РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и първи
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Андрей Георгиев
при секретаря Илияна Коцева и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 12 811 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 34 270 от 06.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 23 212/2017 г. по опи-са на СРС, ІІІ ГО, 87 състав е отменено
на основание чл.357 КТ във връзка с чл.188, т.2 КТ наложеното на П.М.М., ЕГН **********
със заповед № РД 25-2/23. 02.2017 г. на ректора на С.У.„С.К.О.” дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконно.
Със същия акт С.У.„С.К.О.” е
осъден да зап-лати на П.М.М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 500,00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, както и по бюджетната сметка на Софийски
райо-нен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата 50,00 лева, представляваща държавна
такса по делото.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ответника С.У.-ситет „С.К.О.”, гр.София. Във въззивна
жалба се поддържа, че в обжал-ваното решението е неправилно и необосновано, във
връзка с което се излагат доводи, че липсват каквито и да било мотиви на съда;
че първоинстанционният съд в никаква степен не е анализирал съображенията на
ответника, не е коментирал нито един от доводите му, подробно изложени в
писмения отговор, като е постановил решение, което не е съобразено с
материалния закон, не е мотивирано, като не са взети предвид и представените
писмени и гласни доказателства. Сочи се, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е спазена, като с доклад с вх.№ 70-09-53 от 09.02.2017
г. са изложени подробно нарушенията, извършени от ищеца, на същия са поискани
обяснения, които са депозирани на 13.02.2017 г., работодателят е обсъдил в
цялост нарушението на трудовата дисциплина, запознал се е с всички
обстоятелства и е отчел поведението на работника – пълния му отказ да извърши
дължимото по длъжностната му характеристика, в която ясно са формулирани трудовите
му задължения, и искането му да му бъде заплащано допълнително, като е взета
предвид и тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
а самата заповед е издадена от компетентен орган и има всички необходими
реквизити по чл.195, ал.1 КТ. Твърди се и датата на която на П.М. е възложена
дейността, която той е отказал да извърши, е 01.02.2017 г. – датата на
резолюцията на Б.А.- управител сгради; че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че тази дата не е известна и че това е ос-нование за отмяна на
наказанието; че съгласно чл.195, ал.1 КТ в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено, но не е
необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпъл-нени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според квалификацията в
чл.187 КТ е извършено, като се релевират твърдения, че в случая изискванията на
чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание са изпълнени, тъй като нарушението е конкретизирано в дос-татъчна
степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложе-ното
му наказание. Жалбоподателят намира за неоснователни доводите на СРС, че не е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца, тъй като е
доказано в хода на делото, че Б.А.устно е уведомил П.М. за необходимостта да се
заменят луминисцентните осветителни тела, като е възложил извършването на
подмя-ната именно на него, а ищецът е отказал да извърши дължимото, освен ако
не му бъде изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в нарушение
на чл.125 Кт и т.2 от длъжностната му характеристика.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него
иск. Претендира и присъждането на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – П.М. *** в
срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
същата се оспорва изцяло като неоснователна и се заявява искане първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила по
съображения, релевирани в отговора.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
кога-то следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служеб-но за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което въззив-ният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните
в жалбата доводи.
Преценявайки събраните по делото
доказателства и становищата на страните, нас-тоящият
съдебен състав приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл.357 КТ във връзка с чл.188,
т.2 КТ за отмяна на наложено на ищеца П.М.М. дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № РД 25-2 от 23.02. 2017 г.
на ректора на С.У.„С.К.О.”, гр.София.
В
исковата молба се твърди, че наложеното дисциплинарно наказание „предупреж-дение
за уволнение” на ищеца е незаконно, тъй като заповедта за това е издадена в
нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ – същата не е мотивирана, тъй като
не е посочено време и начин на извършване , не е ясно в какво се изразява
неизпълнението на трудовите задължения, в какво се състоя неизпълнението, като
не са посочени и конкрет-ните текстове
на нормативните актове, които са нарушени или не са изпълнени, с което ра-ботодателят е нарушил правото му на защита. Твърди се
и че заповедта за налагане на дис-циплинарно
нарушение № РД 25-2 от 23.02.2017 г.,
връчена му на 24.02.2017 г., е неза-коносъобразна
и поради това, че в нарушение на чл.193, ал.1 КТ на ищеца са искани обяс-нения по неконкретизирани и неясни нарушения на трудовата
дисциплина, като липсата на конкретност и неяснота по времето и начина на
извършване на нарушението, осуeтява правото му
на защита, като в тази връзка релевира доводи и че същият не е запознаван с
документите, на които се прави позоваване в писмото за искане на обяснения.
Сочи се и че не е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения, не е
налице нарушение на трудовата дисциплина от негова страна, тъй като не е налице
възлагане на работа от страна на работодателя му или от прекия му ръководител
нито устно, нито писмено, както и че наличието на доклад от доц.М. от Катедра
МППИ, Геолого-географски факултет не представлява възлагане на работата, а само
обуславя нуждата от смяна на осветителни тела в този факултет.
В
подаденият в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор ответникът С.У.- „С.К.О.”,
гр.София е оспорил изцяло предявения срещу него иск, по съображения, че процедурата
по налагане на процесното дисциплинарно наказание е спазена, като при налагане
на дисциплинарното наказание са съобразени изискванията на чл.193, ал.1 КТ и
чл.189, ал.1 КТ; че същото е наложено с мотивирана заповед, за допуснато
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца относно възложената му от
упра-вителя на сгради Ректорат работа по подмяна на луминисцентните осветителни
тела с нови 4 бр.3х36 W ЛОТ отражатели – в нарушение на чл.125 КТ и т.2 от
длъжностната му харак-теристика. Заявено е искане предявената претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Безспорно е в производството, което се
установява и от представените по него заве-рено копие от допълнително
споразумение № РД 22-2853/07.12.2016 г., че между страните в процеса съществува
трудово правоотношение, по силата на което ищеца П.М.М. изпълнява
длъжността „техник по ел.инсталации”, с място на работа: Ректорат, Отдел
„Кампусни технически служби”, Техническа служба.
От
представената длъжностна характеристика за визираната длъжност, връчена на
ищеца срещу подпис на 17.05.2012 г., се констатира, че като основно длъжностно
задълже-ние на същата е вменено извършването на монтаж и демонтаж на ел.табла,
кабелни съо-ръжения и осветителни тела – р.І, т.4, както и че длъжността е
непосредствено подчинена на управителя на сграда Ректорат – р.ІІІ, т.1.
Не се спори в процеса и че със
заповед № РД 25-2 от 23.02.2017 г. на ректора на С.У.„С.К.О.” проф.д.ф.н. А.Г.на
ос-нование чл.195, ал.1 КТ във връзка с чл.188, т.2 КТ във връзка с чл.186 КТ и
чл.187, т.10 КТ, във връзка с чл.126, т.13, чл.147, т.1 и 4 и чл.149 от
Правилника за устройство и дейността на С.У.„С.К.О.”, във връзка с чл.6, ал.1
от Правилника за вътрешния трудов ред в университета и доклад на доц.В.М. –
Катедра МППИ, Геолого-географски факултет с вх.№ 70-09-53/31.01.2017 г. на П. М.М.
е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, за това, че с
доклад с вх.№ 70-09-53/31.01.2017 г. от доц.В.М., Катедра МППИ,
Геолого-географски факултет, ректорското ръководство е уведомено за
необходимостта да бъдат заменени остарелите и неподлежащи на ремонт
луминисцентни осветителни тела с нови 4 бр.3х36 W ЛОТ с отражатели в Мултимедийната
зала към ГГФ. В отговор на това искане П.М. е предложил да извърши ремонта
заедно с Д.М.Н.в извънработно време срещу съответно заплащане на труда.
В
същия акт е отразено и че за предвидените в длъжностната характеристика на
работника или служителя трудови функции, каквото основно задължение за
извършването на монтаж и демонтаж на ел.табла, електромери, кабелни съоръжения
и осветителни тела е предвидено в т.2 от длъжностната характеристика на П.М., допълнително
въз-награждение не се заплаща, както и че и към момента П.М. не е извършил дъл-жимото.
Безспорно е в производството, което е видно и от приложеното копие от визираната
заповед, че същата е връчена на служителя срещу подпис на 24.02.2017 г.
От
цитирания доклад на доц.В.М. от 31.01.2017 г., адресиран до ректора на СУ
„Св.Климент Охридски”, се констатира, че със същия последната е заявила искане
с цел подобряване условията на труд и функционирането на Мултимедийната зала
към Геолого-географски факултет да бъдат заменени физически остарелите и
неподлежащи на ремонт луминисцентни осветителни тела с нови 4 бр.3х36 W ЛОТ с
отражатели.
От
разглежданото доказателство е видно и че върху доклада е инкорпориран
ръко-писен текст – без дата, със съдържание: „Понеже е практика извършването на
рем.работи по ел.част /монтаж и демонтаж/ на ЛОТ да се извършва от фирми, имащи
договори със СУ искащият ремонта да се обърне към тях. При отказ от тяхна
страна, основният ремонт може да бъде извършен от нас в извънработно време
срещу съответното заплащане, както се процедира с другите специалности от
техн.служби”, след което следват два броя подписи, като не е спорно в
производството, че единият от тях е положен от ищеца М., като ел. техник.
Върху същия документ е обективирано и становище на Б.А. с дата: 01.02. 2017
г., че „Подмяната на осветителни тела може да извършат ел.техниците от ТС,
което е задължение по длъжностна характеристика“.
Във връзка с предмета на спора са приети заверени копия от писмо на ректора
на С.У.„С.К.О.” с вх.№ 70-09-53/09.02.2017 г., връчено на ищеца на 10.02.2017
г., с което от последния са изискани писмени обяснения във връзка с
неизвършването на подмяна на осветителните тела по доклада на доц.М. от 31.01.
2017 г. и отговора му на това искане, в който е предложил да извърши ремонта в
извънработно време срещу съответно заплащане на труда, както и обяснения на П.М.
с вх.№ 70-09-52/13.02.2017 г., в които последният е отразил, че не е извършил
предписаното му нарушение на трудовата дисциплина и не е налице неизпълнение на
него-во задължение, тъй като посочената работа не му е възложена по установения
в КТ ред – от ректора, като представител на работодателя или от прекия му
ръководител; че писмото от представителите на ГГФ, с които не е нито пряко, нито
косвено в трудово правоотноше-ние, не е документ, които да му възлага конкретни
задачи, както и че в искането на ГГФ е обяснил как според него трябва да се
извърши необходимата дейност, основавайки се на трайната практика в
университета, но това не е отказ за изпълнение на възложена работа, защото
такава не му е възлагана за законоустановения ред от компетентен ръководител, а
описание на практиката в университета.
По
искане на страните в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства – показанията на Б.И.А., изпълняващ длъжността „упра-вител” в
ответния университет и на Д.М.Н.– бивш електротехник в същото учебно заведение.
При разпита му г-н А. поддържа, че ищецът като електротехник е на негово
пряко подчинение, в чиято длъжностна характеристика влиза и монтаж и демонтаж на
осветител-ни тела и табла. В показанията си свидетелят е описал процедурата относно
пос-тъпили доклади във връзка с ремонтни
работи в СУ – докладът минава през комисия и ако по протокола на комисията
трябва да се извърши съответната дейност, отива в сектор „Снабдяване” и оттам
се закупува съответната част и идва при него за изпълнение. Посочил е, че е
имало доклад от Геолого-географски факултет /ГГФ/, че не е достатъчно осветле-нието
в кабинет, че той е минал през „Снабдяването“ /за което по делото не са налице
никакви доказателства/, те са купили осветление и е дошъл при него за
изпълнение; че е трябвало те да го извършат, но те не са искали, казали са, че
не е тяхна работа; че г-н М. е отказал да извърши подмяната на тези осветителни
тела, както и че за да се наложи наказание трябва свидетелят да напише доклад,
но му е неудобно да пише доклади срещу колеги и много дълго време не е писал такива.
Данни кога и как е възложена твърдяната подмяна на процесните осветителни тела от
г-н А. и кога електротехниците са отказа-ли същата – в показанията не се
съдържат.
Вторият
свидетел Д.Н., пенсионер отпреди 5-6 м. преди разпита му на 07.03.2018 г.,
поддържа, че задълженията им са свързани с поддръжката на осветителни тела; че
никога не е извършвал монтаж и демонтаж на ел.съоръжения, в т.ч. и осветителни
тела през целия му трудов стаж в Софийския университет – над 20 г.; че ако се
наложи такъв монтаж и демонтаж на осветително тяло, се викат фирми, с които се
сключва договор и те го извършват; че знае, че на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание във връзка с докладна записка на някаква преподавателка от ГГФ,
според която докладна те са били длъжни да извършат демонтаж на 6 бр.
осветителни тела, както и че те не са отказвали последния.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за уважаване на предявеният от ищеца П.М. иск с правно осно-вание
чл.357 КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
Съгласно разпоредбата на чл.186 КТ
виновното неизпълнение на трудовите задъл-жения е нарушение на трудовата
дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни
наказания, които са установени в чл.188 КТ, едно от които е „предупреждение за
уволнение” – т.2. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на
дисциплинарна власт и се упражнява в процедура, регламентирана с императив-ни
правни норми. По силата на чл.193, ал.1 КТ преди да наложи наказанието работодателят
е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието следва да се наложи в
определения в чл.194, ал.1 КТ срок – двумесечен от откриване на нарушението и
не по-късно от една годи-на от извършването му, като на основание чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание са налага с мотивирана писмена заповед. От
ангажираните в процеса доказателства се устано-вява по безспорен начин, че в
дадения казус работодателят е допуснал формално наруше-ние на визираната императивна
разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, като по отношение на въпроса, касаещ мотивирането
на заповедта настоящият съдебна инстанция напълно споде-ля изводите на
решаващия състав на СРС, изведени въз основа на правилно установената
фактическа обстановка по делото и съобразяване на релевантните за него правна уредба,
поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите,
наведени във въззивната жалба следва да се добави следното:
С разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ законодателят е установил императивно
рекви-зитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се налагат
дисциплинарни наказания, за да бъде последната законосъобразна. Съобразно
цитираната правна норма в заповедта трябва да се посочат нарушителя,
нарушението, момента на извършването му, на-казанието и законовия текст, въз
основа на който се налага това наказание. Видно от представената по делото
заповед № РД 25-2/23.02.2017 г. в мотивите на работодателя за на-лагане на
атакуваното наказание не е извършено пълно описание на вмененото деяние на
служителя – не е отразено защо искане на лице, което не е представител на
работодателя, нито пряк ръководител на ищеца, обосновава задължение за
последния да изпълни пре-тендираната от него подмяна на осветителни тела в ГГФ,
като от друга страна не е посочен и моментът на извършване на нарушението, нито
пък тези данни се съдържат в друг писмен акт на работодателя, към който да е
налице препращане, в т.ч. и в цитираната в заповедта докладна на доц.В.М. от
Геолого-географски факултет, чрез което препра-щане заповедта да е мотивирана
/решение № 278/19.05.2011 г. по гр.д.№ 1276/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
83/24.07. 2015 г. по гр.д.№ 5585/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./ Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и то по начин, че
да са ясни съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна,
времето и мястото на извършването му, е въведено от законодателя с цел преценка
относно изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл.194 КТ, за възможност на наказания работнии или служител да
разбере причината, поради която се на-лага съответното дисциплинарно наказание и
да може същият да се защити ефективно, а съдът – да може да извърши проверка
относно посоченото в заповедта фактическо основа-ние за наложеното наказание и
въз основа на това да обоснове извод относно неговата законосъобразност. От значение
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работ-ник или служител е
установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с
фактическите основания, посочени в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но не и други невключени в
съдържанието на последната факти. Неизпълнението на изискването по чл.195, ал.1 КТ от страна на работодателя е изключително съществено и не може да бъде
санирано в хода на процеса, тъй като касае задължително спазване на
регламентирана от закона форма. В т.см. е константната съдебна практика,
обективирана в решение № 642/12.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/2009 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 339/05.10. 2012 г. по
гр.д.№ 1422/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 83/24.07.2015 г. по гр.д.№ 5585/ 2014
г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 436/01.12.2015 г. по гр.д.№ 2666/2015 г. на ВКС,
ІV ГО, решение № 16/28.01.2016 г. по гр.д.№ 3381/2015 г. на ВКС, ІV ГО, решение
№ 214/15.03.
2017 г. по гр.д.№ 112/2016 г. на ВКС, ІV ГО, постановени
по реда на чл.290 ГПК и мн.др.
Неоснователни
са наведените от жалбоподателя доводи, че датата на която на П.М. е възложена
дейността и той е отказал изпълнението й, е 01.02.2017 г. и че това е видно от
резолюция на Б.А. – управител сгради Ректорат, положена върху док-ладната на
доц.М.. От съдържанието на визираното изявление на г-н А. е видно, че то изразява
неговото становище по въпроса кой може да извърши подмяната на осветителните
тела, а не обективира взето решение от страна на същия по този въпрос, нито
включва в себе си разпореждане до подчинените му лица от Техническата служба за
осъ-ществяването на тази подмяна. В докладната липсват и каквито и да било
данни относно уведомяването на последните за евентуално разпореждане на г-н А.
спрямо тях в обсъжданата насока.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и че посочването на момента на
извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина в дадената хипотеза е
от значение и за преценката относно изпълнението на императивната разпоредба на
чл.193 КТ, тъй като в случай, че наказанието е наложено за неизпълнение на надлежно
възложено на служителя задължение от страна на законен или упълномощен представител
на работода-теля, респ. от прекия му ръководител, за подмяната на осветителните
тела в Мултимедийна-та зала към ГГФ след 10.02.2017 г., по делото не са
представени доказателства от ответния университет за искани обяснения във
връзка такова неизпълнение на трудовите задължения по визирания ред на КТ.
С оглед изложените мотиви въззивната
инстанция приема, че заповедта-предмет на спора е незаконосъобразна, а
предявеният от П.М. иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на наложеното с
нея дисциплинарно наказание – основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция с тези на първо-инстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата
страна следва да се присъдят на основа-ние чл.78, ал.3 ГПК разноски за въззивното
производство в размер на 250,00 лева – адво-катско възнаграждение.
На
въззивника не се дължат разноски по производството.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 270 от 06.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 23 212/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА
С.У.„С.К.О.” с адрес: гр.София 1504, бул.”********да
ЗАПЛАТИ на П.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал. 3 ГПК
сумата 250,00 /двеста и петдесет/ лева – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.