Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 30.6.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на втори април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15739
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от кодекса за
застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД)
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С.И.С. твърди, че на 14.06.2019 г. е пострадал при пътен
инцидент, настъпил в гр. София, на ул. „Железопътна“, при движение от ул.
„Босилеградска“ към ул. „Съзнание“ в района на кръстовището с ул. „Николай
Райчинов“ по вина на водач на л.а. „Нисан“ с рег.*******, който е предприел
маневра ляв завой без да се убеди, че няма в непосредствена близост до него
задминаващо го превозно средство. Посочва се, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е получил телесно увреждане: счупване на 3-то и 5-то ребро по
задна мишнична линия, кръвонасядане и охлузване на гръден кош, охлузване на
двете ръце и десния крак и кръвонасядане на десния крак. Извършена била
имобилизация тип ЗЕЗО за период от 4 седмици. Твърди се възстановителният
период да продължава и към момента. За 29 дни ищецът не е могъл да полага труд,
станал нервен, силно потиснат, занемрил външния си вид и изоставил спортните си
занимания, загубил желание да общува, появил се страх от шофиране. Твърди се
полученият стрес и душевните страдания да продължат да съпътстват ищеца до края
на живота му. За лечението ищецът сторил разноски в общ размер 204,20 лв.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил е била застрахована от ответното дружество към датата на процесния
инцидент претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 40 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 204,20 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от 13.11.2019 г. (с изтичане на 3-месечния срок от
предявяване на претенцията по реда на чл. 380 КЗ).
Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва иска в частта относно твърдения
механизъм на ПТП и настъпването му по вина на водача на л.а., прави възражение
за съпричиняване – движение по осева линия с
несъобразена скорост и при непоставени протектори. Посочва, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с чл. 52 ЗЗД
и е прекомерно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В констативен протокол № К-343/14.06.2019 г. на Отдел „Пътна
полиция“ СДВР е отразено ПТП, реализирано в гр. София на 14.06.2019 г. в района
на ул. „Железопътна“ от ул. „Босилеградска“ към ул. „Съзнание“ с кръстовището с
ул. „Николай Райнов“. Пътният инцидент е между л.а. „Нисан“ с рег. №*******,
управляван от М.С. и мотоциклет „Хонда“ с рег. № *******, управляван от С.С.. Приети
са протокол за оглед и фотоалбум.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М.С.. Свидетелят сочи, че помни ПТП от
2019 г., управлявал л.а. в гр. София, в района на кв. “Орландовци“ в посока
магистралата към кв. Чепинци. Трябвало да завие наляво, престроил се и мисли,
че включил мигач. Изчакал преминаващите коли в двете посоки, започнал левия
завой, когато един моторист се „забил“ в лекия автомобил. Мотоциклетистът карал
в лява лента. Автомобилът на ищеца се намирал в средата на пътното платно в
процес на изнасяне и навлизане в лентата за насрещно движение. Не помни дали е
бил спрял или в процес на спиране. Нямало начертана осева линия. Ударът
настъпил по средата на лявата лента. Мотористът се ударил в предната броня, тя
се откачила, в хода на разпитът сочи като място на удара предна лява гума.
Мотористът продължил към пътен знак и успял да спре на 10 см. от знака. Не знае
с каква скорост се е движел мотористът, тъй като до удара не го е забелязал в
огледалата.
Анализирайки събраните писмени, веществени доказателства
(фотоалбум) и гласни доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна
автотехническа експертиза инж. А.А. дава следния най-вероятен механизъм на ПТП:
на 14.06.2019 г. около 15,45 часа в гр. София, квартал „Орландовци“ по ул. “Железопътна"
от ул. ”Босилеградска” към ул. "Съзнание" се е движил лек автомобил с
„Нисан“ с peг. № *******ЕР, управляван от водача С.М. със неизвестна скорост.
Когато се е приближил до кръстовището с ул. „Николай Райнов“, водачът му е
намалил скоростта си и се е престроил до средата на платното за движение, с цел
да извърши ляв завой и да навлезе в ул. „Н. Райнов“. Времето е било ясно слънчево с добра видимост. Към
момента на предприемане на левия завой зад него в същата посока се е движил
мотоциклет „Хонда“ с peг. №*******управляван от С.И.С., със скорост около 49-50
км/ч. Според инж. А. независимо как л.а. „Нисан“ е започнал левия завой - без
да спира или първо е спрял, за да се огледа и в подходящ момент е предприел
завиване наляво към ул. „Николай Райнов“, когато лекият автомобил е започнал да
навлиза в лентата за насрещното си движение. В този момент мотоциклетът се е
движил или е навлизал също в лентата за насрещното движение, като се е намирал
в опасната си зона за спиране и не е могъл да спре преди мястото на удара.
Поради тази причина мотоциклетът е застигнал завиващия автомобил и с предното
си колело се е ударил в предното ляво колело на автомобила и е изкъртил
предната му броня вляво. От удара мотоциклетът е паднал върху асфалта и след
плъзгане се е спрял на левия тротоар. Автомобилът е завъртян надясно и се е
спрял върху платното за движение в мястото, където е намерен след ПТП. Вещото
лице сочи, че не е известна траекторията на движение на мотоциклета и защо се е
оказал в насрещната пътна лента. Мястото на удара по дължина на ул. „Железопътна“
е на 1,0 - 1,5 м след линията на ориентира, а по широчина е на около 2,65 м
вдясно от левия бордюр. Според инж. А. причината за настъпване на
произшествието е в предприетия ляв завой в опасна близост на застигащ го с
по-висока скорост мотоциклет. Допълнително се посочва, че тъй като действията
на мотоциклетиста са неизвестни, както и защо се оказал в лентата за насрещното
движение, при свободно пространство вдясно от л.а „Нисан“, преценка дали
действията му са в причинна връзка, към настоящия момент не може да се даде.
Според инж. А. скоростта на мотоциклета при удара е около 49 км/ч, а скоростта
на л.а. „Нисан“ при удара е 16 км/ч. Водачът на л.а. „Нисан“ е имал възможност
да вижда движещият се зад него мотоциклет само чрез външните и вътрешното
огледала. Мотоциклетистът се е движил зад автомобила и е имал пряка видимост
при ясно слънчево време. Според извода на експерта ако автомобилът „Нисан“ е
завил без да спира, към момента на навлизането си в лентата за насрещното
движение, мотоциклетът се е намирал на около 17 метра преди мястото на удара и
при опасна зона 38 метра мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди
мястото на удара и не е могъл да предотврати произшествието. Ако автомобилът „Нисан“
е спрян и в подходящ момент е потеглил ускорявайки, към момента на навлизането
си в лентата за насрещното движение, мотоциклетът се е намирал на около 33-34
метра преди мястото на удара и при опасна зона 38 метра мотоциклетистът също не
е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати
произшествието. В съдебно заседание и след изслушване на показанията на
свидетеля инж. А. заключава, че по-вероятно е автомобилът да е бил спрял, но не
може да се каже с категоричност. Подчертава, че мястото на удара е в лентата за
насрещно движение.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Полина
Александрова Стойчева, съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че след процесното
ПТП и оказаната помощ в болница ищецът не могъл да става или самостоятелно да
легне, спял в седнало положение. Впоследствие през м. септември 2019 г. му
открили рак на простатата, заради който не можело да се провеждат процедури с
магнит и минерална вода. На следващата година претърпял инсулт. След инцидента
ищецът станал нервен, имал „черни“ мисли. Изпитвал страх да се качи на мотор. В
хода на разпита свидетелката сочи, че ищецът управлявал мотор на къси
разстояния от около 1-2 км., страхувал се да пътува надалеч. И към настоящия
момент продължава да се оплаква от болки в ръцете и сутрин при ставане. Не
можел обаче да пие лекарства заради високото кръвно налягане.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Експертът сочи, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил следните наранявания: фрактури на дясната клавикула
(ключица) и 3-то и 5-то ребра вдясно по задна аксиларна (мишнична) линия. Налице
са и документални данни и за наличие на кръвонасядане и охлузване на гръдния
кош, охлузвания и кръвонасядания на двата горни крайника и десния долен крайник
в областта на коляното, подбедрицата и глезена. Тези увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Получената в резултат на
пътно-транспортен инцидент фрактура на дясната клавикула на ищеца е довела до
реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на
получаване на травмата. Фрактури на трето и пето ребро в дясно по задна
аксиларна линия са довели до реализирането на медико-биологичния квалифициращ
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Останалите
увреждания - кръвонасядане и охлузване на гръдния кош, охлузвания и
кръвонасядания на двата горни крайника и десния долен крайник в областта на
коляното, подбедрицата и глезена са реализирали по съвкупност
медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Според д-р К. повечето фрактури на ребра се лекуват
консервативно в домашни условия и е времето зарастват от само себе си. Консервативното
лечение на фрактурата на ключицата с тип
мека имобилизация обикновено продължава за период от 30-40 дни, като при
поставянето на ортезата не се правят опити за мануална репозиция на фрактурата.
След 2-4 седмици се започват леки упражнения за възстановяване обема на
движенията, а упражненията за укрепване на мускулатурата почват на 6-10
седмица. Фрактурите на ребрата обикновено отнемат поне 6 седмици, за да
сраснат. Основно място в комплексната терапия заема обезболяването с
конвенционални или опиоидни аналгетици и НСПВС. Освен това се прилага локално
криотерапия и допълнителен постелен режим. Периодът на възстановяване на
кръвонасяданията и охлузванията е бил в рамките на 14 до 21 дни. Интензитетът
на болките, търпени от ищеца в случая е бил по- голям поради трите фрактури,
отколкото ако той бе получил всяка една от гореописаните травми по отделно. Според
д-р К. представените фактури и касови бонове са за медикаменти, необходими за
лечението на ищеца, с изключение на сумата от 17,30 лв. – хигиенни материали.
При проведен личен преглед на ищеца д-р К. констатира, че в областта на десния
раменен пояс е налице палпируема формация в средна трета на клавикулата с
размери 2x5 см и костна плътност. Няма видими данни за хипотрофия на мускулите
на десния горен крайник. Мускулната сила и захватът са запазени и симетрични на
тези на здравия ляв горен крайник. Активните и пасивни движения в дясната
раменна става са безболезнени и в следния обем спрямо нормата. Липсват клинични
данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на десния
горен крайник на ищеца. Налице са рентгенологични данни за пълна консолидация
на фрактурата на дясната клавикула по типа на вторичното костно срастване с
образуване на голям екзуберантен калус в зоната на фрактурата, който се палпира
и клинично. Фрактурата е сраснала в позицията, в която е била и към момента на
получаването й, тъй като не е извършвана мануална репозиция. Поради това,
клавикулата е зараснала с абревация (скъсяване) по-голямо от два сантиметра,
което е и причината за ограниченията в обема на движенията в дясната раменна
става. Допълнително се посочва, че при условие, че ищецът е бил с поставени
протектори за предмишница, лакът, коляно и подбедрица – броят и степента на
охлузванията биха били много по-малки и ограничени в сравнение с описаните в
съдебномедицинското удостоверение, приложено в делото. От друга страна,
наличието на предпазни средства не би оказало влияние на получените от ищеца
фрактури на ребрата и дясната ключица. В съдебно заседание експертът допълва,
че ключицата е зарастнала в скъсена позиция поради липса на оперативно лечение,
към каквото няма данни да е бил насочен. Предхождащите и последващи заболявания
нямат отношение към фрактурите и тяхното възстановяване. Карциномът е
констатиран 4-5 месеца след процесното ПТП. След периодът на зарастване от
около 1-2 месеца на ключицата се налага провеждане на рехабилитация за
възстановяване на обема на движенията на раменния пояс.
Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода
14.06.2019 г. – 12.07.2019 г. Представени са фактури за заплатени медицински
изделия и услуги, както и фискални бонове на обща стойност 204,20 лева.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Нисан“ с рег. №******* към 14.06.3029 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел
риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите,
както и сторени разходи, необходими за лечението на пострадалия. В случая
посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Събраните
по делото доказателства водят до извод,
че в нарушение на правилото на чл. 25 ЗДвП е предприел извършване на
маневра завой наляво без предварително да се увери, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него.
Мотоциклетистът е бил изцяло видим за водача на лекия автомобил, бил е в
опасната зона за спиране, поради което водачът на лекия автомобил е следвало да
го пропусне и едва след това да започне маневрата. Ето защо съдът намира за
установено противоправното поведение на водача на М.С.. Не се събраха
доказателства, опровергаващи презумпцията за виновност.
Съдът
намира за частично основателно възражението за съпричиняване. На свой ред водачът на мотоциклета също е нарушил
правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предприемайки маневра изпреварване в момент,
когато се е намирал в опасната зона на лекия автомобил. Наред с това изпреварването
е започнало на кръстовище (чл. 43 КЗ) при наличие в лява лента за движение на автомобил спрял/намалил скоростта, за който
единствено разумно е да се предположи, че е в процес на извършване на маневра
ляв завой. Ето защо съдът счита, че пострадалият е съпричинил 50% вредоносния
резултат. Същевременно съдът не споделя възражението на ответника пострадалият
да е съпричинил вредоносния резултат поради неизползване на протектори. Чл.
137е вменява като задължение на мотоциклетистите да ползват предпазни каски.
Няма нормативно установено правило за използване на протектори, поради което не
може да се счете, че поведението на мотоциклетиста в това отношение е
противоправно.
От
събраните доказателства се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания: фрактури на дясната
клавикула, 3-то и 5-то ребра, кръвонасядане и охлузване на гръдния кош,
охлузвания и кръвонасядания на двата горни крайника и десния долен крайник в
областта на коляното, подбедрицата и глезена.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и
страдания от претърпяното
травматично увреждане.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване
на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания
от произшествието за различните увреждания от 14 дни до общо 2 месеца. На ищеца
не е извършвана оперативна интервенция, макар според д-р К. такава да е била,
за да се предотврати зарастването на ключицата в скъсена позиция. Според
събраните гласни доказателства ищецът се е затруднявал да стане през първата
седмица, като за това време съдът намира за необходими вкл. разходите за
хигиенни материали. Съдът отчита, че
ищецът не се е възползвал от възможността да проведе рехабилитация във време,
предхождащо откриването на карцинома на простатата, както и периодични
рехабилитации или физиотерапии при очаквана смяна на сезоните. Фрактурите са
зарастнали без усложнение, но е налице трайно ограничение на обема на движения
на ляво рамо поради скъсената ключица. Същевременно обаче тази последица не
препятства упражняването на предходно извършваната от ищеца трудова дейност. Установява
се, че ищецът продължава да шофира, макар и на кратки разстояния. Не са събрани
доказателства за промяна в социалния живот на ищеца извън периода на лечение,
като единствено през първата седмица той се е нуждаел от чужда помощ.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
претендираното от ищеца обезщетение от 40000 лв. е
справедливо, като при съобразяване на определения процент съпричиняване искът
следва да бъде уважен за сумата от 20000 лв.
Съдът намира за неоснователна претенцията за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 60 лв. – разходи за издаване на
съдебномедицинско удостоверение. Тези разходи не са необходими, доколкото
състоянието на ищеца е било описано в останалите медицински документи за
преглед на ищеца, а най-тежките увреждания – фрактурите, се установяват чрез
рентгенографии. Ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде уважен, при
съобразяване на определения % съпричиняване, за сумата от 77,10 лв. (144,20 лв.х0,5%).
Ответникът дължи заплащане на законна лихва върху главниците
считано от изтичане на
3-месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по претенцията на ищцата за
извънсъдебно заплащане на обезщетение, а именно 13.11.2019 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 23.12.2019 г. ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса и разноски. Съобразно
уважената част от иска ответникът дължи да заплати на ищеца държавна такса в
размер на 75 лв.
Ищецът
е представил пълномощно за адв. Т., но не и договор за правна защита и
съдействие с отбелязване възнаграждението да е договорено на основание чл. 38
т. 2 ЗАдв. Ето защо няма основание за осъждане на ответното дружество да
заплати на адв. Т. претендирано адвокатско възнаграждение.
Ищцата
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част. За да
определи размера им съдът съобрази, че от внесения депозит 50 лв. за свидетел е
изплатена сумата от 30 лв. и разликата от 20 лв. подлежи на връщане. Следва да
се отчете и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото
е разгледано в едно съдебно заседание и не се отличава с правна и фактическа
сложност, поради което минималният размер от 2083,36 лв. с ДДС е и съответен.
Ето защо при общ размер на сторени разноски 2613,36 лв. в тежест на ищеца
следва да се възложи сумата от 1306,68 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 727,86 лв.,
както и депозити за вещи лица в общ размер 250 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.“Б.И.” АД, ЕИК *******да заплати на С.И.С.,
ЕГН **********:
1. На основание чл. 432 (1) КЗ вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г. в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. “Нисан” с рег. №*******,
чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от
ответното дружество, както следва:
- сумата 20 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 13.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 40000 лв.;
-
сумата от 77,10 лева – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.11.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 204,20 лв.
2.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 75
лева – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З.Д.“Б.И.” АД, ЕИК *******да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 977,86 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.И.С., ЕГН ********** да заплати на З.Д.“Б.И.” АД, ЕИК *******сумата от 1306,68 лв. - адвокатско възнаграждение
с ДДС и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: