О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
Гр. Перник, 27.04.2022 година.
Административен съд – Перник, в закрито
съдебно заседание, на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава
Георгиева
Силвия Димитрова
като разгледа докладваната от съдия Ивайло Иванов молба вх. № 843 от 10.03.2022
година по КАНД № 13 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С молба вх. № 843 от 10.03.2022 година,
подадена от адвокат Я.С. ***, пълномощник на СД „***“, ЕИК ****, касационен жалбоподател
по КАНД № 13/2022 година по описа на Административен съд – Перник, съдът е
сезиран със следното искане:
Допълване на Решение № 34 от 22.02.2022 година,
постановено по КАНД № 13/2022 година по описа на Административен съд – Перник,
посредством произнасяне по направено в жалбата оспорване в частта за разноските
на решението, постановено по АНД № 1591/2021 година по описа на Районен съд –
Перник и изменение на решението в тази му част, като бъде присъден справедлив
размер, съобразно намаления размер на наложеното административно наказание.
Насрещната страна – Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), в предоставения 7-дневен срок за
представяне на становище, не депозира писмен отговор.
Съдът, след като се запозна с молбата, намира
от фактическа следното:
С решението, предмет на настоящата молба, Административен
съд – Перник е приел, че правилно с решение № 242 от 30.11.2021 година,
постановено по АНД № 1591/2021 година по описа на Районен съд – Перник, предмет
на касационната проверка, наказателно постановление № НП-236 от 02.08.2021
година, издадено срещу СД „***“, ЕИК ****, от заместник – председател на ДАМТН,
с което на дружеството, за неизпълнение на задължението по § 12, ал. 2 от ПР на
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА),
във връзка с чл. 39, ал. 2 от НБЕТНА, във връзка с чл. 55, ал. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, е изменено само в частта му за размера на наложената
имуществена санкция, като за същото нарушение размерът й намален на 100 лева. С
тези мотиви решението на районният съд е оставено в сила, като правилно и
законосъобразно. Съдът не е се е произнесъл по доводите в жалбата, отнасящи се
до частта от решението на първата съдебна инстанция, с която са присъдени
разноски по делото пред районния съд, с оглед изхода на спора.
От правна страна:
Молбата, съдържаща искане за допълване на
решение № 34 от 22.02.2022 година, постановено по КАНД № 13/2022 г. по описа на
Административен съд – Перник, поради непроизнасяне на съда по цялото заявено с
жалбата оспорване, е недопустима за разглеждане.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния
съд по жалби срещу актовете по чл. 58д от ЗАНН, подлежи на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК), и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този
закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се
прилагат разпоредбите на НПК.
Константна е тълкувателната практика на ВАС (Тълкувателно
решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г.; Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.; Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.), че препращането в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, предл. второ на ЗАНН (сега чл. 63в, предл.
второ, с идентично съдържание на разпоредбата) към глава дванадесета на АПК,
касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство, и
то доколкото не противоречи на НПК. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №
2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., обосновали част от мотивите
на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., препращането
не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл.
228 от АПК към разпоредбите за първоинстанционното производство.
Следователно от една страна разпоредбата на
чл. 176 от АПК (част от глава десета на АПК, в която уредени са
първоинстанционните съдебни производства, арг. от чл. 228 от АПК), регламентираща
възможност за допълване на съдебното решение по почин на съда или по искане на
страна по делото, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, е
неприложима в производствата по делата от административнонаказателен характер.
Съответно произнасяне по искане с такова съдържание – за допълване на решение,
постановено в производство пред административния съд по разглеждане на
касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по жалби срещу
наказателни постановления, е недопустимо за разглеждане по реда на АПК.
На свой ред разпоредбите на НПК не предвиждат
възможност за допълване на постановяваните в производствата, водени по този
процесуален ред, актове. Такава възможност не може да се обоснове вкл. в
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от НПК, тъй като същата регламентира произнасяне
на съда, постановил влязлата в сила присъда или определение, при наличие на
затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им, каквито доводи в настоящата
молба не се съдържат.
Въпреки изложеното следва да се посочи, че предмет
на касационното производство по административнонаказателни дела е
допустимостта, валидността и съответствието на решението на районния съд с материалния
закон, за което касационният съд следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН), като вън от това, предмет на проверка, съответно на
произнасяне с решението на касационния съд, са единствено посочените в жалбата пороци
на решението по същество на заявения с първоинстанционната жалба съдебен спор. В
тази връзка и съгласно чл. 221, ал. 1 от АПК съдът оставя в сила решението или
го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно, обезсилва го, ако същото е
недопустимо (чл. 221, ал. 2 от АПК) или обявява неговата нищожност, ако е
нищожно (чл. 221, ал. 3 от АПК). С диспозитива на решението по КАНД № 13/2022
г. съдът се е произнесъл по предмета на делото, по основния спор, като решението
на районния по съществото на първоинстанционния съдебен спор е оставено в сила.
Решението на касационния съд е окончателно. Същото, извън основанията за „ревизиране“
на влязло в сила решение по дела от административнонаказателен характер (по
реда на възобновяването по чл. 70 и сл. от ЗАНН), не подлежи на инстанционен съдебен
контрол. В този смисъл съдържанието на процесната молба индикира на искане,
насочено към преодоляване на необжалваемостта на решенията по същество на
касационната инстанция по административнонаказателни дела, което е недопустимо.
От друга страна, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. С оглед това редът на АПК, що се отнася до присъжданите по тези
дела поискани съдебни разноски според изхода на делото, е приложим, включително
и съответно приложим е редът за допълване и/или изменение на решението в частта
за разноските по реда на ГПК (арг. от чл. 144 на АПК). Същият е регламентиран в
чл. 248 от ГПК, субсидирано приложим съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 228
от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Такова искане обаче, съгласно чл. 248,
ал. 1 от ГПК, се отправя до съда, постановил съдебния акт, чието допълване или
изменение в частта за разноските се иска. Едва постановеният в това
производство съдебен акт – за допълване или изменение, или отказ такова да бъде
извършено, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване
решението (чл. 248, ал. 3 от ГПК), в случая посредством жалба пред
административния съд, действащ като касационна инстанция. Т.е. предмет на
проверката пред касационната инстанция по дело, образувано срещу решение на
районния съд по съществото на предявения правен спор не е решението на районния
съд в частта за разноските, в случай че пред първоинстанционния съд не е
проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК. Разпределянето на
отговорността за разноските в съдебното производство е функция от разглеждането
на правния спор. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност (вж. т. 8 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, по
тълк. дело № 6/2012 г.) Касационна проверка за законосъобразност, правилност и
обоснованост на първоинстанционен съдебен акт в частта му за разноските може да
бъде инициирана от страна по делото пред първата съдебна инстанция, съответно
извършена от по-горен съд (ако решението подлежи на обжалване (арг. от чл. 248,
ал. 3, изр. 2 от ГПК). Такава обаче е задължително обусловена от постановяването
на съответен допълващ, изменящ или отхвърлящ такова искане съдебен акт, постановено
от решаващия съществото на правния спор съд, в производство по чл. 248 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН. Процесуална предпоставка за
обжалваемост на акта относно разноските е
изчерпването на процесуалния ред за изменението му от съда, постановил съдебния
акт – чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК...“ (Решение №
5120 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2015 г., 7-членен с-в). Такъв в
случая не е осъществен. Поради това, отправена такава молба за първи път до касационния
съд, непостановил съдебния акт, чието изменение или допълване в частта за
разноските се иска, е недопустима, като отправена пред некомпетентен съд.
Въз основа на изложеното, касационен състав
при Административен съд – Перник счита молбата за недопустима за разглеждане.
Мотивиран от изложеното и във вр. с чл. 248,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл.
84 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 843
от 10.03.2022 година от адвокат Я.С. ***, пълномощник на СД „ДИК – ЙОРДАНОВ и
С-ИЕ“, ЕИК ****, жалбоподател по КАНД № 13/2022 г. по описа на
Административен съд – Перник, като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/