№ 30
гр. Кюстендил, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело №
20221500900055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Света неделя“ №7, чрез пълномощника адв. Я.Д.-К., със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Г. С. Раковски“ ******, обжалва отказ №20220921101831/23.09.2022 г., на
длъжностно лице по регистрация към Търговския регистър, Агенция по вписванията,
постановен по заявление №20220921101831/ 21.09.2022 г. с искане за вписване на промени в
обстоятелствата по партидата на „Ицо Стил“ ЕООД, а именно прекратяване дейността на
дружеството и обявяването му в ликвидация.
Жалбоподателят оспорва правилността на обжалвания отказ. Твърди, че при смърт на
едноличния собственик на капитала на търговско дружество и негов единствен управител, е
приложима разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ, изключваща възможността да се иска
прекратяване на дружеството по решение на съда въз основа на сезиране от прокуратурата
с иск по чл.155, ал.1 ТЗ. В тези случаи и при бездействие от страна на наследниците,
приема, че следва да се признае възможността и на други лица, в частност - кредитор на
дружеството, в съответствие с правния им интерес, да бъдат заявители в производството по
вписване прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация.
По изложените доводи се поддържа искане за отмяна на постановения отказ и
разпореждане да бъде извършено исканото вписване.
В депозирания по реда на чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ отговор по жалбата
от Агенция по вписванията, чрез пълномощника юрк. Ваня Деневска, се оспорва
основателността на жалбата. Сочи се, че заявителят, като кредитор, може да поиска
прекратяване на дружеството по реда на чл.517 ГПК. Поддържа се искане за потвърждаване
на обжалвания отказ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при
регистрацията на заявлението доказателства, въз основа на справка чрез публичния достъп
до данните на електронния сайт на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
1
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа
страна следното:
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Я.Д.-К., като
заявител е поискала вписване в ТРРЮЛНЦ на в обстоятелствата по партидата на „Ицо
Стил“ ЕООД, а именно прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в
ликвидация.
Същото действие е предприето след като банката е била надлежно уведомена от
Окръжна прокуратура Кюстендил, че е бил внесен в съда иска по чл.155, т.3 ТЗ срещу „Ицо
Стил“ ЕООД гр. Кюстендил, но производството по него е прекратено с Определение от
21.04.2020 г. на Окръжен съд Кюстендил по т.д.№27/2020 г., потвърдено с определение от
14.09.2020 г. по т.д.№1540/2020 г. на САС.
По заявлението на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД е постановен от ДЛР при АВ
отказ за вписване на заявените обстоятелства. Същият е мотивиран с това, че
упълномощителят, като кредитор на дружеството, може да иска прекратяването му по реда
на чл.517 от ГПК. В инициираното производство е прието, че заявителят е неоправомощено
лице, което на самостоятелно основание, водело до постановяване на отказ за вписване на
сочените обстоятелства.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Както е отчетено и в приложеното в производството Определение от 21.04.2020 г. на
Окръжен съд Кюстендил по т.д.№27/2020 г., конститутивен иск за прекратяване на
търговско дружество с ограничена отговорност /правото на какъвто в чл. 155, т. 3 ТЗ
безспорно е признато на прокурора/ по начало може да бъде предявен само в изрично
предвидените от закона случаи, а в чл. 155, т. 3 ТЗ липсва препращане за приложимост и в
хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ. При смърт на едноличен собственик на капитала на
търговско дружество и негов единствен управител е посочена за приложима разпоредбата на
чл. 157, ал. 1 ТЗ, респ.същата е императивна, като прекратяването на едноличното
дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала му се
счита настъпило ex lege към момента на осъществяването на този обективен факт, с оглед на
което нито е правно изискуемо /с изрична законова разпоредба/, нито необходимо
постановяването и на съдебен акт със същата последица.
Условието наследниците да не продължат дейността е, само по себе си, такова за
отрицателен факт, който принципно не подлежи на доказване. Освен това, следва да се
посочи, че липсата на предвиден в чл. 157, ал. 1 ТЗ срок, в който наследниците да заявят
дали ще продължат дейността на ЕООД, означава, че и настъпването на прекратяването не е
обвързано с изтичане на определен срок от смъртта на едноличния собственик на капитала.
Съответно, при липса на изразен интерес от оправомощените наследници да заявят
продължаване на дейността на дружеството и на предвидено друго в устава му,
прекратяването на ЕООД следва да се счита настъпило, по силата на закона, с факта на
смъртта на едноличния собственик на капитала.
На настоящият съдебен състав е известно, че към момента е налице противоречива
съдебна практика относно допустимостта на иска по чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ относно
едноличните дружества с ограничена отговорност и доколкото все още няма произнасяне по
образуваното тълкувателно дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС.
По въпроса относно легитимацията на заявителя да подаде заявление за вписване на
посочените обстоятелства относно прекратяване на "Ицо Стил. "ЕООД, следва да се прецени
дали банката, като кредитор на посочения търговец попада сред лицата по чл. 15, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ. Безспорно е, че банката не е лице по т. 1, т. 2 и т. 4 от посочената разпоредба,
като следва да се прецени, дали тя е "друго лице в предвидените по закон случаи", в
хипотезата на т. 3.
В случая, изрична законова норма, която да легитимира кредитори на ЕООД да
поискат вписване в ТР на прекратяването му и откриване на производство по ликвидация,
няма.
2
По аналогия с нормите на § 5а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ,
обаче, следва да се приеме, че кредитори на прекратеното по силата на закона ЕООД имат
право да подадат заявление за ликвидация на същото, като докажат качеството на кредитор
с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, с
акт по чл. 404 и чл. 417, т. 1 - 8 от Гражданския процесуален кодекс или с удостоверение от
съдебен изпълнител за образувано изпълнително производство.
В настоящия случай, банката е представила Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и издаден въз основа на последната изпълнителен лист
от 18.08.2022 г., които документи безспорно доказват качеството й на кредитор. Както е
посочено в Решение №73 от 21.06.2019г.по т.д.№2413/2018г.на I ТО на ВКС, овластяването
от съдебен изпълнител е една от хипотезите за доказване на качеството на кредитор в този
случай, каквато е и наличие на акт по чл.404 ГПК и чл.417 ГПК (представен от
жалбоподателя ).
Така по аналогия, по отношение на кредитора на прекратено по закон ЕООД, следва
да се приеме, че е налице хипотезата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, като се признае
качеството му на заявител, който по заявление образец Б6 може да иска вписване на
обстоятелства по раздел „Ликвидация“, включително и срок и ликвидатор, и да упълномощи
адвокат по чл.15, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, който да подаде заявлението. Това право следва да
бъде признато в още по-голяма степен, когато няма решение по чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ (както
беше посочено по-горе относно допустимостта на тези искове е налице висящо
тълкувателно дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС).
Ето защо, в случая, следва да се приеме по аналогия, че „УниКредит Булбанк“ АД,
като кредитор на "Ицо Стил" ЕООД, е легитимирана по см. на чл. 15, ал. 1, т. 3, вр. § 5а, ал.
2, вр. ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ да подаде заявление за вписване
прекратяването и ликвидация на дружеството. Също така, на основание чл. 266, ал. 1 ТЗ,
срокът на ликвидацията следва да се определи от длъжностното лице по регистрацията при
Агенция по вписванията, което следва да назначи и ликвидатор, по аналогия от нормата на §
5б, ал. 4, изр. последно ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Освен това, по аналогия с § 5б, ал. 5 ПЗР на
ЗТРРЮЛНЦ, разноските по ликвидация са за сметка на търговеца, когато търговецът не
разполага със средства, лицето, подало заявлението за ликвидация, осигурява средства за
ликвидацията, включително за заплащане възнаграждението на ликвидатора.
По изложените съображения съдът намира, че отказът е незаконосъобразен и следва
да се отмени, като АВ – ТР ще се задължи да впише заявените обстоятелства.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски в полза на
страните в настоящето производство, съдът намира, че същото е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК с всеки акт, с който се слага край на делото,
съдът се произнася по дължимите в производството разноски. Производството по вписване
на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер,
предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава
Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата
на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните
производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова
сметка. Липсва, както в глава Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон -
ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа Агенция по вписванията, респ. заявителя да
бъдат присъждани разноски. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25,
ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и
част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета ГПК, съобразно
която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се
произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване
на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото
видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите разноски на ищец и
ответник - страни в спорния исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на
охранителното производство - чл. 541 ГПК. В последния смисъл досежно характера на
3
производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на
ВКС, обективирана в определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1 986/20 г. по описа на ВКС, ТК, I
ТО.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ №20220921101831/23.09.2022 г., на длъжностно лице по
регистрация към Търговския регистър, Агенция по вписванията, постановен по заявление
№20220921101831/21.09.2022 г. с искане за вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на „Ицо Стил“ ЕООД и ВРЪЩА преписката на АВ ТР със задължение за
вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Ицо Стил“ ЕООД, заявени със
заявление №20220921101831/21.09.2022 г.
Препис от решението да бъде изпратен на АВ за изпълнение на дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване .
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4