Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,28.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 757 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление № 831/09.07.2019 г. на П.П.Б., Директор на Регионална
дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.1,т.1 от Закона за горите глоба в
размер на 300/триста/ лева на П.Б.Й., ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата
в периода от 05.02.2019 г. до 13.05.2019 г., като лице по чл. 108, ал. 2 от
Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч № 0484248/05.02.2019
г., за отдел 1104, подотдел „в", държавна горска територия на ТП СЗДП ДГС
- Лесидрен, в землището на гр.Угърчин, общ. Угърчин и във връзка със
задълженията му по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/07.02.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил задължение да следи
за спазването на одобрения на 05.02.2019 г. технологичен план изготвен на
30.08.2018 г., като е допуснал прокарването на 2 бр. /два броя/ нови
технологични просеки, непланирани и непосочени в технологичния план, който е
регистриран в електронната система на ИАГ - София на 05.02.2019 г. Същият план
е валиден по силата на чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите. При установяване на нарушението са съставени Констативен протокол
Серия ИАГ № 152236 от дата 14.03.2019 г. и Констативен протокол Серия Б00А №
136054 от дата 13.05.2019 г., което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1,
предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с
чл. 108, ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7, предложение
първо от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Б.Й., който го обжалва в срок, като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като на същата дата, на която му е връчено
процесното НП му е връчено и НП №684/10.05.2019 г., с което е санкциониран за
две нарушения, едното от които по чл.257, ал.1, пр.2,т.1,пр.1 от ЗГ, във връзка
с чл.108, ал.3 от ЗГ, във връзка с чл.12б, ал.1,т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012
г., извършено на 08.02.2019 г. в землището на гр.Угърчин, отдел 1104, подотдел
”в”. Излага, че наказанията по обжалваното НП и цитираното НП №684/105.2019 г.
са наложени при пълна идентичност на фактическите обстоятелства, като разликата
е, че в процесното НП е отразено, че нарушението е установено с с КП
№152236/14.03.2019 г. и КП №136054/13.05.2019 г., а НП № 684/10.05.2019 г. е
издадено само въз основа на КП от 14.03.2019 г. Сочи, че първият КП е съставен
в негово присъствие, а вторият е съставен в негово отсъствие, както и че прави
впечатление, че проверката във връзка с която е изготвен този втори протокол е
инициирана от проверката по предходния КП от 14.03.2019 г., което означава, че
два месеца по-късно се правят уточнения по отношение на констатации, за които
вече е имал издадено НП №684/10.05.2019 г. за същото деяние – прокарани
технологични просеки в същия имот, които не са предвидени в техонологичния
план, но този път е посочен техния брой и разположение. Счита, че КП №
136054/13.05.2019 г. е изготвен с цел да санира недостатъците в първоначално
съставените КП № 152236/14.03.2019 г., АУАН № 051543/14.03.2019 г. и НП №
684/10.05.2019 г., което личи и от обстоятелството, че във втория КП е
отразено, че след проверката от 14.03.2019 г. вече е направено изменение в
технологичния план, считано от 22.03.2019 г. и са включени всички реално
съществуващи в имота технологични просеки. Това означава, че към датата на
издаване на втория КП от 13.05.2019 г. новите просеки ако е имало такива вече
са били част от технологичния план, т.е. нарушение не е имало. Счита, че при
издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва
точно описание на наруението, датата и мястото където е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Изтъква, че не е ясно по какви причини
в двете НП са посочени различни дати на извършване на нарушението, в едното –
08.02.2019 г., а в другото „неустановена дата за периода 05.02.2019 г. до
13.05.2019 г. Поради изложеното счита, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не
се явява, за нея се явява адв.Ф., който поддържа жалбата, като излага, че е
налице разминаване в обстоятелствата, касаещи двете извършени проверки, въз
основа на които са съставени два КП от 14.03.2019 г. и от 13.05.2019 г.,
цитирани в АУАН. Неясно защо в КП от 13.05.2019 г. се твърди, че двете
технологични просеки са извън технологичния план, след като е отразено, че тези
просеки са вкарани в технологичния план допълнително и на 22.03.209 г. са
станали валидни, т.е. към датата на проверката – 13.05.2019 г. тези просеки не
са били незаконосъобразни. Счита, че не е изяснена и датата, на която е
установено и констатирано като извършено нарушението, тъй като видно от АУАН от
30.05.2019 г. датата на откриване на нарушението е 14.03.2019 г. в 15:30 часа,
а за дата на извършване на нарушението е приет период от 05.02.2019 г. до 13.05.2019 г., без да става ясно на какво
основание е приет този период, още повече, че нарушението е открито преди да е
извършено. Моли съда да вземе предвид и това, че при извършване на втората
проверка, въз основа на която е съставен КП от 13.05.2019 г. доверителят му не
е присъствал. Поради изложеното счита, че фактическите констатации не отговарят
на обективната истина, установена по делото, налице са множество процесуални
нарушения, изтъкнати в жалбата и моли съда до отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Ответникът
- Регионална дирекция по горите-Ловеч, редовно призован, не
изпраща представител. Представена е писмена защита.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите К.А., Ц.С.,
както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя и ,
изразеното становище в писмената защита на ответника по жалбата, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка.
На 30.05.2019 год. бил съставен Акт № 000451 за установяване на
административно нарушение от св. К.А., в присъствието на св. Ц.С., срещу П.Б.Й., за
това, че на неустановена дата в периода от 05.02.2019 г. до
13.05.2019 г., като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е
издадено Позволително за сеч № 0484248/05.02.2019 г., за отдел 1104, подотдел
„в", държавна горска територия на ТП СЗДП ДГС - Лесидрен, в землището на
гр.Угърчин, общ. Угърчин и във връзка със задълженията му по чл. 12б, ал. 1, т.
7 от Наредба № 1/07.02.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
не е изпълнил задължение да следи за спазването на одобрения на 05.02.2019 г.
технологичен план изготвен на 30.08.2018 г., като е допуснал прокарването на 2
бр. /два броя/ нови технологични просеки, непланирани и непосочени в
технологичния план, който е регистриран в електронната система на ИАГ - София на
05.02.2019 г. Същият план е валиден по силата на чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите. При установяване на нарушението са
съставени Констативен протокол Серия ИАГ № 152236 от дата 14.03.2019 г. и
Констативен протокол Серия Б00А № 136054 от дата 13.05.2019 г., което
представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка
с чл. 108. ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр.1 от
Наредба № 1 от 07.02.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. По
акта жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
НП е
издадено от компетентно лице, видно от представената заповед № РД
49-199/16.05.2011 г.на министъра на земеделието и храните.
Атакуваното
наказателно постановление е
издадено в рамките на шестмесечния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което
не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на
тях.
В нормата
на чл.257, ал.1, т.1, от
ЗГ са посочени изпълнителни
деяния „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща
диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да
са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. В АУАН и в НП е посочено, че Й. не е
изпълнил задължението си да следи
за спазване на одобрения технологичен план, като по този начин е допуснал прокарването на 2 броя нови технологични просеки,
непланирани и непосочени в технологичния план, регистриран в електронната
система на ИАГ-София на 05.02.2019 г., което задължение му е вменено с
разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7, пр.1 от Наредба №
1 за контрол и опазване на горските територии. Съгласно чл. 12б, ал.1, т.7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина;
Съгласно чл.
108, ал. 1 и ал. 3 от Закона за горите, позволителното
за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.
101, ал. 3. Лицето по ал.
2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл.
148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
С оглед така цитираните законови разпоредби
наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението и правилно
е определил санкционната норма, но е допуснал други процесуални нарушения.
При извършената проверка
относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира
допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на
чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН и в НП не
е посочено пълно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В акта и в
НП е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил свое задължение да следи за
сазване на одобрения технологичен план, като е допуснал прокарването на 2 броя
нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния план. Липсва обаче
каквато и да било конкретика относно това какви/по ширина и дължина/ и къде са
т.нар.просеки и с каква давност са същите, което нарушава правото на защита на
санкционираното лице. От друга страна съдът споделя възражението в
жалбата относно издаването на две НП за едно и също нарушение. Макар на пръв
поглед да се установява известна разлика в констатираните нарушения при двете
проверки от 14.03.2019 г. и от 13.05.2019 г., при които са съставени цитираните
в АУАН и НП констативни протоколи, която разлика се изразява в установени на
терена прокарани технологични просеки/НП№831/2019г./ и направа на извозни
пътища/НП №684/2019 г./, неописани в технологичния план, като всяко от деянията осъществява състав на
административно нарушение, то при внимателен прочит на съдържанието на двата
АУАН и двата КП е видно, че нарушението, посочено в обжалваното НП е
констатирано още при проверката на 14.03.2019 г., при която е съставен КП №
152236 и АУАН № 051543/14.03.2019 г., въз основа на които е издадено НП №
684/2019 г., с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.12б,
ал.1,т.7 от Наредба №1/30.01.2012 г. До този извод съдът достига от отразените
в КП № 136054/13.05.2019 г. обстоятелства, а именно, че проверката е извършена
във връзка с КП № 152236/14.03.2019 г., че след тази дата е одобрен нов
технологичен план, в който са отразени 8 бр.технологични просеки, ориентирани в
посока изток-запад, като две от тях са установените на 14.03.2019 г. В АУАН №
000451/30.05.2019 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП също е
отразено, че проверяващите се позовават на КП № 152236/14.03.2019 г., както и
че нарушението, предмет на акта е установено на 14.03.2019 г. в 15.30 часа,
които дата и час на откриване на нарушението съвпадат с датата и часа на
съставяне на КП № 152236. Тези обстоятелства са отразени и в обстоятелствената
част на обжалваното НП. При това положение съдът приема, че както обжалваното
НП, така и НП № 684/2019 г. са издадени при идентична фактическа
обстановка/дата, място на извършване на нарушенията, обстоятелства, при които
са извършени, дата на откриването им, неизпълнение на конкретни задължения/ и
касаят едни и същи нарушения, на които формално чрез втория КП, АУАН и НП е
придаден вид, че са различни. Ако процесните просеки са констатирани при
втората проверка, то контролните органи не биха се позовали на КП от 14.03.2019
г., както и не биха посочили тази дата за дата на откриване на нарушението.
Нещо повече, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка, като при описанието на нарушението са допуснати известни
противоречия, напр.относно датата на извършване на нарушението и датата на
откриването му. Нелогично звучи твърдението в АУАН и НП, че нарушението е
открито на 14.03.2019 г., а е извършено на неустановена дата в периода
05.02.2019 г. -13.05.2019 г. Очевидно е, че в проведеното
административнонаказателно производство е направена компилация от отделни факти
и обстоятелства, констатирани при първата и при втората проверка, вероятно с
цел да се внесе повече конкретика относно отделните елементи на нарушението, за
което е издадено НП №684/10.05.2019 г. Макар цитираното НП да не е обект на
съдебен контрол по настоящото дело, то съдът няма как да не извърши сапоставка
между съдържанието му и това на обжалваното НП, още повече, че наказващият
орган се е позовал при издаването и на двете НП на едни и същи писмени
доказателства.
На следващо място съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато и друго противоречие, касаещо обективната страна на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, което разколебава извода
на наказващия орган за извършено нарушение от жалбоподателя. В КП № 136054/13.05.2019
г. изрично е отразено, че след проверката на ИАГ – София на 14.03.2019 г. е
одобрен нов техонологичен план с отразени в него и на терен 8 бр.технологични
просеки, ориентирани в посока изток-запад, като две от тях са установените на
14.03.2019 г.. Новият технологичен план е валидиран на 22.03.2019 г. в
информационната система на ИАГ. Тези две просеки са процесните, описани в АУАН
и НП, за които наказващият орган твърди, че не са били планирани и посочени в
технологичния план, а всъщност се установява, че те са нанесени в новия
технологичен план и на терен, поради което недоказано е твърдението, че към
13.05.2019 г. - датата на проверката жалбоподателят е допуснал прокарването им
в нарушение на чл.12б, ал.1,т.7 от наредбата. Тук отново възниква въпроса как е
определен периода на извършване на нарушението от наказващия орган и защо
същият не е положил усилия при наличието на обективни данни да изясни този
въпрос. Необходимо е да се отбележи и това, че както в съставения АУАН, така и
в обстоятелствената част на обжалваното НП, неправилно е посочено, че се касае
за нарушение на Наредба №1/07.02.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, тъй като наименованието на наредбата е Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, а дата на влизането й в сила е
07.02.2012 г.
Съдът
счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е осъществено от нея от обективна
и субективна страна и не доказано със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Безспорно е обстоятелството, че Й. има качеството на лице по
чл.108, ал.2 от ЗГ, както и че позволителното за сеч № 0484248/05.02.2019 г. за процесния имот е издадено на жалбоподателя.
Не става ясно от писмените и
гласните доказателства по делото дали Й. е бил замесена по какъвто и да било начин в прокарването на
въпросните просеки. На практика при липса на данни в тази насока, а буквално всяко физическо
лице би могло да извърши прокарването на
просека, но следва по категоричен начин да е доказано, че жалбоподателят е
допуснал това и да е посочено с кои свои действия или бездействия е извършил
нарушението. Липсват и
безспорни доказателства кога са прокарани просеките, дали преди или след
изотвянето на технологичния план, поради което съдът приема, че не са налице
категорични доказателства и за датата или периода на извършване на нарушението,
вменено във вина на жалбоподателя. Очевидно наказващият орган е приел за
начална дата на периода, в който е извършено нарушението началната дата на
провеждане на сечта, посочена в позволителното за сеч и за крайна дата датата
на проверката, но не е изследвал изобщо въпроса дали точно в този период са
прокарани допълнителни просеки и каква е съпричастността на жалбоподателя към прокарването
им. А е следвало да се изясни този въпрос, тъй като има значение за състава на
административното нарушение, с оглед това, че отговорността за неспазване на
технологичния план е за лично поведение на нарушителя, докато при
допустителство, което е прието от наказващият орган отговорността е за
действия или бездействия на извършителя, довели до административно нарушение
извършено от трети лица.
Поради изложените съображения съдът
приема, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно
доказано. В
тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин
участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката
му с него. Не може да се приеме, че Й. само поради качеството си на лице по чл.108,ал.2
от ЗГ следва да носи административнонаказателна отговорност за проблеми, възникнали в процесния имот. Отговорността не е
принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да
докаже по безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му,
които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, вкл. и пред първоинстанционния
съд.
С оглед
посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, както и с оглед извода на съда, че
не е налице извършено нарушение, съдът не следва да обсъжда въпроса за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на
изложените съображения, съдът намира,че при издаване на НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №831/09.07.2019 г. на П.П.Б., Директор на Регионална
дирекция по горите-Ловеч, с което е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.1,т.1 от Закона за горите глоба в
размер на 300/триста/ лева на П.Б.Й., ЕГН: **********, за нарушение на
чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите,
във връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен
съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :