Определение по дело №193/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И да се произнесе , взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 от Г П К .

С решение № 25 /17.02.2010 година ,постановено по Г. д. № 290/ 2009 година по описа на районен съд Г.С. е осъден А. Р. Р. да заплати на М. Л. Г., на основание чл.30 ал.3 от ЗС сумата от 7 470 лв., представляваща 1/2 от получената от ответника А. Р. наемна цена по договор за наем от 01.01.2004 год. с ”*** –МР-Р. Р.” за обект - Ресторант „****”, находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№****,участващ в парцел ******** кв.м., целият с плот от 1110 кв.м. ,кв.*** по ЗРП на Г.С., кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №., за периода от 01.01.2004 год. до 31.12.2004 год., както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3 201,14 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 24.03.2006г. до 24.03.2009г. върху главницата от 7470 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.03.2009г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените отМ. Л. Г. против А. Р. Р. искове - иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС - за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща 1/ 2 част от получено от А. Р. наемно плащане за ползването от ”**** –МР-Р. Р.” на обект- Ресторант „****” ,находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№****,участващ в парцел ***** кв.м., целият с плот от 1110 кв.м. ,кв.*** по ЗРП на Г.С.,кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №. за периода от 01.01.2005 год. до 31.12.2005 год., както и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 250,00 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2006г. до 24.03.2009г. върху главницата от 4000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.03.2009г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Със същото решение е осъден А. Р. Р. да заплати на М. Л. Г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение ,съобразно наследствената му част, за неоснователно ползване през 2004г. и 2005г. от наследодателя му Р. С. Р., починал на 25.04.2006г. , в качеството му на „***** Р.” на собствената на ищцата ½ ид. част от обект - хотел „****”, находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№***,участващ в парцел **** кв.м., целият с площ от 1110 кв.м. , кв.*** по ЗРП на Г.С., кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №. , ведно със законната лихва от 24.03.2009г. до окончателното изплащане, както и е осъдена Р. А. Р. ЕГН * с адрес Г.С., У.”. №. да заплати на М. Л. Г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение, съобразно наследствената й част, за неоснователно ползване през 2004г. и 2005г.от наследодателя й Р.С. Р., починал на 25.04.2006г., в качеството му на „***** Р.” на собствената на ищцата 1/ 2 ид. част от обект- хотел „****”, находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№****,участващ в парцел ***** кв.м., целият с плот от 1110 кв.м. ,кв.*** по ЗРП на Г.С.,кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №. , ведно със законната лихва от 24.03.2009г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. Л. Г. против А. Р. Р. И Р. А. Р. иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 250 лв. за периода 01.01.2006г. до 24.03.2009г. върху обезщетенията по чл.59 ал.1 от ЗЗД в общ размер от 4000 лв., дължими от двамата ответници, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Недоволни от така постановеното решение са останали А. и Р. Р., в частта, с която са уважени исковете както следва: иска по чл.30,ал.3 от ЗС против А. Р. за сумата 7 470 лева,представляваща половината наем за 2004 година за ресторант "****",заедно с мораторната лихва от 3 201.14лева за периода от 24.03.2006 до 24.03.2009година,ведно със законната лихва след 24.03.2009 година; иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД против А. Р. за сумата 2000 лева,представляваща обезщетение съобразно наследствената му част за неоснователно ползване през 2004 и 2005 година от наследодателя му Р. Р. собствената на ищцата 1/2 идеална част от хотел"****",ведно със законната лихва от 24.03.2009 година и разноските по делото съобразно уважената част от исковете;иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД против Р. Р. представляваща обезщетение съобразно наследствената част за неоснователно ползване през 2004 и 2005 година от наследодателя й Р. Р. собствената на ищцата 1/2 идеална част от хотел"Р.",ведно със законната лихва от 24.03.2009 година и разноските по делото съобразно уважената част от иска.

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на решението в атакуваните части, е релевирано е оплакване за неправилност на съдебното решение в атакуваните части,поради незаконосъобразност.Прави се оплакване,че първият иск против А. Р. неправилно е квалифициран по чл.30,ал.3 от ЗС,тъй като между него и ищцата не е налице съсобственост, а отношения между съпрузи относно ползване на имот СИО, като се касае за доходи придобити по време на брака,представляващи СИО и похарчени за семейни нужди по време на брака, тъй като нито има твърдения нито доказателства,че тези доходи са похарчени само от А. Р.,само за негови нужди и е доказано точно обратното.Признава се факта на относителна фактическа раздяла през 2004 и 2005 година,но се поддържа,че през този период не е била налице пълна икономическа обособеност,тъй като както в мотивите на бракоразводното решение и по настоящето дело се установява,че макар А. Р. и М. Р. да не са живели заедно,той е правил през същия период значителни разходи за издръжката и задоволяване належащи потребности на децата си и семейното жилище в С.,в което живеел преимуществено той с едното дете и в С.,в което живеела преимуществено ищцата заедно с другото дете, а отделно от това жилището в Г.С., в което е живяла ищцата с едното дете е лична собственост на А. Р..На следващо място се сочи, че отдаването по време на брака общо съпружеско имущество и харченето на доходите от това имущество представлява действие на обикновено управление на общото имущество,всеки от двамата съпрузи е имал право да ги осъществява, а ако ищцата не е била съгласна с това управление е следвало да поиска още преди прекратяване на брака по реда на чл.26 ал.2 от СК(отм.)прекратяване на СИО,за да бъде прекратено неправилното харчене на получаваните доходи.Твърди се още,че от приложените нотариални покани се вижда, че поначало след 2000 година редовно хотелският комплекс е стопанисван чрез наем на името на фирми на родителите на А. Р.,на което тя не се е противопоставяла, а и търси дял само за 2004 и 2005 година.Твърди се още,че незаконосъобразно районен съд се позовава на съдебната практика относно приложението на чл.31,ал.2 от ЗС,тъй като не са отношения,които да бъдат квалифицирани по посочената норма по съображения,че не е налице ползване на имота,представляващ СИО лично от един от съсобствениците,нито се касае за претенции за ползи от съсобствената вещ,ползвана изключително от единия съсобственик за период от време след датата на поискване,поради което и няма място за аналогия между чл.31,ал.1 от ЗС предполагащ лично ползване на единия съсобственик и настоящия спор, с претенция за получени доходи от съсобствен имот.Касае се за съвсем различни правоотношения и различна правна регламентация.

Релевират се и доводи за неправилно уважаване иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД, като се излагат съображения,че "***** Р." е ползвал хотел"****"през 2005 година срещу заплащане на наемните си задължения на собственика А. Р. още през 2005 година.Последният признава,че е получил наема за цялата 2005 година не само в размер на 2000 лева, а в размер на 12000 лева, а оспорването подписа върху договора за наем не означава липсата на договор,тъй като няма изисквания за писмена форма на едногодишен договор за наем.Свидетелката доведена от ищцата установила,че се отчитала като служител на хотела на "***** Р.",при когото се водела на работа и това е било дълъг период от време,добре известен на ищцата.В нотариалната покана връчена на А. Р. на 7.06.2006 година ищцата търси получените доходи от наем "**** Р." от 2000 година до датата на поканата,което говори за трайно създадени отношения във връзка ползване на хотела, които обстоятелства ищцата признава още веднъж в отделна покана до Р. и Р. Р. от 20.03.2006 година,връчена им по пощата, с обратна разписка, поради което необосновано се поддържа,че ползването е без правно основание.Прави се и довод,че получените средства от наемите през 2005 година са изразходвани за издръжка на семейството на А. Р. и М. Р., за издръжка и подръжка на жилищата им в Г.С. и Г.С.,за издръжка и подпомагане на децата им М. и Р. Р..

По отношение иска против Р. Р. за сумата от 2000 лева,наследено задължение като наследник от съпруга й Р. Р.,собственик на "**** Р.",която фирма според ищцата ползвала без правно основание в годините 2004-2005 година хотел "****" се поддържа оплакване,че е неправилно уважен.Твърди се,че "**** Р." е ползвал хотела на валидно правно основание срещу съответно заплащане наемните си задължения на собственика А. Р. още през 2005 година и който признава,че ги е получил.Ищцата признава тези обстоятелства още с нотариалната покана до Р. и Р. Р. изпратена на 20.03.2006 година,връчена им по пощата с обратна разписка, с оглед на което признание на факта,че двамата са ползвали под наем комплекса още от 2000 година,като през повечето време признава,че е получавала пари за това,тъй като и тя е работела.

Поддържа се и оплакване за съществени процесуални нарушения, тъй като за изясняване на делото и ищцата, и ответниците поискали назначаване на съдебно-икономическа експертиза, което искане съдът е отхвърлил без основание и не е дал възможност да докажат обстоятелствата с други доказателствени средства,отказвайки без основание да приеме и приложи като доказателства данъчните декларации на А. Р. за 2004 и 2005 година относно получени доходи за наеми,справки за телефонни разходи и захранване картовите банкови сметки на децата М. и Р.,които представили след отхвърляне експертизите.Твърди се също така, че всички средства получени от наеми като семейни средства са изразходвани по време на брака и издръжка на семейството. Иска се отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателите редовно и своевременно призовани не се явяват и се представляват от процесуалния си представител А. Л.С.,който поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемата лично и чрез процесуалния си представител А.Р., както и в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и въззиваемата, след проверка на данните по делото и решението, обсъждайки събраните доказателства, съобрази следното :

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 от Г П К срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно-постановено от надлежен съд и състав , в пределите на правораздавателната власт на съда, както и е допустимо .

Предвид на това ,съдът пристъпи към проверка на неговата основателност.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Няма спор по делото, че ищцата и първия ответник са бивши съпрузи,като бракът им е сключен на *****г. ( удостоверение за Г.брак на л.16 от делото) и е прекратен с влязло в сила решение № ***/03.07.2006г. по Г.д.№***/2005г.по описа на С. районен съд.Страните не спорят, че недвижимия имот-жилищна сграда ,подробно описан в представения по делото нотариален акт № *****,т.****, нотариално дело №*****/1997г., с преустроени първи и втори етаж в хотел „****” и сутеренен етаж в ресторант „*****” ,находяща на в Г.С., кв.Р. , У. „. №. , за които ищцата претендира от ответниците обезщетения за ползването им, е придобит по време на брака й с ответника А. Р., в режим на съпружеска имуществена общност. Не се спори също така, че през 2004г. А. Р., като наемодател е сключил с ответницата Р. Р. в качеството й на „****-МР-Р. Р.”-наемател договор за наем на обект ресторант „Р.”, сключен на *****г. за временно и възмездно ползване, за дейност – ресторантьорство, срещу годишна наемна цена в размер на 14 940 лв. Договорът е със срок на действие от една година(чл.3), а съгласно чл.15 от договора страните са уговорили условията за прекратяване на наемните правоотношения – с изтичане срока на договора; едностранно от наемодателя без предизвестие - когато наемателя промени предмета на дейността ; поради неплащане на наемната цена или дължимите консумативни разходи за два месеца; поради системното им неплащане в срок. Предвидено е договорът да се прекрати без предизвестие от наемателя, ако наемодателя създава пречки на наемателя да използва наетия имот за дейността, а с едномесечно предизвестие - поради лошо стопанисване на имота или по взаимно съгласие на двете страни. Видно от представените копия от 2 броя разходни касови ордери ( приложени и по ч.Г.д.№***/2006г. по описа на Смолянски районен съд), „**** –Р. Р.” е заплатила на ответника А. Р. уговорената наемната цена за 2004г. на два пъти,съответно - на 01.06.2004г. – сумата от 7470 лв. и на 07.12.2004г. – сумата от 7 470 лв., която сума А. Р. не оспорва ,че е получена изцяло от него. Ответниците не оспорват също, че хотел ”****” през 2005г. е ползван от Р. Р. в качеството му на „**** Р.” , като противопоставят възражение, че е ползвал обекта на правно основание –договор за наем. В подкрепа на възражението си представят копие от договор за наем,сключен между ответника А. Р. и Р. Р. в качеството му на ”А. – Р. Р.” от 01.01.2005г. за временно възмездно ползване за дейност ”хотелиерство” на обект хотел”*****” за срок от 1 година срещу годишна наемна цена от 12 000 лв. Подписа, положен в договора от наемателя Р. Р. е оспорен от ищцата в срока по чл.193 ал.1 от ГПК и в с.з. от 09.11.2009г. е открито производство по оспорване автентичността на положения от наемателя подпис.

Видно от представените по делото копия от данъчни декларации на ”А.-МР- Р. Р.” и ”А. –Р. Р.”, ответницата Р. Р. е декларирала за 2004 и 2005 г. доходи от дейност „ресторантьорство” за обект ресторант”****”, а Р. Р. е декларирал за 2004г. и 2005г. доходи от дейност „хотелиерство” за обект хотел „*****”. С покана от ******г. ищцата е поканила ответника А. Р. да се яви на *****г. в кантората на нотариус Н.К., за да й предаде ключовете от съсобствения им имот-жилищна сграда и находящите се в тях ресторант и два хотелски етажа. Неявяването на ответника А. Р. е оформено от нотариуса с констативен протокол от ****г.За посочения имот е изпратена и нотариална покана от ******г. от ищцата до ответника А. Р. за заплащане на сумите, получени без основание от отдаването под наем от 2000 г. на имота на „А. –МР-Р. Р. „ и ”****- **** Р.” ,получена от ответника с обратна разписка на ******г.

Пред районен съд депозира показания свидетелката К., която установява,че е започнала работа в хотел”*****” през м.***** 200*г. и от тогава познава М. Р. и А. Р..Сочи,че в края на 200*г. между двамата възникнали спорове и ответника А. Р. се преместил да живее в една от стаите на хотел ”*****”, а ищцата останала с децата им в семейното жилище- старата къща, която е в съседство с хотела.Ответника А. Р. живеел постоянно в Г.С. и рядко се връщал в С., а когато идвал се прибирал в стаята си в хотела. Това е продължило до развода им през 2006г. и малко след това,докато ищцата напуснала семейното жилище и ответника се върнал да живее в него.Оборота от хотела през 200** и 200**г. е отчитала на Р. Р., като той й и давал пари да плати телефон, ток и водата за хотела. Ресторанта също е работил, но само когато е имало групи и клиенти. През този период малката дъщеря М. е живяла при ищцата, а голямата –Р.-при баща си в С..

Според свидетеля Ф. през 2003г. ответникът А. Р. се преместил да живее в хотел „****”,когато се връщал в С., постоянно живеел в С. заедно с дъщеря си Р.. Другата дъщеря М. живеела с ищцата в старата къща.Сочи,че ответника през 2006г. е купил кола на голямата си дъщеря, също и дал 4 500 лв. на бала на дъщеря си М..Сочи,че работи във фирмата на ответника „*****” и ответника го е пращал да плаща сметките за ток,телефон,вода за квартирата в Г.С. ,където сега живеят двете му дъщери ,както и мобилните им телефони и таксите за обучението на М..И в момента ответника плаща сметките и наема на квартирата на дъщерите си.Преди да се разведат през 2005г. ответникът го пращал да даде пари на ищцата, когато се обаждала, че има нужда от пари. Парите ги е давал на ръка на ищцата.Според свидетеля разходите ,които ответника плаща за квартирата на двете си дъщери е около 350-270лв. месечно.През 2004-2005г. ответника също е осигурявал средства ,но не знае какви суми е давал.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза депозира заключение в насока, че размера на пазарния наем за периода 2004 и 2005г. за обект „хотел ****” възлиза на обща стойност 25 152 лв.,от който 9216 лв. за 2004г. и 15 936,00 лв.за 2005г.Размера на законната лихва върху главницата от 3735 лв. за периода 24.03.2006г. до 24.03.2009г.- е 1600,57лв., върху главницата 3735 лв. за периода 24.03.2006г. до 24.03.2009г.- е 1600,57лв. и върху главницата от 4 000 лв.- за периода 01.06.2006г.до 24.03.2009г.- лихвата е в размер на 1825 лв., а за периода 24.03.2006г.-24.03.2009г.- в размер на 1714,16 лв.

Заключението на вещото лице К. е оспорено от страните в частта му относно размера на пазарния месечен наем за обект хотел „****” през исковия период, поради което районен съд е назначил и изслушал повторна и съгласно депозираното от вещо лице инж. Щ. пазарния годишен наем за 2004 и 2005г. за хотел”****” е общо в размер на 25 200 лв. или по 12 600 лв. за всяка от двете години.

Районен съд счита иска с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за основателен и доказан в частта му за претендираното обезщетение в размер на 7 470 лв. за 2004г.въз основа на представените по делото договор за наем от 01.01.2004г. и 2 броя разходни касови ордери за получен наем за 2004г.,относно факта на отдаване от ответника А. Р. под наем на трето лице едноличен търговец „А. –МР-Р. Р.” съсобствения между страните обект – ресторант „****” , като е получил изцяло наема за 2004г. от този имот, без да е изплащал на ищцата припадащата й се част от събраните доходи. Счита също във връзка направеното възражение от ответника, че обезщетение не се дължи предвид непрекратената семейна имуществена общност, която е бездялова и получените доходи са изразходвани за семейни нужди(издръжка на децата на страните), че иска по чл.31 ал.1 от ЗС може да бъде предявен от съпруг относно ползване на вещ, съпружеска имуществена общност, макар и бракът да не е прекратен, щом съпрузите са във фактическа раздяла и вещта се ползва изключително само от другия съпруг ( позовавайки се на решение № 1186 / 8.10.2008 г. на ВКС по Г. д. № 3386/2007 г., IV о., ГК, определение № 5 /13.01.2009 г. на ВКС по Г. д. № 5057/2008 г., III г. о.).Приема също така, че разликата между иска по чл.31 ал.1 от ЗС и предявеният в настоящото производство иск по чл.30 ал.3 от ЗС е единствено в това дали ищеца е лишен от ползването на съсобствена вещ поради това ,че ответника ползва лично вещта или поради това, че не я ползва лично, а получава добиви от нея ( както е в конкретния случай, отдава я под наем) , поради което посочената съдебна практика по аналогия съдът счита за приложима и за иска по чл.30 ал.3 от ЗС.

Приема за установено от гласните показания, че страните са били във фактическа раздяла от края на 2003г., а и през 2004г. ответника е отдавал под наем съсобственият им обект Ресторант „****” на „***-МР-Р. Р.” и е получил изцяло дължимият наем в размер на 14 940 лв.,поради което дължи на ищцата получените през 2004г. добиви от вещта ,съобразно с правата й в съсобствеността в размер на ½ от получената сума или сумата от 7 470 лв. , като в разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС за разлика от чл.31 ал.1 от ЗС не се съдържа изискване за писмено поискване. Приема за ирелевантни за дължимостта на обезщетението по чл.30 ал.3 от ЗС доводите на ответника,че средствата от получения от него наем са изразходвани от него за покриване нуждите на двете дъщери на страните.

С оглед положителното разрешаване претенцията по главния иск е приема за основателен и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху дължимото обезщетение за 2004г.,считайки ,че обезщетението е дължимо от момента на получаване на сумата от ответника, като в случая следва да се присъди съобразно допуснатото изменение на иска за лихви , а именно в размер на 3201,14лв. върху главницата от 7 470 лв. за периода 24.03.2006г. до датата на предявяване на иска- 24.03.2009г., ,ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД предявен срещу А. Р. и Р. Р., приема за доказан,тъй като са налице елементите от фактическия състав на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД- обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за обогатяването и отсъствие на друга възможност за защита интересите на обеднелия. Прието е също така,че от приложените данъчни декларации за 2004г. и 2005г. e установено, че наследодателят на двамата ответници Р.С.Р., починал на ****г. ,в качеството му на „****-Р.Р.” е ползвал през 2004г. - 2005г. съсобственият при режим на СИО между ищцата и първият ответник А. Р. обект-хотел „****” за дейност ”хотелиерство”,като ползването на обекта от наследодателя им през 2005г. не се оспорва и от ответниците,които не ангажират доказателства в подкрепа на възражението си, че обекта е ползван от наследодателя им на годно правно основание-договор за наем. По отношение представения от ответниците договор за наем от 01.01.2005г, сключен между ответника А. Р. , като наемодател и „ А.-Р. Р.”(оспорен от ищцата досежно автентичността на подписа на наемодателя). Във връзка с откритото производство по оспорване на подписа на наемателя, с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК и предвид обстоятелството, че е оспорен частен документ, който не носи подписа на оспорилата го страна, тежестта на доказване пада върху страната, която го е представила - в случая ответниците по делото(доказателствената тежест във връзка с оспорването изрично им е указана от съда) и тъй като ответниците не ангажират доказателства, от които да се установи автентичността на подписа на наемателя приема оспорването на договора за наем за основателно,поради което приема, че твърдяната по делото от ответниците наемна облигационна връзка, по силата на която наследодателят им е ползвал обекта -хотел „****” не съществува и наследодателят им е ползвал обекта през процесния период без правно основание, като по този начин се е обогатил със спестения наем, а и ищцата, като съсобственик на обекта с първия ответник, през този период неоснователно е била лишена от ползването му, което е довело до обедняването й, като обедняването на ищцата и обогатяването на наследодателя на ответниците, произтичат от общ факт. Счита също така,че обекта е ползван от наследодателя на ответниците без основание, в качеството му на едноличен търговец, като за задълженията, отговаря този от наследниците, който е поел предприятието му по реда на чл.60 ал.2 от ТЗ и тъй като ”*** –Р. Р.” е заличен от регистъра, считано от 02.06.2006г. по реда на чл.60а т.2 от ТЗ с решение ***/02.06.2006г. по ф.д.№***/2001г. на С.окръжен съд,поради което правилно е ангажирана отговорността на неговите наследници –ответниците по делото, съобразно наследствените им дялове-чл.60 ал.1 от ЗН

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция, след преценка на събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства, също приема за установени, решението в атакуваните части е законосъобразно постановено.

Въззивният съд не споделя довода изложен във въззивната жалба,че първият иск против А. Р. неправилно е квалифициран като такъв по чл.30,ал.3 от ЗС,тъй като не били налице отношения на съсобственост, а отношения на съпрузи относно ползване на имот СИО, поради което се касае за доходи придобити по време на брака и представляващи СИО, похарчени за семейни нужди по време на брака.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се прилага и по отношение непрекратената СИО, когато съпрузите са във фактическа раздяла и единият от тях е лишен от ползването на общата вещ.Данните в настоящия случай са именно в тази насока.По делото няма спор, че ответникът А. Р. - жалбоподател в настоящото производство и ищцата М. Р.(Г.) - въззиваем са бивши съпрузи. По време на брака двамата са построили хотел-ресторант „****”, който представлява съпружеска имуществена общност. Няма спор също така и по обстоятелството, че въпросният хотел-ресторант, находящ се на адрес -Г.С.,кв.Р. е отдаден под наем с договор за наем от 01.01.2004година на трето лице-”****-МР-Р. Р.” (процесния обект), както и не се спори,че изцяло е получил наема за този имот,без да е изплатил на ищцата припадащата й се част от събраните доходи. Страните не спорят, а това е установено и от доказателствата по делото,че са във фактическа раздяла през периода 2004-2005 година. Следователно,при тази фактическа установеност правилно районен съд приема(в съотвествие с константната съдебна практика), че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се приложи и по отношение непрекратената СИО, когато съпрузите са във фактическа раздяла и единият от тях е лишен от ползването на общата вещ. Това е така съгласно § 1 ДР на СК(отм.) за прилагане правилата на гражданските закони, когато Семейния кодекс не съдържа разпоредби (по аналогия на разрешението с т. 6 ППлВС № 8/80 г.). Няма спор,че ответникът е получил изцяло дължимия наем,поради което правилно е постановено изплащане на получените през 2004 година добиви от отдаването под наем на процесния хотел-ресторант до размер на ½ идеална част.

Неоснователно е и оплакването, че ако ищцата не била съгласна с отдаването под наем на процесния хотел е следвало по реда на чл.26,ал.2 от Семейния кодекс(отм.) да поиска прекратяването на СИО, за да се прекрати неправилното харчене на получаваните доходи. В крайна сметка субективно право на страната е да избере по какъв начин ще реализира своите права, както и да избере съответен способ за тяхната защита.

Както вече се посочи по-горе несъстоятелен е и довода за незаконосъобразно позоваване на съдебната практика относно приложението на чл.31,ал.2 от Закона за собствеността, като се поддържа,че в конкретния казус не е налице ползване представляващ СИО-лично от един от съсобствениците,нито се касае за претенция за ползи от съсобствената вещ,ползвана от единия съсобственик за период от време след датата на писменото поискване,нито има място за аналогия между чл.31,ал.1 от ЗС,предполагащ лично ползване от един съсобственик и настоящия спор.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява извъндоговорен източник на гражданска отговорност, който стои на плоскостта на неоснователното обогатяване. Всеки трябва да получи онова, което се следва за притежаваното субективно право. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства, макар и по силата на едно правомерно от гледна точка на закона поведение, възможността да се упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика да ползва своята част от имота. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск и не е постановил недопустимо решение.

Възражението,че полученият наем от А. Р. е изразходван за нуждите на семейството и двете дъщери,макар ищцата и ответника към този момент да не живеят в едно жилище е правено и пред първоинстанционния съд, който правилно е приел,че изразходването на средствата от жалбоподателя е ирелевантно за дължимостта на обезщетението по чл.30,ал.3 от Закона за собствеността. В тази връзка доводът във въззивната жалба относно незаконосъобразно неуважаване искането за събиране на допълнителни доказателства установяващи изразходването на средствата от Р. е неоснователно.

Предвид гореизложените съображения направените от настоящата инстанция изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което постановеното от последния решение следва да бъде потвърдено в тази атакувана част.

Неоснователна е и жалбата на А. Р. Р. и Р. А. Р. срещу решението по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД. Правилно и в съответствие с данните по делото е прието, че исковете срещу двамата ответници са доказани по основание и размер.

Предявените искове са по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без основание от едноличен търговец „****-Р. Р.”,заличен от регистъра поради настъпила смърт,считано от 02.06.2006 година,по реда на чл.60а,т.2 от Търговския закон с решение №**** от 02.06.2006 година,постановено по фирмено дело №***/2001година по описа на С. окръжен съд – фирмено отделение, поради което правилно е прието, че за задълженията на едноличния търговец след неговата смърт отговарят неговите наследници-ответници по първоинстанционното дело(и жалбоподатели в настоящето производство),съобразно техните дялове(чл.60,ал.1 от Закона за наследството).

Кредитор по облигационното отношение с източник неоснователно обогатяване от ползването без основание на недвижим имот е собственикът на имота. За ползващия имота възниква задължението да обезщети собственика за ползите, с които за негова сметка се е обогатил, ползвайки имота му без основание (чл. 59 ЗЗД). С оглед правилата за разпределение на тежестта за доказване, ищецът по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да проведе пълно доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обогатяване, обедняване, липса на основание, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице, връзка между обедняването и обогатяването, тоест те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти. В съответствие със закона е изводът на районния съд, че в случая се е осъществило основанието по чл. 59 ЗЗД за възникване на вземанията на ищцата за обезщетение за ползването без основание на съсобствения в режим на СИО недвижим имот- хотел- ресторант „****” за дейност хотелиерство, тъй като ползването му от едноличен търговец „****-Р.Р.” през инкриминирания период- 2005 година е без основание. В тази връзка по повод проведено по реда на чл.193,ал.3 от ГПК оспорване подписа на наемателя и липсата на доказателства относно установяване наличието на твърдяната облигационна връзка правилно е прието, че наследодателят на двамата ответници по делото е ползвал процесния обект без правно основание, с което се е обогатил със спестения наем, поради което е осъществена една от материално правните предпоставки за пораждане на право на обезщетение за това ползване по чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба,относно изводите на първата инстанция,по повод оспорване подписа на наемателя,че липсва договор за наем.По делото е представен от ответниците процесния договор за наем, който е оспорен от ищцата.Тежестта на доказване автентичността на подписа на наемателя в производството по реда на чл.193,ал.3 от ГПК е на представилия частния писмен документ, т.е на ответниците по делото,които са заявили,че ще се ползват от представеното доказателство.При това положение след като е установено,че подписа не е на наемателя,извода е,че не е съществувал договор за наем, поради което неоснователни са оплакванията в обратен смисъл във въззивната жалба. Без значение в случая са признанията на ответника Р., както и изразената от ищцата позиция в нотариалната покана.Твърди се,че има сключен договор за наем,като е представен писмен договор,който впоследствие се оказва,че не е подписан от наемателя,липсват категорични доказателства за съществуване наемно правоотношение,поради което единствения извод е направения от районен съд, а именно- ползването на обекта от процесния едноличен търговец е без основание.Установено е също така по делото, че М. Р.,в качеството си на съсобственик на процесния недвижим имот,придобит в режим СИО,неоснователно е била лишена от ползването му, което е довело до обедняването й.Следователно е налице обедняване на ищцата и обогатяване на ответника,което е предпоставка за успешно провеждане на иска по чл.59 от ЗЗД. Налице е и взаимна обусловеност на обедняването и обогатяването (обогатяването на едното лице да става за сметка на другото), като се касае за неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Правилно и в съответствие с данните по делото е констатирано наличие на необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти,т.е в настоящия случай обедняването на ищцата и обогатяването на наследодателя на ответниците произтича от един общ факт. Ето защо при съобразяване депозираното пред районен съд заключение на неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза е уважен предявеният иск до размер на сумата 4000 лева,т.е по 2000 лева за всеки от ответниците,съобразно наследствените им дялове, тъй като всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Освен това ищцата не разполага с друг иск, с който да се защити.Неоснователно се поддържа във въззивната жалба,че са допуснати съществени процесуални нарушения от районен съд относно неуважаване искането им за приемане на писмени доказателства и назначаване на съдебно-икономическа експертиза.

Районен съд не е нарушил процесуалния закон, като е отказал приемането на несвоевременно представените от процуесуалния представител А.С. два броя данъчни декларации на А. Р. в съдебно заседание на 09.11.2009 година,поради настъпила поетапна преклузия. Районен съд не е нарушил процесуалния закон и като е отказал възлагане на допълнителна задача на вещото лице инж.Щ., тъй като страните са имали възможност своевременно да заявят исканията си.

На основание гореизложените съображения,тъй като атакуваното въззивно решение в обжалваната част не противоречи на материалния закон, ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и тъй като са своевременно поискани се дължат разноските на жалбоподателя, но тъй като няма доказателства за техния размер, не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №** от 17.02.2010 година,постановено по Г.д.№**/2009година по описа на Смолянски районен съд в частта,с която е осъден А. Р. Р. да заплати на М. Л. Г., на основание чл.30 ал.3 от ЗС сумата от 7 470 лв.(седем хиляди четиристотин и седемдесет лева), представляваща 1/2 от получената от ответника А. Р. наемна цена по договор за наем от 01.01.2004 год. с ”*** –МР-Р. Р.” за обект - Ресторант „****”, находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№****,участващ в парцел **** кв.м., целият с плот от 1110 кв.м. ,кв.*** по ЗРП на Г.С., кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №., за периода от 01.01.2004 год. до 31.12.2004 год., както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3 201,14 лв.(три хиляди двеста и един лев0.14лева),представляваща мораторна лихва за периода 24.03.2006г. до 24.03.2009г. върху главницата от 7470 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.03.2009г. до окончателното й изплащане; в частта,с която е осъден А. Р. Р. да заплати на М. Л. Г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лв.(две хиляди лева), представляваща обезщетение ,съобразно наследствената му част, за неоснователно ползване през 2004г. и 2005г. от наследодателя му Р. С. Р., починал на *****г. , в качеството му на „**** -Р. Р.” на собствената на ищцата ½ ид. част от обект - хотел „****”, находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№***,участващ в парцел **** кв.м., целият с площ от 1110 кв.м. , кв.*** по ЗРП на Г.С., кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №. , ведно със законната лихва от 24.03.2009г. до окончателното изплащане, както и е осъдена Р. А. Р. ЕГН * с адрес Г.С., У.”. №. да заплати на М. Л. Г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лв.(две хиляди), представляваща обезщетение, съобразно наследствената й част, за неоснователно ползване през 2004г. и 2005г.от наследодателя й Р. С. Р., починал на 25.04.2006г., в качеството му на „****- Р. Р.” на собствената на ищцата 1/ 2 ид. част от обект- хотел „****”, находящ се в жилищната сграда, построена в западната част на имот пл.№****,участващ в парцел **** кв.м., целият с плот от 1110 кв.м. ,кв.*** по ЗРП на Г.С.,кв.Р. с административен адрес в Г.С., кв.Р., У.”. №. , ведно със законната лихва от 24.03.2009г. до окончателното изплащане.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :