Решение по дело №1302/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3425
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720101302
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1607                               28.10.2019г.                    Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На четиринадесети октомври                                                   Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Антония Стоева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №01302 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.124 ГПК, вр. чл.67, ал.1 ЗС.

Предявен e иск от Община П., с адрес: гр.П., пл.“Св. Ив. Рилски“ 1 А, срещу EТ“Диана Савова- Диди“, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Ю. Гагарин“, бл.34, вх.Д, ап.108, с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.67, ал.1 ЗС, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че е погасено по давност правото на строеж на ответника за построяване  на търговски обект на един етаж- ***, попадащ върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ УПИ II, кв.40 по плана на гр.***“, който по сега действащата КККР на гр. П.представлява поземлен имот с идентификатор ***с площ от 13941кв.м.

В законоустановения срок ответникът  е подал отговор на исковата молба, с който е признал изцяло иска, като е заявил, че не е реализирал правото на строеж в законовия срок, поради което и същото е погасено по давност. Ответникът възразява срещу искането за присъждане на разноски, като твърди че не е дал повод за завеждане на делото.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

С доклада си по реда на чл.146 ГПК съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест относно релевантните факти и обстоятелства: ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за учредяване право на строеж, сключен между страните по делото, а ответникът построяване на обектите, за които е учредено правото на строеж, в уговорените срокове.

Видно от Договор №***., сключен между Община П.и ответника, ищецът е учредил в полза на ответника правото на строеж за построяване на търговски обект на един етаж- ***, попадащ върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ УПИ II, кв.40 по плана на гр.***“, който по сега действащата КККР на гр. П.представлява поземлен имот с идентификатор ***с площ от 13941кв.м. Със същия договор е предвиден петгодишен срок за упражняване правото на строеж.

Видно от констативен протокол от 01.10.2018г. на специално назначена комисия от Община П., към датата на съставяне на протокола, процесното право на строеж не е реализирано. Това се признава и от ответника в съдебно заседание.

С отговора ответникът  е признал изцяло иска, като е заявил, че не е реализирал правото на строеж в законовия срок, поради което и същото е погасено по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното право на строеж е погасено по давност и искът следва да бъде уважен като основателен.

Съдът намира за нужно да отбележи, че причините за нереализиране правото на строеж от ответника, са ирелевантни за настоящето производство.

            По разноските:

            Ищецът претендира присъждане на разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 250,00лв.

            В настоящето производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00лв. за направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на разноски. Съгласно Определение 0709/28.12.2012г., постановено по ч.г.д.№592/2012г. на ВКС, I г.о.,  предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК. Неизпълнението на договор с предмет вещни права върху недвижим имот винаги поражда право за изправната страна да поиска разваляне на договора, което може да стане само по съдебен ред съгласно чл.87 ал.3 ЗЗД. Каквито и уговорки да е имало между страните, включително и изразено съгласие за прехвърляне имота от длъжника обратно на кредитора , правото на последния да иска разваляне на договора се запазва. В основата на този иск стои неизпълнението на договора, поради което следва да се приеме, че именно поведението на длъжника е станало причина за предявяване на иска.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Община П.с адрес: гр.П., пл.“Св. Ив. Рилски“ 1 А, срещу EТ“Диана Савова- Диди“, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Ю. Гагарин“, бл.34, вх.Д, ап.108, представляван от управителя Д.В.С., че правото на строеж на ответника за построяване  на търговски обект на един етаж- ***, попадащ върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ УПИ II, кв.40 по плана на гр.***“, който по сега действащата КККР на гр. П.представлява поземлен имот с идентификатор ***с площ от 13941кв.м., е погасено по давност.

ОСЪЖДА EТ“Диана Савова- Диди“, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Ю. Гагарин“, бл.34, вх.Д, ап.108, представляван от управителя Д.В.С., да плати на Община П.сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: