Р
Е Ш Е
Н И Е №173
гр.Шумен 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и пети юни , две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при секретаря
Жанета Дучева и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№189 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №141/12.02.2019г. по гр.д.№678/2018г. по
описа на ШРС ,съдът е осъдил
частен съдебен изпълнител , с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № *и
адрес: гр. Ш..., да плати на К.Д.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от
799.17 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) –
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни
бездействия на ЧСИ по ИД № 2017*0400153, на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр.
чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от предявявяне на исковата молба до окончателното плащане, като е
отхвърлил иска в останалата част до пълно предявения размер от 824.89 лева,
като неоснователен, осъдил е частен
съдебен изпълнител , с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № *и адрес:
гр. Ш..., да плати на К.Д.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 20.20
лв. (двадесет лева и двадесет стотинки) законна лихва върху обезщетението за
причинени имуществени вреди, за периода от 06.12.2017 г. до предявяване на
исковата молба – 06.03.2018 г., дължима на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, осъдил
е частен съдебен изпълнител , с район на
действие Окръжен съд – Шумен, рег. № *и адрес: гр. Ш..., да плати на К.Д.К., с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 417.00 лв. (четиристотин и седемнадесет
лева) – представляваща съдебно деловодни разноски в производството, съобразно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и да плати в полза на държавата по сметка на
ШРС сумата 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника, привлечени по негова молба: Държавата, представлявана от Министъра
на финансите и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Решението
е обжалвано от ответника частен съдебен изпълнител , действащ ,чрез пълномощника адв. С.С. като недопустимо ,
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения в
осъдителната му част . Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено и
производството по делото прекратено , алтернативно да се отмени решението и
вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли исковете изцяло.
Решението е обжалвано и от третото лице помагач Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, действаща ,чрез пълномощника си
юрисконсулт И.Г. в осъдителната му
част като незаконосъобразно и неправилно по изложените
в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което да
отхвърли исковете изцяло.
Въззиваемата К.Д.К. е депозирала отговори на двете въззивни жалби с
които ги оспорва като неоснователни и недоказани и моли съдът
да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и са допустими.
Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 от ГПК
,след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и
допустимо , а депозираните срещу него жалби
, разгледани по същество за неоснователни.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна : Производството е образувано по предявен
осъдителен иск, от К.Д.К., чрез пълномощника адв. С. от АК Варна, против ЧСИ ,
с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
ответникът да плати сумата от 824.89 лева, имуществени вреди от непозволено
увреждане поради извършени недопустими действия по ИД №
153/2017 г., обективно съединен с
иск по чл. 86 ЗЗД, ответникът да бъде осаден да плати законна лихва върху
исковата претенция от датата на увреждането – 06.12.2017 г. до завеждане на
исковата молба, ведно с искане за присъждане на законна лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и
предявен, в условията на евентуалност, иск за осъждане ответникът да плати на ищеца
сумата от 824.89 лева, получена без основание и с която се е обогатил
неоснователно, с правно основание на чл. 55, ал. 1, хип. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД
№ 4156/2012 г., по описа на PC гр. Шумен, срещу нея било образувано ИД №
153/2017 г. по описа на ЧСИ , с рег. № *при КЧСИ, с район на действие ОС -
Шумен. Този изпълнителен лист
бил обезсилен и на 31.10.2017 г. изпълнителното дело прекратено, за което ищцата била уведомена. Счита, че по това изпълнително
дело с Разпореждане за разпределение от 31.10.2017 г. от ЧСИ неправомерно са й удържани 523 евро, в левова
равностойност на 1022.89 лева, от която са били върнати 198 лв., а с остатъка
от 824.89 лева намира, че са и причинени имуществени вреди. Счита, че по това ИД се касае за извършени две
неправомерни и незаконни действия на ЧСИ . Първото било налагане на Запор на
банкова сметка ***-С., по който запор на 24.10.2017 г. постъпила сумата 1022.89
лв. Второто действие било изготвяне противно на правилата по чл. 434 ГПК на
Констативен протокол от 25.10.2017 г.. Твърди се, че същия не е връчен на
страните, поради което намира, че няма съдебен акт - Разпределение или
Постановление по чл. 434 ГПК за извършеното Разпределение на постъпили частични
суми от незаконосъобразен запор извършен без представена молба за запор на
сметки в ЦКБ и без да са предоставени правомощия за това на ЧСИ да извършва такъв запор на сметки.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционният съд и по силата на чл.272 ГПК препраща към
мотивите на ШРС, като по този начин те стават част от правните съждения на
настоящият съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията
,наведени във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното :
Поддържа се във въззивната жалба на ЧСИ , че съдът
неправилно отказал да прекрати производството по делото ,както и да постанови
неприсъствено решение . Въззивният съд счита , че правилно ШРС не е прекратил производството на осн.чл.238
ал.2 ГПК и не е постановил неприсъствено решение тъй
като не са били налице предпоставките по чл.238 ал.2 ГПК за това. Преди първото по делото съдебно
заседание ищецът е депозирал становище по делото и е оспорил представен от ответника
констативен протокол по чл.193 от ГПК , което означава ,че взема становище и по
отговора на ответника ,като самото съдържание на депозираното такова не е
регламентирано от закона, поради което и не са били налице предпоставките нито за прекратяване на делото ,нито за
постановяване на неприсъствено решение. Ето защо решението на ШРС е постановено
при спазването на чл.238 ал.2 от ГПК и не е недопустимо на това основание.
Жалбоподателят ЧСИ твърди
,че исковата молба е била нередовна . Съдът счита това възражение
за неоснователно ,тъй като исковата претенция е била достатъчно конкретизирана
и съдът в доклада си правилно е квалифицирал
предявените искове и е посочил ,че същите са предявени в условията на
евентуалност и именно тези искове е и разгледал в решението си. Докладът е връчен
на страните и ищецът не е имал възражения относно доклада в тази му част , което означава ,че е бил съгласен с
дадената от ШРС квалификация и начин на съединяване на исковете
при условията на евентуалност. Също така се сочи ,че искът по чл.86
от ЗЗД не бил конкретизиран по размер ,но в случая това не е необходимо тъй като
на осн.чл.84 ал.3 от ЗЗД при претендиране на обезщетение от непозволено
увреждане деликвента е в забава от датата на причиняване на вредата и съдът именно поради това и присъжда
обезщетението заедно с лихвата считано от датата на деликта. Въпреки това в решението си ШРС е посочил размера на
лихвата която присъжда и датата от която я присъжда и е
събрал и държавната такса върху този размер, поради което и възражението е
неоснователно. Възражението ,че ищецът бил изменил иска си в нарушение на
чл.214 ал.1 ГПК е неоснователно ,тъй като се касае за допълнение на сочените от
ищеца обстоятелства ,което е допустимо , а основанието на предявените
искове е
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл.55 ЗЗД. Във въззивните жалби се сочи ,че ищцата е имала
правната възможност да обжалва наложеният й запор върху банковата сметка ,както
и както и констативният протокол от 25.10.2017г. ,но не го била направила и
поради това той бил влязъл в сила. Съгласно константната практика на ВКС съдът
по деликтният иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебният изпълнител ,без да
е обвързан с това дали същите са били обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата , поради което и в настоящото производство следва съдът да изследва
дали соченото от ищеца незаконосъобразно действие е било извършено в нарушение
на законовите норми ,независимо дали същият е имал правото
да го обжалва или не и незавосимо от това ,че не го е обжалвал, като
ограниченията визирани в чл.435 ГПК относно правото да се обжалва
определено изпълнително действие и основанията за това не са приложими в
настоящото производство.
Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ
и задължителна практика на ВКС,
отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно
принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително
изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка
между тях и противоправното поведение на деликвента. Противоправността се
състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а
вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно провеждане
на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия на
ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния
изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При
доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици
върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие върху
нея, който не биха настъпили без
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ.
По делото от преводно нареждане се установява
,че на 24.10.2017 г. от сметката на К.К.
в ТБ „ЦКБ“ АД по сметка на ЧСИ в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД по изпълнителното
дело № 153/2017 г. е преведена сумата 1022.89 лв., като за наредител е посочена
„К.Д.К.“. С Констативен протокол от 25.10.2017 г. е извършено разпределение на постъпилата сума
за погасяване парични задължение на К.Д.К. - към взискатели и за разноски по ИД
№ 2017*0400153, по описа на ЧСИ , както следва: 79.19 лв. - такси по т. 26;
15.84 лв. - ДДС; 2.80 лв. - допълнителни разноски за банкови преводи; 727.98
лв. - Държавата; 197.08 лв. - ОТП „Факторинг“. Ищцата твърди , че същия е
съставен в нарушение на законовите правила, както и че
не бил връчен на страните. Въззивният
съд счита ,че след постъпване на процесната сума от 1022.89 лв. по
изпълнителното дело, ЧСИ е бил длъжен да извърши разпределение по реда на чл.
460 и сл. ГПК, като съгласно разпоредбата на чл. 462 ГПК е бил длъжен да
предяви това разпределение на всички длъжници и взискатели, които се призовават
за това в определен от съдебния изпълнител ден и ако в тридневен срок от деня
на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за
окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. В
процесния случай ЧСИ е съставил Констативен протокол от 25.10.2017 г., с който
е извършил разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК, но е
следвало да го предяви на всички длъжници и взискатели, като ги призове на
определен от него ден и едва след изтичане на тридневния срок за обжалване и
при липса на такова е следвало да предаде сумите по разпределението.
Доказателства ЧСИ да е сторил това в настоящото производство не са представени, поради което и е налице едно
незаконосъобразно извършено разпределение в нарушение на процесуалният закон. Следва да се посочи , също така , че с определение от 29.10.2017г. издаденият в полза на
взискателя изпълнителен лист срещу ищцата е бил обезсилен и поради това и
самият взискател с молба от 31.10.2017г. до ЧСИ е поискал на това основание да се прекрати
изпълнителното дело срещу ищцата. С постановление от 31.10.2017г. ЧСИ е
прекратил принудителното изпълнение спрямо ищцата и това постановление не е
било обжалвано и е влязло в сила. Прекратяването има обратно действие и извършените изпълнителни действия се
обезсилват с обратна сила и следователно всички принудително събрани суми от ЧСИ следва
да бъдат върнати на длъжника
, а не преведени на
взискателите по делото вкл. и на присъединените такива като НАП ,тъй като не е
налице основание за принудителното им събиране . Ако ЧСИ беше спазил процедурата за извършване на законосъобразно
разпределение предписана в чл.462 ГПК и беше призовал страните за което е нужно
определено време за изпращане и връчване на съобщенията до тях и им беше предявил разпределението и изчакал
и срока за обжалването му , то
изпълнителното дело щеше да е прекратено спрямо ищцата и същата нямаше да дължи
никакви суми на нито един от взискателите по делото и нямаше да има и основание за превеждане на събраните по сметката
на ЧСИ парични суми от банковата сметка на ищцата в полза на всискателите по
делото , вкл. и към НАП ,като
присъединен взискател, който може да има това качество само при един
законосъбразен изпълнителен процес , а не по прекратен такъв и при обезсилен изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното и в следствие на
незаконосъобразно извършеното от ответника пронудително
изпълнение срещу ищцата изразяващо се в незаконосъобразно извършено
разпределение в нарушение на чл.462 ГПК, ищцата е претърпяла пряка
и непосредствена реална вреда изразяваща се в намаляване на имуществото й със
сумата която е била преведена от банковата й сметка по тази на ЧСИ и
разпределена в размер на 1022.89лв., На осн.чл. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД при установена
противоправност на действие или бездействие ЧСИ дължи на увреденото лице
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, т. е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на
увредения, вследствие директното въздействие върху нея, който не биха настъпили
без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Пряка вреда означава
директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би
претърпял вреди, ако не е било налице незаконосъобразно действие или
бездействие на ЧСИ,
каквото е налице в случая и от извършването на което ищцата е претърпяла вреда. От
сумата от 1022.89лв. следва да се приспадне
възстановената от ОТП „Факторинг България“ ЕАД сума в размер на 197.08
лв., която, с Преводно нареждане от 18.01.2018 г. на ТБ „Уникредит Булбанк“
ЕАД, е върната на К.К., както и сумата от 25.75 лв. - също върната на К.К. с
Преводно нареждане от 08.02.2018 г., като надвнесени такси и разноски по ИД №
153/2017 г.
Следователно искът за имуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на ЧСИ по ИД № 153/2017 г., е основателен до
800.06лв. , като ШРС е присъдил по-малка от тази сума , а именно 799.17 лева, но
поради факта ,че положението на жалбоподателя не може да се влошава , същата не
може да бъде променена от въззивният съд .
Относно възражението на двамата жалбоподатели,
че за ищцата не са произлезли реално
вреди, тъй като с преведените суми от разпределението са били
погасени нейни задължения към Държавата, счита за неоснователно, доколкото изпълнението върху това конкретно
имущество на ищцата, макар и да има за последица погасяване на задълженията и,
е осъществено неправомерно, като също така до такова погасяване
не би се стигнало , ако ЧСИ беше спазил
процедурата по чл.462 ГПК в хода на която
изпълнителното производство щеше да бъде прекратено поради обезсилнване на
издаденият срещу ищцата изпълнителен лист и заличаване с обратна сила на всички действия по принудителното изпълнение
спрямо нея.
Във въззивната си жалба ЧСИ твърди ,че в отговора си е направил възражение
за прихващане със сумата от 727.98лв. ,която е преведена от неговата сметка
като ЧСИ на НАП и ШРС не го бил разгледал. В отговора си ЧСИ сочи ,че
сумата от запор на банковата сметка на ищцата е преведена по сметката на
ответника в качеството му на ЧСИ ,като този превод бил на осн.чл.455 ал.1 ГПК и
от тази сметка ЧСИ е превел припадащите
се части от събраната сума на взискателите. Съгласно
чл. 455, ал. 1 ГПК
всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено
лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите,
извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметка на съдебния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ
задължава частния съдебен изпълнител да поддържа най-малко една специална
сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които
той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Макар частният
съдебен изпълнител в качеството си на титуляр на специалната сметка да
управлява и да се разпорежда със средствата по нея, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЧСИ
те са на длъжниците, а не на ЧСИ, т.е. касае се за чужди средства. Това са
целеви средства, защото са предназначени за погасяване на задълженията на
длъжника. Те служат за удовлетворяване на взискателите, но до изплащането им
принадлежат на длъжника, в който смисъл е и константната съдебна практика. Касае
се за депозитни суми, вземания на длъжника, но без възможност за разпореждане с
тях. Частният съдебен изпълнител е този, който има правото и задължението да се
разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка, но само по
предназначение и в рамките на съответното изпълнително дело. Изводът, че
внесените по специалната сметка по чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ
парични средства не принадлежат на частния съдебен изпълнител, се налага и от
разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗЧСИ,
в която е посочено, че паричните средства по специалната сметка не може да
бъдат запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител. Следователно
средствата по специалната сметка по чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ
не са такива, с които частният съдебен изпълнител може да се разпорежда от свое
име и за своя сметка. Предвид гореизложеното ЧСИ е превел по сметка на НАП парична сума ,която
преди това е събрал от банковата сметка на ищата и следователно не е превел
свои лични средства , а такива на длъжника и следователно той не се е обеднил с тази сума. Възражение няма и характера на същинско възражение на
прихващане ,доколкото не е налице и самият ЧСИ не твърди ,че е превел на НАП и
е погасил задължението на ищцата с лични негови парични суми , а с такива от
сметката по чл.455 ал.1 ГПК, които в случая са били на длъжника.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът е в забава и без покана , поради което ответникът дължи върху сумата от 799.17лв. и обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва , считано от датата на деликта 26.10.2017г.,
но предвид диспозитивното начало в гражданският процес лихва следва да бъде
присъдена от претендираната дата 6.12.2017г. в
посоченият от ШРС размер от 20.20лв. ,както и законната лихва върху
главницата от датата на предяввяване на иск до окончателното плащане.
Ето
защо въззивният съд счита, че решение
на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да се потвърди, а депозираната срещу
него въззивни жалби са неоснователни.
Решението в отхвърлителната му част не
е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора следва жалбоподателят ЧСИ да
се осъди да
заплати на въззиваемата страна разноски по делото за
въззивната инстанция в
размер на 380лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №141/12.02.2019г. по
гр.д.№678/2018г. по описа на ШРС в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е
влязло в сила.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител , с район на
действие Окръжен съд – Шумен, рег. № *и адрес: гр. Ш... да
заплати на К.Д.К., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата от 380лв. разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието
на трети лица - помагачи на страната на ответника, привлечени
по негова молба: Държавата, представлявана от Министъра на финансите и „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД
гр.С..
Решението
не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.