МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 03.09.2012
ГОДИНА ПО НОХД № 1725/2011 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ
Варненската
окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу М.Ц.А. ЕГН ********** за това,че
на 22.04.2011 година в гр.Варна без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества-кокаин с нетно тегло 2,23
грама със съдържание на активно действащ компонент кокаин 80 % на стойност
624,40 лева и марихуана с нетно тегло 1,05 грама със съдържание на активно
действащ компонент тетрахидроканабинол 2,80 % на
стойност 6,30 лева ,всичко на стойност 630,70 лева-престъпление по чл.354 а
ал.1 НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като доказано по безспорен
начин.Сочи,че на база използваните СРС и събрани свидетелски показания може да
се направи извод,че известен период от време подсъдимият е продавал наркотични
вещества,като такава сделка е била
осъществена и в момента на задържането му.Предлага М.А. да бъде признат за
виновен по възведеното обвинение като му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, както и глоба в размер между 7000 лева и
10 000 лева,като се приведе в изпълнение наказанието наложено с
постановената предходна присъда.
Защитникът
на подсъдимия адв.Д.М. прави подробен анализ на
събрания доказателствен материал.Излага доводи,че
следва да се кредитират показанията на св.В. Д. депозирани в съдебно заседание
а не тези-при разследването,като сочи обаче,че и по д.п.той не твърди
категорично да е имало сделка по покупка на наркотик.Счита,че е недопустимо с
показанията на служителите на полицията да се фиксират факти,които следва да се
оформят като разпит на обвиняем,както и да се пресъздава информация,събрана
чрез СРС.В тази връзка заявява,че при проведеното подслушване не са събрани
доказателства подсъдимият да е имал намерение да продаде наркотик на св.Д..Прави
се извод,че се касае за наркотик,предназначен за лична употреба,като
количеството е нищожно,което води до квалификация на деянието по чл.354 а ал.5 НК като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба.Акцентира,че подс.А. е висшист, работи, смекчаващи отговорността
обстоятелства са и младата му възраст и влошаването на психическото му състояние
при престоя в следствения арест.
Адвокат
М.М. излага съображения,че не са събрани
доказателства да е уговорена покупко-продажба със св.Д.,като са донякъде
недостоверни и показанията на св.Х. който в с.з.твърди предходна продажба на
наркотик.Присъединява се към казаното от първия защитник относно стойността на
показанията на свидетели-служители на полицията като счита,че по този начин се
подменят обясненията на обвиняемия.Предлага обясненията на обвиняемия да се
кредитират като добросъвестни при отчитане,че в дома му не е намерен
наркотик,везни и др.които да сочат ,че той продава наркотични вещества.Подробно
се спира на смекчаващите отговорността обстоятелства като акцентира,че
подсъдимият е в недобро психическо състояние и не е сигурно,че ще излезе жив от
затвора.Счита,че се касае за деяние,съставомерно по
чл.354 а ал.5 НК като моли да се даде шанс на подсъдимия А..
Адв.Д. споделя доводите на
своите колеги,също счита че се касае за деяние по чл.354 а ал.5 НК и предлага налагане
на наказание глоба.
Подсъдимият
твърди,че срещата му със св.Д. не е била с цел продажба на наркотик,сочи че е
бил наркотично зависим и намереното наркотично вещество е за лична употреба.
В
последната си дума заявява,че наркотикът е бил за лична употреба,че при престоя
в ареста е осъзнал грешките допуснати през последните години,че иска да се
грижи за майка си и за своята годеница,като “не би оцелял в условията на
варненския затвор”
Съдът,след
като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
Със
споразумение,сключено на 25.05.2006 година по НОХД № 990/2006 година
подсъдимият А. бил осъден за престъпление по чл.354 а ал.1 пр.5 и 6 вр.чл.20 ал.2 НК,като с приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК
му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК било отложено с
изпитателен срок от 5 години.
През
м.01.2011 година в Сектор БОП -Варна постъпила оперативна информация,че
подсъдимият М.А. разпространява наркотично вещество-кокаин на територията на
гр.Варна.
На
31.01.2011 година прокурор от ВОП образувал досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.354 а ал.1 НК-д.п.№ 4 по описа на
ОД на МВР-Варна.
По
изготвено искане от дата 01.02.2011 година и с дадено същия ден разрешение на
Председателя на ВОС, от 04.02.2011 година започнало използването на
СРС-подслушване на мобилни телефони ползвани от А..Предварителните данни
били,че А. се снабдявал с кокаин от Р.Д.Х./”Самурая”/,след което веднага го
разпределял и едно “малко” количество- 0,33 гр
продавал за 40-50 лева,а “голямо” голичество-0,7 гр
продавал за 80-90 лева. Първоначалните сведения били,че освен това давал и
количества на други лица,които след продажба му отчитали получените суми.Била
събрана информация,при анализ на която оперативните работници стигнали до
извод,че подс.А. отговарял за доставката на
“стоката”,като получавал такава и от К.И., а Н.С. “отговарял”-за нейното
съхранение и вземал активно участие в последващото
разпространение.
Последователно
започнало използване на СРС”подслушване “ и по отношение на лицата К.К.И./ от 24.03.2011 година/, и Н.С.С./от
12.04.2011 година/.
Към
22.04.2011 година оперативните служби
установили три начина,по които подс.А.
разпространявал кокаин:
-след
обаждане на клиент отивал до дома на Н. С.
вземал наркотика и го продавал лично
-подс.А. се обаждал на Н.С. и го изпращал на определено място,където
последният да извърши продажбата
-когато
“клиент” се обаждал на А. той му давал телефонния номер на Н.С.,за да му се
обади лицето ,при което се представяло като братовчед на подсъдимия
На
22.04.2011 година от анализа на проведените разговори оперативните работници
стигнали до извод,че подс.А. очаква да получи кокаин
и било взето решение да бъде задържан същия ден- или в момента на получаване на
наркотика, или в момент на последващо разпространение.
По-късно
същият ден подсъдимият бил локализиран при което се установило,че няколко пъти
посетил място,намиращо се до ж.к.”Бриз” с лекия си автомобил м.”Фолксваген
Поло” с рег № В 24 41 РА. След като подсъдимият за
последен път отишъл на това място и се забавил около 20 минути потеглил по
посока дома на Н.С..Пътувайки няколкократно
и безуспешно се опитал да се свърже по телефона с това лице-така
предположили оперативните работници.След като подсъдимият спрял в близост до
дома на С.,той явно продължил с опитите си да се свърже с него като бил видимо
неспокоен.Междувременно провел и два
разговора със св.В.Д.,който му позвънил от телефон **********. Подсъдимият
излязъл от колата си и звънил продължително на
входната врата,след което С. му отворил и двамата влезли в жилището, намиращо
на ул.”Генерал Колев” № 38,ет.2 ап.15.
След около 20 минути излязъл оттам,после отново му позвънил св.В.Д./към момента
самоличността му не била известна на служителите на полицията/,като с оглед на
предходните разговори можело да се направят основателни предположения, че
същият е купувач на кокаин.
След
като чули / чрез т.нар.”жив контрол” /, че подс. А.
казал на свидетеля да слиза,било взето решение за задържане на подсъдимия в
момента на извършване на покупко-продажбата на наркотика.
Свидетелят
Д. познавал подсъдимия А. от няколко години.”…От няколко години се познавам с М.А..Случвало
се е… един-два пъти да си купувам от
него кокаин,ндо тава не се случва често….Когато ми е
трябвало да си купя наркотик съм му звънял по телефона като не съм му говорил
директно,а съм му казвал,че ми трябва,като той знае,какво търся….през деня се
чух с М. и се уговорихме вечерта да се видим,тъй като имах предварителна уговорка
с него да се видим,за да ми продаде наркотик и по-конкретно кокаин.”/показания
на свидетеля,депозирани по д.п./
Подсъдимият
отишъл при автобусната спирка,намираща се до дома на свидетеля Д. и спрял
колата.Свидетелят приближил и видял на
предна дясна седалка две пакетчета,в които би следвало да е наркотика.Той ги
взел и седнал,в този момент дошли служителите на полицията при което свидетелят
пуснал двете пакетчета на пода до седалката.Предприето било задържане,при което
подсъдимият казал на свидетелите св.Досев,Светослав С. и Минков,че той е дал
двете пакетчета наркотик на свидетеля.а в себе си има и марихуана,скрита в
чорапа на левия крак,както и още две пакетчета кокаин.По-късно оперативните
работници отишли в дома на С.,като при последвало претърсване,извършено от
компетентен орган били иззети наркотични вещества-марихуана и значително
количество кокаин.
Н.С.
разказал на оперативните работници,че освен този ден подс.А.
и друг път му е доставял кокаин.Обяснил,че ролята му била на “совалка”—т.е.да
извършва доставки на кокаин на посочени от М.А. лица.
На
23.04.2011 година била проведена допълнителна оперативна беседа с подс.А..При нея той споделил,че се снабдява с кокаин от
лице,което живее в района на кв.”Бриз”-юг,по име Р./“Самурая”,”Новопазарския”/,след което оставял наркотика при Н.С..Подсъдимият
обяснил,къде точно се намирал домът на Р.,както и начина,по който е получил от
него кокаина на 22.04.2011 година.Нещо повече-споделил ,че при едно от
предходните срещи с това лице видял,че Р. отишъл до изоставен автомобил,след
което му предал наркотика.Свидетелите Досев и Минков посетили посоченото място
и видяли,че там действително имало изоставен л.а.м.”Мицубиши Лансер” с рег № В 13 46 КХ”.
На
23.04.2011 година в 19 часа и 40 минути М.А. бил привлечен като обвиняем,а от
25.04.с.г.му била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”.
На
26.04.2011 година по данните ,посочени от подсъдимия, оперативните работници
посетили дома на Р. Х..При извършено
претърсване от компетентен орган бил иззет наркотик,след което горепосочените
свидетели заедно с Р.Х. отишли при изоставения лек автомобил,който Х. отключил
с намиращ се в него ключ и посочил оставените се в колата три торби,за които
казал,че съдържат марихуана.
По
образуваното досъдебно производство освен подсъдимия А. били привлечени като
обвиняеми Р.Х.,Н.С. и К.И. .След приключване на разследването последните трима
сключили споразумения като им били наложени наказания лишаване от свобода,
изтърпяването на които били отложени със съответни изпитателни срокове.
От
ФХЕ се установява,че иззетите от подсъдимия наркотични вещества представляват
2,23 грама кокаин със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент кокаин 80%,както и 1,05 грама марихуана със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол
2,80 %.
От
оценителната експертиза се установява,че стойността на наркотиците иззети от подс.А. е 630,70 лева.
По
д.п. е назначена СПЕ/приобщена към доказателствата по делото/,която дава
заключение,че при подсъдимият няма данни за психично заболяване,налице е само
вредна употреба на кокаин и марихуана.Той е в състояние да разбира свойствата и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си,като може да участва
пълноценно в наказателното производство.
След
изменение МНО на подсъдимия от “задържане под стража” в “домашен арест”,същият
е представил пред съда медицинска документация,че има психични проблеми,поради
което е постъпил на лечение във Военноморска болница –Варна за периода 02.05.-07.05.2012 година.Поставена
е била диагноза умерено тежък депресивен епизод/реактивна депресия/,
посттравматично стресово разстройство.В епикризата е
записано,че пациентът се изписва с подобрение в състоянието.
Предвид
тези данни е назначена от съда съдебно психиатрична и психологична
експертиза,която дава заключение,че подсъдимият не страда от психично
заболяване и е психично здрав.Не се налага провеждане на лечение,той е бил и е
в състояние да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си,като може да участва пълноценно при разглеждане на наказателното
дело.Експертите са категорични,че не се налага обсъждането на депресивно
състояние,доколкото то е било овладяно при стационарни условия,като към момента
на освидетелстването подсъдимият е склонен да агравира
и дори-да симулира подобно състояние /СППЕ-л.169-174 НОХД/.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства:
-протоколи
за претърсване и изземване,за обиск и изземване, протокол за оглед на
ВД,фотоалбуми,разпечатки от мобилни оператори,свидетелство за съдимост,секретни
материали и ВДС и др.
-показания
на свидетелите Досев,Минков,Св.С., Д.,Р.Х.,Н.С.,И.,частично-от обясненията на
подсъдимия
При
така установената фактическа обстановка съдът намери за доказано по безспорен
начин,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
деяние,съставомерно по чл.354 а ал.1 НК,поради което
го призна за виновен по така възведеното обвинение.
Съдът
възприема заключенията на експертизите като обосновани,мотивирани и компетентно
изготвени.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д.-от досъдебното производство,свидетелите
Св.С.,Досев ,Минков,Р.Х. като истинни и подкрепени и от други събрани по делото
доказателства.
Следва
да се има предвид,че св.Н.С. заявява,че не желае да дава показания,а евентуално
ще стори това след консултация с адвокат,а св.И. на практика не казва нещо,
което да е от значение за решаване на делото по същество.И двамата са били
обвиняеми по делото и са сключили споразумения с прокуратурата,поради което не
са депозирали свидетелски показания в рамките на досъдебното производство,които
да се ценят като доказателство по делото.
Безспорно
от съществено значение за установяване на фактическата обставновка
са показанията на служителите на полицията-св.Досев,Св.С. и Минков.Същите не са
извършвали процесуално-следствени действия,поради което и не съществува
законова пречка да бъдат разпитани като свидетели по делото.Същите не са
предубедени и нямат мотив да вредят на подсъдимия,респ
и другите лица,привлечени като обвиняеми по д.п.Служителите на полицията
депозират последователни и непротиворечиви показания,които са подкрепени и от
други събрани по делото доказателства-разпити на свидетели,протоколи за
обиск,за претърсване и изземване, ВДС и др.Добросъвество
свидетелите излагат и обстоятелства, благоприятни за подсъдимия,а именно-че
същият им е оказал съдействие за разкриване и доказване ,както на неговата
престъпна дейност,така и на
престъпленията извършени от други лица-Н.С. и Р.Х..Съдът кредитира
показанията на свидетелите,като изцяло не споделя доводите на защитата,че
показанията им следвало да се изключат от доказателствения
материал като процесуално недопустими. Оперативните работници са действали
законосъобразно и са имали право да провеждат оперативни беседи със задържания.
Изложеното от защитниците-че така се подменяли разпити на лицето като обвиняем
са лично становище,което не намира опора нито в теорията,нито в съдебната
практика.Без това да е от съществено значение следва да се отбележи,че първата
оперативна беседа е проведена непосредствено при задържането на А.,а втората от
тях-на 23.04.2011 година по време,когато същият още не е бил привлечен като
обвиняем.Това разбира се са факти,които всъщност не са от значение,доколкото
съдът вече изложи съображения,че провеждането на оперативни беседи е
законосъобразно и неслучайно се прилага масово в практиката.По този начин по
никакъв начин не се нарушава правото на защита на обвиняемия.
Съдът
кредитира показанията на св.В.Д. депозирани по досъдебното производство като
последователни и изцяло подкрепени от други събрани по делото
доказателства-показания на св.Досев,Св.С. и Минков,протоколи за претърсване и
изземване,фотоалбум,ВДС и др.В настоящия съдебен акт вече бяха цитирани основни части от тези показания,от които може
да се направи извод,че уговорката за среща е била единствено и само с цел
закупуване на кокаин с продавач подс.А.,че на
практика наркотикът е бил предаден на свидетеля,но сделката не била финализирана единствено и само поради намесата на
служителите на полицията. Показанията на свидетеля от досъдебното производство
макар и лаконични съдържат достатъчно факти относно основното
обстоятелство-намерението и последвалите действия на А. свързани с
осъществената от него престъпна дейност.Изцяло не отговаря на истината
твърдението на защитниците,че в тези показания нямало изявления,от които да се
направи извод за уговорена и осъществена среща с цел покупко-продажба на
наркотици-напротив при прочит на вече цитираните свидетелски показания може да
се направи единствено коренно противоположен извод.Съдът кредитира тези
показания като последователни и подкрепени и от други събрани по делото
доказателства-показания на служителите на полицията,протокол за претърсване и
изземване, фотоалбум, ВДС и др.При това отчита,че са налице чистосърдечни
признания и за противоправното поведение на самия
свидетел. От значение за достоверността на тези показания и за изцяло съхранени
права на св.Д. е и факта,че на разпита са присъствали двама негови
защитници-Георги Стефанов и Н. Владимиров/показания на свидетеля в с.з./,като
видно от протокола за разпит ,този документ е подписан от един от
адвокатите/т.1 л.153 д.п./.
Съдът
счита,че показанията депозирани в съдебно заседание са напълно недостоверни и
опровергани по категоричен начин.Голословно и крайно неубедително свидетелят се
опитва да “помогне” на подсъдимия.като сочи напълно невинен повод за срещата и
изцяло отрича тя да е била осъществена с цел покупко-продажба на кокаин.Опитите
да обясни,поради какви причини е разказал неистина при разследването са
смехотворни и нелогични.Невъзможно е да се приеме,че при разпита пред водещия
разследването свидетелят е лъгал,защото бил много стресиран,без да стане ясна
причината за тази извънмерна уплаха и то вече след осъщественото задържане.Ако
се даде вяра на подобни твърдения следва на практика да се приеме,че оперативни
работници,водещата разследването и двамата адвокати на самия свидетел са влезли
в заговор помежду си,за да бъдат извършени противозаконни действия по отношение
на Д..Подобни фантастични изводи съдът не може да направи,поради което и
намира,че искането на защитниците на подсъдимия да бъдат кредитирани само тези
показания на свидетеля като неоснователно не следва да бъде уважено.
Св.Р.Х./обвиняем
по д.п.и сключил споразумение след приключването му/ депозира показания, които
съдът кредитира изцяло.Той обяснява,че познава подсъдимия от няколко
години,като е чувал за него,че продава
кокаин.Признава,че през м.04.2011 година е дал около 30 грама кокаин на подс.А. като детайлизира,че тогава последният не го е
заплатил-това следвало да стане след продажбата. Дължимата за това сума била
около 3000-4000 лева.Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и
подкрепени и от други доказателства-показания на служителите на
полицията,протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми,ВДС и др.При това и
простата аритметична сметка показва,че например даденото на подсъдимия
количество кокаин съответства на иззетото.Така от подсъдимия са иззети 2,23 грама,а
от Н.С.-26,79 грама или общо 29,02 грама, което отговаря на казаното от
свидетеля.Защитата заявява,че тези гласни доказателства следва да бъдат
изключени като недостоверни,без да сочи убедителни основания за това-всъщност
защото такова количество не било иззето от подсъдимия,нито е намерено подобна
по-крупна парична сума.Св.Х. обаче обяснява,че тогава не е получил пари,а както
беше отразено вече в мотивите е ясно,че по-голяма част от кокаина подсъдимият е
оставил при Н.С.,а по-малка част е останала в него.Вече беше посочено,че
намереното количество кокаин е напълно съответно на количеството, посочено от
свидетеля.По изложените съображения доводите на защитниците в тази насока съдът
намира за неоснователни.
Подсъдимият
А. при разследването не е давал обяснения като е заявил,че не се признава за
виновен.В съдебно заседание отрича да е получавал твърдяното от св.Р. Х.
количество наркотик.Сочи,че е закупил кокаина и марихуаната за лична употреба
от лице на име Жоро и това е станало два дни преди задържането.Подкрепя тезата
на св.Д. изложена в съдебно заседание относно целта на срещата с него.Твърди,че
по това време системно е употребявал наркотици.
Съдът
изцяло не кредитира обясненията на подсъдимия А. като приема,че се касае за законодопустима защитна теза.
По
делото е установено,че при оперативни данни относно продажби на кокаин от
подсъдимия е приложено СРС “подслушване”,че на 22.04.2011 година той си е
набавил с цел разпространение кокаин от
св.Х. и марихуана от неустановено лице като непосредствено след това е направил
опит да осъществи първата сделка със св.В. Д.. След задържането е признал
стореното пред оперативните работници,а впоследствие им е оказал съдействие за
установяване престъпната дейност и на други лица.Обясненията на подсъдимия се
опровергават по категоричен начин от показанията на служителите на полицията,на
св.В.Д. от досъдебното производство,св.Р.Х.,извършените претър-
свания и изземвания, фотоалбуми, ВДС.Разбира се,че
при така събраните категорични доказателства за вина,подсъдимият не е в
състояние да даде правдоподобни обяснения за някои факти.Така например не става
ясно защо две пакетчета наркотик са били пуснати пред предна лява седалка,след
като не са предлагани на св.Д.,защо и в чорапите си подсъдимият е носил в себе
си,включително и скрито в чорапите други количества кокаин и марихуана,след
като твърди,че е закупил всичко два дни по-рано и то-за лична употреба.Няма
никаква логика да криеш наркотик сам от себе си,както и да го пренасяш,след
като ще го консумираш следващите дни.При това казаното,че е употребявал
наркотик системно и в големи количества се опровергава от СПЕ изготвена при
разследването. Вещото лице е категорично,че се касае само за вредна /т.е.епизодична/
употреба на кокаин и марихуана,но не и до твърдяната от подс.А.
наркотична зависимост. Отделен е въпросът ,как при ниските доходи на лицето/виж
трудови договори сключени с фирмата на майка му/ подсъдимият може да се
запасява с количество наркотик на посочената стойност.По изложените съображения
съдът счита,че доводите на защитата-че се касае за наркотици за лична
употреба,което да води до съставомерност на деянието
по по-благоприятен законов текст са изцяло несъстоятелни.Не следва да се имат
предвид и съображенията,че се касаело за
“нищожни” количества наркотични вещества, доколкото стойността им е 630,70
лева-т.е.сума,която според съдебния състав не е “нищожна” по размер.
Следователно искането на защитниците за преквалификация на деянието по чл.354 а
ал.5 НК като незаконосъобразно не следва да бъде уважено.
Доколкото
в настоящите мотиви при анализа на доказателствата съдът вече коментира доводите на защитата не се
налага излагането и на допълнителни съображения в тази насока.
При
определяне на наказанието съдът отчете висока степен на обществена опасност на
деянието и завишена-на извършителя.Същият вече е бил осъден за престъпление по
чл.354 а НК и в изпитателния срок е осъществил отново деяние съставомерно по този законов текст.Предходната съдимост е отекчаващо отговорността му обстоятелство,а факта,че полага
труд,че е преживял депресивен епизод,както и оказаното съдействие на
оперативните служби за установяване на неговата и на други лица престъпна
дейност са смекчаващи отговорността обстоятелства.
При
отчитане и на обстоятелството,че предвид предходното осъждане подсъдимият ще
бъде изолиран от обществото за немалък период от време,като прецени,че тази
санкция следва да бъде съответна и на наказанията определени на останалите
обвиняеми съдът намери,че за постигане целите на наказанието е достатъчно да
наложи кумулативно предвидените
наказания малко над минимума предвиден в закона-а именно 2 години и 2
месеца лишаване от свобода както и глоба в размер на 6 000 лева.
Така
определеното наказание е крайно снизходително,но съдът счита,че е достатъчно за
постигане целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Приведено
е в изпълнение наказанието от 3 години лишаване от свобода наложено със
сключено споразумение по НОХД № 990/2006 година,на основание чл.59 НК е
зачетено времето,през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
”задържане под стража” и “домашен арест”.
Съдът
осъди подсъдимият А. да заплати направените по делото разноски,произнесе се и
по иззетите веществени доказателства.
Предвид
гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: