№ 199
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600376 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане вх.№1472/27.02.2025 година на осъдения Е. Н. В.,с установена самоличност ,ЕГН
**********,чрез надлежно упълномощен защитник адв.Й. С. от САК,с посочен съдебен
адрес,за възобновяване на наказателното производство по нохд №375/2024 година на
Окръжен съд-София и нохд№386/2022 година на РС-Ихтиман.
В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като
анализ на сторените оплаквания от осъденото лице,релевирани в стореното
искане,обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните
основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,довели до нарушаване правата на
осъденото лице.
С присъда №33/08.12.2023 година,постановена по нохд№386/2022 година на Районен
съд гр.Ихтиман състав на съда е признал подсъдимия Е. Н. В.,с установена
самоличност,българин,български гражданин,ЕГН **********,роден на ******** година в
гр.София,неженен,със средно образование,неосъждан,безработен за виновен в това, че на
17.01.2020 година,около 02.50 часа в село ***,област ***,в къща с адрес ул. „***“ №**,като
съизвършител, действайки в съучастие с В. Р. П. направил опит да отнеме чужди движими
вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лева от владението на А. А. А. от село
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари
1
с дървен кол по главата на В. П. и по тялото на А. А., като опитът останал
недовършен,поради независещи от дееца причини /разкрИ.е на самоличността му от И.
З./,поради което на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК и чл.54 ал.1
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години,като на
основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ години.
С присъдата съдът е признал и подсъдимия В. Р. П.,с установена самоличност,ЕГН
********** за виновен в това, че на 17.01.2020 година,около 02.50 часа в село ***,в къща с
адрес ул.„***“ №**,като съизвършител и в съучастие с Е. Н. В.,направил опит да отнеме
чужди движими вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лева от владението на А.
А. А. от с.*** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
нанесъл удари с дървен кол по тялото на В. П. и Р. З., като опитът останал недовършен
поради независими от дееца причини /разкрИ.е на самоличността му от И. З./,поради което
на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК го е осъдил
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,като на основание чл.57 ал.3
вр.ал.1, т. 2,б.„в“ ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наложеното наказание.
На основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от
свобода за срок от шест месеца,наложено на подсъдимия В. Р. П.,наложено му по нохд
№186/2019 година на РС-Ихтиман,като на основание чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване
от свобода по нохд №186/2019 година на РС- Ихтиман.
Съдът е постановил веществените доказателства-2 броя текстилни якета,червени на
цвят да се върнат на собственика Е. Н. В.,а веществено доказателство „маска за лице“ да
бъде върната на собственика при поискване.
С Решение №108/26.08.2024 година,постановено по внохд №375/2024 година на
Окръжен съд гр.София,присъдата е била потвърдена.
В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на
осъденото лице.
Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса
на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /най-вече на гласните
доказателствени средства/ и пренебрегване на способи за проверка на доказателства /ДНК
изследване на веществено доказателство/,довело по същество до липса на мотиви към
постановения въззивен съдебен акт,а и на първостепенния съдебен акт /присъда/.В тази
връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем,без обективно,пълно и
всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.По същество се
твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита обективната истина
2
по делото пред първия съд и съдилищата са подценили изготвено по делото ДНК-
изследване,което не е установило по установената маска за лице биологичен материал от
осъдения В. /нито от другия осъден по наказателното дело/.Анализът на оплакванията сочи
твърдение от страна на защитата,че този порок не е отстранен от въззивния съд при
инстанционната въззивна проверка.
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е
постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,която е изградена на основа
на предположения ,без наличие на „годни“ доказателства за осъществено деяние от страна
на осъдения В.,при недоказано авторство на деянието.
На основа на горното се обосновава /по същество,с оглед тълкуване мотивите и
сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното
решение,възобновяване на внохд №375/2024 година на Окръжен съд гр.София и отмяна на
постановената първоинстанционна присъда,като делото се върне на първия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Пред настоящия съд защитата на осъдения Е. В. поддържа доводите изложени в
искането.Поддържа се по същество оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,като се
сочи,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил изцяло
атакувания пред него съдебен акт.Конкретно се твърдят допуснати съществени процесуални
нарушения доколкото доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на
осъденото лице,като е даден приоритет на гласни доказателствени източници над
използвания способ на доказване-ДНК експертиза.Акцентира се на използвания способ за
доказване-експертно заключение на ДНК-анализ на иззета по делото маска,по която не са
установени биологични следи от осъдения В.,но в преценката си това обстоятелство е
подценено от първия и от въззивния съд.
Излагат се съображения,че по делото не е изяснено кои и колко са лицата,участвали в
противоправното деяние,размера на сумата,сочена като предмет на престъпление,нито е
установено категорично лицето,носело маска,приобщена като веществено доказателство по
делото,а фактическите изводи на въззивния съд са изградени на предположения.
Твърди се,че самите пострадали не са установили категорично и не са посочили
лицата,от които са нападнати,когато са съобщили за това престъпление на тел.112.
Сторено е обобщаващо оплакване,че мотивите на въззивния съд не отговорят на
изискуемите от Закона стандарти,разписани в чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е сторен
съвкупен анализ на доказателствения обем,като се акцентират отделни доводи на Окръжен
съд-София,вж. стр.19 от делото.
Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото е осъдено лице,което не е
извършило твърдяното от държавното обвинение престъпление.
Защитата сочи,че не е поддържано основание за възобновяване на наказателното
производство,свързано с явна несправедливост на наказанието,доколкото всяко наказание на
3
В. би се явило несправедливо.
На основа на изложеното в стореното искане и поддържаното пред настоящия съд
защитата на осъдения В. претендира отмяна на постановеното въззивно
решение,възобновяване на производството по внохд №375/2024 година на Окръжен съд
гр.София,отмяна на постановената първоинстанционна присъда,а делото се върне на първия
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав
Осъденият Е. В. поддържа становището на защитата си,включително при
предоставената му последна дума.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното
искане.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на
производството по цитираното наказателно дело по описа на Окръжен съд-София,доколкото
нито въззивният съд, нито проверявания от него съд не са допуснали съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила и не са нарушили материалния
закон.Сочи,че по никакъв начин правата на осъденото лице не са нарушени,а въпреки
твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения,то основните
възражения са свързани с твърдение за необоснованост на съдебните актове
/първоинстанционен и особено въззивен/,като се сочи,че необосноваността на един съдебен
акт не е основание за възобновяване на наказателното производство.
Намира липса на допуснати процесуални нарушения в аналитичната дейност на
въззивния съд,като се съгласява,че доказателствените източници не са еднопосочни към
установяване авторство на престъплението,анализирайки ДНК-изследване на приложената
по делото маска,по която действително не са установени биологични следи от осъденото
лице В..
От друга страна намира,че съвкупният анализ на доказателствения обем е сторен
коректно ,правилно са анализирани отделни процесуално-следствени действия,включително
„разпознаване на лица и предмети“,като решаващите изводи на първия и на въззивния съд
са законосъобразни,а вътрешното убеждение на Съда е ясно проследимо в процеса на
неговото формиране на основата на коректен доказателствен анализ.
Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без
уважение.
След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдения
В. и поддържаните доводи на защитата му пред настоящия съд,като съобрази лично
заявеното от осъденото лице във връзка с наведените за възобновяване основания,и прецени
изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен
съд намери,че искането е процесуално допустимо,но разгледано по същество не е
основателно.
Съображенията са следните:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при
проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически
4
положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр.
чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на
такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е
наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като
включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно
или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на
процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е
отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно
съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на
съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в
чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост
на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и
обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други ,поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на
доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна,и/или несъществуваща доказателствена основа.
По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка,която последователно и
ясно е изложена в мотивите към постановеното решение,л.7,втори абзац-
л.13,предпосл.абзац,като е дал последователно отговор на всички поставени пред него
въпроси от страните.Изрично е посочено,че възприетата от първия съд фактическа
обстановка се споделя от въззивния съд,като в мотивите си първият съд,след подробен
анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил по същество,че възприетите от него
факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения,отразени в обвинителния
акт и възприети от първия съд.Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно
следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота. Доказателственият
обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и
проверка доказателствени източници, което гарантира тяхната процесуална годност и
доказателствена удостоверителност.
Безспорно е,че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от
него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от
първия съд, то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-
5
во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012
година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Въззивният съд е направил собствена оценка на фактите,като изричното и
сравнително подробно ги е преповторил в решението си.Както се сочи изрично в цитираното
по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е
съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново
подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал
ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят
на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени
доказателствени източници. Въззивният съд,разбира се дължи винаги собствен анализ и
оценка на събраните доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд
факти.
В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти,приети и от
въззивната съдебна инстанция,са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-
инст. съд,касателно въпросите за вина на осъдения В.,и доколкото въззивният съд е следвало
да даде отговор на поставени възражения и искания от защитата,то те са очертани отново.
С оглед стореното по-горе акцентиране на предмета на проверка в настоящото
производство преповтаряне на фактическата обстановка,възприета и изложена от въззивния
съд в цитираното решение не се налага.
Следва веднага обобщаващо да се посочи,че при извършената проверка в съответствие
с правомощия на настоящия съд в това съдебно производство,съдебния състав се съгласява
изцяло с начина,по който са възприети от Софийски окръжен съд фактите и
обстоятелствата,въз основа на които са изградени и правните изводи на въззивния съд.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на
осъдения Е. В..
С оглед задължението на настоящия съд да се произнесе на първо място по
направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната
съдебна инстанция и във връзка с твърдението за нарушение нормите на чл.13 НПК и чл.14
НПК,чл.303 ал.2 НПК ,чл.16 НПК,относими към чл.6,пар.2 ЕКЗПЧОС,както и на чл.304
НПК,настоящият съд следва да посочи,че споделя изложените от защитата на молителя
принципни съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и
обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен
анализ във взаимовръзката им,при спазване на процесуалните стандарти ,разписани от
Законодателя.
На първо място,във връзка със сторените оплаквания на защитата /сторени още в
разпоредително съдебно заседание пред първия съд и поддържани по-късно/ за допуснати
съществени процесуални нарушения,включително на нормата на чл.55 НПК,настоящият съд
6
следва изрично да посочи,че не са нарушени процесуалните правила при изготвяне на
обвинителния акт,поставил началото на съдебно производство по нохд №386/2022 година на
Районен съд-Ихтиман.Същият е изготвен в съответствие с нормата на чл.246 ал.2 НПК.
Изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и
посоченото в диспозитивната му част сочи на това,че обвинителния акт е съответен на
поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Подробно са описани релевантни за
предмета на доказване по см. на чл.102 НПК факти и обстоятелства,степента на участие на
осъдения В. в изпълнителното деяние,за което е предаден на съд в съучастие с друго
лице,условията на време,място и обстановка на реализирането на престъпната
деятелност,както и начина на извършване на престъпното деяние.Подробно са изложени в
обвинителния акт съображения за реализиране признаците на престъпление от обективна и
субективна страна.Осъденият В./както и осъдения П./ лично е заявил,л.52 от делото,че
правата в наказателния процес са му разяснени и разбира обвинението.Защитавал се е по
очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,които са останали
непроменени до приключване на въззивното производство.В тази насока не може да се
твърди,че са накърнени процесуални права на молителя,предвид разясняване и осигуряване
спазването на всичките му права,разписани от Закона в конкретния наказателен процес.
Проведено е редовно разпоредително съдебно заседание от първия съд,вж.протокол от
с.з. от 26.10.2022 година,като изрично на възражения на защитата,че в хода на досъдебното
производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,довели
до нарушаване правото на защита на предаденото на съд лице В./и на предадения на съд
П./,свързани с това,че на В. не са предявени материалите на досъдебното производство,а
такова искане е сторено,както и че са посочени като извършители две лица, въпреки данните
за наличие и на други,неустановени лица,съдът е дал изчерпателни отговори. Посочил е
изрично,че В. сам е заявил нежелание за предявяване на съответните материали от
досъдебното производство,материалите са внесени в РП-Ихтиман през м.март,а искането с
нарочна молба е сторено една през м.май 2022 година.Ясен отговор е получило и
възражението на защитата,че са налице противоречиви интереси на двамата предадени на
съд,но това не отговаря на обективната истина,доколкото и двамата не са давали обяснения
и не са изразили своя позиция по релевираните факти/това е сторено едва в края на
съдебното следствие пред първия съд-л.210 за В. и л.211 за П.,когато вече на П. е назначен
служебен защитник-адв.Б..Правилно първият съд не е приел,а това е намерил и въззивния
съд,че неоснователно се твърди нарушение при изготвяне на обвинителния акт,доколкото не
е налице правилно формулиране на обвинението,с оглед данни за трети лица,неустановени
по делото, които не са посочени като съучастници в общата престъпна деятелност.Право на
държавното обвинение/ и това изрично е подчертано от първия съд на основа нормата на
чл.127,т.3 КРБ/,че единствено Прокуратурата решава срещу кого да насочи претенцията си
за участие в престъпна деятелност по дело от общ характер.
Ясен отговор са получили възраженията на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на воденото ДП,касателно проведени процесуални действия
7
със св.П. на 04.03.2021 година,както и със св.З. и св.А. на 24.02.2021 година.
С доводите на съда настоящият съд се съгласява изцяло.
В обобщение следва да се посочи,че при проведеното разпоредително съдебно
заседание от първия съд еднозначно са решени въпросите,поставени за разглеждане от
нормата на чл.248 ал.1 НПК,като вън от преценката на съда в това производство,по силата
на чл.248 ал.4 НПК,стоят единствено твърдения за нарушения,свързани с
допускане,събиране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства.
Неоснователно е оплакването на защитата,сторено в искането за възобновяване на
наказателното производство за допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
изразило се в нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,както и на чл.107 НПК,допуснато от
въззивния съд.Такова оплакване сочи на неточна или некоректна критика на проведеното
въззивно съдебно следствие и на въззивното решение,а и на възприетите от първия съд
основни фактически положения.В конкретния наказателно-правен спор крайният резултат на
доказателствения процес е обективиран от въззивния съд по ясен,несъмнен и убедителен
начин. Волята и вътрешното убеждение на въззивния съд е възможно да бъдат проследени в
еднаква степен от страните в процеса,а и от настоящия извънреден състав.Събрани и
допълнително проверени са възможните доказателствени източници,относими към
т.н.“главен факт на доказване“ ,като е изслушан запис от тел.112.Видно е,че сам въззивният
съд е намерил,че следва да проведе въззивно съдебно следствие,именно в изпълнение на
задължението си по чл.13 НПК, вж.л.53 от делото,като е допуснал изслушване на запис на
тел.112,при който са проверени съобщени релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства.Въззивният съд е провел съдебно следствие в съответствие с изискванията на
Закона,като е събрал и проверил възможния доказателствен обем при стриктно спазване
правата на страните в процеса.Събирането на доказателствения обем е последвано от анализ
на доказателства и доказателствени средства поотделно и в съвкупност,като вътрешното
убеждение на съда е изградено при спазване изискването на чл.14 НПК.
Формирането му е ясно проследимо.
Неоснователно е оплакването на защитата,че въззивния съд е нарушил процесуалните
правила и конкретно нормата на чл.107 ал.3 НПК,задължаваща съда да събира,проверява и
оценява при условията на коректен анализ както доказателства,които разобличават
предаденото на съд лице,така и доказателства,които оправдават това лице и/или смекчават
наказателната му отговорност,като така са нарушени правата на осъдения В..Всъщност
настоящият съд не открива конкретика в тази част от оплакването,че не са събрани
допълнителни доказателства ,оправдаващи В.,доколкото защитата не е посочила кои са онези
възможни доказателствени източници,които оправдават и подкрепят защитната теза,и които
не са събрани от съда.Отделен въпрос е дали събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства са оценени от въззивния съд по начин,с който защитата може да се
съгласи.
Неоснователно е обобщаващото оплакване на защитата за това,че е налице съществено
8
нарушение на процесуалните правила,доколкото е постановен въззивен съдебен акт при
липса на мотиви по смисъла на чл.305 ал.3 НПК,при липса на всестранно и задълбочено
обсъждане на доказателствения обем,както и оплакването,че при оценка на
доказателствените източници от въззивния съд е допуснато превратно тълкуване на
доказателствата и доказателствените средства ,допуснато е нарушение на чл.14 НПК
,касателно формиране вътрешното убеждение по фактите от страна на въззивния съд и е
непроследим по същество начина на формиране на волята му,а на тази основа са изведени
неточни фактически и неправилни правни изводи.Настоящият съд намира,че при спазване
нормата на чл.305 ал.3,изр.1 НПК въззивният съд е посочил въз основа на кои доказателства
и доказателствени средства извежда фактическите си изводи и защо,и изрично ги е посочил
в мотивите си,вж.л.7-ми и следващите от въззивното съдебно решение.В хода на този
сторен анализ на доказателствените източници въззивният съд е посочил въз основа на кои
от тях е изградил фактическите си изводи и защо не приема за обоснована предложената и
поддържана защитна теза на осъдения В..В мотивите си,след като е изложил подробно
установените по делото факти и обстоятелства,въззивният съд е пристъпил към подробния
им анализ.Мотивите на въззивния съд,са задълбочени и ясни.Въззивният съд ясно е
дефинирал предмета на доказване в конкретния наказателно-правен спор,като е изяснявал и
е дал отговор в мотивите си на въпроси,свързани с предмета на доказване по настоящото
дело,визирани в разпоредбата на чл.102 НПК-има ли извършено престъпление,извършено
ли е то от осъдения В.,каква е съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние
и виновно ли е извършено от него.
Неоснователно е основното оплакване на защитата,че събраните по делото гласни
доказателствени средства не са оценени от въззивния съд в тяхната съвкупност,а е налице
подценяване на част от гласните доказателствени средства /обяснения на осъдения В. и на
осъдения П.,както и на показанията на св.К. и св.Ц./,за сметка надценяване на заявеното от
останалите свидетели-очевидци,което е довело до неверни фактически изводи.
Особен акцент в оплакването на защитата,обосноваващо съществено процесуално
нарушение като основание за възобновяване на наказателното производство е твърдението
за липса на задълбочена и точна оценка на изготвена по делото ДНК експертиза на
веществено доказателство,което според защитата оневинява напълно осъдения В..
Това оплакване също не се приема за основателно от настоящия съд.
Видно е,че подробно и коректно и първият съд,и въззивната съдебна инстанция са
анализирали няколко отделни групи гласни доказателствени средства,наред с изготвени по
делото писмени доказателствени средства/протоколи/,писмени доказателства и експертни
изследвания,при съобразяване на установени и приобщени по делото веществени
доказателства.
От една страна първият съд е поставил на задълбочен анализ заявеното от свидетелите-
очевидци П.,л.52 от делото,включително приобщените по реда на чл.281 НПК от л.60 на
ДП,на св.Ал.А.,л.55 от делото,включително приобщените от ДП,л.64 и л.73,които е
поддържал,на св.И. З.,л.58,вкл.приобщените от ДП,л.63 и л.100,на св.Р.З.,л.61 от делото.
9
От друга страна са анализирани гласни доказателствени средства,чрез показания на
свидетелите Й.,л.130 от делото,на св.П. Р.,л.132,на св.Т. и на свидетеля Т.а,съответно на
л.133 и л.135 от делото,както и на св.А.,л.171 от делото,поемни лица при извършване на
отделни процесуално-следствени действия „разпознаване на лица и предмети“ ,включително
на гласово разпознаване.
От трета страна съдът е обсъдил показанията на свидетелите Ц. и К.,като е оценил
съответната относителност на заявеното от св.П. и св.И. В.,а от четвърта страна са
анализирани дадените от осъдените В. и П. обяснения/съответно л.210 и л.211 от делото/.
Коректно е посочено от въззивния съд,че в основата на своите фактически изводи е
поставил заявеното от свидетелите от т.н.“първа група“,като особено внимание е отделил
именно на заявеното от тези свидетели,наред със заявеното от свидетелите от т.н.“втора
група“ при коректно съпоставяне с останалите гласни доказателствени средства.Коректно и в
съответствие с действителното съдържание на показанията на всеки от свидетелите-
очевидци въззивния съд е посочил в мотивите си,че от една страна споделя изцяло
начина,по който са обсъдени и кредитирани тези гласни доказателствени средства,а от друга-
при собствен анализ сам намира коректност в действителната оценка на доказателствената
им обезпечителност за случилото се вечерта на 16.01.2020 година в дома на свидетелите З.и
и дома на осъдения П.,както и случилото се в ранните часове на 17.01.2020 година в дома на
свидетелите И. и Р. З.и.
Макар и да е бил лаконичен в анализа си,въззивният съд по същество е оценил
действителното съдържание на тези гласни доказателствени средства,подробно анализирани
от първия съд в мотивите към постановената присъда,включително отчитайки някои
различия във съобщените от тези свидетели възприети факти и обстоятелства/например за
броя на лицата, които са нахлули в дома на свидетелите З.и,където е реализирана
престъпната деятелност/,но с ясен акцент за начина,обстоятелствата и причините,поради
които са разпознати нападателите им.
Коректно е ценено заявеното от св.П.,който сочи условията,при които на 16.01.2020
година е бил заедно със св.А. в дома на свидетелите З.и,начина,по който се прекарвали
вечерта,извадените и броени пари на масата от св.А.,сторения запис от него и качването му в
социална мрежа,както и възприетите от него 2 лица,нахлули в стаята,където се намирали
четиримата свидетели.Този свидетел е категоричен,че познава двете лице от по
рано-„Познах лицата,които нахлуха по говора и по телосложението“.Сочи-„Е. се
извика“,като твърди,че „А. А. също ги разпозна“.Описва нанесените му с дърво удари и
локализацията им.Свидетелят Ал.А. също е категоричен,че е разпознал двамата нападатели
,сочи защо към този момент е разполагал с тази сума от оборот на заведение /около 4800
лева/ и нанесените по ръцете му удари с дърво.Сочи,че познава двамата нападатели и
изговорил имената им веднага,след като ги разпознал,а те след това побягнали.Твърди,че е
казал “Е.е, В.е,престанете да ни удряте и те избягаха…“,л.55 от делото.Твърди-„Всички ги
познахме“.Обадил се и съобщил за случилото се,а в протоколите „…беше записано всичко
10
точно“.Поддържа приобщените показания от ДП,л.л.63,73.В показанията си Ив.З. сочи
приблизително точно часа на нахлуване на нападателите в дома му и в стаята,където бил с
брат си,с П. и с А..Разпознал нападателите“по структурата и по гласа“,като сочи да е
възприел повече от две лица,но разпознал единствено Е. В. и В.П..Този свидетел е описал
подробно якето,носено от Е.В.,а след това го е разпознал/както и носената от нападателя
маска/,като е поддържал заявеното от него на ДП,л.л. 63 и 100.В подкрепа на заявеното от
посочените по-горе трима свидетели е и заявеното от св.Р.З.,л.61 от делото,който е възприел
две лица като нападатели,но сочи възможността да са били повече. Разпознал ги,като чул и
брат си,който също извикал,че ги е разпознал.
По отношение на тази група свидетели,в подкрепа на извода за коректно
тълкуване,анализ и оценка на гласните доказателствени средства е посочено от въззивния
съд различието в отделните им възприятия и съобщеното за броя на нападателите.Изрично е
посочено,л.10 от въззивното решение,че „…наличието на противоречия /по-скоро различия
при възприятията/ по някои незначителни въпроси….не влияе на основните фактически
изводи,изложени в мотивите на присъдата…..затвърждават убеждението на съда за
добросъвестност на свидетелите и истинност на депозираните от тях
показания“,изключваща предварително сговаряне по фактите и „подозрителна
съгласуваност“.
Показанията на свидетелите от т.н.“втора група“изясняват обстоятелствата,при които
са проведени отделни процесуално-следствени действия и са относими към оценката за
тяхната процесуална валидност,като са им предявявани съответни протоколи и снимки-на
св.Й. /л.л.66,74,70,78,68 и 72/,а на свидетеля П.Л.-на л.л.82,84,88.Свидетелите Т. и Т.а са
подкрепили с показанията се процесуалната валидност на извършените разпознавания.
В несъгласие с твърденията на защитата на осъдения В.,че гласните доказателствени
средства са тълкувани едностранчиво и превратно от въззивния съд,а и от
първоинстанционния съдебен състав,следва да се акцентира на това,че и първият съд
/въззивния съд по-лаконично/ са подложили на анализ поотделно заявеното от всеки от
свидетелите,като е видно,че и анализа на въззивния съд е съобразен с действителното
съдържание,вложено от свидетелите в дадените от тях показания по фактите.
Настоящият съд не намира да са тълкувани и анализирани превратно от въззивния съд
гласните доказателствени средства,условно посочени в т.н.“трета група“-показанията на
св.К. и св.Ц.,нито на заявеното от свидетеля Ел.П. и И. В.. Заявеното от св.К.,че заедно с
двамата осъдени и Ц. са били в дома на П. от една страна оборва заявеното от св.Ел.П.,а от
друга не подкрепя защитната теза на осъдения В..Твърди,че е видял заснетото от П. броене
на пари в другата компания и излъчено в социална мрежа,пил доста и си тръгнал около
полунощ.В показанията си,л.80 от делото,приобщени л.95 ДП,св.Ц. е акцентирал на
изпитото от него количество алкохол в компанията на К. и двамата осъдени-В. и П. като
сочи “Пихме.Аз пих ракия.Доста ракия пих“,без да сочи конкретен спомен за някакво
излизане от дома на П. и заснетия клип в дома на св.З.и.
В несъответствие с твърденияна на защитата,че в нарушение на процесуалните
11
правила не са обсъдени задълбочено и дадените обяснения от В.,то следва да се посочи,че
такава оценка е сторена коректно от първия съд и от въззивната съдебна инстнанция.Налице
е пълно отричане на участие в престъпната деятелност,без да се оборват твърденията на
свидетелите-очевидци,на писмените доказателствени средства,на иззетите веществени
доказателства,предмет на разпознаване от очевидци,нито на заявеното от свидетелите-
поемни лица.
По отношение св.Н. е приложима нормата на чл.118 НПК и той не може да има
качеството „свидетел“ в настоящото наказателно производство.
В обобщение следва да се посочи,че настоящият съд не открива анализираните гласни
доказателствени източници да са оценявани от въззивния съд едностранчиво и тенденциозно
,като не намира,че фактическите изводи на проверяваните съдебни състави са формирани на
основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.Тези изводи на настоящия
съд са относими в пълна степен не само по повод заявеното от свидетелите-очевидци и
цитираните останали гласни доказателствени средства,но и от събраните и ценени по делото
писмени доказателствени средства,вкл.на веществените доказателства по делото.
Основните възражения на защитата на осъдения В.,сторени в нарочното искане за
възобновяване на наказателното производство и свързани с твърдение за допуснати
съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд,довели пряко до
нарушаване правото на защита на осъденото лице са свързани с неразкрита обективната
истина по делото още пред първия съд,доколкото съдилищата са подценили изготвено по
делото ДНК-изследване,което не е установило по установената маска за лице биологичен
материал от осъдения В. /нито от другия осъден по наказателното дело/,наред с подценената
от съдебните състави липса на конкретно съобщаване за извършителите на престъплението
още при телефонното позвъняване на тел.112.Анализът на оплакванията сочи твърдения от
страна на защитата,че тези пороци не са отстранени от въззивния съд при инстанционната
въззивна проверка.
Настоящият съдебен състав не намира да е налице такова допуснато съществено
нарушение ,като не намира и липса на мотиви във въззивния съдебен акт.Напротив,на тези
възражения е даден конкретен отговор,вж.изводите на въззивния съд на л.11,посл.абзац и
л.12,3-ти абзац.
Вярно е,че именно първият съд е назначил ДНК изследване на установената в дома на
осъдения П. маска /за която той не дава никакви обяснения,касателно придобИ.ето и
установяването и в стаята му/,като с определение е назначил съдебна ДНК експертиза,л.115
по делото,изпълнена и приложена на л.180,приета от първия съд.Действително по това
веществено доказателство,разпознато категорично от свидетелите-очевидци при съответно
процесуално действие като носена от един от извършителите не се установяват биологични
следи нито от В.,нито от осъдения П.,а от трето лице,което пряко не може да се свърже с
конкретната престъпна деятелност.Чрез този способ за доказване е проверено едно
веществено доказателство,по което не са установени биологични следи дори от осъдения за
12
това деяние П.,у когото е установена фактически.Безспорно,обаче свидетелите-очевидци
сочат в показанията си преимуществено тя да е носена от В.,като са разпознали и са дали
точно описание и на носеното от В. червено яке в момента на реализиране на престъпното
деяние с осъдения П..Това,че по тази маска фактически не е открит биологичен материал от
двамата осъдени не суспендира доказателствената аргументация на съдебните състави,
касателното авторството на деянието от страна на В.,доколкото фактическите,а и правните
изводи са на основа ценен съвкупен доказателствен обем.Това,че по едно веществено
доказателство не е установен биологичен материал нито от В.,нито от другия осъден П. /у
когото фактически е намерена маската/ не може непременно и единствено да води до извод
за липса на доказателство за авторство,щом система от други доказателствени източници-
гласни доказателствени средства,писмени доказателствени средства и веществени
доказателства свързват осъдения В. /и осъдения П./ с конкретното престъпно деяние.Посочи
се и по-горе по какъв начин и поради какви причини са разпознати като нападатели В. и П.,а
разпитаните по делото като свидетели поемни лица-Й.,П.Л.,Т. и Т.а лично са потвърдили
участието си в посочените процесуално-следствени действия , възприетите от тях факти и
лично са възприели действията на разследващия орган.Въззивният съд коректно и
последователно е анализирал заявеното от тези свидетели,касателно начина,по който са
извършени процесуално-следствените действия,участието им в тях,вещите,които са
установени и предявени за разпознаване,и обстоятелствата,при които това е сторено.
Въззивният съд и особено първостепенния съд,коректно и обосновано са кредитирали
събраните и проверени по делото писмени доказателствени средства-протоколи за
доброволно предаване от 17.01.2020 година и 18.01.2020 година,протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум,протоколи за разпознаване на лица и предмети от
свидетелите Р. З.,И. З.,А. и В.П.,като с необходимата обективност е оценявана и кредитирана
изпълнена по делото Съдебно-медицинска експертиза от експерта Д.Н.. Изводите на
експерта са обосновани,надлежно защитени и в правилността им не възниква съмнение.
Липсва основание настоящият съд да приеме,че въззивният съд е изградил
фактическите си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване,нито
може да възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
На тази основа като неоснователно се оценява обобщаващото възражение на
защитата,че нито мотивите,нито фактическите изводи в решението на въззивния съд
отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е посочено кои доказателства и
доказателствени средства са кредитирани и кои-не,както и поради какви причини е изведена
и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на съда.Вярно
е,че касателно същинското обсъждане на доказателствените източници в мотивите на
първия съд,анализа на фактите и изложението им във въззивното решение сочат липса на
аргументиран извод за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348
ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК.
Следва да се подчертае,че представителят на държавното обвинение изрично е
13
акцентирал пред настоящият съд да са налице твърдения от страна на
защитата,преимуществено свързани с доводи за необоснованост на въззивния съдебен
акт,което обаче не е /касационно/ основание за възобновяване на наказателното
производство.Внимателната проверка на въззивното съдебно решение по повод оплакването
за нарушаване нормата на чл.303 ал.1 НПК сочи,че постановения съдебен акт не почива на
предположения за авторството на деянието от страна на осъдения В.,а при условията на
чл.301 НПК подробно и първият съд е анализирал признаците на състав на престъпление по
чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 НК,излагайки съображенията си от обективна и
субективна страна за този състав на престъпление.Настоящият съд не приема тезата на
молителя и защитата му,че престъпно деяние въобще не е извършено,за да се постанови
съдебен акт по реда на чл.304 НПК и В. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Поради всичко изложено по-горе се налага извод,че доводите в искането за
възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422 НПК,касателно допуснати
съществени процесуални нарушения,са неоснователни.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Неоснователно е стореното оплакване на защитата на осъдения В.,че материалният
закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда и въззивното съдебно
решение са постановени на основата на неизяснена фактическа обстановка,описана в
обвинителния акт от прокурора,изградена на основа на възприети от въззивния съд
предположения.
Неоснователно е твърдението на защитата,че е допуснато нарушение на материалния
закон, доколкото е осъдено лице,което не е извършило твърдяното от държавното обвинение
престъпление.
САС не намира,че е налице възобновителното основание по т.1 на чл. 348 ал.1
НК,защото счита,че не е допуснато нарушение на материалния закон.Сам пред първия съд и
пред въззивната съдебна инстанция осъдения В. е заявил,че разбира предявеното му
обвинение /фактите и обстоятелствата, инкриминиращи престъпната му деятелност и
дадената правна квалификация от държавното обвинение/.Фактическите признаци на
престъплението,за извършването на което В.,при условията на съучастие с осъдения П.,е
признат за виновен и осъден са установени по надлежен ред и,както се посочи по-горе,при
формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по правото не са
нарушени процесуални правила.Не са нарушени правилата при оценка правната страна на
стореното от осъдения В..Видно е,че въззивният съд е дал точна оценка на престъпната
деятелност на осъденото лице,като е съобразил поведението му,предхождащо и последващо
самото изпълнително деяние.Нарушение на материалния закон е налице тогава,когато закона
е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи.В
конкретния случай настоящият съд не намира да са налице такива обстоятелства,които да
обосноват извод за нарушение на материалния закон.
При ясно установените факти въззивният съд обосновано и законосъобразно е
14
намерил,че действайки по описания начин В. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 НК.Подчертано е,че от
обективна страна на 17.01.2020 година около 02,50 часа в с .Костенец,в къща на адрес ул.
„***“ №**,като съизвършител, действайки в съучастие с В. Р. П. направил опит да отнеме
чужди движими вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лева от владението на А.
А. А. от село ***, с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила -
нанесъл удари с дървен кол по главата на В. П. и по тялото на А. А.,като опитът останал
недовършен,поради независещи от дееца причини /разкрИ.е на самоличността му от И.
З./,престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК,като му е наложено
наказание в пределите, определени от Законодателя.Очертан е непосредствения обект на
защита и засегнатите обществените отношения, като е акцентирано конкретното
изпълнително деяние.Не е допуснато нарушение на материалния закон и са обосновани,на
основа на еднозначно установените факти по делото,изводите на въззивния съд,че
действайки по описания начин В. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на вмененото му престъпление.
В обобщение настоящият съдебен състав приема,че от страна на първия съд и на
въззивния съд са изложени подробни и споделими съображения по всички въпроси,свързани
с изясняване обективната и субективна страна на престъпленията по чл.198 ал.1
НК,реализирано в съучастие при условията на „опит“,като не се констатиран нарушения на
материалния закон.
На основа на горното настоящият съд намира,че не е нарушен материалния закон и не
е налице възобновително основание по смисъла на чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.2
вр.ал.1,т.1 НПК.
Не се поддържа оплакване за явна несправедливост на наказанието на осъдения В.,
доколкото се твърди,че всяко наказание на В. би се явило несправедливо.В принципен план
следва да се посочи,че Законът ясно сочи в чл.348 ал.5,т.1 и т.2 НПК,че явна
несправедливост на наказанието е налице тогава,когато наказанието очевидно не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 НК,както и когато неправилно е
приложено или неправилно е отказано прилагането на условно осъждане.Конкретни
съображения за явна несправедливост на наказанието от страна на защитата не се поддържат
и не се излагат,поради което настоящият съд не обсъжда наличие на това възобновително
основание.
На основа изложеното по-горе следва да се приеме обобщаващо като неоснователно
искането на осъдения В.,чрез защитник,за възобновяване на наказателното производство по
нохд №375/2024 година на Окръжен съд-София и нохд№386/2022 година на РС-Ихтиман.
С оглед изложеното,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№1472/27.02.2025 година на осъдения Е. Н.
В.,ЕГН **********,чрез надлежно упълномощен защитник адв.Й. С. от САК,с посочен
съдебен адрес,за възобновяване на наказателното производство по нохд №375/2024 година
на Окръжен съд-София и нохд №386/2022 година на РС-Ихтиман.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16