Р Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, двадесет и втори състав, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Анна
Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева административно дело № 2648 по
описа за 2019 г. на Варненският
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ар.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба депозирана от «Дери
Морган Транспорт» ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – с. ******,
ул. ****** № **, представлявано от управителя М. Е. М., чрез адв. И., против
Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация», с правно основание чл.1 ал.1
във връзка с чл.4 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди общо в размер на 1200 лв. – представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №5087/2018 г. по описа на РС - Варна
и по КАНД 429/2019 г. по описа на АС – Варна,
както и сторените съдебно-делови разноски в хода на настоящото
производство. В исковата молба се сочи, че на ищцовото дружество е издадено НП
23-0000800/16.10.2018 год., с което му е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 лв. Дружеството е обжалвало НП,
като в резултат на развилото се съдебно производство пред РС - Варна и АС -
Варна наказателното постановление е било отменено с влязло в сила съдебно
решение. По повод на обжалване на отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление дружеството е претърпяло имуществени вреди изразяващи се в
заплатени адвокатски възнаграждения пред всяка една от съдебните инстанции, в
размер на по 600 лв., обективирани в договори за правна защита и съдействие.
Ищеца моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото разноски.
В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа
иска, като претендира и присъждане на сторените в настоящото производство
разноски. Излага доводи, че иска е доказан по основание и размер.
Ответникът, чрез процесуалния представител в депозиран
писмен отговор поддържа, че иска е неоснователен и недоказан. По
административнонаказателните дела липсват договори за правна защита и
съдействие, придружени с пълномощни за процесуално представителство, с
фиксирана сума на адвокатско възнаграждения. Липсват доказателства за извършени
плащания за осъществено процесуално представителство. Представените
доказателства за плащане в друго производство с претенция да бъдат репарирани
нямат ефект да докажат извършено плащане в един предходен момент. Представените
в хода на съдебното производство договори не доказват по безспорен начин
заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение към момента на производството
по обжалване на НП, поради което иска е недоказан. За с.з. ответникът редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на прокуратурата дава заключение за
неоснователност на претенциите. Сочи, че не са налице представени доказателства
за изплащане на претендираните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
С Наказателно постановление НП № 23-0000800/16.10.2018 год. на Началник на
Областен отдел «Автомобилна администрация» Варна на «Дери Морган Транспорт»
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Дружеството е обжалвало издаденото НП, като е
депозирал жалба до Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна, образувано
е НАХД № 5087/2018 г. по описа на РС – Варна. С решение № 79/16.01.2019 г.
съдът е отменил НП. В хода на съдебното производство е представено пълномощно,
по силата на което управителя на „Дери Морган Транспорт“ ЕООД е упълномощило
адв. Х. и И. да обжалват НП. Представен е и договор за правна защита и съдействие,
сключен между дружеството и адв. Х., съгласно който договореното възнаграждение
е в размер на 600 лв. за една инстанция, платими от клиента в брой в случай на
отмяна на наказателното постановление.
Решение №79/16.01.2019 г. на ВРС е обжалвано от Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Варна, като е образувано КАНД № 429/2019 г.
по описа на АС – Варна. С решение №697/5.04.2019 г. състав на АС – Варна е
оставил в сила решението на ВРС, с което НП е отменено. Представен е и договор
за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адв. Х., съгласно
който договореното възнаграждение е в размер на 600 лв. за една инстанция,
платими от клиента в брой в случай на отмяна на наказателното постановление.
Изложените дотук фактически обстоятелства се
установяват и от приложеното НАХД № 5087/2018 г. на РС - Варна и КАНД №
429/2019 г. на АС - Варна.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че
„законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с правно основание
чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на
страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор,
както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение осъдителните искове
правният интерес произтича от природата на търсената защита и не е необходимо
изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК
следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление и следва да се разгледат по същество на спора. Преценката следва
да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразно наказателно постановление,
претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна
връзка между актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца.
В конкретния случай, искът е предявен от юридическо лице, претендиращо
присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди породени от
незаконосъобразността на отменено наказателно постановление, срещу юридическото
лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразните наказателни
постановления. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да
бъдат страни в производството по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е
допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от
елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата. С разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ се очертават пределите на
отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204,
ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или
бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение /както в настоящия случай/. Искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда
на специалния закон - ЗОДОВ, е необходимо установяване на следните
предпоставки: 1. Наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия
или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между
настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на всички тези три предпоставки носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Анализът на събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод,
че е налице първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявените
искове за обезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт и конкретно това е наказателно
постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 лв., което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган, в рамките на неговата компетентност, който
административен акт, макар да поражда наказателно-правни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Следователно е налице
първата предпоставка за уважаване на ищцовитата претенция.
Второто кумулативно
изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от ищеца иск за обезщетение
за претърпените имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен
акт - наказателно постановление, а именно причиняване на имуществена вреда не е
доказан. Видно от представените и приобщени като доказателство по делото
договор за правна защита и съдействие в рамките на проведените съдебни
производства пред РС Варна и АС Варна е посочено, че е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на по 600 лв., платими от клиента в брой в случай на отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ВАС на РБ, ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии, на
обезщетяване по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ подлежат изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни
наказателни постановления. Следователно само адвокатското възнаграждение, което
е платено в хода и до приключване на устните състезания в последната съдебна
инстанция по проверка законосъобразността на обжалвано наказателно
постановление може да бъде квалифицирано, като пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразна дейност на административния орган по налагане на
административно наказание. В подкрепа на този довод, освен ТР №1/15.03.2017г е
и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, приложима на основание чл. 46 ал.2 от ЗНА,
която е основната материално правна норма, уреждаща института на видовете
разноски по съдебните дела – такси, разноски в производството и възнаграждение
за един адвокат, като преди изчерпателното им изброяване, законодателя е
използвал думата „заплатените“ т.е. онези суми, представляващи такса, разноски
в производството и възнаграждение на един адвокат, които са платени до неговото
приключване, могат да бъдат предмет на възмездяване. Това основно за института
на разноските материално правило, не е игнорирано от особения ред за присъждане
на разноските, сторени в хода на административно наказателни производства. По
особения ред и на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ може да се търси и присъжда
обезщетение за онези разноски, които отговарят на условието по чл.78 ал.1 от ГПК – да представляват платени такси, разноски в производството в тесен смисъл
и възнаграждение за един адвокат, ако наказаното лице е имало такъв и е
изплатило възнаграждение за положения труд. Нормата на чл.78 а.1 от ГПК намира
приложение и при преценка основателността на иск, предявен по реда на чл.1 ал.1
от ЗОДОВ, с предмет присъждане на възнаграждение за един адвокат, тъй като ЗАНН
и ЗОДОВ не съдържат други материално правни норми. Единствената разлика между
искането за присъждане на разноски, сторени в хода на дела от административно
наказателен характер и искането за присъждане на същите по вид разноски,
сторени по административни и граждански производства е в приложимия процесуален
ред и основание, но материално правните норми, изграждащи института на
разноските са изцяло приложими и от съществуване на тяхната хипотеза зависи
основателността на предявеното искане. В настоящия казус не е изпълнено
условието на чл.78 ал.1 от ГПК да се търси присъждане на изплатените
възнаграждения за един адвокат. Изрично в Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г., постановено по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС в т.1 е посочено, че
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да
се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК, затова в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително плащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. В случая в договорите за правна защита и съдействие е уговорено,
заплащане на сумата от 600 лв. при отмяна на наказателното постановление, което
налага извода, че в хода на развилите се производства не е направено плащане,
тъй като уговорения хонорар е резултативен – с оглед изхода на спора. При
ненадлежното попълване в договорите за правна защита и съдействие, от които да
е видно, че клиентът е заплатил в брой посочените суми не може да се приеме, че
от страна на ищеца е доказано да са
направени разноски в размер на 1200 лева, представляващи адвокатски
възнаграждения. По делото не са приложени и доказателства, че такова плащане е
извършено и след това. Представената от ищеца сметка за изплатени суми на М. Х.
не доказват на първо място, че сумата от 1200 лв. е заплатена именно във връзка
с обжалването на НП 23-0000800/16.10.2018 год., а отделно от това в самата
сметка е посочено, че плащането е извършено третото тримесечие на 2019 г., т.е.
повече от 5 месеца след приключване на съдебните производства по оспорване на
НП.
Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е възникнало субективното
право да претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на
ответника – НП 23-0000800/16.10.2018 год. и предявената от него искова
претенция за сумата в размер на 1200 лева се явява неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на спора
неоснователно е и искането за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
Мотивиран от изложеното,
Варненският административен съд, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от «Дери Морган Транспорт» ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление – с. *******, ул. «********» № ** представлявано
от управителя М. Е. М., чрез адв. И., против Изпълнителна агенция «Автомобилна
администрация», за сумата от 1200 лв., представляващи причинени имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно издадено НП 23-0000800/16.10.2018 год.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: