Р Е Ш Е Н
И Е № 38/4.3.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети
административен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА- НЕЙКОВА
при секретаря В. Митева, разгледа докладваното
от съдия Ваня Бянова-Нейкова адм.
д. № 348 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано след Определение №9336/18.12.2020г. по адм.д.№11873/2020г.
на АССГ, с което е изпратена за
разглеждане по подсъдност на настоящия съд жалбата на „Б. инвест
2012“ ЕООД, ЕИК *********, гр.*, ул.*, представлявано от Д.Г.Т., против Заповед
за налагане на ПАМ №F570407/08.10.2020г. на Директора на Дирекция „Контрол“, в
ТД на НАП С..Със заповедта е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – офис
3, находящ се в гр.С., ул.*, и забрана за достъп до
него за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква“а“ и чл.187, ал.1
от ЗДДС, с адресат жалбоподателя.Мярката е наложена за това, че в търговския
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател е констатирано нарушение на чл.
118, ал. 1 ЗДДС - не е издаден фискален касов бон за извършено плащане на
01.09.2020 г. по Договор за кредит № 9783/14.08.2020 г., за което е издадена
квитанция към приходен касов ордер № 24381/01.09.2020 г., представляващо
неустойка в размер на 100 /сто/ лева и лихва в размер на 0,38 лева /тридесет и
осем стотинки/.За проверката органи по приходите в ТД на НАП-С., са съставили
Протокол за извършена проверка сер.АА№0402603/02.09.2020г.
С
жалбата се твърди, Заповед № F570407/08.10.2020r. е незаконосъобразна, тъй като
е издадена при съществени нарушения на производствените правила. В обжалваната
заповед административнонаказващият орган не посочва
конкретните нарушени разпоредби в цитираната Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, което е незаконосъобразно, а се ограничава до
визирането на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Всичко това създава неопределеност, което
води до несигурност и ограничава правото на защита на лицето, поради което
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.Никой не може да знае
със сигурност кои норми има предвид административнонаказващият
орган, а това не следва да се извлича по логически път. Във връзка с тези
съображения и с оглед на това, че обжалваната заповед е индивидуален административен
акт, се счита, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4
от Административнопроцесуалния кодекс и същата следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.Изразява се несъгласие и с извода на
контролните органи, че е допуснато нарушение на данъчното законодателство.„Б.
ИНВЕСТ 2012” ЕООД е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, вписано е в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от
ЗКИ, воден от Българска Народна Банка и притежава Лиценз №
БНБ-75895/13.08.2015г. за дейността си, която се изразява в отпускането на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.В конкретния случай, извършеното плащане в
размер на 100.00 /сто лева/, извършено по Договор за кредит №
9783/14.08.2020г., съставлява неустойка, и 0,38 лв. /тридесет и осем стотинки/,
явяващи се лихви по същия, а съгласно чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС
- неустойките и лихвите не са доставка и за тях не се издава данъчен документ,
като е достатъчно да бъде издаден документ, удостоверяващ плащането, който да
съдържа изискуемите по Закона за счетоводството /ЗСч/ задължителни реквизити.За
постъпилото на 01.09.2020г. плащане по предоставения с Договор за кредит №
9738/14.08.2020г. кредит, е издадена Квитанция към Приходен касов ордер №
24381/01.09.2020г. Приходният касов ордер е документ, който се използва за
документиране приемането на парични средства в каса на предприятието, а
отрязъка от него, който се явява квитанция и е връчен на платеца, удостоверява
по несъмнен начин извършеното плащане. Същият служи за отчитане на приход от
получилото приход дружество и същевременно е разходооправдателен
документ за длъжника. Постъпилите средства са документирани и плащането е
регистрирано, и тъй като по закон не съставляват доставка/продажба, се счита,
че твърдяното от административнонаказващия орган е несъставомерно.По този начин разпоредбата на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС не е нарушена. Обжалваната заповед се счита за незаконосъобразна и по съображения,
че за мотиви са изложени общи правни съждения, които не аргументират конкретно
размера на срока на принудителната административна мярка, което всъщност е
липса на мотиви и е в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК. Дружеството е
представено като създадено с единствена цел неспазване на данъчното
законодателство и извличане на печалба от това, а това е невярно и е
недопустимо за мотив прилагането на държавна принуда да се използват
тенденциозни и неотговарящи на истината твърдения.Тъй като плащането е
документирано и отразено и на длъжника е дадена квитанция, удостоверяваща
извършеното от него плащане-това не е нарушение, отговарящо на посочените за
нарушени в Заповед № F570407/08.10.2020r. норми на чл. 118, ал. 1 във вр. 186, ал. 1, т. 1,б. „а” и чл. 186, ал. 3, и се счита,
че липсват изложени конкретни мотиви за степента и тежестта му,които да
изискват налагането па принудителната административна мярка и то в такъв срок.„Б.
ИНВЕСТ 2012” ЕООД в дейността си се води от законите и стриктно следи да се
спазват, като в никакъв случай не се цели или допуска ощетяване на държавата.Поради
изложеното се иска съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № F570407/08.10.2020r. на Директор на
Дирекция „Контрол” в ТД на НАП С., с която на „Б. ИНВЕСТ 2012” ЕООД с ЕИК:
*********, се налага принудителната административна мярка - запечатване на
търговски обект - офис 3, находящ се в гр. С., ул. ***,
стопанисван от „Б. ИНВЕСТ 2012” ЕООД с ЕИК: ********* и забрана за достъп до
него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С
представянето на административната преписка в съда от издателя на заповедта е
депозирано писмено становище с искане жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и съдът да потвърди изцяло ЗНПАМ № F570407/08.10.2020г.,
като постановена при пълно спазване на материалноправните
и процесуалноправните разпоредби на закона и съответстващо на целта на закона.
В тази връзка се излагат следните аргументи:В ЗНПАМ № F570407/08.10.2020 г. са
изложени подробни мотиви, относно наличието на предпоставките по чл. 186, ал.
1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС за налагането на ПАМ. Посочени са конкретни факти от
обективната действителност, обуславящи необходимостта от налагане на ПАМ.
Неотчитане на продажбата по съответния ред, което от своя страна безспорно
съществено накърнява нормативно установените правила, гарантиращи регистриране
и отчитане на извършваните от субекта продажби на стоки, засяга важни и значими
обществени интереси, а именно интереса на фиска. С
цел защита на тези важни държавни интереси, свързани с формиране и изпълнение
на държавния бюджет, е било наложително налагането на ПАМ. В ЗНПАМ №
F570407/08.10.2020 г. конкретно и ясно е посочено, че неиздаването на касов бон
е начин за отклонение от данъчното облагане. От събраните по преписката
доказателства се установява увреден държавен интерес, по- конкретно - извършена
е покупка, за която е заплатено, без обаче за това да е издаден фискален бон от
монтирано и работещо фискално устройство. С тези си действия „Б. ИНВЕСТ 2012“
ЕООД с ЕИК ********* е нанесъл вреда на държавния интерес, а и може да се
направи извод, че е предприемал действия за прикриване на доходи. Следва да се
посочи още, че неспазването на задължението за издаване на касови бонове,
доколкото винаги води до негативни последици за фиска,
засяга и интереса на потребителите, който също е обществено значим. На следващо
място за съставомерността на нарушението по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“
от ЗДДС е абсолютно ирелевантно каква е стойността на
неотчетената продажба. Законодателят е прогласил като нарушение самото
неиздаване на документ за извършената продажба, тъй като е съобразил и отчел,
че няма как всяка отделна продажба да бъде обект на текущ контрол от органите
по приходите. Във връзка с това следва да се има предвид, че засегнатият
държавният интерес в случая не се определя от стойността на покупката и
евентуалната пряка вреда за фиска, която може да
настъпи, а от това, че в търговския обект е установено нарушение на особено
важни държавни регламенти, уреждащи отчитане на действителните обороти от
търговеца и заплащането на действителните данъчни задължения. Ако не бъде
наложена ПАМ, то съществува възможност от извършване на ново нарушение,
индиректно до ново отклонение от данъчното облагане, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди. Опасността за фискалния ред при констатираната практика,
водеща до отклонение от данъчното облагане е непосредствена. Съобразно изхода
на спора, се претендира присъждане на юрисконсулско
възнаграждение, в размер на минималното адвокатско възнаграждение от 500 лева,
съгласно нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание оспорващият „Б. инвест 2012“ ЕООД,
гр.*, редовно призован, се представлява от управителя Д.Г.Т., който моли съдът
да отмени обжалваната заповед, по изложените в нея съображения-че заповедта е издадена
при съществени нарушения на производствените правила, че не са допуснати
нарушения на данъчното законодателство, че в заповедта не са изложени конкретни
мотиви във връзка със степента и тежестта на твърдяното за допуснато от
данъчната администрация нарушение, които да обосновават срока на принудителната
административна мярка.Става въпрос за 0,38 лева, поради което заповедта трябва
да се отмени. Освен това, не са задължени да имат касови апарати, тъй като са
финансова институция.
За
ответната страна Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, гр.С., редовно
призована, за участие в производството се явява старши юрисконсулт Е.Е. в ТД на НАП – Бургас, който счита подадената жалба за
неоснователна, тъй като от извършената проверка в търговски обект, стопанисван
от „Б. инвест 2012“ ЕООД, е констатиран
нерегламентиран начин на отчитане на извършените продажби. По този начин на
работа не се отчитат дневните обороти в търговския обект, не могат да бъдат
определени публичните задължения на търговеца, а оттам това води до ощетяване
на фиска на Република България. Все пак, административнонаказващият орган е преценил, че да не
затрудни работата на търговеца, предвид въведеното извънредно положение в
страната, и е счел, че с по-малък срок за налагане на принудителната
административна мярка ще бъде принуден търговеца да спазва установения данъчен
ред в Република България.В тази връзка счита, че административнонаказващият
орган правилно е преценил допуснатото нарушение и затова моли съдът да
постанови решение в същия дух, като потвърди издадената заповед като
законосъобразна и мотивирана.Претендира присъждане на дължимото юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция, като поддържа претенцията за това на колегата
си от С., заявена с писмените бележки от 04.02.2021 г..Със същите се излагат
допълнителни съображения по съществото на спора за това, че при констатирането
на такова нарушение административният орган действа при условията на обвързана
компетентност и не разполага с правото на преценка дали да наложи или не ПАМ.
Единствената преценка, която е възложена на органа, е тази относно
продължителността на мярката. Срока на наложена ПАМ е в среден размер и е
съобразен изцяло с извършеното и с целената превенция - за преустановяване на
лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца.В конкретния случай с оглед
вида на вредата /която се цели да се предотврати с тази ПАМ/, както и съобразно
обстоятелствата довели до нея /организацията създадена в обекта/, се счита, че административния
акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Целта на тази
ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността и продажбите, а индиректният
- недопускане на вреда за фиска. Поради това, ако не
бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение
/индиректно до ново отклонение от данъчно облагане/, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди.По отношение на наведените в жалбата по настоящето производство
доводи, следва да се има предвид, че не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя и до
опорочаване на оспорения акт. Ясно е посочена нарушената разпоредба, а именно
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който „всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ...“. От
цитирания законов текст става ясно, че не е достатъчно издаването на квитанция
към приходен касов ордер, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Иска се и на основание чл. 144, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
да присъди в полза на ТД на НАП С., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева, за настоящата инстанция.
Като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира следното:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед за налагане на ПАМ №F570407/08.10.2020г. на
Директора на Дирекция „Контрол“, в ТД на НАП С..Със заповедта е наложена ПАМ
запечатване на търговски обект – офис 3, находящ се в
гр.С., ул.*, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186,
ал.1, т.1, буква“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, с адресат жалбоподателя.Мярката е
наложена за това, че в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател е констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС - не е
издаден фискален касов бон за извършено плащане на 01.09.2020 г. по Договор за
кредит № 9783/14.08.2020 г., за което е издадена квитанция към приходен касов
ордер № 24381/01.09.2020 г., представляващо неустойка в размер на 100 /сто/
лева и лихва в размер на 0,38 лева /тридесет и осем стотинки/.За проверката
органи по приходите в ТД на НАП-С., са съставили Протокол за извършена проверка
сер.АА№0402603/02.09.2020г.
От
представените като част от административната преписка писмени доказателства се
установява, че на 02.09.2020г. е извършена проверка на търговски обект – офис
3, находящ се в гр.С., ул.*, стопанисван от „Б.
ИНВЕСТ 2012“ ЕООД с ЕИК *********. В търговският обект има налично 1 бр.
фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна връзка с Националната агенция
за приходите /НАП/, използва се софтуер за управление на продажбите.
Дружеството извършва дейност, като финансова институция, за което има издаден
лиценз от БНБ със Заповед № 75895/13.08.2015 г.При проверката е констатирано,
че търговецът „Б. ИНВЕСТ 2012“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството си на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта ФУ, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба и
чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Установено
е извършено плащане на 01.09.2020г. по Договор за кредит №9783/14.08.2020г., за
което е издадена квитанция към приходен касов ордер № 24381/01.09.2020 г.,
представляващо неустойка в размер на 100 /сто/ лева и лихва в размер на 0,38
лева /тридесет и осем стотинки/, за което не е издаден фискален касов бон или
друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. от
монтираното в обекта и в работещ режим фискално устройство модел “Datecs DP-150” с ИН на ФУ DT837572 и ФП № 02837572,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4433002/10.08.2020 г. След легитимирането
на органите на НАП е отпечатан Дневен финансов отчет „X“ за дата 02.09.2020 г.
и КЛЕН от ФУ за периода 10.08.2020 г. - 02.09.2020 г., от които е видно, че
сумата от 100.00 /сто/ лева – неустойка, и 0.38 лева /тридесет и осем стотинки/
- лихва, не са отразени като регистрирани чрез издаване на фискална касова
бележка на 01.09.2020 г.За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка cep. АА №
0402603/02.09.2020 г. от А.М.В. и Д. Д.Д.-инспектори
по приходите в ТД на НАП-С..Въз основа на констатациите от проверката и на основание
чл. 186 от ЗДДС, от Директора на Дирекция „Контрол“, в ТД на НАП С. е
постановена принудителна административна мярка - запечатване на търговския
обект и забрана за достъп до него за срок то 7 дни, с издадената Заповед за
налагане на ПАМ №F570407/08.10.2020г. .
Заповедта
е връчена срещу разписка на 03.11.2020г. на представител на дружеството, а
жалба против нея е постъпила в съда на 17.11.2020г., като въз основа на нея е било
образувано адм.д.№11873/2020г. на АССГ, изпратено по
подсъдност на настоящия съд.
При
тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима за разглеждане, като е подадена от надлежна страна, неблагоприятно
засегната от издадения административен акт, в рамките на установения от закона
14-дневен срок за оспорване пред съда, против акт, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност.
По
съществото на спора съдът взе предвид следното:
Страните
не спорят за факти, а по приложението на закона.
Заповед
за налагане на ПАМ №F570407/08.10.2020г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
С., предвид представената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която директорите на дирекции „Контрол“ в ТД
на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС, е издадена от компетентен орган.
Съдът
счита за спазена и законоустановената писмена форма с
излагане на мотиви от фактическа и правна страна по отношение на разпореденото прилагане на ПАМ от вида на процесните. Актът е постановен и на валидни правни
основания – за констатирано нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, при упражнено правомощие по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
(за запечатване на обекта), в която връзка е и разпоредената
на основание чл. 187, ал. 1 от същия закон забрана за достъп до обекта.
Определеният срок за прилагане на ПАМ – 7 дни, е в рамките на законоустановения с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
срок до 30 дни.
Съобразно
разписаното в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.Според чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Не се споделя довода на жалбоподателя за това, че поради
факта, че осъществява дейност като финансова институция, не е задължен да
издава фискален бон за приетото плащане в размер на 100.00 /сто лева/,
извършено по Договор за кредит № 9783/14.08.2020г., което съставлява неустойка,
и 0,38 лв. (тридесет и осем стотинки/, явяващи се лихви по същия договор. Финансовата
институция подлежи на вписване в специален регистър по чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ, когато извършва по занятие банкови сделки -
финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга
форма на финансиране (факторинг, форфетинг),
придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция,
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства.
Не се спори, че жалбоподателят осъществява дейност като финансовата институция и
има лиценз от БНБ за извършване на определените банкови сделки/дейности-това
обстоятелство е вписано в протокола за проверка.
В чл. 4 и чл. 5 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба № Н-18/2006 г.) са
изброени дейностите и лицата, освободени
от задължението за документиране на продажбите си чрез касови бележки от
фискално устройство.
В случая предвид възражението на жалбоподателя, относима
е разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., която регламентира
изключение от задължението за издаване на фискални касови бележки, което се
отнася за: банките, когато извършват банкови или валутни сделки; доставчиците
на платежни услуги, когато извършват платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните
услуги и платежните системи;
финансовите къщи, когато извършват сделки с чуждестранна валута по безкасов
начин, пенсионноосигурителните дружества, когато
извършват услуга по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида
от един фонд към друг, както и лицата, извършващи търговска дейност с предмет
съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Търговския
закон.Доколкото извършваната от дружеството дейност
по отпускане на кредити не попада към изброените изключения в чл. 5, т. 2 от
Наредба № Н-18/2006 г., то има задължение за регистриране и отчитане на
получените суми чрез фискална касова бележка по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите когато плащането се извършва по банков път.
Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като
удостоверява стойността на платената от клиента сума, респективно платената
лихва/неустойка и задължително се предоставя на клиента едновременно с
получаване на плащането. Доказателство, че лицето прилага тази нормативен ред е
и фактът, че в търговския обект е регистрирано фискално устройство и от същото
се издават фискални бонове за платена лихва, които са приложени към протокола
за извършена проверка. С оглед на това съдът счита възражението за
неоснователно, че не е допуснато нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Същевременно
основателни са доводите на жалбоподателя за това, че обжалваната заповед не
съдържа конкретни мотиви, които да обосновават продължителността на прилагане
на ПАМ.Обосноваването на срока за запечатване(7 дни) и за забрана достъпа до
обекта е извършено с мотиви, че неспазването на задължението от страна на
субекта да издаде фискален бон за продажба, винаги води до негативни последици
за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този
начин се стига до отклонение от данъчно облагане; създадената организация в
този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти; от събраните данни по преписката може да се направи обосновано
предположение, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно
облагане — което винаги води до негативни последици за фиска;
именно поради това, ако не бъде приложена ПАМ то съществува възможност от
извършване на ново нарушение /индиректно до ново отклонение от данъчно
облагане/, от което за фиска на държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди.Тези мотиви обосновават
налагането на принудителната административна мярка, но не и преценката на
административния орган досежно срока на нейната
продължителност.Не е достатъчно и посочването, че срокът е съразмерен, тъй като
се цели превенция за преустановяване на
лошите практики в обекта и е съобразено необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. В тази връзка
следва да се има предвид разписаното в указания на НАП от 04.06.2020 г., за
обосноваване съразмерност на срока на конкретно наложената ПАМ. Указанията са
оповестени и публично достъпни на сайта на НАП на интернет-адрес: https://nap.bg/news?id=4271
file:///C:/Users/user/Documents/2018/2019/Решения/Oбщо_становище_ПАМ_2020_01.06.2020.pdf
С
указанията се внася конкретика досежно
критериите за определяне срока на ПАМ, като е посочено, че при определяне
продължителността на срока на принудителната административна мярка следва да се
съблюдават критериите: тежест на извършеното нарушение; повторност;
цялостно поведение на търговеца (наличие на предходни нарушения и наказания,
установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с влязъл в
сила ревизионен акт, наличие на задължения в голям размер, системно
неизпълнение на задължения за период 12 месеца преди текущия, установена
значителна разлика в касовата наличност). В случая не са изложени никакви
конкретни мотиви като фактически основания извън неспазване на задължението за
издаване на касова бележка, поради което е основателно възражението, че за
мотиви са изложени общи правни съждения, които не аргументират конкретно
размера на срока на принудителната административна мярка, което всъщност е
липса на мотиви за тази част на акта и е в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК.
Проверката
за законосъобразност в частта за съответствие на акта с материалния закон се
извършва от съда съобразно сочените в акта фактически основания, при липса на
конкретни такива, които да обосновават срока на ПАМ, съдебният контрол в тази
част се препятства.Още по-малко пък мотивите на административния орган могат да
се предполагат, нито могат да се допълват от съда.Изложеното до тук налага
извод, че наложената ПАМ не е надлежно мотивирана досежно
срока на налагането й от 7 дни. Бланкетното изреждане
на тежест на нарушението, последиците от същото и защита на обществения
интерес, според съда не позволяват проверка за спазване на принципите за
съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК. Непосочването на конкретни мотиви относно
срока, за който се налага принудителната административна мярка е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда след като законодателят е
предвидил срок до един месец за запечатване на обекта, то административният
орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 7 дни, а не различен.
Допуснатото нарушение е съществено и придставлява
основание за отмяна на акта. По никакъв начин не става ясно как е определен
срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и
каква е тяхната тежест. При издаване на ЗНПАМ следва императивно да се спазва
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи
следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал
индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс
между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно
и общо формулиран обществен интерес от налагането й.Нарушението е съществено,
тъй като не може да се отстрани в съдебната фаза на обжалване на акта, както се
посочи по-горе – съдът не допълва мотивите на административния
акт.Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Несъмнено налагане
на ПАМ е установено от законодателя правно средство в защита на фиска, но не става ясно как е формирана волята на органа да
определи срок на мярката за седем дни. Няма конкретизация относно това, къде се
намира обектът, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение
по Наредбата има ли установени задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски с влязъл в сила ревизионен акт, наличие на задължения в голям размер,
системно неизпълнение на задължения за период 12 месеца преди текущия,
установена значителна разлика в касовата наличност или други фактически
обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока
на ПАМ. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на
мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение
и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това, къде се намира
обектът, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по
Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към
преценката за определяне на срока на ПАМ.. Единствено е посочено, че
нарушителят отдавна извършва търговска дейност / без конкретизация и яснота
какъв период от време се има предвид под "отдавна"/ и, че е наясно с
конкретните изисквания за нея и начина на организация на същата. Последното
също не внася яснота каква организация и изисквания на извършваната търговска
дейност има предвид административният орган /АО/.Неясно е и защо е определен
срок от 7 дни, а не минимален срок от 1 ден например във връзка с мотива на
органа, че срокът е съобразен с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. Такава организация всъщност
съществува, в обекта има регистрирано фискално устройство, което е било
работещо и в деня на проверката и задължението на търговеца да издаде фискална
бележка не е въпрос на организация, а е
конкретно действие, което може да се извърши обективно.В процесния случай АО е издал индивидуален административен
акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени
интереси, а само за наличието на бланкетно и общо
формулиран обществен интерес от налагането й. Бланкетно
е посочено, че този административен акт и неговото изпълнение не засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за което
същият се издава.Съдът не може да реши въпроса по същество и да замести волята
на органа, тъй като определянето срока
на ПАМ е предоставено в оперативна самостоятелност на административния орган, а
съдът следва да извърши проверка дали този срок съответства на фактическите
основания, обусловили определянето му. След като такива не се сочат, съдебният
контрол се препятства, което прави обжалваната заповед незаконосъобразна поради
липса на мотиви, които ограничават не само правото на защита на адресата на
мярката, но препятстват и съдебния контрол за законосъобразност.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед следва да се отмени.
Водим
от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на ПАМ №F570407/08.10.2020г. на Директора на Дирекция
„Контрол“, в ТД на НАП София
.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
|
|
|
|
|