Р Е Ш Е Н И
Е
№ 6008
гр. Варна, 21.12.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5887 по описа за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от С.М.С. с ЕГН **********
*** срещу И.Д.Т.
с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за постановяване на решение, с което бъде
разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето
Мария Иванова Димова, родено на ***г., спор по въпросите относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му и с правно основание чл.
149 от СК за присъждане на издръжка за минало време – за една година преди
предявяване на иска.
Ищцата основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: страните са родители на детето Мария Иванова
Димова, родено на ***г., като понастоящем не живеят заедно. На 16.01.2010г.
ответникът е напуснал жилището им, заявявайки, че заминава за чужбина, като до настоящия
момент ищцата не знае местонахождението му. След установената разделност между
тях, детето живее при ищцата в едно домакинство с родителите й, като последната
е поела цялостната му издръжка и грижи. Издръжката на детето осигурява от месечните
детски надбавки в размер на 35 лв. Страните не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, поради което за ищцата е налице правен
интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Моли в тази насока
да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при
майката; да бъдат предоставени родителските права за упражняване на нея; да
бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето, като същият да
има възможност да го вижда всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 часа
до 12:00 часа в присъствие на майката; да бъде определен размер на издръжката
платима от ответника от 120 лв., платима считано от 24.04.2013г., с падеж 1-во
число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, както и да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на детето месечна издръжка в размер на 120 лв. за
минало време за една година назад, считано от 24.04.2012г. до 24.04.2013г.
В отговор на исковата молба, депозиран по
реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител в лицето на адв. Мария Тодорова заявява, че
не оспорва предявените искове по основание. Оспорва претендирания размер на
издръжката. Няма данни дали бащата работи и реализира доходи, поради което
счита, че размерът на издръжката следва да се определи към минималния законно
регламентиран такъв от 77.50 лв. В този смисъл моли за произнасяне по делото.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ищцата лично и чрез процесуален представител адв. Владислав Венков поддържа
предявените искове и моли за положително произнасяне по същите.
Ответникът, чрез особен представител,
назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК поддържа тезата, развита в отговора
на исковата молба.
Контролиращата страна Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Долни Чифлик, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител, чрез който да изрази становище по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа
и правна страна:
Страните са родители на детето Мария Иванова
Димова с ЕГН **********, родено на ***г.,
видно от съдържанието на Удостоверение за раждане от ***г***.
От показанията на свидетеля И. Иванов се
установява, че след раждането на детето Мария, ответникът И.Т. е заминал за
Италия. Ищцата, заедно с детето Мария заживяла в домакинството на родителите си,
непосредствените съседи на свидетеля. Родителите на ищцата също работят в
Италия и я подпомагат в издръжката на детето с финансови средства. Знае от
други лица, че бащата на Мария не се е връщал изобщо, не е изпращал никакви
средства за детето. „Чува се”, че се е оженил там и има дете от друга жена.
Мария посещава детска градина, като за нея основно грижи полага ищцата,
подпомагана от родителите си.
Налице е спор в отношенията между родителите
по смисъла на чл. 127, ал. 2 от СК. Същият не обхваща въпросите, касаещи
местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Мария. Отчитайки най-добрия интерес на детето, пола и възрастта му, факта,
че непосредствените грижи за детето от раждането му се полагат единствено от
майката, че бащата се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на детето,
напускайки дома им, съдът намира, че упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на майката, като при нея се определи и местоживеенето на
детето.
Съгласно чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ.
В настоящия случай детето безспорно се нуждае
от средства за издръжка - за храна, облекло, лекарства и т.н. Тъй като ищцата
не представи доказателства за размера на нуждите на детето и какви са разходите
по него, съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази
именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете, като с оглед нормативните
разпоредби присъди издръжка в границите за покриване на минимално определените
нормативно нужди на детето. Относно месечната издръжка на малолетната Мария,
дължима от родителите й, отчитайки възрастта на детето /4 годишна/, икономическите
условия в страната, инфлационните процеси и доходите на родителите, намира, че
същата следва да бъде определена в размер на 180 лв. От тази сума бащата И.Т.
следва да заплаща 100 лева, предвид работоспособната възраст, липсата на данни
за влошено здравословно състояние на същия и липсата на други непълнолетни
деца, на които да дължи издръжка към настоящия момент. Останалата част от
средствата, необходими за издръжка на детето, в размер на 80 лв., следва да се
престира от майката ведно с грижите по неговото отглеждане и възпитание.
Съгласно разпоредбата
на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска. Доколкото ответникът не установи, че в
периода от 24.04.2012г. до предявяване на исковата молба на 24.04.2013г. е
изпълнявал безусловното си задължение за даване на издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете, то основателен се явява и иска за издръжка за минало
време, който следва да бъде уважен в размер от 100 лева месечно.
По отношение режима на лични отношения на
бащата с детето, отчитайки интереса на детето, съдът намира, че в интерес на малолетното
с оглед възрастта и пола му е същият да е в рамките очертани в исковата молба.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и реализираните от нея разноски под
формата на заплатена държавна такса /80.00 лв./ и депозит за особен
представител /150.00 лв./, в общ размер на 230 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса
върху присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните
платежи, а върху издръжката за минало време – 4% върху едногодишните платежи, по
арг. за противното от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И :
На основание
чл. 127, ал. 2 от СК:
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от съвместното съжителство между С.М.С. с ЕГН **********
и И.Д.Т.
с ЕГН ********** дете Мария
Иванова Димова с ЕГН **********, родено на ***г. при майката С.М.С. с ЕГН **********
***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Мария Иванова Димова
с ЕГН **********, родено на ***г. НА МАЙКАТА С.М.С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата И.Д.Т. с ЕГН ********** с детето Мария Иванова Димова с ЕГН **********,
родено на ***г., като му дава възможност да го вижда и взема всяка първа и
трета събота от месеца от 09:00 часа до 12:00 часа в присъствие на майката, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК И.Д.Т.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето Мария Иванова Димова с ЕГН **********, родено на ***г., чрез неговия
майка и законен представител С.М.С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100.00
/сто/ лева, считано от датата на влизане на решението в законна
сила до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер на издръжката
от 120.00 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 от СК И.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на детето Мария Иванова
Димова с ЕГН **********, родено на ***г., чрез неговия майка и законен
представител С.М.С. с ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в размер на 100.00
/сто/ лева МЕСЕЧНО, за периода от 24.04.2012г. до 24.04.2013г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер на издръжката
от 120.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С. с ЕГН ********** *** сумата от
230.00 /двеста и тридесет/ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни
разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК И.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева,
представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще
време, както и сумата от 48.00
/четиридесет и осем лв./ лева, представляваща дължима държавна такса върху
присъдената издръжка за минало време.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на молителите
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: