РЕШЕНИЕ № 103
Гр.
Кюстендил, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, гражданско
отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
При секретаря Р. С., като
разгледа докладваното от младши съдия С.
Навущанова в.гр.д. № 369 по описа за 2018 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от З.Г.Г., ЕГН **********, против Решение № 410 от
28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 1553/2017 г. на Кюстендилския районен
съд (КРС), в частта, с която е оставен без уважение предявения от жалбоподателя против Л.Й.П.,
с ЕГН **********, иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/5 ид.ч. от
четири имота - имот с № * – овощна градина с площ
от 5,183 дка, при съседи № *, *, *, *
имот с № * – овощна градина с площ от 7,037 дка, при съседи № *, *, *, *, *, *,
и * имот с № * – нива с площ от 0,974 дка, при съседи № * *, *, ** и * и имот №
* – овощна градина с площ от 2,988 дка, при съседи № *, *, * * и * всички по
картата на землището на с. Д., по силата на завещателно
разпореждане – саморъчно завещание от *г., обявено по отношение на тях на
22.05.2015 г., както и акцесорната пратенция по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт, съставен по
обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № *, нот. дело № *г. на нотариус Н. М.,
вписан в регистъра на НК под № *в частта за 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти с № * всички по картата на землището на с. Д..
В депозираната жалба се релевират
доводи за порочност на постановеното решение, претендира се неговата отмяна и
присъждане на сторените в двете съдебни инстанции съдебни разноски. В тази
връзка се твърди незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд
досежно приемането на факта, че материалната доказателствена сила на приложения
по делото констативен нотариален акт не е оборена, поради което предявеният иск
подлежи на отхвърляне. Акцентира се на обстоятелството, че съдът неправилно е
възприел и съответно основал изводите си върху показанията дадени от свидетелите
на ответната страна, като по този начин незаконосъобразно е приел, че
ответникът е доказал факта на отблъскване на владението върху процесните имоти
по отношение на останалите наследници. На тази база се иска да бъде отменено
изцяло постановеното от КРС решение и да бъде постановено от въззивната
инстанция ново, с което да бъде изцяло уважен предявеният от ищеца иск по чл.
124 от ГПК. Не са въведени
искания по доказателствата.
По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
насрещната страна по делото – Л.Й.П., с ЕГН **********,
чрез адвокат Д. *** е подала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата и излага съображения за законосъобразност на
атакуваното решение, поради което се иска неговото потвърждаване. Претендират
се разноски за производството пред въззивната инстанция. Не са въведени
доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивникът З.Г., редовно призован, се
явява лично, поддържа подадената въззивна жалба и иска отмяна на постановения
от КРС съдебен акт, по подробни съображения, които излага в писмена защита.
Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции разноски, за който
прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
въззиваемата, чрез пълномощника си адв. З., оспорва подадената въззивна жалба.
Счита, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
обосновано и моли то да бъде потвърдено, като излага подробни съображения в
предствената в ОСЗ писмена защита. Претендира да бъдат присъдени направените
пред въззивната инстанция разноски. Релевира, при условията на евентуалност,
възражение за прекомерност на разноските по 78, ал. 5 от ГПК на въззивника.
Съдът
като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Преценявайки
обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложения
първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269,
ал. 1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо.
Постановено
е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята
на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание
Решението
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът
се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният положителен установителен иск за собственост е процесуално допустим. Налице е правен интерес от
предявяването му. Твърдяното и претендирано от ищецът право се оспорва от ответника, който притежава титул за собственост по отношение
на твърдените и претендирани от ищеца
права. Изложените факти са достатъчни за да
обосноват правния интерес от вида на търсената защита.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл. 269, ал. 1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението
за неправилно по същество и съображенията за това са
следните:
От фактическа страна:
Районният
съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства. Въззивният съд преценявайки
събраните в първоинстанционното производство доказателства, на осн. чл. 272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна
същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита,
че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от
фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното
производство доказателства.
Във въззивното производство, при съблюдаване на разрешенията дадени в т.1и т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г.
на ОСГТК на ВКС и константната практика на ВКС / в този
смисъл- Решение № 57 от 16.04.2013 г., по гр. дело № 871/21012г., III г.о. на
ВКС, съгласно която при оспорване на автентичност на
документ, съдът трябва служебно да събира доказателства, например да изслуша
заключение на експертиза, тъй като в противен случай би допуснал процесуално
нарушение, изразяващо се в неизясненост на делото от фактическа страна поради
негов пропуск, е назначена допълнителна съдебно-графологична
експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с материалите по
делото, оригиналът на завещателното разпореждане от 24.05.2011 г. и
допълнително представения от ищеца сравнителен материал, да даде отговор на поставените от първоинстанционния
съд задачи, а именно: приложеното на
лист № 10 от производството пред КРС саморъчно завещание изцяло ли
е написано от завещателя И.
Д. С. и
подписано ли е от него. Експертът,
съобразно поставената му задача, е изследвал предоставеното му завещание и
сравнителен материал и е установил съвпадения в общите и частни графически признаци, поради което е дал заключение, че почеркът отразен
в ръкописния текст и подписът в завещанието от 24.05.2011
година са изпълнени от
лицето И.Д. С.. Изразил е и категоричен извод, че не са налице технически
поправки в изследвания документ.
От
приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд,
които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства също
приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Исковата претенция е основателна и доказана. КнРС правилно е установил фактическата обстановка по
делото, но на база нея е достигнал до погрешни правни изводи. Съображенията за този извод са
следните:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, пр.2 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/5 ид.ч. от 4
имота - имот с № * – овощна градина с площ
от *дка, при съседи № * имот с *– овощна
градина с площ от 7,037 дка, при съседи № *и *; имот с № * – нива с площ от
0,974 дка, при съседи № * и имот № *– овощна градина с площ от *дка, при съседи
№ * 013292, * всички по картата на землището на с. Д., по силата на завещателно разпореждане – саморъчно завещание от *г., обявено
по отношение на тях на *г., както и акцесорната
пратенция по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка № * том *,
рег. № *, нот. дело № *г. на нотариус Н. М., вписан в регистъра на НК под № * в
частта за 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти с *и *, всички по картата на землището на с. Д..
За успешното провеждане на предявения положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК е необходимо ищеца З.Г., при условията
на пълно главно доказване да докаже, че е собственик на 1/5 идеална част от
процесните имоти на соченото от него придобивно основание- а именно саморъчно завещание от *г. От своя страна ответникът Л.П. следва да докаже
въведеното от него възражение за придобиване по давност и след като се позовава
на придобивна
давност за чужда идеална част върху наследствен имот, да докаже, че е
извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи
своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да
владее техните идеални части за себе си.
Първият спорен
по делото между страните
въпрос е дали собствените на И.Д. С. 1/5 ид.ч. от процесните четири имота са преминала в собственост на ищеца З.Г. на основание универсалното завещателно разпореждане,
извършено в негова полза, предвид оспорване
авторството на саморъчното завещание от *година. По правило завещанието, било то общо
или частно разпореждане, е личен, формален и отменим акт, чиято действителност
е поставена в зависимост от ясно изразената воля на завещателя и то в предвидената от закона форма. За да е
действително и да породи действие едно саморъчно завещание, трябва да отговаря
на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, касаещи формата му, а именно да е написано
изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от завещателя след завещателните разпореждания.
Неспазването на което и да е от тези изисквания прави завещанието нищожно /чл.
42, б. „б” ЗН/. Тъй като саморъчното завещание е частен диспозитивен документ,
при оспорване истинността му, каквото
е направено, тежестта на
доказване е възложена на страната, която иска да
се ползва от него. Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя,
доколкото е установено, че положеният подпис е негов, не може да се презюмира
при оспорване и подлежи на пълно и пряко доказване. Авторството на ръкописния
текст не се приема за доказано, ако не е изключена всяка друга възможност текстът на завещанието да е написан от друго
лице, тоест на това, че текстът е написан саморъчно от завещателя. В горния
смисъл е последователната практика на ВКС на РБ, намерила израз и в решение №
982/1987 година на І г. о., решение №316/1988 година на І г. о., решение №
802/1992 година на ІV г. о., решение
№202/2001 година на І г. о., решение №493/2002 година на І г. о. решение
№119/2004 година на І г.о., Решение № 166 от 31.05.2012 г. , по гр.
дело №
65 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., реш.№
23/2.09.2009 год. на ВКС по Г.д.№ 261/2008 год. І г.о., реш.№ 202 от 24.07.2001
год. на ВКС по Г.д.№ 583/2000 год. І-ви състав, решение №
493/09.07.2003 г. по гр. д. № 106/2003 г. на І ГО на ВКС.
За установяване автентичността
на представеното саморъчно завещание в хода на първоинстанционното производство е назначена графологична
експертиза, която да даде отговор на въпроса дали процесното завещание е
написано и съответно подписано от лицето И.Д. С.. От страна на ищеца е представен сравнителен
материал, както следва: две декларации с рег. № 2011 и рег. № 2026 от 23.05.2012 г., нотариално
заверени от нотариус Т. А., с рег. № * на НК, с район на действие СРС и копие от лични карти на завещатателя И. Д.
с № * и № *. Експертът, съобразно поставената му задача, е изследвал
предоставеното му завещание и сравнителен материал и е дал заключение, че може
да се направи вероятен извод, че подписът в завещанието от *година е на И. Д. С.. Посочил е, че експертизата не може да даде отговор относно
авторството на текстовата част поради недостатъчно количество ръкопописен текст
като сравнителен материал. С оглед необходимостта от установяване автентичността
на представеното по делото завещание за правилното
решаване на правния спор, КнОС служебно назначи допълнителна съдебно-графологична
експертиза, която да отговори на поставените от КнРС въпроси, след представяне
на допълнителен сравнителен материал. Експертът,
съобразно поставената му задача, е изследвал предоставеното му завещание и
сравнителен материал и е установил съвпадения в общите и частни графически признаци, поради което е дал заключение, че почеркът отразен
в ръкописния текст и подписът в завещанието от * са изпълнени от лицето И.Д. С.. Изразил е и категоричен
извод, че не са налице технически поправки в изследвания документ. Освен
документите, представени като сравнителен материал пред първоинстанционния съд,
вещото лице е използвало за изготвяне на заключението и други писмени документи,
предоставени му от съответните служби. КнОС кредитира изцяло заключението, тъй като същото е пълно,
обективно и всестранно изготвено.
В настоящия случай съобразно установените по делото факти
следва да се приеме, че ръкописният текст и подписът на завещанието, от което
ищецът извежда правата са изпълнени от И.Д. С. Това завещание е придало на
въззивника З.Г. качеството на наследник по завещание. Предвид разпределението
на тежестта за доказване, ищецът е трябвало да докаже, че текстът на
саморъчното завещание е написан и подписан от завещателя. Този факт е доказан в
процеса при условията на пълно и главно доказване.
При това положение следва да се разгледа направеното
от ответника възражение за придобиване въз основа на давностно владение от 1996
г., включително и чрез присъединяване на владението на неговия пряк
наследодател Й. П., на изключителната собственост върху процесните четири имота.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на КнРС
относно това, че намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, тъй
като в настоящия случай се касае за общо завещателно разпореждане, а не за
завет на определена вещ, какво е изискването на сочената разпоредба.
Не се споделят от КнОС и изводите на КнРС, че ответникът е собственик на процесните имоти на
оригинерно основание и наследство към датата на откриване на наследството и
че изводът на нотариуса в този смисъл не
е опроверган със средствата на ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно задължителните постановки, дадени в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на Върховният касационен съд на Република България,
общо събрание на гражданска колегия, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да
владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
Настоящият съдебен състав на КнОС
споделя практиката на ВКС, обективирана в Решение
№117/15.10.2018 по дело №4431/2017 на ВКС, ГК, I г.о., съгласно която по
отношение на възражението за придобивна давност констативният нотариален акт
няма легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила, поради което не
ищецът следва да опровергава констатацията на нотариуса, а позовалите се на
придобивна давност следва да доказват по делото, че по отношение на тях са
осъществени предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения
имот на останалите сънаследници.
В случая не намира приложение приетото с
тълкувателно решение № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС,
че при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (без да намира
приложение редът по чл.193 ГПК), тъй като в нотариалното производство, в което е
издаден представеният по делото констативен нотариален акт за собственост, не е
изследвано придобиването от един сънаследник на идеалните части на останалите
сънаследници от правото на собственост върху процесния имот по давност.
Нотариусът не е формирал извод по релевантните за придобиването на идеални
части на сънаследниците факти, нито е отразил такъв извод в съставения от него
констативен нотариален акт, поради което и този нотариален акт не може да има
обвързващо и легитимиращо действие относно последиците от тези правнорелевантни
факти. В случая нотариусът не е направил извод, че един от сънаследниците е
придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници от съсобствения,
придобит по наследство недвижим имот. Нотариусът дори не е констатирал
осъществяването на фактите, на които би могъл да се основава такъв извод
(превръщане на държане на чуждите идеални части във владение).
Ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт,
показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство,
установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части
в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи
доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението
и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си. От изложеното
по-горе следва извод, че в спора ответника Л.Й.П. носи тежестта да докаже направеното от него и
оспорено от ищеца възражение за придобивна давност. В настоящия случай, това
възражение не е доказано. Ответникът Л. П. не е обективирал поведение пред
останалите съсобственици, което да им покаже по недвусмислен начин, че същият е
завладял изцяло процесните имоти с намерение за своене. За установяване на този
факт са събрани в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Ю. А.
се установява единствено, че ответника П. обработвал процесните земи от 15
години. Свидетелят А. А. (** на ответника) пък заявява, че не е виждал
ответника да работи на тези имоти и че не може да посочи конкретни имоти. Съгласно
трайната съдебна практика обработването на земята и събирането на плодовете,
които тя дава не е достатъчно за да се приеме, че владението
на невладеещите собственици следва да се счита отблъснато. Освен тези действия, които по същество представляват такива
на обикновено управление, по делото не се доказа по никакъв начин от
показанията на разпитаните свидетели, че ответеникът е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее
техните идеални части за себе си. Твърди се единствено, че той след смъртта на
прекия си наследодател е продължил неговата дейност по обработване и събиране
на плодовете от вещта, което не може да се приеме, че е действие, насочено към
останалите съсобственици, обективиращи неговото намерение да владее процесните земеделски
земи за себе си.
Във връзка с твърдяното присъединяване на владение следва да се отбележи,
че установените обстоятелства са идентични с тези относно владението на
ответника, като с посочените вече аргументи, съдът намира, че не е налице
превръщане на държането във владение и от страна на прекия наследодател на
жалбоподателя. Поради това не са налице предпоставките за присъединяване на
владение по смисъла на чл. 82 ЗС.
Като заключение следва да се приеме, че нито ответника, нито прекият му
наследодател, са превърнали осъществяваното държане върху идеалните части на
другите сънаследници във фактическа власт, поради което възражението за
придобиване въз основа на давностно владение за повече от 10 години,
включително и чрез присъединяване на владението на неговия пряк наследодател Й.
П., върху идеалните части на останалите сънаследници, е недоказано. При приложение на правилото за разпределение на
доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК, следва извод, че недоказаните твърдения на
ответника следва да се приемат за неосъществили се в обективната
действителност.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
КнРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният
установителен иск уважен като основателен и доказан. На основание чл. 537, ал.
2, изр. 2 ГПК, следва да бъде отменен и констативния нотариален акт, в частта,
с която се засяга неблагоприятно правото на собственост на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят З.Г. има право на разноските, направени от него в
производството пред първата и въззивната инстанция в размер на *лева, представляващи *
лв. държавна такса за завеждане на делото, *лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС, * лв. депозит за разпит на свидетел пред РС*лв. депозит за графологична експертиза
пред РС, *лв. за
вписване на исковата молба, за издаване на
удостоверение и скици, *лв.
държавна такса за въззивно обжалване, *лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд, *лева депозит за допълнителна съдебно-графологична експертиза.
По отношение на заплатеното
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение е
релевирано от ответната страна своевременно възражение за прекомернст по чл.
78, ал. 5 от ГПК, което настоящата инстанция намира за неоснователно. От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (наредбата) следва еднозначен извод за волята на законодателя да
предвиди по-висок минимален размер на адвокатското възнаграждение, когато
същото се дължи за защита и съдействие по дела, свързани с права върху
недвижими имоти. Действително искът по чл. 124 от ГПК не е сред изрично
посочените в ал. 5, на чл. 7 от наредбата, но това се дължи на специфичния
характер на установителния иск и широката му приложимост към различни категории
права и правоотношения – облигационни, вещни, търговски, семейни и т.н, от
където произтича и обективната невъзможност на законовата разпоредба да обхване
всички хипотези на приложимост на посочения иск. В допълнение съдът отбелязва,
че в хипотезата, когато установителният иск има за предмет вещно право на
собственост върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай, същият се съдържа
в обхвата на исковата защита по чл. 108 от ЗС, поради което и дължимата сума за
адвокатско възнаграждение следва да се определя именно по реда на чл. 7, ал. 5
от наредбата, която е в размер на *ева.
Водим от горното и на основание
чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 410
от 28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 1553/2017 г. на Кюстендилския районен
съд (КРС), в частта, с която е
оставен без уважение предявения иск от З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Л.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти с № ** – овощна градина с площ от *дка, при съседи №
*– овощна градина с площ от 7,037 дка, при
съседи № * и *; имот
с № *– нива
с площ от 0,974 дка, при съседи № *и *; и имот № *– овощна градина с площ от 2,988 дка, при съседи № * всички по картата на землището на с. Д., по силата на завещателно
разпореждане – саморъчно завещание от *г., обявено по отношение на тях на 22.05.2015 г.,
както и
акцесорната пратенция по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, съставен по
обстоятелствена проверка № * том *,
рег. № *,
нот. дело № *г.
на нотариус Н. М., вписан в регистъра
на НК под № *, в
частта за 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти с * всички по картата на землището на с. Д. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на ответника Л.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, правото
на собственост на ищеца З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** върху 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти с № * – овощна градина с площ от 5,183 дка, при съседи № * имот
с № * –
овощна градина с площ от 7,037 дка, при съседи № * и *имот с № * – нива с площ от 0,974 дка, при съседи № * и имот № *– овощна градина с площ от 2,988 дка, при съседи № * всички по картата на землището на с. Д., по силата на
завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 24.05.2011 г., обявено по
отношение на тях на 22.05.2015 г.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити на основание давност и наследство № * том *рег. № *, нот. дело № *г. на нотариус Н. М., вписан в регистъра
на НК под № *, с който
ответникът Л.Й.П., с ЕГН ********** е
признат за собственик на следните недвижими имоти, а именно: имот с № * овощна градина с площ от 5,183 дка, при
съседи № № ***** имот с № *– овощна градина с площ от 7,037 дка, при съседи № * и *; имот с № * – нива с площ от 0,974 дка, при съседи № *; и имот № * – овощна градина с площ от 2,988 дка, при съседи № *
* всички по картата на землището на с. Д. – за 1/5
ид. част от тези имоти.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на З.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от * лв. (*лева), представляваща сторени разноски пред първата и въззивната инстанция.
В останалата необжалвана част решението
е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.