Решение по дело №1500/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 943
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20203110201500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      ………………….. /02.07.2020 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети седми май две хиляди и двадесета година в състав:  

          

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                               

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1500 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „Г.М.к.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Морска градина, Морско казино срещу Наказателно постановление № 03 – 010887 от 06.03.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 07.02.2019 г. в гр. Варна, дружеството „Г.М.к.“ ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето С.П.К., с ЕГН: ********** на длъжност „готвач, работник кухня“ в ресторант „Г.М.к.“***, Морска градина, стопанисван от „Г.М.к.“ ЕООД, преди да са предоставени на лицето екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

            Дружеството – жалбоподател „Г.М.к.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Признава, че в хода на проверката от страна на служители на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна св. С.П.К. в действителност се е намирала в кухнята на търговския комплекс, но е изпълнявала своите задължения по приготвяне на храна за кетъринг по силата на сключен на 06.02.2019 г. граждански договор. Дружеството пояснява, че между него и св. К. е бил сключен граждански договор, който е уреждал правата и респ. задълженията на страните, като навежда подробни аргументи в защита на становището, че на дата 07.02.2019 г. (когато е била извършена проверката в кухненската част на ресторант „Г.М.к.“) не са били налице трудови правоотношения межди него и св. К.. Поради гореизложените съображения моли за отмяна наказателното постановление.

            В проведеното на 27.05.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1500 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Г.М.к.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Пламен Танев от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че отношенията между дружеството и св. К. не са били от трудово – правен характер към датата на извършване на проверката от страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна.

            В проведеното на 27.05.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1500 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител – началник отдел АИПО – Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства несъмнено отношенията между дружеството и св. К. следва да се характеризират като трудово – правни и е следвало да бъде сключен трудов договор в писмена форма, който да уреди възникналото правоотношение и респ. контракта да бъде регистриран в ТД на НАП.

 

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            На 07.02.2019 г. бил подписан трудов договор между св. С.П.К. в качеството на служител/ работник и дружеството „Г.М.к.“ ЕООД *** в качеството на работодател. По силата на трудовия договор, св. К. поела задължение да изпълнява длъжността „готвач“ с код по НКПД: 51202001 при осемчасов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 560 лева месечно.

            Макар, че дружеството „Г.М.к.“ ЕООД не изпълнило задължението си да връчи на св. К. копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. Варна, дружеството допуснало до работното й място св. К., която започнала да изпълнява своите служебни задължения по трудовия договор и конкретно започнала да приготвя хапки за кетъринг в кухнята на ресторант „Г.М.к.“***, Морска градина, стопанисван от дружеството – неин работодател, а именно „Г.М.к.“ ЕООД.

            Около 14:00 часа на 07.02.2019 г. св. М.И.М. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в ресторант „Г.М.к.“***, като установила в кухненската част на търговския обект св. К., която приготвяла хапки за кетъринг.

            По – късно св. М. констатирала, че трудовия договор, сключен на дата 07.02.2019 г. между „Г.М.к.“ ЕООД и св. К. е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна едва на следващия ден – 08.02.2019 г. в 12:57 часа, поради което и св. М. преценила, че на датата 07.02.2019 г. въззивното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, доколкото е допуснало св. К. да престира труд, без обаче да й е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. Варна.

            Поради тази причина на 27.02.2019 г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството ‚Г.М.к.“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 06.03.2019 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Г.М.к.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева).

 

            По отношение на доказателствата:

            Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. М.И.М., показанията на св. С.П.К.; трудов договор № 072 от 07.02.2019 г., сключен между „Г.М.к.“ ЕООД и св. С.П.К.; декларация, попълнена от св. К. на датата 07.02.2019 г.; Справка от ТД на НАП – гр. Варна за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; Протокол за извършена проверка от 27.02.2019 г., изготвен от св. М..

            На първо място, съдът би желал да отбележи, че дава вяра и кредитира показанията на двете разпитани свидетелки – М. и К. като последователни, взаимнодопълващи се и подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства. На практика не се спори между страните, че около 14:00 часа на 07.02.2019 г. св. Керизева се е намирала в кухненската част на ресторант „Г.М.к.“, където е изпълнявала служебните си задължения на готвач, приготвяйки хапки за кетъринг. Този факт се установява по безспорен начин от показанията на двете разпитани в хода на съдебното следствие свидетелки.

            Основният спорен въпрос между страните е дали правоотношението, което е възникнало между дружеството и св. К. е било гражданскоправно или е имало елементи на трудовоправно отношение.

            В случая според съда категорично отношението между дружеството и св. К. е трудовоправно, доколкото носи всички съществени белези на трудовите правоотношения.

            На първо място самата св. К. призна, че се е договорила с дружеството, ако одобрят работата й да сключи договор, по силата на който ще получава 560 лева месечно за престирания труд. Самата св. К. е декларирала пред инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, че е договорила с дружеството 1 почивен ден и 30 минути – почивка в рамките на работния ден. Очевидно е изпълнявала служебните си задължения на работното си място – търговски обект, стопанисван именно от въззивното дружество и именно управителят на търговския обект я е извикал да започне работа в определено време.

            Българското законодателство не познава подобна правна фигура за сключване на граждански договор и при условие, че работодателят е доволен от качествата на работника/ служителя едва тогава да се пристъпи към сключване на трудов договор. Единствено в Кодекса на труда е предвидена възможност за сключване на трудов договор с уговорка за изпитване, каквато е и действителната уговорка между страните в процесното правоотношение, кредитирайки показанията на св. К..

            Ето защо според съда правоотношението, което е възникнало към датата 07.02.2019 г. е трудово правно и е следвало да бъде сключен трудов договор между страните.

            В действителност трудов договор е сключен на същата дата 07.02.2019 г., но самият контракт е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна едва в 12:57 часа на 08.02.2019 г., поради което и дружеството очевидно е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, доколкото е допуснало св. К. да престира труд, без обаче да й е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. Варна.

            Представената наред с въззивната жалба разписка за платено възнаграждение в размер на 46,25 лева не променя изводите на съда, тъй като съдът е категоричен, че правоотношението е трудовоправно.

 

            От правна страна, съдът намира следното:

            Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

            По същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

            На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

            Описаното в обжалваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

            В хода на съдебното производство с категоричност се установи, че трудов договор между „Г.М.к.“ ЕООД и св. С.П.К. е сключен на 07.02.2019 г., но е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна на следващия ден 08.02.2019 г. в 12:57 часа. При това положение се обосновава извода, че в ранните следобедни часове на 07.02.2019 г. конкретно около 14:00 часа (когато е била извършена проверката от страна на св. М.) в ресторант „Г.М.к.“, св. К. е престирала труд, без да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивното дружество за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Съдът не намира за основателно възражението дали контролните органи са имали задължение да обявяват съществуването на трудовото правоотношение по реда на чл. 405а от Кодекса на труда, доколкото едно подобно възражение е неотносимо в това производство, което е с предмет административно нарушение, квалифицирано по чл. 63, ал. 2 КТ.

 

            По отношение вида и размера на наказанието.

            Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и според съда необосновано е наложил административно наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум – 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Г.М.к.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Още повече, че на практика св. К. е работила само един ден, без да й е връчено копие от уведомлението от ТД на НАП – гр. Варна, поради което и съдът с категоричност приема, че административно наказание в минимален размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева е съизмеримо с тежестта на административното нарушение.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва процесното наказателното постановление, издадено на 06.03.2019 г. от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна да бъде изменено по отношение на размера на наложеното наказание, като размера на наложената имуществена санкция бъде намален от 5000 лева на 1500 лева.

            Предвид изхода на делото, според съда не следва да се присъждат разноски на нито една от двете страни.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            Изменя Наказателно постановление № 03 – 010887 от 06.03.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Г.М.к.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Морска градина, Морско казино, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: