоятелството, че ищецът не е напълно възстановен, налице е остатъчен
болков лумборадикуларен синдром и долна парапареза. Болковите усещания ще
намалеят във времето, но паретичните и сетивни усещания ще персистират. Установена
е трайно намалена работоспособност на ищеца от 50 %, вследствие на фрактурата
на гръбначния стълб./заключение на медицинската експертиза/.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната
през 2015 г., съдът определ размер на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 50 000 лв., колкото
претендира ищецът.
По възраженията за съпричиняване на
вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй
като пътувал с несъобразена с пътните условия скорост и без поставен
обезопасителен колан.
Съдът намира за доказано първото от възраженията за
съпричиняване на вредите от ищеца. Заключенията на автотехническите експертизи установяват
един и същ механизъм на настъпване на вредите, описан по-горе в мотивите, като
сочат едни и същи причини за настъпване на произшествието – наличието на
заледен участък от пътя и поведението на водача, който се е движел с
несъобразена със състоянието на пътя скорост и с извършваната маневра ”десен
завой”. Експертните становища се различават единствено относно скоростта, с която
се е движел управляваният от ищеца автомобил – вещото лице М. е установил
скорост от 64 км/час, а вещото лице Й. заявява, че скоростта е надхвърляла 64 км/час, като и двамата
експерти са категорични, че скоростта на движение на водача е надхвърляла
критичната скорост за преодоляване на завоя. Заключенията на вещите лица се
базират на обективни данни и на изчисленията, които са извършили, като са
съобразили мястото на настъпване на произшествието и скоростта, при която може
да бъде преодолян завоят, без да настъпи занасяне върху хлъзгав път. В този
смисъл показанията на св.Н. не могат да оборят доказателствената сила на
автотехническите експертизи. Свидетелят сочи по – ниска скорост на движение на
процесния автомобил от около 40-50 км/час, но съдът не кредитира неговите
показания в тази част, тъй като те не се подкрепят от автотехническите
експертизи, а и самият свидетел не е управлявал моторно превозно средство, а е
пътувал като пасажер в автомобил, който не се е намирал непосредствено след
автомобила, управляван от ищеца. Според показанията на свидетеля, той видял как
един от автомобилите се отклонил наляво, друг надясно, трети се обърнал в
канавката и в този смисъл, предвид разстоянието между него и автомобила на
ищеца, не би могъл да определи точно неговата скорост на движение. Следва да се
отбележи, че водачите на други моторни превозни средства са успели да преминат
през завоя, независимо от заледения участък, с оглед на скоростта, с която са
избрали да се движат, за разлика от ищеца, който не е успял да овладее
автомобила.
Неоснователно е второто от възраженията за съпричиняване
на вредите, според което ищецът е допринесъл за вредосновния резултат, тъй като
е пътувал без поставен обезопасителен колан. На медицинската експертиза не е
поставена задача да изследва въпроса дали водачът е пътувал с поставен
обезопасителен колан и дали липсата на колан е в причинно-следствена връзка с
получената травма, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответника.
При така установените по делото факти съдът прие, че е налице съпричиняване
на вредите от пострадалия, поради шофиране с несъобразена с пътните условия
скорост, като определи процент на съпричиняване от 10 %.
Размерът на дължимото обезщетение за ищеца, при прилагане процент на
съпричиняване на вредите от 10 %, е 45 000 лв. /50 000лв. - 5 000
лв./, до който размер искът е основателен, а в станалата част, до пълния предявен
размер от 50 000 лв., следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 315 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 51.50 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на К.И.Н. ***, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1827 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1800
лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция "П.И.", ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, пл.„********, да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** , на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от следната телесна повреда: закрито
нестабилно счупване на тялото на първи поясен прешлен с клиничен израз на
болков вертебрален и двустранен лумбосакрален радикулит, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 30.03.2015 г. върху заледен участък от републикански
път – ПП І-16 км.48 + 138 в посока от гр.Кюстендил към гр.Радомир, за
поддържането на който отговаря Агенция „П.И.”, ведно със законната лихва,
считано от 30.03.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 50 000лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Агенция "П.И."да заплати на С.Г.С., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски в размер 315 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Г.С. да заплати на Агенция "П.И.", на основание чл.78,
ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 51.50 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Агенция "П.И." да
заплати на адвокат К.И.Н. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1827 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция "П.И." да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, държавна
такса в размер на 1800 лв. върху уважената част от иска.
Решението
е постановено при участието на трети
лица помагачи
на страната на ответника –„З.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
и „Р.п.с.”ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: