№ 354
гр. София, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е
образувано по частна жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, чрез адв.З. К. от САК
насочена против Определение № 3594/10.11.2022 г., постановено по т.д. № 594/2022 г. по
описа на СГС, ТО, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските.
В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на
производството разноски от страните по делото, както и в противоречие с материалния
закон - ЗДДС и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поддържа се, че когато регистриран по ЗДДС адвокат осъществява правна помощ по
дело, дължимият се за услугата ДДС не следва да се претендира отделно, защото е включен
в определения като дължим размер на адвокатското възнаграждение. Той представлява
неразделна част от възнаграждението и не може да бъде избегнат, нито неначислен, защото
в противен случай би се стигнало до нарушение на ЗДДС.
По подробно изложени съображения в подкрепа на това разбиране се иска от
настоящата инстанция да отмени обжалваното определение, респ. – на ищеца-молител в
производството се присъдят допълнително разноски в размер на още 383,84 лв.,
представляващи допълнително разноски за ДДС над минималния размер от 1 919,18 лв.
определен по реда на Наредба № 1/2004 г.
Насрещната страна не е взела становище по жалбата.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и
данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуална легитимирана страна –
ищецът по първоинстанционното производство, при наличието на правен интерес за същия
от атакуване на акта на СГС досежно присъждане на сторените по делото разноски, защото е
адресат на същия, а съдебеният акт подлежи на последващ съдебен контрол /арг. от чл.248,
1
ал.3 ГПК/.
Разгледана по същество въззивната инстанция приема частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Не е спорно и се установява от данните по първоинстанционното дело, че исковото
производство по т.д. № 594//2022 г. по описа на СГС е приключило с влязло в сила съдебно
решение № 813/05.07.2022 г., с което исковете с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД, предявени от ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против ЗАД“Даллбог Живот и
Здраве“ са били уважени, а в полза на ищеца са присъдени направените от него по делото
разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Поради направеното възражение от насрещната страна за тяхната прекомерност така,
както са заплатени и претендирани от ищеца по списъка му по чл.80 ГПК - 1 944 лв. за
първоначално предявения иск с вкл. ДДС /1 620 лв. без ДДС/ и адвокатски хонорар за
увеличение на иска с вкл.ДДС - 760 лв. /634 лв. без ДДС/, първоинстанционният съд е приел
възражението за основателно и е намалил адвокатското възнаграждение до минималния
размер от 1 919,18 лв., мотивирайки се с материалния интерес и проведените по делото три
заседания, вкл. липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност.
От изложените мотиви от първоинстанционния съд не става ясно дали така
определения размер за дължимо се адвокатско възнаграждение включва и ДДС, но обратния
извод се налага от самия размер на възнаграждението, определен по реда на чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/2004 г.
Поради това и с молба от 02.08.2022 г. пълномощникът на ищеца е поискал изменение
на постановеното решение в частта му относно разноските с мотиви, че определеното от
съда минимално възнаграждение в случая е такова без ДДС, а по делото са представени
доказателства осъществяващия процесуално представителство в полза на ищеца адвокат да
е регистриран по ЗДДС. Поискал е към определеното възнаграждение допълнително да бъде
присъдена и сумата от 383,84 лв., представляващи разноски за платено ДДС върху
минималния хонорар от 1 919,18 лв.
Произнасяйки се по същото с обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че искането на ищеца по делото за присъждане в негова полза допълнително на
сторени разноски за платено ДДС е неоснователно, защото минималният размер не можел
да има връзка с дължимия се ДДС, нито било допустимо, с оглед принципа на
равнопоставеност, да бъде в различен размер в зависимост от това дали страната е избрала
да бъде защитавана от адвокат, регистриран или нерегистриран по ЗДДС, като в последния
случай ставало въпрос за разноски, които могло да бъдат избегнати.
Настоящата въззивна инстанция счита, че действайки по гореописания решаващият
състав на СГС е постановил допустим, но неправилен съдебен акт, в отклонение на
съдопроизводствени правила, закрепени в чл.78, ал.1 ГПК и на приложимия материален
закон в нормата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. и чл.2, т.1 ЗДДС, по следните съображения:
По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в
хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице
трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло
споделя и към което се присъединява.
Според същото адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като
задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по
договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв /Определение №
309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 82 от
18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК и др./.
Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на
буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., според която за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от
изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във
2
вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. и чл.2, т.1 ЗДДС предпоставят същия правен извод,
предвид че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна
доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗАдв ред.
Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да се отмени и се уважи молбата на частния жалбоподател за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, присъждайки се
допълнително такива в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител адвокат, регистриран по ЗДДС, в размер на 383,84 лв. за платен ДДС върху
минималното възнаграждение от 1919,18 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3594/10.11.2022 г., постановено по т.д. № 594/2022 г. по описа на
СГС, ТО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 813/05.07.2022 г., постановено по т.д. № 594/2022 г. по описа
на СГС, ТО в частта му относно разноските, като ОСЪЖДА ЗАД“Даллбог Живот и Здраве“,
ЕИК ********* да заплати на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********
допълнително сумата от 383,84 лв., представляваща платен ДДС върху присъденото
адвокатското възнаграждение от 1 919,18 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3