Определение по дело №142/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Н. У. против Решение № 1040-20-63 от 08.05.2025г.на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е оставено в сила Разпореждане 202-02-367-5/3.04.2025г. С последното е отпуснато ПОБ размер на 25,15лв. на ден за периода от 1.11.2023г. до 30.06.2024г.

В молба вх.№ 1195/ 13.06.2025г. се иска спиране на делото до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 62 пар. 1 и пар.2 от Регламент 883/2024г. на ЕПС от 29 април 2004г.

Ответникът – директор на ТП НОИ [област] в писмена молба вх.№ 1253/ 18.06.2025г. изразява становище за основателност на искането за спиране и моли делото да се спре до произнасянето на СЕС.

По искането за спиране съдът съобрази следното: Обжалваното пред настоящата инстанция решение на административния орган е с комплексно съдържание - съдържа изявление на осигурителния орган не само относно правото на ПОБ, но и относно неговия размер и период на изплащане. Преценката за размера е основана от административния орган на тълкуването на чл. 62 пар.1, пар.2 и пар.3 от Регламент 883/2004г. Административният орган е преценил, че пар.3 е изключението, което в случая следва да се приложи и че става дума за напълно безработно лице, което по време на последната заетост в друга държава пребивава в [държава] – чл.65 (5) (а) от Регламента. Така, според ответника, изчисляването на ПОБ не се извършва по пар. 1 и пар.2, а по пар.3 на чл. 62 от регламента и чл. 54б ал.8 КСО.

С Определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. на Административен съд гр. [област] е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 62 пар. 1 и пар. 2 от Регламента - дело С-116/2025г. Отправените въпроси са: 1. Дали пар.1 и пар. 2 на чл. 62 следва да се тълкуват в смисъл, че допуска изчисляването на ПОБ да не се определя изключително от трудовото възнаграждение от последната заетост, когато законодателството на държавата членка по прилагане предвижда специален изискуем период за определяне на основата и когато периода на последна заетост е по –малък от изискуемия специален период, но целия или част от периода на заетост е завършен по законодателството на друга държава членка? 2. Следва ли пар. 1 и пар.2 да се тълкуват в смисъл, че се допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на ПОБ, когато периодите на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целия или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

Настоящата инстанция счита, че отправените въпроси имат преюдициалност по отношение на настоящия спор /вж.Определение № 3878/10.04.2025 г. по адм. д. № 3083/2025 г. ВАС/.Налице са основанията на чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК за спиране на делото до произнасянето на СЕС, тъй като в друг съд се разглежда дело, решението по което "ще има значение за правилното решаване на спора". Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело, какъвто именно е настоящият случай. Още повече, че съгласно чл. 633 ГПК, приложим от препращането на чл. 144 АПК, решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в [държава]. Въпросите с държавата по последната заетост, с пребиваването, със съответната компетентна институция, предпоставките за ПОБ, обстоятелствата по чл. 54б ал. 8 КСО относно размера на ПОБ, са базови и засягат настоящия процес. Това налага съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, производство да бъде спряно, защото решението по образуваното пред СЕС дело С-116/25 е от значение за правилното разглеждане и решаване на повдигнатия административен спор.

Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

СПИРА производството по административно дело № 142/2025 г. по описа на Административен съд гр. [област] до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение № 500/03.02.2025 г. по административно дело № 1559/2024 г. по описа на АС [населено място], по което е образувано дело С-116/2025 г. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ОТМЕНЯ определение 661/ 09.06.2025Г. В ЧАСТТА, с която делото е насрочено в открито съдебно заседание за 27.06.2025Г.

Да се уведомят страните за отмененото съдебно заседание по бързите способи.