№ 33
гр. Габрово, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20224210100178 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
предявен от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7 срещу В. С. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 6, вх. Г, ет. 1, ап. 1 за установяване на
дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че между „УниКредит Булбанк” АД - заявител по ч.г.д. 175/2021 г. по
описа на PC-Габрово и ответника В. С. Т., ЕГН ********** бил сключен Договор за
кредитна карта на физически лица № CCIR-607-00061-2018 от 08.03.2018 г. по силата
на който Банката предоставила, а В. Т. усвоила сума в размер на 500 (петстотин) лева.
Длъжникът преустановил погасяването на задълженията си по Договора през
месец октомври 2019 г. С оглед на това Банката упражнила правото си да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т. 10.1. и следващите от Договора,
за което длъжникът бил уведомен на 13.08.2020 г.
Поради неизпълнението на длъжника Банката образувала заповедно
производство по чл. 417 от ГПК, приключило с издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. 175/2021 г. по описа на РС-Габрово.
Към датата на образуване на заповедното производство задълженията на
длъжника по Договора били следните:
- Главница – 444,04 лева;
- Лихва върху редовна главница от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г. – 16,37 лева;
1
- Лихва за просрочена главница от 20.12.2019 г. до 28.01.2021 г. – 56,54 лева;
- Дължими разходи за уведомяване - 72 лева.
Поради факта, че по образуваното изпълнително дело 20217340400669 по
описа на ЧСИ Звезделина Василева заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, съгласно чл. 415. ал. 1. т. 2 от ГПК за Банката
бил налице правен интерес от предявяването на исковете за установяване
съществуването на вземанията на Банката, обективирани в заповедта за изпълнение.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
- сумата 444,04 лева – главница, ведно със законната лихва от 29.01.2021 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането;
- сумата 16,37 лева - лихва върху редовна главница за периода от 16.10.2019 г.
до 20.12.2019 г.;
сумата 56,54 лева - лихва за просрочена главница за периода от 20.12.2019 г. до
28.01.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 119/03.02.2021 г. по ч. гр. д. 175/2021 г. на РС
Габрово.
Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по исковото и
заповедното производство.
2. От страна на ответника:
Особеният представител на ответника оспорва предявените искове, като
неоснователни.
Липсвали доказателства, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В
приложената писмена покана за доброволно изпълнение било отбелязано, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, но липсвали каквито и да било доказателства, че
същата е била надлежно връчена на длъжника, т.е. липсвали данни дали вземането на
ищеца е станало изискуемо.
Поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело №
405/2018 г. по описа на В. Цонева – ЧСИ, с peг. № 732 била връчвана при условията на
чл. 47 от ГПК, но не бил спазен редът изискван от закона, тъй като липсвали данни за
опит за връчване на работодател, на осн. чл. 47. ат. 3 от ГПК.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит
2
/ЗПК/; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за
забава/.
2. От фактическа страна:
На 08.03.2018 г. между ищеца „УниКредит Булбанк” АД, в качеството на
кредитор и ответницата В. С. Т., в качеството на кредитополучател и оправомощен
държател на основна карта бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица
ССIR-607-00061-2018 от 08.03.2018 г. (видно от неоспорения от страните договор,
подписан от страните на всяка страница).
В раздел І чл. от договора е посочено, че банката предоставя на
кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит 500 лева, със задължение
накредитополучателя да заплаща лихвен процент върху усвоената сума - месечен
лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на Договора, в размер
на 1,00% (един процент). Срокът на ползване на кредитния лимит е уговорен до
31.03.2020 г., на която дата ответникът е длъжен да върне предоставената кредитна
сума.
В чл. 2.2 от Договора е посочен годишният процент на разходите:
„определя се от и в рамките на лихвения процент на Банката. Таксите за обслужване
и обработка на операции с картата се определят и дължат от Кредитополучателя
при условията, посочени в отделен договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване па банкови карти като електронни платежни инструменти и са в
размера, посочен в този дог овор и в Тарифата за физически лица на УниКредит
Булбанк АД. според вида на ползваните платежни услуги, за които се начисляват,
приложима към датата на начисляване и изискуемостта им”.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът счита за пълно и ясно и
обосновано /неоспорено от страните/, ответницата на 08.03.2018г. е получила
кредитната карта и е усвоил в срока на договора кредитния лимит в размер на 500 лева.
Към момента на подаване на заявлението, а и до края на съдебното дирене,
ответницата дължи по договора сумата 444,04 лв. дължима главница и 16,37 лв.
дължима договорна лихва.
3. От правна страна:
Правната същност на сключения между страните договор е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), което е отразено и в наименованието на сключения договор.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в обхвата
на действие на който попада процесният договор за кредитна карта за физически лица,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Посочените разпоредби определят задължение на
3
кредитодателя да посочи в договора за потребителски кредит годишен процент на
разходите в цифрова величина /представляваща отношение на общите разходи по
кредита за потребителя към общия размер на кредита/. Посочената величина е от
значение за преценката дали ГПР отговаря на изискванията на чл. 19 ал. 4 от ГПК.
Договорът за кредитна карта не съдържа годишен процента на разходите,
изразен съгласно изискванията на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Поради това съгласно чл. 22 от
ЗПК той е недействителен и съгласно чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съответно ответникът дължи неизплатената главница в размер на 444,04 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 29.01.2021г.
Поради това следва да бъде уважен искът за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата 444,04 лв. - неизплатена главница, ведно със законната лихва
от 29.01.2021г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането.
Исковете за признаване дължимостта на лихва върху редовна главница и лихва върху
просрочена главница следва да бъдат оставени без уважение.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем – изискуемостта на кредита е настъпила
поради изтичане на срока на договора и не произтича от обявяването на предсрочната
му изискуемост.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответницата, че
при връчване на заповедта не е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, тъй като
липсвали данни за опит за връчване на работодателя й – видно от извършената в хода
на исковото производство справка за актуална месторабота на ответницата, след
издаване на заповедта за изпълнение тя не е имала работодателв Р България.
4. Относно претенциите за разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Такива от ищеца са направени в общ размер на 795 лева, от които: за държавна
такса в размер на 25,00 лева, за вещо лице в размер на 210 лева, за особен
представител на ответницата в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение 360
лева с ДДС.
Пропорционално на уважения материален интерес, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 682,87 лева.
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските за
заповедното производство, които са в общ размер на 85лева. Пропорционално на
установената дължимост на присъдените със заповедта суми, следва на ищеца да
бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 64,09 лева.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Т. , с ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „**********" № 6, вх. Г, ет. 1, ап. 1 ДЪЛЖИ на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя” № 7:
- сумата 444,04 лв. - неизплатена главница, ведно със законната лихва от
29.01.2021г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането,
за която е издадена Заповед № 119/03.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 175/2021 г. по
описа на РС – Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.9, ал. 1 от ЗПК.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ от
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7 с които се претендира ДА БЪДЕ
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „**********" № 6, вх. Г, ет. 1, ап. 1 ДЪЛЖИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с
ЕИК *********:
- сумата 16,37 лева - лихва върху редовна главница за периода от 16.10.2019 г.
до 20.12.2019 г.;
- сумата 56,54 лева - лихва за просрочена главница за периода от 20.12.2019 г.
до 28.01.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 119/03.02.2021 г. по ч. гр. д. 175/2021 г. на РС
Габрово,
като неоснователни и недоказани, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
3. ОСЪЖДА В. С. Т. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" № 6, вх. Г, ет. 1, ап. 1 да ЗАПЛАТИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 сумата 682,87 лева – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
4. ОСЪЖДА В. С. Т. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
5
„**********" № 6, вх. Г, ет. 1, ап. 1 да ЗАПЛАТИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 сумата 64,09 лева – разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се връчи на ЧСИ
Звезделина Василева.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6