Решение по дело №77/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20201300500077
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  35

 

ВОС         гражданско                          отделение

 В закрито    заседание   на двадесет и първи април

  Две хиляди и деветнадесета  година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В** В**

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. Ан** П**

                                                                         2. В** М**

 

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                      изслуша докладваното

От   съдия  В** М**    в. гр .  дело № 77  по описа

За  2020  година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба на М* Д** - пълномощник на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с адрес за призоваване: С** 1000, бул. В** №*, ет.*Против: Разпореждане от 27.03.2020 г. на ДСИ при РС-В** Правно основание: чл.435, ал.1, т.1 от ГПК , с което  е отказано да бъде образувано изпълнително дело по реда на чл. 400, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 120 и чл.122 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Посочват, че  направения отказ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.426, ал.1 от ГПК, задължаваща съдебния изпълнител при редовна молба и представено изпълнително основание да образува производство и да пристъпи към изпълнение.

 ДСИ неправилно е тълкувал възпроизведеното в молбата на КПКОНПИ искане, а именно да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, "с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК".

Текстът на който изрично се позовава Комисията - чл.446 от ГПК посочва, че ако изпълнението бъде насочено върху трудово възнаграждение или върху каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, може да се удържа само размерите посочени в ал.1, т. от 1 до т. 3 в зависимост от размера на получаваното възнаграждение. Разпоредбата не може да бъде тълкувана самостоятелно и изолирано от останалите точки, както е подходил ДСИ в процесния отказ. Поради императивния характер на нормата, тя не следва да се тълкува разширително.

Искането на Комисията е в смисъл, че изключението е предвидено с оглед разпоредбата на чл.446 ГПК, с която изрично се осигурява специална защита на попадащите в нейният обхват суми от несеквестируем доход.

До този извод е стигнал и Съдът, който се е произнесъл и е уважил искането за обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ, предявим срещу Р.Н.К., ЕГН ********** и Д.Я.К., ЕГН **********, като въз основа на постановеното определение е издадена и Обезпечителната заповед от 25.03.2020 г. въз основа на която ДСИ следва да образува изпълнително дело.

Отделно от горното, КПКОНПИ твърди, че в издадената въз основа на Определение №1 от 25.03.2020 г. на ОС-В**, постановено по ч.гр.дело №С-1/2020 г. Обезпечителна заповед от 25.03.2020 г. е допусната очевидна фактическа грешка, но този факт само по себе си не е основание ДСИ да откаже да образува изпълнително дело, преди да бъде дадена възможност за нейното отстраняване, съгласно чл.129 от ГПК.

Към настоящия момент КПКОНПИ е депозирала молба в компетентният съд за поправка на допуснатата в обезпечителната заповед очевидна фактическа грешка.

 Молят Съда  да отмени процесния отказ, обективиран в Разпореждането от 27.03.2020 г. и да задължи ДСИ да образува изпълнително дело по молба с вх.№347/27.03.2020 г. от КПКОНПИ.

Държавен съдебен изпълнител при РС-Видин  е изложил мотиви във връзка с разпореждане от 27.03.2020г. на ДСИ при РС-В** , постановено по молба вх. № 347/27.03.2020г. на КПКОНПИ . В него посочва, че в диспозитива на обезпечителната заповед  е посочено, че запор се налага върху всички суми по банковата сметка до размера на 4 147 703,84лв „ с изключение на сумите от ....,чиито размери са над минималната работна заплата...".

В тази комбинация от запора се изключват сумите над минималната работна заплата. Тогава остават сумите , които са под минималната работна заплата, а това не кореспондира с текста на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК.

Държавният съдебен изпълнител изпълнява наложените обезпечителни мерки във вида във който те са написани в Обезпечителната заповед на съда. Недопустимо е всяко отклонение от написаното. Поради забраната да се налага запор върху несеквестируемите по закон вземания, каквито са тези под минималната работна заплата е направен отказ да се наложи такъв запор.

В*** окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището , изложено в мотивите на ДСИ и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

 В СИС при ВРС на 27.03.2020г., постъпва  Молба вх. № 347/27.03.2020г. от КПКОНПИ подадена от В.И** - юрист в ТО В** ТД-С** на КПКОНПИ, с която се иска да се образува изпълнително дело въз основа на представена и приложена към молбата Обезпечителна заповед от 25.03.2020г., издадена от ВОС по частно гражданско дело № С-1/2020г. на ВОС и да се наложи обезпечителна мярка: запор на банкови сметки на длъжника Р.Н.К. ЕГН ********** и Д.Я.К. ЕГН ********** в Банка ДСК ЕАД,, Б**-а** к** б** АД, ЦКБ АД, ПИБ АД- две сметки .

С разпореждане от 27.03.2020 държавен съдебен изпълнител при Районен съд – В** на основание чл. 426 ГПК и чл. 129 ГПК във връзка с чл. 446 ГПК е отказал да образува изпълнително дело, приемайки , че е налице явно разминаване между писмено изразената воля на молителя в текста на молбата и действителната воля, както и между писмено изразената воля на молителя в текста на молбата и законовите текстове на които се позовава.

         Установи се по делото, че  в Обезпечителна заповед от 25.03.2020г., издадена от Окръжен съд – В** по частно гражданско дело № С-1/2020г. на ВОС е възпроизведено искането на молителя. Съдът го е  уважил  такова, каквото е направено.

В молбата на КПКОНПИ и в обезпечителната заповед пише , че се допуска обезпечение на бъдещ иск за сумата 4 147 703,84лв като определя обезпечителна мярка запор на банкови сметки „.. .с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбата на чл. 446 и чл. 446а ГПК."

Запорът е   наложен  върху всички суми по банковата сметка до размера на 4 147 703,84лв „ с изключение на сумите от ....,чиито размери са над минималната работна заплата...".

 Така , както е записано в диспозитива на обезпечителната заповед от запора се изключват сумите над минималната работна заплата. Тогава остават сумите , които са под минималната работна заплата, а това не кореспондира с текста на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК.

Държавният съдебен изпълнител изпълнява наложените обезпечителни мерки във вида във който те са написани в Обезпечителната заповед на съда. Недопустимо е всяко отклонение от написаното. Поради забраната да се налага запор върху несеквестируемите по закон вземания, каквито са тези под минималната работна заплата е направен отказ да се наложи такъв запор.

         Постановеният отказ е формално правилен и обоснован.

         От друга страна се установява, че с молба от 31.03.2020г. до СИС при РС-В**, КПКОНПИ е поискала връщането на издадената Обезпечителна заповед за отстраняване на явна техническа грешка.

 Този факт говори ,че молителят не отрича наличието на такава и е предприел съответните стъпки за отстраняването й.

 Правилно ДСИ е съобразил, че при тези данни  е налице  невъзможност за  образуването на изпълнително  дело и налагането на запор към настоящият момент, тъй като липсва изпълнителен титул.

Предвид изложеното съдът

 

Р   Е    Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.03.2020 г. на ДСИ при РС-В**, с което  е отказано да бъде образувано изпълнително дело по реда на чл. 400, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 120 и чл.122 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                               2.