РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Ямбол, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600229 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия Б.
Ш. /В. С./, роден на ********** година в град *******, ********, гражданин на
********, срещу Присъда № 71/11.05.2023 г., постановена по НОХД № 698/2022 г. по
описа на Районен съд Елхово.
С атакуваната присъда РС Елхово е признал подсъдимия Б. Ш. за виновен в
това, че на **.**.**** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община
Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и
на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 100.00 /сто/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, подсъдимият Б. Ш. е признат за виновен и в това, че на
**.**.**** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово,
1
обл.Ямбол, действайки като извършител, пред длъжностно лице – граничен полицай на
ГКПП Лесово - Н. М. А. - ******* ** при РДГП Елхово, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ – италианско разрешително за пребиваване с №
*********, издаден на името на Б. Ш. /В. С./, роден на ********** година, гражданин
на ********, на който бил придаден вид, че е издаден на **.**.**** г. от надлежните
органи на Република Италия, като от него за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност и предмет на престъплението е чуждестранен
документ за самоличност, поради което и на основание чл.316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1
от НК и чл.54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимият Б. Ш. е определено едно
общо наказание за двете деяния, а именно – десет месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към така определеното общо наказание
спрямо Б. Ш. е присъединено изцяло и наказанието глоба в полза на Държавата в
размер на 100.00 /сто/ лева.
С присъдата, по отношение на вещественото доказателство по делото –
неистински документ - италианско разрешително за пребиваване с № *********, с
посочени дата и място на издаване - **.**.****г. в Република Италия, на името на Б.
Ш. /В. С./, приложено /в бял плик, на л.20 от ДП/, е постановено след влизане в сила на
присъдата, да остане приложено по делото до изтичане срока за съхраняване на делото,
след което да се унищожи.
Подсъдимият Б. Ш. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 263.44 лева
/двеста шестдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ в приход на
Републиканския бюджет по сметка на РДГП – Елхово; направените в хода на
съдебното производство разноски за вещо лице в размер на 20.00 лева /двадесет лева/
да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да
заплати по 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист, вносими по сметка на Районен съд Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено направените в хода на ДП
разноски за преводач на досъдебното производство да останат за сметка на органа,
който ги е направил - РДГП Елхово.
В подадената жалба се претендира отмяна на присъдата и постановяване на
нова такава, с която подс.Ш. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършени престъпления по чл.279, ал.1 от НК и по чл.316 вр.чл.308,
2
ал.2, вр.ал.1 от НК. Искането се аргументира с довода, че подсъдимият не е влизал на
територията на страната и не е знаел, че процесният официален документ – италианско
разрешително за пребиваване, е неистински.
Въззивникът – подсъдим участва в съдебно заседание чрез служебно
назначения му защитник - адвокат от АК *****, който поддържа изцяло въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от
ЕРС присъда като правилна, обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл.
от НПК намира следното:
жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо
право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна
по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното
производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд
намира за ненужно да я преповтаря. Страните не спорят по приетата за несъмнена
фактическа обстановка по делото. Оспорва се правната й оценка, направена от
първоинстанционния съд. Правилно и обосновано първата инстанция приема и
кредитира като логични и непротиворечиви гласните доказателства - обясненията на
подсъдимия, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК и показанията на свидетелката Н. М. А. – **.****** на ГКПП Лесово,
дадени от нея в хода на проведеното по делото съдебното следствие, както и
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото
лице по съдебно – техническата експертиза. Правилно и обосновано първата инстанция
приема и кредитира обясненията на подс.Ш., като обективни, логични и като
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията
на разпитаната свидетелка А. правилно и обосновано са кредитирани от решаващият
съд с доверие като логични, последователни и логично съвместими с обясненията на
подсъдимия. Освен това, правилно е отчетено от съда, че липсват индициии за
предубедеността на свидетелката. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло
доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на заключението по изготвената
по делото техническа експертиза и на приложените по делото писмени доказателства,
като неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на събраните
доказателства, извършен от районния съд и изложен в мотивите към присъдата е
правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд
3
напълно се солидаризира с него.
Проверяващият съд се присъединява изцяло и към становището на първия, че
с оглед на събрания и кредитиран по делото доказателствен материал, с кредит на
доверие не следва да се ползва само тази част от обясненията на подсъдимия Ш., в
които твърди, че не е знаел, че ползваният от него официален документ е неистински.
Мотивите на първият съд в тази посока са подробни, ясни и правилни, поради което и
не следва да бъдат преповтаряни.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от
НК.
Престъпният състав на чл.316 от НК е субсидиарен спрямо предходните
състави на документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява
само в ползването на опорочения документ, доколкото той се представя, за да
удостовери включените в него факти. Без значение е дали прекият извършител -
авторът на съставянето на документа за престъплението по чл. 308 от НК, е разкрит.
При неистинските документи акцентът на защита е поставен върху авторството и
волята за документиране, отразена в писмения акт. Затова, когато авторството е
подменено, без значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите.
От фактическа страна правилно е установено, че подсъдимият Б. Ш., на
**.**.**** година, около 02.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово,
обл.Ямбол, пред длъжностно лице – граничен полицай на ГКПП Лесово - Н. М. А. -
******* ** при РДГП Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – италианско разрешително за пребиваване с № *********, издаден на името
на В. С., роден на ********** година, гражданин на ********, на който бил придаден
вид, че е издаден на **.**.****г. от надлежните органи на Република Италия, като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и
предмет на престъплението е чуждестранен документ за самоличност. Използваният от
подсъдимия документ по дефиниция е официален такъв съгласно чл.93, т.5 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на НК, тъй като се издава от съответните държавни
органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата им. В случая, представения като
легитимация за пребиваване в Италия чуждестранен документ, не е бил издаден от
съответните чуждестранни длъжностни лица от органите, овластени за тяхното
издаване по закон, поради което и съгласно дефиницията на чл.93, т.6 от ДР на НК е
неистински такъв. Не се установяват доказателства за авторство или каквото и да е
участие на подсъдимия в изготвянето на процесното неистинско разрешение за
пребиваване, поради което от подсъдимия не следва да се търси наказателна
отговорност за съставянето на инкриминирания документ. Изпълнителното деяние на
4
подсъдимия се изразява в ползването на неистинския документ. С представянето му от
подсъдимия на български граничен полицай за гранична паспортна проверка на
български ГКПП е осъществен състава на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Деянието е съставомерно с оглед признаците му от субективна страна, както
вярно е отбелязал и районният съд. За да бъде съставомерно деянието по този текст,
законът изисква деецът да е знаел, че използваният от него официален документ е
неистински. Разбира се, законодателят не предвижда наказателно отговорното лице да
може да борави с правните понятия "истински и неистински официален документ" в
степен, в която е необходимо да се познават те от юриста, прилагащ правото. Законът
оБ.че безспорно изисква деецът да съзнава фактите, които лежат в основата на
правните признаци. Умисълът за престъплението следва да бъде изведен от
конкретните факти по делото, а те от своя страна да държат сметка за житейските
конкретности на отделния казус. В случая за подс.Ш. е било достъпно познанието, че
процесното разрешително за пребиваване представлява неистински документ. Той
като пълнолетно лице безспорно е запознат с необходимите документи и реда за
преминаване на държавната граница, но въпреки това е предприел пресичане на
държавната граница без разрешение на надлежните органи на властта, като е
представил и ползвал документ, за който е знаел, че е издаден не по надлежния ред.
Като неоснователно съдът прецени възражението на защитника, че
подсъдимия не е знаел, че документът е неистински такъв. След анализ на обясненията
на подсъдимия, установявайки в тях противоречия и нелогичност в частта им относно
твърдението, че не е знаел, че документът е неистински, защото го е получил от своя
брат, правилно първият съд е отразил в мотивите, че като пълнолетно лице, което е
запознато с реда на изготвяне и получаване на документ за самоличност /имайки вече
личен такъв/ е бил наясно с начинът, по който трябва да се снабди с официален личен
документ, а именно – да получи същия лично от компетентните органи, а не чрез свои
близки, както и че за да го получи следва да отговаря на конкретни условия, които
безспорно не са били налице. Всички тези обстоятелства безспорно обосновават
умисълът на дееца. Общите достъпни за познанието на всяко пълнолетно лице понятия
са тези, които обосновават в конкретика на случая прекият умисъл у дееца.
Поради факта, че разрешаващия влизането му на територията на ЕС, респ. на
територията на Република България, документ е неистински, а и с оглед събраните по
делото фактически данни, въззивният съд в различие с решаващият такъв намира, че
подс.Ш. е осъществил състава и на престъплението по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК,
като направил опит да влезе на територията на страната без разрешение на надлежните
органи на властта.
Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че
5
въззивникът е извършил фактически действия по преминаване на държавната граница,
като не е имал разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват
гранично пропускателен контрол. Безспорно е обстоятелството, че въззивникът не е
разполагал с необходимите документи за преминаване на държавната граница през
съответните КПП, като е предприел преминаване на държавната граница без
разрешение на съответните органи за това. По този начин, въззивникът безспорно е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница.
Осъщественото от Б. Ш. деяние е в изпълнителна форма без разрешение на органи на
властта, в хипотеза на влизане в страната, като извършването на деянието е останало
във фазата на опита, тъй като не е налице обективно преминаване на държавната
граница от страна на подсъдимия. Този извод следва от указаното в т. 2 от
Постановление № 8 от 28.06.1971 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България, съгласно което, за да е налице опит към престъплението по чл.279 от НК, е
необходимо деецът непосредствено да е започнал преодоляването и на надлежния
контрол за преминаване на границата или установените от властта специални мерки и
препятствия – така, както се установява от фактическа страна по процесното дело. Или,
довършено „влизане“ през границата по смисъла на чл.279 от НК от обективна страна е
налице само тогава, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата, каквито
доказателства . В конкретния случай, подс.Ш. не е успял да влезе в страната, защото
служителят от граничния контролно-пропускателен пункт своевременно е разкрил
нередовността на представяния от него официален документ. Въпреки това, първият
съд неправилно е квалифицирал дейността на подсъдимият като довършено
престъпление по чл.279, ал.1 от НК вместо само като довършен опит към това
престъпление. Поради изложеното, присъдата следва да бъде изменена чрез
приложение на чл.18, ал.1 от НК във връзка с чл.279, ал.1 от НК. /В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д.
№ 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П. Т. /.
Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при пряк умисъл,
тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал настъпването на
противоправните последици. Съзнавал е, че предприема преминаване на държавната
граница при липсата на необходими за това документи, респективно разрешение на
съответните власти, но е искал настъпването на противоправните последици, а
именно-преодоляване на държавната граница и достигането на територията на
Република България.
По отношение на наказанията:
В тази насока липсва оплакване по въззивната жалба. При задължението си по
чл.314 от НПК за пълна проверка на контролирания съдебен акт, въззивният съд
6
намира, че наложените наказания са справедливи, определени правилно както по вид,
така и по размер, като установеният опит за извършване на престъплението по чл.279,
ал.1 от НК не променя в никаква степен този извод. Видно от изложените от
първостепенния съд мотиви, всички установени по делото отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства са били отчетени и обсъдени и няма такива, които да са
убягнали от вниманието на съда. Мотивирано е и, че смекчаващите обстоятелства не са
нито многобройни, нито някое от тях е изключително и най-лекото, предвидено от
закона наказание в случая не би се оказало несъразмерно тежко с извършеното. И
двете наказания лишаване от свобода са наложени в размери, близки до законния
минимум, като наложеният размер на наказанието глоба е в абсолютния предвиден в
закона минимален размер.
С оглед приложимостта на чл.18, ал.1 от НК по отношение на престъплението
по чл.279, ал.1 от НК, въззивният съд извърши преценка касателно наличие на
основанията за прилагане на разпоредбата на чл.58, б“а“ от НК и заключи, че
последната не намира приложение, тъй като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на подсъдимия причини, след като е направил необходимото и
достатъчно за неговото довършване. Подсъдимият Ш. не е преминал и не е влязъл на
територията на страната ни само благодарение на вниманието и професионализмът,
демонстриран от длъжностното лице – ***** ***** на ГКПП Лесово - Н. М. А. и не е
налице нито отказ от страна на подсъдимия да довърши изпълнението на
престъплението, нито по някакъв начин да предотврати настъпването на престъпните
последици.
Правилно и съответно на закона е приложението и на императивната
разпоредба на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК. Въззивният съд се съгласява с изводите на
първоинстанционния такъв за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за
отлагане на изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, поради факта, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание под три
години лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че изпълнение на целите
по чл.36 от НК - възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието, може да се
постигне и без ефективното му изпълнение.
В заключение, съдът счита, че така наложените наказания са необходими и
достатъчни за постигане целите на наказателната репресия, визирани в закона и преди
всичко намира, че ще окажат предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно
разпореждането с веществените доказателства, както и в частта за разноските, като
последните с оглед изхода на делото са поставени в тежест на подсъдимия / с
7
изключение на тези, направени във връзка с извършения превод/.
Водим от горното и в съответствие с чл.337, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.3 от НПК,
Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 71/11.05.2023 г., постановена по НОХД № 698/2022 г. по
описа на Районен съд Елхово като преквалифицира престъплението от това по чл.279,
ал.1 от НК в това по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8