№ 516
гр. В., 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. И. С. срещу Решение № 3685 от
28.11.2022г. по гр.д. № 6073/2022г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу П. на Р. Б. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат на нарушение на правото й на
разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС на ДП № 115/2021г. по
описа на второ РУ на ОД на МВР – В., ПП № 16848/2020г. по описа на ВРП, изразяващи се в
преживяни стрес, душевни болки и страдания в причинна връзка с бавното и неефективно
разследване и неосъществяване на контрол от страна на наблюдаващия прокурор по
соченото ДП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 16.03.2022г. до окончателното й плащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, както и постановяване в противоречие със съдебната
практика. Изложени са съображения, че в случая от приетите ДП и ПП е установено, че ДП е
образувано преди около 1 година и 8 месеца и все още е висящо. Само от продължаващото
ДП се явява доказана вредата върху психиката на ищцата – нарушен съд, страх от
несправедливо наказание. Поради допуснати редица процесуални нарушения издаденият
прокурорски акт за привличане на обвиняем е незаконосъобразен, а за цялата
продължителност на ДП въззивницата е получила единствено веднъж призовка за разпит на
обвиняем. Ищцата няма вина за продължителния срок на разследване, а е налице
1
неоправдано и незаконосъобразно удължаване на срока на разследване по ДП № 115/21.
Отправила искане поради изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи с извод за основателност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от П. на РБ.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата не се явява и не
изразява становище по делото. П. на РБ чрез представител оспорва жалбата с аргумент, че в
случая не е налице проведена процедура по ЗСВ пред ИВСС по отношение на конкретното
досъдебно производство и неговата продължителност. Поддържа, че както исковата молба,
така и жалбата срещу решението на ВРС са неоснователни и отправя искане обжалваното
решение като правилно да се потвърди.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Н. И. С. срещу П. на Р.
Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, понесени в резултат на нарушение на правото й за разглеждане и решаване в разумен
срок по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС на ДП № 115/2021г. по описа на второ РУ на ОД на МВР –
В., ПП № 16848/2020г. по описа на ВРП, изразяващи се в преживяни стрес, душевни болки и
страдания в причинна връзка с бавното и неефективно разследване и неосъществяване на
контрол от страна на наблюдаващия прокурор по соченото ДП, което понастоящем не е
приключило, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 16.03.2022г. до окончателното й плащане.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: на
13.04.2020г., в пощенски клон № 10 в гр. В. изпращайки препоръчани писма, ищцата без да
иска кихнала, при което маската, която носила и предназначена да закрива п.ината от лицето
й, най-вероятно се е изхлузила под носа й вследствие на кихането. Мъжът на съседното
гише се възмутил и започнал да я заплашва на висок глас: „Простачко такава! Ще те убия!
Ще ме заразиш!“. Същият скъсил социалната дистанция между тях, започнал да я бута по
раменете и й нанесъл удар с дясната си ръка по главата. От удара, ищцата получила открита
рана, потекла кръв и се образувал хематом около 5.3 см. Ищцата, заедно с присъстващите на
място Д. Й. и И. Н. посетили Спешна помощ, където се снабдила с лист за получена травма
на главата. Впоследствие се снабдила и с удостоверение от Съдебна медицина за получена
лека телесна повреда – рана и хематом в областта на дясната вежда. Две години след
нанесения й побой и нараняване, ищцата все още има белег на дясната вежда. За случая
подала сигнал в полицията и било установено, че извършителят на деянието е Н. Ц..
Инициирала НЧХД № 3995/2020г. по описа на ВРС, а по сигнал на Н. Ц. до ВРП, че при
кихането ищцата го е заразила с Covid на 25.01.2021г. е образувано ДП № 115/2021г., пр.пр.
16848/2020г. за престъпление по чл. 355 от НК, преквалифицирано на деяние по чл. 325 от
НК. Образуваното ДП № 115/2021г. директно срещу ищцата, а не срещу неизвестен
2
извършител е незаконосъобразно. За образуването му ищцата узнала през м. септември
2021г. по неофициален начин. По така образуваното ДП са проведени оскъден брой
следствени действия – разпитани са само свидетелите на обвинението, без да са разпитани
тези на защитата. Последното е съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушение на КЗПЧОС. Наред с това не е установена по безспорен начин личността на
извършителя, тъй като не са проведени очни ставки, няма видео записи от побоя, а
свидетелите на обвинението не я познават. ДП № 115/2021г. продължава вече една година и
шест месеца без по него да са проведени редовни следствени действия. На ищцата не й е
предоставен достъп до материалите по него, по което е или има вероятност да бъде
обвиняема; до м. февруари 2022г. разследващите органи не са я уведомили по официален
път, че срещу нея се води ДП, което понастоящем е висящо и не е приключило. На
22.02.2022г. на ищцата била връчена призовка за разпит на обвиняем. Постановлението на
прокурор за разпит на обвиняем от 02.11.2021г. е неправилно, немотивирано, издадено при
неправилна преценка, без да са изчерпани всички способи за разкриване на обективната
истина. Незаконосъобразната и неоправдана продължителност на разследването по ДП се
отразява крайно негативно на душевното й състояние, а липсата на срочност и яснота
относно изхода на производството изострят усещането й за неефективност и
несправедливост на правосъдието; загубила е своята предишна жизнерадостност, сънят й
станал накъсан, за което приема сънотворни лекарства; вече 1г. и 6 м. живее в постоянен
страх от несправедливо наказание. В този смисъл ищцата понася неимуществени вреди от
бавните действия и бездействията на ответната прокуратура, тъй като продължителният
срок на неефективно разследване и неосъществяване на контрол от страна на наблюдаващия
прокурор по ДП надвишава значително и многократно предвидените в НПК срокове. Така
понесените вреди поради нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на висящо
производство подлежат на обезщетяване. Посочила, че административна процедура по чл.
60а и сл. от ЗСВ не е провеждана и отправила искане поради всичко изложено за
положително произнасяне по предявения иск.
В отговор на исковата молба, П. на РБ оспорила допустимостта на предявения иск, а
евентуално оспорила същия по основание и по размер. Оспорването си е основала на
твърдения, че по конкретното ДП ищцата няма качеството на обвиняем, не е участвала в
него дори в качеството на свидетел, тъй като въпреки многократните опити да бъде
призована за разпит като свидетел не е била открита, или след като е била призована – не се
е явила пред разследващия орган. Вкл. и до момента ищцата не е участник в това ДП и в
нейна полза не е възникнало правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съответно правото на иск поради нарушаването му. Освен това се е позовала на липса на
доказателства за продължителността на наказателното производство и че тази
продължителност е в нарушение на правилото за разглеждане и решаване на делата в
разумен срок. ДП е образувано на 25.01.2021г. и към момента не е приключило. Основна
причина за това са подаваните от ищцата многобройни жалби, сигнали и молби срещу
действията и постановленията на органите по разследване, вкл. и на наблюдаващия
прокурор до редица институции. В резултат на поведението на ищцата са били създавани
3
множество обективни пречки за приключване на разследването, поради което е недопустимо
да се претендира обезщетение от ответника. Оспорила също наличието на причинно-
следствената връзка между допуснато от органите на п. нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС
и понесените от ищцата вреди, както и факта на понасяне на вредите. Лице, което няма
никакво процесуално качество в наказателното производство е в обективна невъзможност
да търпи вреди от разследването, в което не участва, няма основание да изпитва страх, че ще
бъде наказано и то несправедливо. Ето защо отправила искане предявеният иск да се
отхвърли с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
ДП № 115/2021г. е образувано с Постановление за образуване на прокурор при ВРП
от 25.01.2021г. за това, че на 13.04.2020г. в гр. В. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – изплюла се
в лицето и ритнала по крака Н. Т. Ц. – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
С постановление от 02.11.2021г. прокурор при ВРП указал на водещия разследването
по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ ОД МВР-В., че Н. И. С. следва да бъде
привлечена, в качеството на обвиняем, за това, че на 13.04.2020г. в гр. В. извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – кашляла и плюла в лицето на неустановена в хода на разследването жена,
след което кашляла, плюла в лицето, ритала по крака Н. Т. Ц. и му казала „Да се разболеете,
да умрете дано!“
В сведение от 01.12.2021г. Н. И. С. заявила, че на основание чл. 121 от НПК отказва
да дава свидетелски показания по ДП № 115/2021г. по описа на Второ ПУ – В. /л. 108 от
ДП/.
С Призовка за явяване в качеството на обвиняем по ДП № 115/21 по описа на Второ
РУМВР – В. Н. И. С. е призована да се яви на 16.02.2022г. в 14:00 часа в сградата на Второ
РУ МВР – В. за извършване на процесуални действия: привличане и разпит на обвиняем.
Призовката е връчена на 09.02.2022г. /л. 119 от ДП/.
С Постановление от 23.06.2022г. прокурор при ВРП указал на водещия разследването
по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ на ОД МВР – В., да вземе незабавни мерки за
изпълнение на предходни указания на наблюдаващия прокурор и да привлече Н. С. в
качеството й на обвиняем.
След неявяване при редовно призоваване и невъзможност да бъде принудително
доведена, с Постановление от 14.07.2022г. разследващ полицай Св. Т. постановил лицето Н.
С. да бъде обявена на ОДИ с мярка „Принудително довеждане“.
По искания за продължаване на срока на разследването по ДП, този срок е бил
продължаван неколкократно, последно с Постановление от 20.07.2022г. на зам. Районен
прокурор на ВРП до 25.09.2022г.
4
По инициатива на ищцата по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите И. П. Н. и Д. Д. Й. /деца на ищцата/. От
показанията им, основани на непосредствени впечатления на всеки от тях, като очевидци на
събитието на 13.04.2020г. в гр. В. и като живеещи в едно домакинство с ищцата се
установява, че вследствие на образуване на ДП и извършваните действия по разследване от
органите на Второ РУ МВР - В., майка им усеща несправедливост, тревожна и
раздразнителна е, с влошено здравословно състояние, нарушен сън, изпитва нервност и е
изплашена. Изпитва страх, че може да й бъде наложено несправедливо наказание.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
Чл. 6, § 1 от Конвенцията закрепва правото на справедлив и публичен съдебен процес
и разглеждане на делата, образувани при упражняване на гражданските права на лицата или
при наказателно обвинение срещу тях, в разумен срок от независим и безпристрастен съд.
С иска по чл. 2б от ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, се цели да бъде защитено
субективното право на пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от
нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, независимо
от вида на делото и от неговия изход, като този иск могат да предявят, както страните в
гражданско или наказателно производство, така и всички други лица, чиято правна сфера е
накърнена пряко от съответното производство /Решение № 50030 от 9.02.2023г. по гр.д. №
785/2022г. на ВКС, IV ГО; Решение № 50060 от 31.03.2023г. по гр.д. № 2528/2022г. на ВКС,
IV ГО/.
Няма спор по делото, че искът е предявен при висящо и преди да приключи
производството по ДП № 115/2021г., по което ищцата претендира да е извършено
нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Той е допустим
без провеждане на процедурата по чл. 60а и сл. от ЗСВ, доколкото приключването на
забавеното дело не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи
административната процедура по глава IIIа от ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече
предявения иск за обезщетяване на вреди от забавянето. От друга страна съгласно чл. 60а,
ал. 4 от ЗСВ заявленията по реда на глава IIIа от ЗСВ се подават в 6-месечен срок от
приключване на съответното производство с окончателен акт чрез ИВСС до министъра на
правосъдието. Съответно за лицата, чийто национални производства не са приключили, този
срок не е започнал да тече и правото на заявление още не е възникнало. Ето защо
неизчерпването на специалната административна процедура не обуславя процесуална
недопустимост на предявения иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по висящо производство и
приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, §
5
1 от КЗПЧОД, след като е предявен иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ не е процесуална пречка
за упражняване на правото на иск /в този смисъл Определение № 567 от 07.12.2018г. по
ч.гр.д. № 4519/2018г. на ВКС, IV ГО/.
От друга страна, съгласно приетото в съдебната практика на ВКС, при преценката
дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за
граждански права по смисъла на КЗПЧОС, понятието "при определяне на неговите
граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се
засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т.е. и лицето,
пострадало от престъпление.
Прието е също, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по
който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да
претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Доколкото се
касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с КЗПЧОС,
критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това
нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващият фактор за
приложимостта на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския
му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя /има значение за/ съдебната
защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право
следва да се счита за гражданско по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията трябва да се
определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово
съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и
целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, а
резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. При
преценката дали е налице гражданско "право", отправната точка следва да бъдат
разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища.
Разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС не гарантира обаче каквото и да било съдържание на
тези граждански "права" в материалното право на договарящата държава и по пътя на
тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в
конкретната държава.
В разглеждания случай от неоспорените фактически твърдения на ищцата, следва, че
тя е пострадала от деяние, извършено от Н. Ц. на 13.04.2020г. в Пощенски клон № 10 в гр.
В. под формата на отправени обида и заплахи и нанасяне на лека телесна повреда. За това
деяние ищцата инициирала НЧХД № 3995/2020г., като на 09.03.2021г. е оттеглила тъжбата
си.
ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ ОД МВР-В. от друга страна е образувано на
25.01.2021г. за това, че на 13.04.2020г. в гр. В. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – изплюла се
в лицето и ритала по крака Н. Т. Ц. – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. По делото не са
6
наведени твърдения, че ищцата е пострадала от деяние в този смисъл, нито претендира
обезщетение въз основа на твърдения за вреди, настъпили от самото престъпление за което е
образувано ДП, а претенцията е за вреда върху психиката на ищцата – нарушен съд, страх от
несправедливо наказание от бавното производство довело до ненаказване на извършителя.
По висящото и неприключило ДП, по което ищцата твърди нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок няма лице, привлечено в качеството на
обвиняем. Дадените от наблюдаващия прокурор с постановление от 02.11.2021г. указания на
водещия разследването да привлече в качеството на обвиняем Н. И. С. за престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК не придават на ищцата това качество. Процесуалното качество
"обвиняем" се придобива само и единствено по реда на чл. 219 от НПК, като при липса на
изричен акт, с който да е привлечена като обвиняема, ищцата няма това качество по ДП.
Неоснователно е твърдението в исковата молба, че наказателното производство по ДП №
115/2021г. е образувано срещу нея. То е образувано за конкретно престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
Следователно въз основа на наведените в исковата молба твърдения и
доказателствата по делото не може до се изведе правен извод, че ищцата има качеството на
пострадало лице или на обвиняема по ДП, по което твърди, че е допуснато нарушение на
правото й по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Единствено вероятността ищцата да бъде привлечена в
качеството на обвиняема по висящото ДП не придава значение на воденото наказателно
производство като такова „за определянето на гражданските права“ на ищцата по смисъла
на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Откриването на дееца на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК,
извършено на 13.04.2020г. и въобще резултатът от наказателното производство, при липса
на твърдения тя да е извършител на деянието или да е пострадала от това деяние или да е
лице, чиято правна сфера обективно е накърнена пряко от съответното производство, не
биха имали пряко обуславящо значение за съдебната защита на конкретно накърнено
гражданско право на ищцата. Това е така, доколкото вероятността едно лице да бъде
привлечено в качеството на обвиняем по едно наказателно производство означава степен на
възможност да настъпи или да не настъпи едно събитие в обективната действителност.
Неосъществяването обаче на събитието, за което има данни да се осъществи, не е в
състояние в потенциален вид да рефлектира върху гражданскоправната му сфера. Или,
ищцата би имала право на обезщетение за нарушаване на правото на приключване на делото
в разумен срок в случай, че развитието на ДП имаше пряко значение за упражняване на
конкретно нейно материално право, признато от обективното ни право и рефлектираше по
този начин пряко в правната й сфера в гражданскоправния аспект на закрепеното в
Конвенцията право на справедлив и публичен съдебен процес. Такова засегнато материално
право ищцата в случая няма – не твърди да е извършител на деянието по чл. 325, ал. 1 от
НК, нито да е пострадала от това деяние, нито да е привлечена в качеството на обвиняема по
ДП, а както съдът вече посочи не може да създаде по тълкувателен път материално право,
което няма законово основание в действащото ни право.
В заключение, предявеният иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е
7
недоказан по основание, поради което следва да се отхвърли.
В обжалваното решение е постановен идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3685 от 28.11.2022г. по гр.д. № 6073/2022г. по описа
на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен
предявеният от Н. И. С. с ЕГН ********** срещу П. на Р. Б. иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, понесени в резултат на нарушение на правото й на разглеждане и решаване в разумен
срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на ДП № 115/2021г. по описа на второ РУ на ОД на МВР – В.,
ПП № 16848/2020г. по описа на ВРП, изразяващи се в преживяни стрес, душевни болки и
страдания в причинна връзка с бавното и неефективно разследване и неосъществяване на
контрол от страна на наблюдаващия прокурор по соченото ДП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.03.2022г. до
окончателното й плащане
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8