Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260015
гр.Свищов,17.02.2021
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 9.02.2021 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 132/2020 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Иск по чл.422 ГПК с
материалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“, представлявано от законния си представител Л.В.С.,
чрез пълномощника юрисконсулт А.Н.С. твърди, че ответникът Й.Н.Ф. е абонат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в качеството си на собственик на
недвижимия имот, находящ се горния адрес, като през исковия период ищеца
доставял в жилището топлинна енергия на база Общите условия, одобрени от ДКЕВР.
Ответникът не е изпълнил задължението за
заплащане на услугите по доставяне на топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 вкл. за имот в ******************общо за сумата 611,62 лева .
Начислени са и 97,70 лева ( деветдесет и седем лева и 70ст.) – лихва за забава за
периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г. За гореописаните суми ищецът е подал заявление по чл.410
от ГПК и по ч.гр.д. 804/2019г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№481/30.08.2019г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск . Моли съда да приеме за установено, че ответника му дължи горепосочената сума, както и да му
се присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва исковете с
възражение, че не се доказва качеството му потребител, както и възражения за
погасяване по давност на вземанията. Моли да се отхвърлят предявените искове,
като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие
следното:
По приложеното ч.гр.д. 804/2019г.
на СвРС в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за
сумата от 611,62 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия на обект,
находящ се в ******************за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г., обезщетение за забава от 97,70 лева за периода 10.07.2016г. до 19.09.2018г. , ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Срещу
заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като исковата
молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана от заявителя
в срока по чл.415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е
допустим.
Разгледан по същество са явява
неоснователен, поради следното:
Предмет на предявения иск е установяване
със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува правоотношение,
елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати посочената сума, представляваща стойността на топлинни
услуги за периода по исковата молба за
топлофициран имот.
За основателност на иска в тежест на ищеца
е да установи:
1) съществуване на облигационно отношение
между страните,
2) изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период
с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и
3) изискуемост на вземането - изтичане на
срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
В настоящия случай не
се спори, а и видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт №64, том I, рег.№220, н.д.57/2014г.
на нотариус И.И.№134,с район на действие Пернишки районен съд, че ответникът Й.Н.Ф. е придобила процесния апартамент на 11.03.2014г., който по твърдения на ищеца е топлофициран имот, поради което и облигационната
връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на
последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация-Перник"ЕАД.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Към делото са
приложени и Общите условия на "Топлофикация Перник" ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Перник, валидни през
процесния период. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия, купувач на топлинна
енергия и съответно потребител може да бъде всяко физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена връзка. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение
на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ).
Освен наличието на облигационно правоотношение между
страните,което се
поражда по силата на закона, ищецът следваше да докаже реално извършена доставка на топлинна енергия за
отопление / на жилището, сградната инсталация и общите части/ и топлинна
енергия за гореща вода помесечно за всеки един от елементите, включително и
начинът по който е извършено разпределението на използваната в сградата
топлинна енергия чрез системата за дялово разпределение.
В настоящия случай като доказателства за
дължимост на процесните суми ищецът е представил справка- извлечение /неподписана/, касаеща процесния апартамент към дата
19.09.2018 г.,
видно от която ответникът дължи на ищеца сумата от 709,32 лв., от които сумата от
611,62 лв.,
представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия на
апартамент, находящ се в ****************** за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и сумата 97,70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2019г. Съдът намира, че представеното извлечение от сметка
е частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ
изгодни за същото обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика
частният документ се ползва единствено с формална доказателствена сила, която се
отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство
/чл. 180 ГПК/. Същият не притежава
материална доказателствена сила, т.е не обхваща други данни, включително
и тези, за които документът свидетелства. В случая става дума за частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е настоящия
случай.
Действително приложената към исковата молба справка- извлечение, която дори не е подписана и подпечатана представлява извлечение от счетоводството
на ответника и е носител на информация за начислените като дължими суми по
партидата на ответника за процесния апартамент. Но доказателствената им сила не
е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед редовността на
счетоводството, както и на всички други обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК.
В настоящия случай обаче не са събрани никакви доказателства за редовността на
счетоводството на ищцовото дружество, а това е факт, който не се предполага, а
подлежи на доказване от позоваващия се на вписванията в счетоводството. От
друга страна няма и други обстоятелства по смисъла на чл. 182 ГПК, доказани по
делото, които да обосноват кредитирането на представената справка- извлечение.Поисканата съдебно- икономическа експертиза , която не е допусната ,би преповторила съдържанието на справката, а от това не може да се направи извод както за реално доставена
топлинна енергия на процесния апартамент, така и за нейното количество,
включително и по отношение на отделните компоненти.
По делото няма изявление на ответника, с
което да признава дължимост на суми, включително и за частична дължимост за
определен период. Напротив- както с отговора, така и в първото по делото
заседание, в което ответникът е заявил, че поддържа отговора, същият е оспорил
иска по основание и размер.
По делото е разпитан св.К.Ф.-
съпруг на ищцата, които обясни , че въпросното жилище са закупили през 2014г. в
окаяно състояние. Цялата сграда, която представлява бивше работническо
общежитие към ТЕЦ Перник била необитаема, с изключение може би на един
апартамент. Нямало врати, ток , вода, както и инфраструктура до обекта, да не
говорим за радиатори- отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Жилището продали през 2017г.,
във вида в който го закупили-негодно за живеене, без в него да е пускано
електричество, водоподаване, а отопление поначало не е имало.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът не ангажира доказателства за реално доставена топлинна енергия на процесния
апартамент, както и
за това как е образувана
стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата на
ответника, т.е относно размера на главното задължение и следващите се лихви, поради което искът следва да отхвърли като неоснователен. С оглед на това е безпредметно да се обсъждат
наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, каквато е налице за част от
претендираното задължение, начислено за период преди 8.08.2016г.
По разноските за настоящето производство:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото. Ответникът
претендира разноски в общ размер от 100 лв. – заплатен адвокатски хонорар,
които съдът счита, че следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ТЕЦ
„Република“, представлявано от законния си представител Л.В.С. против Й.Н.Ф. иск да се признае за установено, че Й.Н.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** дължи 611,62лева - главница, представляваща неизплатена сума за
доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в ****************** за периода 1.05.2016г. до 30.04.2017г. и сумата 97,70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2019г. , ведно със законната лихва от 8.08.2019г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 804/2019г. по описа на СвРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ТЕЦ
„Република“, представлявано от законния си представител Л.В.С. да заплати на Й.Н.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 100,00 лева –
разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: