Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието
на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 19090/2018 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от В.Ц.Г., с ЕГН:**********,***, ЛК №***, чрез: адв. ***- АК Варна, ЛН ***, със съдебен адрес:*** 64 62 14
– пълномощник, против: „***" ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки
от двамата от избраните управители-*** осъдителен иск с правно основание чл. 49
вр. чл.45, вр. чл.84,ал.3, вр.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 400 лева главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
вследствие на деликт, съизмерими със стойността на
заплатените адвокатски възнаграждения - 200 лева по ИД №2841/2011 год. по описа
на ЧСИ ***, per. №718, с район на действие ВОС и 200
лева по ИД №2841/2011 год. по описа на ЧСИ ***, per.
№718, с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането-15.10.2018 год., до окончателното й заплащане.
Ищецът аргументира правен интерес от
предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди, че през м.Септември месец 2018 год.
получил две покани за доброволно плащане от „***" ООД, ЕИК:***, изходящи
от управителя на на дружеството ***, с които същото
го уведомява, че срещу него са образувани изпълнителни дела при ЧСИ ***, per. №718, с район на действие-Окръжен съд-гр. Варна /за
които дела вече бил надлежно уведомен с ПДИ/, както и обстоятелството, че
задълженията му към „***ЕАД, с ЕИК: ***/ с предишно наименование „***"
ЕАД/ са му прехвърлени. В същите му бил даден срок за доброволно заплащане на
описаните в тях суми, като при неплащане в срок до 25.09.2018 год. дружеството
щяло да прибегне към някои от цитираните в тях изпълнителни способи. Твърди, че
веднага щом получил въпросните уведомления потърсил съдействие от адвокат, тъй
като знаел, че срещу него има образувани изпълнителни дела-ИД №2841/2011 год. и
ИД№2155/2012 год. - и двете при ЧСИ ***. Приема, че същите вече са прекратени ех lege, тъй като повече от две
години не бяха предприемани никакви валидни изпълнителни действия. Приел така
оформените изявления като индикация, че действията по изпълнителните дела ще
продължат без ограничение във времето, независимо от обстоятелството, че взискателят вече е пропуснал законовите възможности с годни
изпълнителни действия да поддържа висящността на тези
изпълнителни процеси. Твърди, че с оглед установяване на безспорност в
отношенията и изясняване на казуса, на 15.10.2018 год. сключи договори за
правна защита и съдействие с адвокат ***-ВАК, когото упълномощил да го
представлява и защитава по цитираните дела, тъй като очевидно същите не били
приключили. Твърди, че за целта, в деня на подписване на договорите, уговорили
адвокатски възнаграждения в общ размер на 400 лева-по 200 лева за всяко дело,
които суми му заплатил в брой. Твърди, че след като процесуалния представител
поел защитата, при направена справка в кантората на ЧСИ се установило, че
именно задълженията в поканите за доброволно плащане са предмет на ИД
№2841/2011 год. и ИД №2155/2012 год., като същите са цедирани
с договор за цесия от 2015 год., сключен между цедента
и първоначален взискател по делото „***" ЕАД
/сегашно наименование „***" ЕАД/ и цесионера „***"
ООД, ЕИК.***, след което цесионерът е конституиран
като взискател по делата, както и че вземанията,
предмет на договора за цесия включват суми по два изпълнителни листа. Твърди,
че с молби вх. №11411/18.10.2018 год. и вх.№ 11427/18.10.2018 год. от съдебния
изпълнител било поискано, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК във вр. с т.10 от TP №2/2013 год., от 26.06.2015 год.-ОСГТ на
ВКС, да прекрати изпълнителните дела. Твърди, че с постановления ЧСИ
удовлетворява депозираните от адвоката молби за прекратяваняне
на делата, като основателни. Твърди, че постановленията не били обжалвани от взискателя „***" ООД, ЕИК:*** и влезли в законна сила.
Приема за безспорно, че както молбата за конституиране като взискател,
така и последващо подадените такави
молби и покани за доброволно плащане от „***" ООД, ЕИК:***, изхождат от
надлежно упълномощени юрисконсулти /респ. управителя на дружеството, при което
е налице възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД.
При така изложената фактическа обстатовка счита, че е налице института на деликтната
отговорност, тъй като въпреки липсата на предприети действия по изпълнението в
рамките на повече от 2 години, взискателят не се
съобразява с нормата на чл.433, ал. 1, т.8 ГПК и след изтичането на този
период, продължава да й изпраща покани, като изисква от ЧСИ да извършва
проверка на имущественото й състояние, вкл. с изпращане на втора ПДИ.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се
прекрати съгласно чл.433 ГПК. От посочената норма следва, че при прекратяване
на изпълнителното производство, в случая, поради настъпила перемпция,
разноските по изпълнението, включително заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя.
Тъй като в ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да
присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати, следва да се приеме, че
единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е чрез
предявяване на претенцията му по общия исков ред. Ангажира и доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за осъществяване на
защита и представителство в хода на изпълнителното дело. Приема, че всички
извършени действия спрямо него след прекратяване на изпълнителното производство
по силата на закона са незаконосъобразни, тъй като не почиват на валидно
учредено и съществуващо изпълнително производство, поради което отговорността
за осъществяването им и евентуалните неблагоприятни последици от тях, следва да
се понесат от заинтересованата страна - в случая цесионера.
Въпреки че същият не е задължен да поиска прекратяване на делото след изтичане
на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като самото прекратяване настъпва по
силата на закона, в случая - въпреки настъпване на перемпцията,
пълномощията на ЧСИ не са оттеглени и активни действия в тази насока не са
предприети.
Приема, че заплатените от него адвокатски
възнаграждения са в резултат от престираната
квалифицирана правна помощ по изпълнително производство, от каквато правна
помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено същият е изпитвал
необходимост. Незаконосъобразно поведение на ответника в хода на едно
прекратено изпълнение несъмнено има връзка с ангажираната от страна на ищеца
адвокатска защита, респ. до заплащане на адвокатско възнаграждение. Приема, че релевираната вреда, състояща се в платените на 15.10.2018
год. адвокатски възнаграждения, се намира в пряка причинно-следствена връзка с
незаконосъобразното поведение на ответника „***" ООД, ЕИК:***, като счита,
че са доказани пълно и главно всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав на претенциите спрямо ответника. В съответствие с
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД, при забава в
изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Освен обезщетението за имуществени вреди, претендира и
законната лихва, считано от датата на увреждането -15.10.2018 г. до
окончателното погасяване на дължимото обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК, ответникът, надлежно уведомен за депозирана искова молба, не
депозира отговор по нея.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв. ***от ВАК моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство изп.д.№*** и изп.д. № 20117180402841 на ЧСИ ***се установява, че въз основа на молба с вх.№5787/14.12.2009год. е образувано изпълнително производство №*** със страни „***“ЕАД и В.Ц.Г., с ЕГН:********** пред ЧСИ ***. Впоследствие с молба вх.№2783 от 13.04.2011год., депозирана от „***“ЕАД е заявено искане образуваните от „***“ЕАД изпълнителни дела при ЧСИ *** да бъдат продължени от ЧСИ ***. Въз основа на тази молба е образувано пред ЧСИ ***процесното изп.дело. След образуване на дело пред ЧСИ ***са осъществяване изпълнителни действия до 24.09.2010год.
Впоследствие действия по изп.дело са предприети след молба от „А.Б.Б.“ЕООД, което дружество не е спорно между страните, че е приобретател на вземането по изп.лист, въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ ***. Изпълнителните действие се изразяват в изпращане на призовка за доброволно изпълнение.
Не е спорно между страните, че след 21.07.2015г. са извършвани следващите изпълнителни действия, а именно налагане на запори и възбрани на имущество на ищеца.
За процесуално представителството по изп.д.№***, ищецът дава права на адв. Сълинъс Панти Поченлисис с договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018год. Съгласно договора е уговорено адв.възнаграждение в размер от 200лв.
По молба на ищеца, чрез пълномощник адв. ***от 18.10.2018год. с Разпореждане от 08.11.2018 год. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, производството по изпълнителното дело е прекратено.
Не е спорно между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство изп.д. № 20117180402841 на ЧСИ ***се установява, че въз основа на молба с вх.№17222/21.12.2011год. е образувано изпълнително производство №20117180402841 със страни „***“ЕАД и В.Ц.Г., с ЕГН:********** пред ЧСИ ЧСИ ***. След образуване на дело пред ЧСИ ***са осъществяване изпълнителни действия до 21.12.2011год.
Впоследствие действия по изп.дело са предприети след молба от „А.Б.Б.“ЕООД, което дружество не е спорно между страните, че е приобретател на вземането по изп.лист, въз основа на който е образувано изп.д.№ 20117180402841 на ЧСИ ***. Изпълнителните действие се изразяват в изпращане на призовка за доброволно изпълнение.
Не е спорно между страните, че след 08.07.2015г. са извършвани следващите изпълнителни действия, а именно изпращане на покани за доброволно изпрълнениеналагане на запори и възбрани на имущество на ищеца.
За процесуално представителството по изп.д.№ 20117180402841, ищецът дава права на адв. Сълинъс Панти Поченлисис с договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018год. Съгласно договора е уговорено адв.възнаграждение в размер от 200лв.
По молба на ищеца, чрез пълномощник адв. ***от 18.10.2018год. с Разпореждане от 26.10.2018 год. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, производството по изпълнителното дело е прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. (В този смисъл Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и Постановление N 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС.) Фактическият състав по чл.49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.
Доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в изпълнителното производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като съдебният изпълнител не разполага с правомощия да осъжда взискателя за сторени от длъжника разноски в изпълнителния процес при неговото прекратяване. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за разноските в полза на длъжника не би се ползвало със сила на присъдено нещо, съответно въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист. Ето защо и единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за представителство по двете изпълнителни производство в размер по 200 лв. за всяко, като посоченият разход /общо 400лв./ би могъл да бъде окачествен като претърпяна загуба, доколкото имуществото му е намалено с платената сума.
Установява се, че както молбата за конституиране като взискател, така и последващо подадените такива от „***" ООД, ЕИК: ***, включително и присъединяване на втория ИЛ, изхождат от надлежно упълномощени юрисконсулти/респ. управителя на дружеството, при което е налице възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Като възложител на работата, ответникът е носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД при противоправно и виновно поведение на своя юрконсулт или представляващ. В тази връзка основният спорен по делото въпрос е дали е налице противоправност като обективен признак от състава на деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
С т.10 от т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство. В настоящия случай се установява, че по изп.д.№*** от дата 24.09.2010год. не са извършвани изпълнителни действия. Поради това от 24.10.2012год. изпълнителното дело е прекратено по право, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като са изтекли две години от последното изпълнително действие. По изп.дело №20117180402841 на ЧСИ ***са извършвани действия до 21.12.2011г., като след това не са извършвани нови изп.действия. Поради това от 21.12.2013 год. изпълнителното дело е прекратено по право, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като са изтекли две години от последното изпълнително действие. Всички извършени действия спрямо ищеца, като длъжник по изп.дела, след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, са незаконосъобразни, тъй като не почиват на валидно учредено и съществуващо изпълнително производство. Поради това и отговорността за осъществяването им и евентуалните неблагоприятни последици от тях, следва да се понесат от заинтересованата страна - в случая цесионера. Въпреки че същият не е задължен да поиска прекратяване на делото след изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като самото прекратяване настъпва по силата на закона, в случая - въпреки настъпване на „перемпцията“, пълномощията на ЧСИ не са оттеглени и активни действия в тази насока не са предприети. Дори напротив-след изрично отправеното до ЧСИ искане за издаване на постановление за прекратяване на делото, взискателят депозира становище, в което изрично твърди, че ИД не е прекратено, респ. принудителното изпълнение следва да продължи.
На следващо място, съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение /в случая на натоварения служител на ответника/ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното поведение. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение по всяко от изпълнителните производство е в резултат от престираната квалифицирана правна помощ по изп. производство, от каквато правна помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено същата е изпитвала необходимост. Незаконосъобразно поведение на ответника в хода на едно прекратено изпълнение несъмнено има връзка с ангажираната от страна на ищцата адвокатска защита, респ. до заплащане на адвокатско възнаграждение. Това поведение се явява противоправно, тъй като нарушава правния порядък и е насочено към чужда имуществена сфера, чието засягане се иска при липса на законови предпоставки и чрез него са причинени вреди другиму, които следва да бъдат репарирани.
Съдът намира, че ищецът е доказал пълно и главно всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира и искът му е основателен.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за лихва. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Предвид на това лихвата следва да се присъди от датата на увреждането - 15.10.2018 г. до окончателното погасяване на дължимото обезщетение.
С оглед изхода от настоящото дело, ответникът следва да понесе разноските сторени от ответника. Същите се явяват във внесена държавна такса в размер от 50лв. и адв. възнаграждение в размер на 300лв. Предвид изхода от настоящото дело и своевременно заявеното от страна на ищеца искане, разноски на представляващия ищеца са дължими от ответника. Адвокатът на ищеца представя сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който сочи, че договореното възнаграждение от 300лв. е заплатено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от всеки от двамата от избраните
управители-*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Г., с
ЕГН:**********,***, ЛК №***, чрез: адв. ***- АК
Варна, ЛН ***, със съдебен адрес:***0/четиристотин/лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело №*** и изп. Дело
№20117180402841 /по 200 лева/ и двете по описа на ЧСИ ***, peг.
№718, с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането - 15.10.2018 год. до окончателното й заплащане,на основание чл. 49 вр.
чл.45, вр. чл.84, ал.3, вр.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от всеки от двамата от избраните
управители-*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Г., с
ЕГН:**********,***, ЛК №***, чрез: адв. ***- АК
Варна, ЛН ***, със съдебен адрес:***, сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща сторени съдебни
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: