Р Е Ш Е Н И Е
№379 / 18.12.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от председателя АД № 508/2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.211
от ЗМВР, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, и е образувано след изпращането му по
подсъдност с определение № 2107/06.10.2020 г. по адм. дело № 1910/2020 г. по
описа на Административен съд - Варна.
Постъпила е жалба от Й.К.К. – В.,
с ЕГН **********, против заповед с рег. № 8121К-7921/13.07.2020 год. на министъра
на вътрешните работи, с която на жалбоподателката на основание чл.204, т.1,
чл.197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т.1, пр. 1 и т.2, във вр. чл.201, ал.1, т.6,
пр. второ от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в
длъжност за срок от една година”, считано от датата на връчване на заповедта. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че дисциплинарното
наказание е наложено извън двумесечния срок от откриване на нарушението по
чл.195, ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че в заповедта липсва мотивиране на понятието
“необосновано забавяне на разследването”. Твърди се, че към настоящия момент не
съществува методика за оценка на натовареността на разследващите полицаи в МВР,
нито алгоритъм, по който да се отчита сложността и приоритета на разследването
по различните досъдебни производство, възложени на конкретен разследващ орган.
Констатацията, че е допуснато необосновано забавяне на разследването е
направена, без да се отчита общата натовареност на служителя. Посоченият в
заповедта период от малко повече от два месеца е кратък период на забавяне. В
постановлението на наблюдаващия прокурор за даване на указания няма посочен
срок за изпълнение, поради което не може да се говори за забавено изпълнение
или неизпълнение на указанията на прокурора. Подчертава се, че дисциплинарната
проверка не е инициирана от наблюдаващия прокурор. В писмената защита се излагат
допълнителни доводи, че няма подаден сигнал от наблюдаващия прокурор за
неоправдано забавяне на разследването, нито са предприети мерки от наблюдаващия
прокурор за търсене на дисциплинарна отговорност на жалбоподателката, като
единствено в изисканото от дисциплинарнонаказващия орган допълнително становище
е коментирано, че по ДП № 1379/17 в периода м.декември 2017 – 04.11.2019 г. е
констатирано забавяне и неритмичност на воденото разследване, макар деянието да
не се отличава с фактическа и правна сложност. Твърди се, че е налице
несъответствие между становището на наблюдаващия прокурор по дисциплинарното
производство срещу жалбоподателката и приложените копия на искания за
удължаване на срока по досъдебното производство, където като основание за
удължаване на срока за разследване се сочи фактическа и правна сложност на
делото. Сочи се, че е налице несъответствие и между констатираното от
наблюдаващия прокурор и дисциплинарнонаказващия орган по отношение на времето
на извършване на нарушението, като без да е компетентен,
дисциплинарнонаказващият орган е посочил период, в който според него е
допуснато необосновано забавяне на разследването, без да се обоснове защо
именно е приел този период, след като няма поставен краен срок за изпълнение на
указанията на наблюдаващия прокурор или за приключване на разследването. Твърди
се също, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не са
съобразени критериите по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Не е изследван въпросът дали
жалбоподателката е имала обективна възможност да не допусне забавяне на
разследването и маловажно ли е това забавяне. Не е отчетено цялостното й
поведение като държавен служител по време на службата й в МВР, като неправилно
е прието, че е наказвана два пъти с “писмено предупреждение” през 2019 г. Възразява
се, че и двете заповеди за наказание са обжалвани по съдебен ред, като първата
от тях е отменена с влязло в сила решение преди постановяване на процесната заповед
и наложеното с нея наказание е заличено. В хода на съдебното производство и в
писмената защита се сочи, че и втората заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е отменена от съда с влязло в сила решение след образуването на
настоящото дело. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания
административен акт и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – министърът на
вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по
съображения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона. Твърди, че дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от проверката постъпят при
компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая министърът на вътрешните
работи в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.1 от ЗМВР е
разполагал с тези материали на 22.05.2020 г., с оглед на което заповедта е
издадена в рамките на установените в чл.195 от ЗМВР преклузивни срокове. Счита,
че наложеното наказание е определено при спазване на изискванията на чл.206,
ал.1 от ЗМВР и съответства на тежестта на извършеното нарушение, като е
съобразен фактът, че е налице превес на награждаванията на служителката над
наложените наказания за времето на службата й в МВР. Твърди, че заповедта не
противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като от доказателствата по
преписката е установено безспорно извършеното от жалбоподателката дисциплинарно
нарушение. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна, като прави възражение
за прекомерност на платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение с
оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Добричкият административен съд,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира
следното :
Жалбата е подадена от лице,
адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна.
Не е спорно по делото, а това се
установява и от представената по делото кадрова справка с рег.№ 37296/08.07.2020г. от ОД на МВР –
Варна, че жалбоподателката Й.К.К. – В. е служител на МВР, считано от 03.11.2014
г., като към датата на издаване на обжалваната заповед заема длъжността
“Разследващ полицай в РУ” в сектор “Разследване” – Второ РУ – Варна” към отдел
“Разследване” при ОД на МВР – Варна.
Дисциплинарното производство е
започнало със заповед № 8121к-5655/03.04.2020 г. на министъра на вътрешните
работи, с която на основание предложение № 442р-5609/17.02.2020 г., справка №
442р-5369/13.02.2020 г. и материалите от извършена проверка по заповед №
365р-6191/29.11.2019 г. на началника на отдел “Разследване” при ОДМВР – Варна,
е разпоредено извършването на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на
постъпилите данни за допуснато от жалбоподателката дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР —“системни
нарушения на служебната дисциплина” при работата й по ДП № 772/19, ДП № 832/18, ДП № 530/19,
ДП № 786/19, ДП № 510/19, ДП № 965/19, ДП № 1247/18, ДП № 907/19, ДП № 949/16,
ДП № 781/18, ДП № 577/19, ДП № 1379/17, ДП № 120/19 и ДП № 1493/17, за което е
предвидено наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години”.
На 28.04.2020 г. на К. е връчена
покана с рег. № 436р-13486/28.04.2020 г. за даване на писмени обяснения на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Проверката е приключила със
справка № 439р- 11489/05.05.2020
г., в която е направен извод, че инспектор Й.К. е проявила небрежност в
служебната дейност при работата си по ДП № 772/19, ДП № 530/19, ДП № 1247/18,
ДП № 949/16 и ДП № 1379/17 по описа на 02 РУ-Варна и е допуснала необосновано
забавяне на разследването, с което не е изпълнила следните основни длъжностни
задължения съгласно типова длъжностна характеристика за длъжността „Младши
разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване РУ..” с № 3286р- 3407/22.01.2018 г.:
„Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в
най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
съобразно НПК”; “При осъществяване на дейността си
се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в Конституцията на
РБ, разпоредбите па НК, НПК, ЗМВР, ЗЗКИ, АПК и други законови и подзаконови
нормативни актове; постановленията и тълкувателните решения на ВКС; указанията
на прокурора, във връзка с водените досъдебни производства”, „При осъществяване на дейността
си спазва създадената вътрешноведомствена уредба в МВР”. Комисията е приела, че
инспектор К. е допуснала пет
отделни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, съставомерни по чл. 199, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност, за които е предвидено
наказание по чл.199, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗМВР – писмено предупреждение. Отправено е предложение служителката да се
запознае с материалите по справката, след което да бъде изготвено ново
предложение по реда на чл.70 от Инструкцията за организиране на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушевия и налагане на дисциплинарни наказание.
На 05.05.2020 г. К. се е
запознала срещу подпис със справката и приобщените към нея материали, като й е
предоставен 24-часов срок за обяснения и възражения.
На 07.05.2020 г. комисията е
изготвила предложение с рег. № 439р-11661 до министъра на вътрешните работи за
налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от една година на
служителката на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. На същата дата К. е
запозната с предложението, като й е даден срок от 24 часа за обяснения и
възражения. В отговор на поканата служителката е уведомила писмено, че на този
етап не е готова да даде обяснения или възражения, но не отказва да даде на
по-късен етап.
След запознаване със справка
439р-11489/05.05.2020 г. и материалите от извършената проверка по чл.205, ал.2
от ЗМВР министърът на вътрешните работи е констатирал, че проверяващата
комисията не е събрала всички доказателства от значение за случая, в т.ч. не е
изискала становища от наблюдаващите прокурори за всяко едно от описаните ДП.
Приел е, че това поставя в невъзможност дисциплинарнонаказващият орган да
изпълни своето задължение по чл.206, ал.4 от ЗМВР, с оглед на което е
постановил заповед № 8121к-6350/26.05.2020 г., с която е разпоредил да се съберат
копия на материалите от ДП и да се изискат становища от наблюдаващите
прокурори, в които да бъде изяснено дали К. е изпълнила в пълен обем техните
указания, извършила ли е всички необходими действия за своевременно,
законосъобразно и успешно разследване и затруднила ли е приключването им с
действия или бездействия.
На 09.06.2020 г. проверяващата
комисия е изготвила нова справка с рег. № 439р-14428, в която е направено
същото заключение, че инспектор Й.К. е проявила небрежност в служебната дейност
при работата си по ДП № 772/19, ДП № 530/19, ДП № 1247/18, ДП № 949/16 и ДП №
1379/17 по описа на 02 РУ-Варна, като е допуснала 5 нарушения на служебната
дисциплина, за които се предвижда наказание по чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР
– писмено предупреждение. С оглед на дадените становища от наблюдаващите прокурори
по част от посочените ДП, че извършените дисциплинарни нарушения при
неизпълнение на служебните задължения не са довели до затруднения при
приключването на разследването в разумен срок, както и до някакво отрицателно
въздействие за тяхното решаване, е направено предложение за налагане на
наказание по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – порицание.
На 12.06.2020 г. служителката е
запозната с втората справка и материалите към нея, като й е даден 24 – часов
срок за писмени обяснения. В отговор на това К. е отправила писмено уведомление
до комисията, че ако има да дава някакви обяснения, ще ги адресира до министъра
на вътрешните работи.
След запознаване със справката и
всички материали от извършената допълнителна проверка е изготвена мотивирана
резолюция с рег. № 8121р-10779 от 29.06.2020 г., с която министърът на
вътрешните работи е изразил несъгласие с част от констатациите на проверяващата
комисия, като е приел за установено, че при проверката са събрани безспорни
доказателства само за наличието на едно дисциплинарно нарушение по ДП № 1397/17
по описа на 02 РУ-Варна, което следва да се преквалифицира от чл.200, ал.1,
т.11 по ЗМВР на чл.201, ал.1, т.6, пр. второ от ЗМВР – неоправдано забавяне на
наказателно преследване, за което е предвидено наказание “забрана за повишаване
в длъжност за срок от една до три години”. По отношение на останалите четири посочени
от комисията дисциплинарни нарушения по ДП № 772/19, ДП № 530/19, ДП № 1247/18 и ДП №
949/16 е приел, че не са безспорно установени, тъй като по три от досъдебните
производства наблюдаващите прокурори са посочили, че действията на К. не са
затруднили приключването на разследването в разумен срок, а по четвъртото
наблюдаващият прокурор не е дал становище в срока на проверката, тъй като е бил
в платен годишен отпуск.
На 01.07.2020 г. разследващ
полицай К. е получила копие от мотивите към резолюцията с право на възражение в
24-часов срок от получаването им. С възражение с рег. № 436р-21512/01.07.2020
г. служителката е поискала удължаване на срока за защита. С покана с рег. №
3121р-11572/09.07.2020 г. на жалбоподателката е определен нов срок за даване на
писмени обяснения или възражения, в който тя не е представила такива, видно от
протокол с рег. № 365р- 37975/13.07.2020 г.
На 13.07.2020 г. министърът на
вътрешните работи е издал обжалваната заповед № 8121к-7921, с която е наложил
на К. дисциплинарно наказание – забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година за извършено нарушение по чл.201, ал.1, т.6, пр. второ от ЗМВР –
неоправдано забавяне на наказателно производство по ДП № 1379/97 по описа на 02
РУ-Варна.
В мотивите към заповедта е прието
от фактическа страна, че на 13.12.2017 г. е възложено за разследване на служителката
ДП № 1379/17, образувано на 06.12.2017 г. с постановление на ВРП за
престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На
30.01.2018 г. и 20.04.2019 г. служителката е
провела разпит на свидетеля Димитър Петков, на 30.01.2018 г. са разпитани
свидетелите Цонко Недев и Валентин Иванов, а на 13.04.2018 г. е разпитана и
Радосвета Иванова. На
13.04.2018 г. са иззети образци за сравнително изследване - снимков материал от
св. Радосвета Иванова, а на 26.07.2018 г. е назначена видео-техническа
експертиза. На 31.01.2018 г. е назначена експертна
справка, резултатът от която е получен на 13.02.2018 г. На 24.10.2018 г. е
изготвена лицево- идентификационна експертиза. На 19.12.2018 г. в делото е приложена
фоноскопна справка, изготвена на 14.12.2018 г. от вещо лице от НИК-София. На
22.10.2019 г. по делото е получен резултат от проведени ОИМ, възложени от К. с
постановление от 18.09.2019 г., като в периода от 19.12.2018 г. до 18.09.2019
г. (девет месеца) е проведен само един разпит на св. Петков - от 20.04.19 г.
В постановление от 11.07.2019 г.
(разпределено и възложено на К. с писмена резолюция от 16.07.2019 г.)
наблюдаващият прокурор е дал указания в хода на разследването да бъдат
извършени и следните действия - да се установи дали ветеринарната клиника е
юридическо лице и да се проведе допълнителен разпит на св. Петков. Прокурорът е
обърнал внимание на служителката, че разследването не е водено ритмично,
изключително е забавено във времето и е необходимо да се вземат своевременни
мерки за приключването му. Фактически К. е получила
постановлението на 30.07.2019 г., тъй като в периода от 12.07.2019 г. до
29.07.2019 г. включително е ползвала законоустановен отпуск. От автоматизираната информационна система за
документооборота (АИСДО) е установено, че на 24.10.2019 г. ДП № 1379/17 е върнато от
служителката в деловодството на 02 РУ при ОДМВР - Варна и на 04.11.2019 г. е
възложено на друг разследващ полицай.
В писмено становище №
439000-11857/05.06.2020 г. наблюдаващият прокурор от РП - Варна е посочил, че
не са изпълнени част от дадените указания за извършване на действия по
разследването в постановлението от 07.11.2018 г. Това е констатирано и в
постановление от 11.07.2019 г. за даване на указания, които също не са
изпълнени от служителката. Прокурорът е подчертал, че в периода от м. декември
2017 г. до 04.11.2019 г. не са изпълнени част от дадените указания и е налице
забавяне и неритмичност на воденото разследване, макар престъплението да не се
отличава с фактическа и правна сложност. В подкрепа на този извод в становището
е отбелязано, че след преразпределяне на делото на друг служител разследването
е водено срочно, ритмично и е приключено своевременно, като наказателното
производство е приключено на 18.05.2020 г.
Съобразявайки се със становището
на наблюдаващия прокурор, министърът на вътрешните работи е приел за безспорно установено, че
инспектор К. е извършила дисциплинарно нарушение при разследването по ДП №
1379/17 по описа на 02 РУ- Варна, изразяващо се в това, че в периода от
30.07.2019 г. (когато се е завърнала от законоустановен отпуск и е получила
постановлението на наблюдаващия прокурор от 11.07.2019 г.) до 24.10.2019 г.
(когато ДП е предадено от служителката в деловодството на 02 РУ - Варна), в гр.
Варна, във Второ РУ - Варна, е проявила неоправдано бездействие и не е
изпълнила указанията на прокурора, дадени в постановлението от 11.07.2019 г., а
именно - да се установи дали ветеринарната клиника е юридическо лице и да се
проведе допълнителен разпит на св. Петков, без да са налице конкретни причини за това, с което е допуснала
неоправдано забавяне на наказателното производство. Направил е извод, че при провеждане на
разследването служителката е нарушила разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗМВР,
съгласно която писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за
разследващите органи. Не е спазила и реда, определен в чл. 197 от НПК, предвиждащ че писмените указания на прокурора до разследващия полицай са задължителни
и не подлежат на възражение, както и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, съгласно които разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно,
законосъобразно и успешно извършване на разследването и е длъжен в най-кратък
срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
Приел е, че с поведението си инспектор К. не е изпълнила основни
длъжностни задължения съгласно типова
длъжностна характеристика за длъжността „Младши разследващ полицай - старши
разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване РУ...” с № 3286р- 3407/22.01.2018 г., а именно: - „Взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК”; “При
осъществяване на дейността си се ръководи от указанията на прокурора във връзка
с водените досъдебни производства”.
Констатираното деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т.
6, пр. второ от ЗМВР – неоправдано забавяне на наказателно производство, за
което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години. При индивидуализиране на наказанието
е прието, че въпреки необоснованото забавяне на разследването
нарушението не е тежко, не са настъпили необратими последици и впоследствие
наказателното производство е приключено. Прието е, че нарушението е извършено
при условията на евентуален умисъл, тъй като бездействието в рамките на
сравнително дълъг период от време по конкретното дело е станало при ясно
съзнание, че това ще доведе до забавяне на разследването и въпреки че
служителката е имала представа за последиците, без да ги цели, се е съгласявала
с тях и е продължавала да бездейства. От приложената по преписката кадрова
справка е констатирано, че по време на службата си в МВР инспектор К. е
награждавана шест пъти с индивидуална парична награда и е наказвана два пъти с
писмено предупреждение през 2019 г. Въз основа на тези обстоятелства е прието,
че е налице превес в награжданията на служителката над наложените наказания,
поради което за постигане на целите на закона следва да бъде наложен
минималният размер на наказанието.
Заповедта е връчена на
жалбоподателката на 13.07.2020 г. съгласно отметката на ръка, като на
27.07.2020 г. е обжалвана пред съда съгласно представения по делото
удостоверителен документ от куриерската служба.
От събраните в хода на съдебното
производство заверени преписи на решение № 34/14.01.2020 г., постановено по АД
№ 994/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, и решение
1336/21.09.2020 г., постановено по АД № 2191/2019 г. по описа на Административен съд – Варна се
установява, че посочените в кадровата справка на служителката два броя
наказания “писмено предупреждение” от 2019 г. са отменени от съда, като първото
от тях е отменено преди датата на издаване на настоящата заповед, а второто от
тях – след образуване на настоящото съдебно производство.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.1 от ЗМВР, в кръга на
правомощията му по закон, в предвидените от закона форма и съдържание съгласно
чл.210, ал.1 от ЗМВР.
При издаване на
обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като на служителката е осигурено право
на участие и правна защита в дисциплинарното производство в съответствие с чл.205,
ал.3 и чл.207, ал.8 от ЗМВР. Спазени са и преклузивните срокове по чл.195, ал.1
от ЗМВР. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му, като по смисъла на чл. 196 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарнонаказващ орган. В случая материалите от допълнителната
проверка, с която е приключило дисциплинарното разследване, са постъпили при
министъра на вътрешните работи на 20.06.2020 г., когато е поставена и резолюцията
“Да се преквалифицира”. Едва от този момент може да се счита, че извършеното
нарушение и самоличността на извършителя са открити, поради което дисциплинарнонаказващият
орган е упражнил правомощието си по чл.204, т.1 от ЗМВР в рамките на преклузивния
двумесечен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че срокът за налагане на наказание е започнал да тече от
03.04.2020 г., когато при министъра на вътрешните работи са постъпили материалите
от извършена проверка, разпоредена със заповед № 365р-6191/29.11.2019 г. на
началник отдел “Разследване” при ОД на МВР – Варна. Материалите от тази
проверка, както и съставените въз основа на нея справка № 442р-5369/13.02.2020
г. и предложение № 442р-5609/17.02.2020 г. имат характеристиката на данни за
извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.205, ал.1 от ЗМВР, за
изясняването на които е разпоредено и извършването на проверка по чл.205, ал.2
от ЗМВР. Именно изготвените в резултат на тази проверка (в т.ч. и
допълнителната проверка) справки са послужили като основание за формиране на крайните
фактически и правни изводи на дисциплинарнонаказващия орган за наличие на
извършено административно нарушение и неговото авторство, поради което не е налице
пропускане на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР за налагане на
дисциплинарно наказание.
Обжалваният административен
акт обаче е издаден в противоречие с приложимия материален закон.
За да наложи процесното
дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е
осъществен фактическият състав на нарушение по чл.201, ал.1, т.6, пр. второ от ЗМВР, който в първоначалната си редакция от 2014 г. е гласял, че дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага за системно
нарушаване на сроковете, предвидени в НПК, или неоправдано забавяне на
наказателно производство. Към момента на издаването на заповедта обаче
текстът на тази разпоредба е бил изменен и допълнен със ЗИДЗМВР, обнародван в
ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г. и влязъл в сила на 11.07.2020 г., като според новата
редакция думите „системно нарушаване на сроковете, предвидени в НПК“ са
заличени, а след думите „неоправдано забавяне на наказателно производство“ е
добавено „по сигнал на наблюдаващия прокурор“. Следователно законодателят е
въвел като задължителна материалноправна предпоставка за приложението на процесната
норма наличието на сигнал на наблюдаващия прокурор по наказателното
производство, какъвто в случая не е налице.
Административните
актове са на общо основание юридически факти от рода на юридическите действия. Ето защо законосъобразността им се преценява според материалния закон,
действал към момента на издаването им, което е изрично регламентирано и в
чл.142, ал.1 от АПК. След като в случая дисциплинарното производство не е
инициирано по сигнал на наблюдаващия прокурор, указващ на неоправдано забавяне
на наказателното производство, то неправилно и незаконосъобразно
дисциплинарнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.206, ал.1, т.6 от ЗМВР. Действително в хода на дисциплинарното разследване е изискано становище от
наблюдаващия прокурор по ДП № 1379/17 по описа на 02 РУ – Варна дали разследващ
полицай К. е затруднила своевременното приключване на разследването, но това не
е равнозначно на предвидения в нормата сигнал, даващ основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителката по този текст от закона. Липсата на
сигнал от наблюдаващия прокурор не може да се замести и от цитираното в
преписката постановление от 11.07.2019 г., издадено по реда на чл.203, ал.4 от НПК, в което е обърнато внимание на разследаващ полицай К., че разследването е
водено неритмично и е изключително забавено във времето, още повече, че това
постановление предхожда по време посочения в обжалваната заповед период на
забава, който е приет и за време на извършване на нарушението. В случая тези
обстоятелства не са съобразени от дисциплинарнонаказващия орган, който дори е
цитирал старата редакция на нормата, сочейки, че нарушението на служителката е
съставомерно по чл.206, ал.1, т.6, пр. второ от ЗМВР, след като в текста вече е
фигурирало само едно предложение. От прегледа на преходните
разпоредби на ЗИДЗМВР от месец юли 2020 г. е видно, че действието на старата
разпоредба не е продължено, нито е уредено прилагането й спрямо висящи
правоотношения (каквото е и завереното дисциплинарно производство срещу К.) или
спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при нейното действие.
С оглед на това към датата на издаване на обжалваната заповед е била приложима новата
редакция на чл.206, ал.1, т.6 от ЗМВР като част от действащото към този момент
право и след като не е взел предвид поставените в нея условия за налагане на
наказание, дисциплинарнонаказващият орган е нарушил материалния закон.
Предвид на изложеното
оспорената заповед е незаконосъобразна по същество, поради което следва да се
отмени на основание чл.146, т.4 от АПК, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер на 610 лева съгласно представения списък по чл.80
от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения
от жалбоподателката адвокатски хонорар. Възнаграждението е определено в
нормативноустановения минимален размер според действащата към момента на заплащането
разпоредба на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно завишено с оглед на
обема на осъществената адвокатска защита.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед с рег. № 8121К-7921/13.07.2020
год. на министъра на вътрешните работи, с която на Й.К.К. – В., с ЕГН **********,
в качеството й на разследващ полицай в РУ към сектор “Разследване – Второ РУ –
Варна” на отдел “Разследване” при ОД на МВР – Варна, на основание чл.204, т.1,
чл.197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т.1, пр. 1 и т.2, във вр. чл.201, ал.1, т.6,
пр. второ от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в
длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерството на
вътрешните работи да заплати на Й.К.К. – В., с ЕГН **********, сумата от 610
лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия :