РЕШЕНИЕ
№ 2149
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330206154 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № РД- 04-Х-
Б-63/30.08.2021 г. на директор на РЗИ - Пловдив, с което на Л. Г. М. с ЕГН
**********, с адрес *****, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
във вр. с т. 7 от Заповед № РД 01-646/29.07.2021 г., вр. с чл. 63, ал. 4 от
Закона за задравето е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят Л. Г. М., моли да се отмени НП тъй като същият не е
застрашил ничие здраве и е спазвал противоепидемичните мерки за стоене на
разстояние.
Въззиваемата страна РЗИ Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като изтъква
доводи за законосъобразност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка от служители на РЗИ Пловдив, съвместно със
служител на Общинска Полиция Пловдив, на 17.08.2021 г. в 10:45 ч. в
1
автобус с рег. № ****, обслужващ автобусна линия № 21, на спирка № 124 на
бул. Цариградско шосе в гр. Пловдив, държавен здравен инспектор свид. П.Ч.
и свид. А.З., също служител на РЗИ Пловдив установили, че в автобуса има
трима пътника, като един от тях не носил предпазна маска покриваща носа и
устата. Лицето било установено от *** М. като Л. Г. М. и на същото от П.Ч.
съставила АУАН № 1722/17.08.2021.
Съставил се и протокол от извършена проверка от 17.08.2021 г. където
били описани и другите превозни средства, които били проверени.
На база на съставения АУАН на 30.08.2021 г. било съставено
атакуваното наказателно постановление, като същото било връчено лично на
жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от
показанията на св. Ч. - **, свид. З. и обясненията на жалбоподателя, както и
от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН № 1722/17.08.2020 г., Протокол за извършена
проверка от 17.08.2021 г., Уведомление за доброволно изпълнение, разписка
за връчване на АУАН и обратна разписка.
Разпитана в съдебно заседание св. Ч. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че
проверката е установила двама пътника без поставени защитни маски. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в по-голямата им част като логични и
непротиворечиви, но не дава вяра на показанията на свидетелката в частта им
че в автобуса е имало около 10 лица, тъй като същите не се подкрепят от
другите доказателства и остават изолирани. Съдът дава вяра на показанията
на свид. З., която изяснява фактите около механизма на установяване на
нарушението и посочва, че в автобуса е имало трима пътника. Показанията й
са логични, обективни и без вътрешни противоречия или такива с останалия
доказателствен материал. Съдът дава вяра и на обясненията на
жалбоподателя, като отчита тяхната двойна природа, а именно като защитна
версия и доказателствено средство. В случая същите кореспондират с
останалия доказателствен материал и съдът счита ,че са добросъвестно
изложени и поради това им дава вяра.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Правилно е описано и конкретното нарушение извършено от
2
санкционираното лице, а именно неносене на предпазна маска за еднократна
или многократна употреба.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Видно от наказателното
постановление същото е издадено от директора на РЗИ Пловдив, което е
публична длъжност и е общоизвестен факт, виден и от публичната интернет
страница на РЗИ Пловдив, че е заемана от лицето С. Д..
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя, като
нарушение на посочената т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на
министъра на здравеопазването, а именно: не е поставил защитна маска на
лицето си.
В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че лице което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2 ЗЗ се наказва с глоба от 300 до 1000 лева.
От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Именно тези норми са посочени в АУАН и НП като санкционна и като
нарушена.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са
бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена
противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра
на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ
административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както
в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, като въведената с т. 7 от нея
противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото
фактическа обстановка.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът
на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да
са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено,
доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по
административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени
със заповед на министъра на здравеопазването.
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената
мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната
3
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет
може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт- заповед на
министъра на здравеопазването).
Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-646/29.07.2021 г.
е в сила от 01.08.2021 г., до 31.08.2021 г., поради което се налага извод, че
именно тя е била действащото право към датата на извършване на
нарушението- 17.08.2021 г.
С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът
приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет на преценка в
настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното
постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от
правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и
степента на засягане от негова страна на установените и защитени с
конкретния закон обществени отношения.
Приетите противоепидемични мерки имат за цел ограничаването на
разпространението на заразната болест причинявана от корона вирус Ковид –
19. В настоящия случай съдът намира, че формално са осъществени
признаците на твърдяното нарушение, но случаят е маловажен и наложеното
административно наказание, макар и в минимален размер се явява
необосновано високо за социалното положение на нарушителя.
На първо място следва да се отбележи, че в автобуса по време на
проверката е имало само трима души, на достатъчно разстояние един от друг,
от което следва да се направи извода, че обществените отношения са били
принципно с по-ниска степен на застрашаване от обикновените случай, тъй
като неносенето на маска застрашава от инфектиране в момент на близка
среща на двама души, които не носят предпазни средства.
Чл. 27, ал. 2 от ЗАНН повелява при определяне на наказанието да се
взема предвид тежестта на нарушението, мотивите за неговото извършване и
другите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. По силният аргумент на настоящия състав да
определи случая като маловажен е социалния статус на лицето, а именно **,
чиито доходи месечно са около наложената глоба и същата би се явила
непосилна за изплащане. Нарушението действително е на формалното
извършване, без настъпили или съставомерни вредни последици, но в случая
наложената санкция макар и в минимален размер се явява непосилна за
4
материалното положение на лицето. Глобата от 300 лв. за неносенето на
предпазна маска, като тежест на наказанието в настоящия случай и според
настоящия състав не отговаря на обществената опасност на деянието. Със
същото обществените отношения защитени с нарушеното правило за
поведение са засегнати в степен, която не отговаря на тежестта на наложената
санкция. Съдът намира, че при определянето на санкцията законодателят е
имал предвид твърде широк кръг от фактически положения предвид
бланкетния характер на нормата и именно работа на решаващия съд по
конкретния казус би била при правилно приложение на закона да съобрази
тежестта на нарушението и наложената санкция. Съдът не споделя тезата, че
принципно характера на обществените отношения, които се защитават с
въвеждането на противоепидемичните мерки, а именно както е изложено в
наказателното постановление – за защита живота и здравето на хората
изключват априори наличието на маловажен случай. Такъв случай винаги е
възможно да има особено с оглед характера на нарушението, отражението
което същото дава върху обекта на защита, както и останалите фактори за
определяне на казуса като маловажен. Настоящия състав на съда счита, че
такъв тип нарушения от фактическа страна стоят на долната граница на
обществената опасност необходима за законосъобразно ангажиране на
админстративнонаказателната отговорност в сравнение с нарушаване на
карантина, неносене на предпазна маска от медицински персонал, неносене на
такава при обслужване на клиенти или при периодични непрекъснато
повтарящи се срещи с неограничен брой лица, не носене на предпазни
средства при изпълнение на служебни задължения изобщо и други.
От всичко гореизложено се налага извод, че нарушението следва да се
определи като такова представляващо по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Затова съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция
в размер на 300 лв., административнонаказващият орган е издал
незаконосъобразно НП, което на това основание подлежи на отмяна. По
правните си последици това представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД- 04-Х-Б-63/30.08.2021 г.
на директор на РЗИ - Пловдив, с което на Л. Г. М. с ЕГН **********, с адрес
****, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т. 7 от
Заповед № РД 01-646/29.07.2021 г., вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за задравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
5
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6