Р Е Ш Е Н И Е №216
гр.ВРАЦА,04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа
докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №248 по описа за 2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД - гр.София против решение №21/04.02.2019 год. по гр.дело №971/2018 год. на РС-Бяла
Слатина,с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от дружеството
против П.Б.Л. *** иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.79,чл.99 и
чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 800 лв. главница по Договор за кредит №354408/01.03.2016 г. ; 184 лв. договорна лихва за периода от
31.03.2016 г. до 24.02.2017 г. ; 100лв.
административна такса за събиране на вземането; 616 лв. - такса гаранция по Договор за гаранция №354408/01.03.2016
г.; 40,71лв. мораторна лихва за
периода от 25.02.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
28.05.2018 г., до окончателното й изплащане.
Въззивникът
поддържа,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и излага своите
подробни съображения.Счита,че исковата му претенция е доказана със събраните по
делото доказателства,от които се установяват задълженията на ответника към
кредитора "Фератум България" ЕООД и изплащането на
тези задължения от страна на гаранта по договора за кредит "Фератум
Банк"ЕООД.Сочи също,че ответникът е признал усвояването на
претендираната главница.Моли решението на РС-Бяла Слатина да бъде отменено,а
исковата му претенция против П.Л. уважена.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият П.Б.Л. не е депозирал отговор.
С въззивната
жалба са направени доказателствени искания,като се иска на основание чл.192 ГПК съдът да задължи третото неучастващо по делото лице "Фератум
България"ЕООД да представи документ,удостоверяващ платената от гаранта
"Фератум Банк” ЕООД сума, дължима по договор за кредит № 354408, както и на
основание чл.192 ГПК съдът да задължи третото неучастващо по делото лице
"Фератум Банк"ЕООД да представи цялата налична документация относно
водената кореспонденция по сключването на процесния договор за гаранция
№354408.
С
определение №430/16.05.2019 год.,постановено в подготвителното заседание по
чл.267 ГПК,съдебният състав прие искането на въззивника за събиране на
доказателства за неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК.
Пред въззивната инстанция други
нови доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от
лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Бяла
Слатина е сезиран със заявление от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД - гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против П.Б.Л. *** за следните парични вземания: главница
в размер на 800 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по договор №354408/01.03.2016г.;
договорна лихва, начислена за периода от 31.03.2016г. до 24.02.2017г.; такса в
размер на 100 лева, гаранция по кредитната сделка в размер на 616 лв.,
мораторна лихва за забава в размер на 40.71 лв., дължима за периода от
25.02.2017г. до 17.05.2018г.,както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
и възнаграждение по чл.26 НЗПП за защита в заповедното производство в размер на
150 лв.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №726/2018 г. по описа на
Районен съд-Бяла Слатина и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №471/31.05.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника Л. и в предвидения срок той е
депозирал възражение по чл.414 ГПК. Районният съд на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 20.06.2018 г. и в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 18.07.2018 г.,същият е предявил иск пред РС -
Бяла Слатина, за което е уведомил и заповедния съд.
С исковата
молба се твърди, че между ответника П.Л. и "Фератум България" ЕООД
чрез средства за комуникация от разстояние във формата на електронен документ е
сключен Договор за кредит №3544408/01.03.2016г. за сумата от 800 лв. главница и
този кредит е трябвало да бъде върнат с договорна лихва в размер на 184 лв. за
периода от 31.03.2016г. до 24.02.2017г. Поддържа, че "Фератум България"
ЕООД е предложило на ответника Л. обезпечение, предоставено от гарант - "Фератум
Банк" ЕООД, поради което между ответника и гаранта е сключен Договор за
гаранция №354408/01.03.2016г., съгласно който ответникът се е задължил да
заплати на гаранта такса за гаранция от 616 лв. Сочи се, че ответникът не е
изпълнил своите задължения по двата договора, поради което "Фератум
България" ЕООД е получил изпълнение от гаранта "Фератум Банк"
ЕООД и последното е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Наведени са
доводи, че поради изпадането на ответника в забава, на същия е начислена
уговорената в Общите условия административна такса за събиране на вземането в
размер на 100 лв. Сочи се, че в последствие цялото задължение на ответника П.Л.
е цедирано от "Фератум Банк" ЕООД на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД по силата на сключен между тях договор за цесия
от 01.12.2017г., за което се твърди, че длъжникът е уведомен на 13.12.2017г.
Прави се
искане за признаване за установено по отношение на ответника Л., че дължи на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД претендираните суми, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №471/31.05.2018 г. по ч.гр.дело №726/2018 г. по описа на Районен
съд-Бяла Слатина. Към исковата молба са
представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.Л. не е депозирал отговор на исковата молба, но се е явил лично в съдебно заседание, проведено на 05.12.2018г., като е признал, че е изтеглил кредит в размер на 800 лв., при договорна лихва от 184 лв., както и че дължи сумата от 100 лв. административна такса за събиране на вземането, както и 40,71лв. мораторна лихва за периода от 25.02.2017г. до 17.05.2018г. и така претендираните суми не са платени от него. Оспорва иска в частта, в която се претендира заплащане на сумата от 616 лв., представляваща такса гаранция по договор за гаранция.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота дават основание на настоящия съдебен
състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото относно това, че между ответника П.Л. в качеството му на заемател и "Фератум България" АД –заемодател е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения помежду им договор за кредит от 01.03.2016г. Ответникът признава, че е изтеглил кредит, получил е паричната сума по него и дължи сумите от 800 лв. за главница, 184 лв. за договорна лихва, 100 лв. административна такса за събиране на вземането, 40,71лв. мораторна лихва за периода от 25.02.2017г. до 17.05.2018г.
Установено е и
това, че по силата на договор от 01.12.2017г. "Фератум Банк" АД – гр. София е
прехвърлил на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД – гр.
София вземанията си по просрочени кредити, отпуснати от "Фератум
България" ЕООД. От приложение към договора е видно, че на ищцовото
дружество е прехвърлено вземане срещу ответника Л. за сумите от 800лв.-
главница, 184лв.- договорна лихва, 616лв.- гаранция, 100лв.- такси за забава. По
делото обаче не е установено да са възникнали облигационни правоотношения по договор
за гаранция с твърдяното съдържание между ответника П.Л. и гаранта - "Фератум
Банк" ЕООД. В тази връзка са представени единствено Общи условия към
договор за гаранция, в началото на които е посочено, че същите се прилагат към договор
за гаранция, какъвто обаче не е представен по делото. В цитираните Общи условия
не е индивидуализиран кой е клиента по договора за гаранция, респ. не се
съдържа името на ответника, като тези Общи условия не са подписани и от
страните по него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че гарантът "Фератум
Банк" ЕООД е изплатило задълженията на ответника Л. към "Фератум
България" ЕООД. С проекта за доклад по делото, връчен на страните и обявен
за окончателен в съдебно заседание, на ищеца са дадени изрични указания в тази
връзка, а именно, че следва да установи погасяване от страна на гаранта на
задълженията на ответника по договора за кредит, като изрично е посочено, че за този факт не се сочат доказателства.
Въпреки това от ищеца е представен единствено договор за цесия от 01.12.2017г.
между "Фератум Банк" ЕООД и "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, който има
относително действие и е непротивопоставим на трети лица, какъвто е ответникът.
В мотивите си съдът правилно е приел още, че договор за цесия, с който се
прехвърля парично вземане, определено по страни и размер, има възможен предмет,
а ако цедентът не е титуляр на прехвърляното вземане, какъвто е настоящият
случай, то договорът не е породил
транслативния си ефект, и е отхвърлил иска. С оглед неоснователността на главния иск,
районният съд е приел, че и акцесорния иска за лихва също е неоснователен и го е отхвърлил.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането.
В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника – длъжник, който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
В случая
ищцовото дружество извежда своята активна материалноправна легитимация от договор
за цесия, сключен със суброгиралия се в правата на удовлетворения кредитор
"Фератум Банк"ЕООД. Поради това следва да се установи дали е
възникнало валидно правото на суброгация. Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД, този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това, встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата
на удовлетворения кредитор – т.е. от суброгационното право, се ползва не всяко
трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има
правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от
изпълнението според трайно установената практика на ВКС означава, че
облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени
права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на
чуждо задължение, има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови
това, което е изпълнило на кредитора. Във всички случаи третото лице трябва да
има правен интерес да изпълни чуждото задължение и съответно да имаме налице и
изпълнение на това задължение.
От събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че гарантът
"Фератум Банк" ЕООД е изплатило задълженията на ответника Л. към
"Фератум България" ЕООД, за да може съответно да се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор. Въз основа на изложено
съдът приема, че поради невъзникване на регресно право за "Фератум
Банк" ЕООД, последното не е носител на вземанията за главница, договорна
лихва и административна такса за събиране на вземането срещу ответника Л. по
договора за кредит, поради което и не е настъпил транслативният ефект на
договора за цесия с ищцовото дружество.
Като се
е произнесъл с решение в този смисъл, пъроинстанционният съд е постановил едно
напълно правилно, обосновано и мотивирано решение, което следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, а въззиваемият П.Л.
не е претендирал разноски за въззивното производство и такива не му се дължат .
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21/04.02.2019 год. по гр.дело №971/2018 год. по описа на РС-Бяла
Слатина.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.