Р Е Ш Е Н И Е
260133/25.3.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №250 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление №20 – 0869 - 004349/12.01.2021г. на Началник сектор ПП при ОДМВР
- Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.М.М., ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно
и недоказано, като оспорва фактическите
констатации отразени в НП. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител –
адв. М. П. от ШАК. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения, изразяващи
се в непосочване на нарушената материална норма на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а
само на санкционната такава - чл.174 ал.3 от ЗДвП. Също така намира, че има
нарушения на изискванията на Наредба №30
от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, и по конкретно
чл.3 от същата, тъй като в АУАН не било отразено видимото състояние на водача, обясненията на водача за вида и
количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество. Намира, че неправилно на водача е
предоставен срок за явяване за
изследване – 45 минути, вместо – 120 минути. Също така счита, че не било ясно
мястото на нарушението, тъй като в АУАН
и в НП било описано по различен начин, в показанията си свидетелите също
посочвали различни данни на мястото на
извършване на нарушението.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна като излага доводите си това. Намира, че не са
допуснати процесуални нарушения.Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №332987
от 28.12.2020г. съставен срещу жалбоподателя за това, че на 28.12.2020г. в
23.50 часа в Община Шумен на път граница Румъния – Силистра – Шумен – Преслав –
Ямбол – Елхово - Мелница – Лесово – граница Турция, км.116 +797 в посока от
Индустриален парк към гр.Велики Преслав, при управление на собствения си л.а. “Мерцедес“
с рег. № Н 9051 ВН, при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с релефа
на местността като на дясна крива излиза
в ляво от пътя /по посока на движението/ и пада в отводнителна канавка, с което
става причина за ПТП. Като участник в ПТП отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство «АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР – 7510» с
фабр. № ARBA – 0020 в 00.10 часа на 29.12.2020г. Бил му издаден талон за изследване. Актосъставителят Г.Ю.И. приел, че с действията си нарушителят виновно е
нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.174 ал.3 от ЗДвП. От показанията
на актосъставителя се установява, че
същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен,
без да е очевидец на нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Вечерта на 28.12.2020г. свидетелите Н.Т.Н. и Г.Ю.И. –
мл. автокотрольори в сектор ПП при ОДМВР - Шумен били изпратени от ОД в ОДЧ при ОДМВР – Шумен
на път I
-7, км.116 +797, във връзка
с настъпило ПТП. Както автомобилът, така
и водачът били на мястото на ПТП. Автомобилът се намирал извън пътното платно,
в ляво /в посока гр.Велики Преслав/, в отводнителна канавка. Водачът – жалб. В.М.М. бил извън автомобила. Тъй като
лицето му кървяло, полицейските служители извикали екип на ЦСМП – Шумен. Докато
чакали пристигането на медицинският екип извършили проверка на документите на
водача, които той лично им предоставил.
Предприели действия и за извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, като неколкократно приканвали жалбоподателя да бъде
изпробван с техническото средство, но
същият отказвал.След пристигане на медицинският екип и извършен преглед на водача, същият бил откаран
в Спешно отделение на «МБАЛ – Шумен» АД за допълнителни прегледи. Екип от РУ
гр.Шумен останали на мястото на ПТП, с оглед неговото запазване, а екипът на
сектор ПП - свидетелите Н.Т.Н. и Г.Ю.И.,
придружили жалбоподателя до «МБАЛ Шумен» АД. В болницата контролните органи
отново приканили жалбоподателя да бъде изпробван с техническото средство, но
отново последвал отказ, поради което му бил издаден талон за изследване, в
който св. Н.Н. отразил, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство и му бил определен срок до 45 минути за даване на кръвна
проба за изследване. Жалбоподателят подписал талона за изследване, в частта,
удостоверяващ отказа да бъде изпробван с техническо средство като отразил и
саморъчно «отказвам», но отказал да получи екземпляр от талона, което е
удостоверено , съгрласно изискванията на чл.6 ал.8 от Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване
концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказал да
даде и кръвна проба за изследване, което е удостоверено от медицински
специалист.
На база извършените от контролните органи огледи на мястото на възникване на ПТП, бил установен
механизма на настъпване на ПТП. Св.Г.И. съставил протокол за ПТП с пострадали лица и схема на
произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателя.
На жалбоподателят бил съставен процесния АУАН № №332987 за нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.174 ал.3 от ЗДвП, който му бил предявен и подписан от
него. В законоустановения 3-дневен срок е депозирал писмени
възражения, които са били разгледани преди издаване на НП и са счетени за
неоснователни.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.На
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.М.М.,
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на
200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда две задължения за
водачите на ППС. Съгласно първото водачите следва
да съобразят скоростта на движение с определени фактори - с атмосферните условия, с релефа, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, а съгласно второто - да намалят и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, на база
отразените факти в АУАН и в НП се
вменява нарушение на първото задължение на водача, регламентирано в чл.20, ал.2
от ЗДвП изразявящо се в това, че при управление на л.а. “Мерцедес“ с рег.
№ Н 9051 ВН, при избиране скоростта си
на движение не се е съобразил с релефа на местността като на дясна крива излиза в ляво от пътя /по
посока на движението/ и пада в отводнителна канавка.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водач на МПС и да му бъдат наложени предвидените в
чл. 174 ал.3 от ЗДвП наказания "глоба" и "лишаване от
право да управлява МПС", следва да бъде установен отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата
в посочения пътен участък е възникнало ПТП при управление л.а. “Мерцедес“ с
рег. № Н 9051 ВН, чийто водач е бил
жалбоподателя. Предвид установения механизъм на настъпване на ПТП, излизане в ляво
извън пътя на дясна крива, безспорно се касае за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че жалбоподателят
в качеството си на водач на МПС е отказал неколкократно на
мястото на ПТП и впоследствие в спешното отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство «АЛКОТЕСТ
– 7510» с фабр. № ARBA – 0020, както и да даде кръвна проба за изследване.
Показанията на свидетелите Н.Т.Н. и Г.Ю.И. подкрепят
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са
противоречиви. Същите са очевидци на действията на водача, относно нарушението на чл.174
ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира
напълно показанията на свидетелите, тъй като същите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота
всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях обстоятелства и действия
на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията
им изцяло кореспондират и с приобщените писмени доказателства.
Жалбоподателят в жалбата посочва, че оспорва фактическите констатации отразени в НП
без да излага конкретни доводи. Нито в жалбата и в съдебно заседание се излагат
твърдения, че от страна на жалбоподателят не е имало отказ да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство «АЛКОТЕСТ
– 7510» с фабр. № ARBA – 0020, както и да даде кръвна проба за изследване. Не се оспорва
и установения механизъм на настъпване на ПТП. Процесуален представител – адв.
М. П. от ШАК в хода по същество излага доводи за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в непосочване на нарушената материална норма на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, а само на санкционната такава - чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и нарушения на изискванията на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, и по конкретно чл.3 от
същата, тъй като в АУАН не било отразено видимото състояние на водача, обясненията
на водача за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо
вещество, както и предоставен срок за явяване за изследване – 45 минути, вместо
– 120 минути. Намира, че мястото на нарушението в АУАН и в НП било описано по различен начин, както
и ,че в показанията си свидетелите също посочвали различни данни на
мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган правилно
са квалифицирали нарушенията. По
отношение нарушението по пункт 2,
доколкото се касае за отказ да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство «АЛКОТЕСТ – 7510» с фабр. № ARBA – 0020, както и да даде кръвна
проба за изследване, същото е съставомерно по чл.174 ал.3 от ЗДвП, която има
както материален, така и санкционен характер. Материална норма на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП забранява
на водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества. В конкретният случай не се касае за управление на МПС след употреба
на алкохол или наркотично вещество, поради което норма на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
е неприложима.
По отношение твърдените нарушения на изискванията на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, и по конкретно чл.3 от
същата,съдът намира изложените доводи за неоснователни. Посочената Наредба №30 е отменена от 29.09.2017г. Към момента на извършване на
нарушението и към настоящият момент действа Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в която няма изискване
в АУАН да се отразява видимото състояние
на водача, както и обясненията му за вида и
количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество. Доводът, че неправилно на жалбоподателя бил предоставен срок за явяване за изследване – 45 минути, вместо
– 120 минути, доколкото ПТП било настъпило извън населено място, съдът намира
също за неоснователен. От показанията на свидетелите се установява, че талонът
за изследване е бил съставен в спешното отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД, в
момента в който там се е намирал и жалбоподателя, поради което правилно му е
предоставен и срока за явяване за изследване.
Неоснователен е и доводът
за разминавания при посочване на мястото на извършване на нарушенията в
съставеният АУАН, в издаденото НП и показанията на свидетелите. Налице е идентичност на посочения в АУАН и в
НП път, на който е възникнало ПТП. Разликата е , че НП същият е посочен като
път първи клас №7, а в АУАН е изписано наименованието на пътя, което по никакъв
начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Съгласно Списък на републиканските пътища в
Република България приет с РЕШЕНИЕ № 945
на МС от 1.12.2004 г. това е път първи клас I-7 с наименование „ Граница Румъния
– Силистра – Дулово - Шумен – Преслав - Върбица
- Бероново - Мараша – Ямбол - Елхово – Гранитово
– Мелница –Лесово - граница Турция“. Посочен е и конкретния километър от пътя – км.116 с точност до съответните метри – +797. Посочена е и посоката на движение - от Индустриален парк към
гр.Велики Преслав. Показанията на свидетелите също
кореспондират с отразеното в АУАН и в НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административно - наказващият орган правилно е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Размерът на наказанията
е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.
Предвид
изхода на делото основателно се явява
искането на административно наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното
производство е осъществено процесуално
представителство в едно открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което
на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20 – 0869 - 004349/12.01.2021г. на Началник
сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.М.М., ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: