Определение по дело №748/2023 на Административен съд - Стара Загора

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№813                                        гр. Стара Загора                       08.12.2023 год.

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година, шести състав:

 

                                                            Административен съдия: М.РУСЕВ

 

като разгледа адм. дело №748 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.60, ал.6 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.107, ал.3 от Закона за автомобилните превози.

Образувано е по жалби на Н.Ю.Ю. *** и М.К.Ю от с. Ръжена против допуснатото предварително изпълнение на наложените принудителни административни мерки по чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.106а, ал.1, т.4, буква „б“ от Закона за автомобилните превози, постановени със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №РД-14-4496/06.12.2023 год., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Излагат се също така доводи за недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие. Наличието им не се презюмира, а е необходимо да се докажат от страна на административният орган. Недопустимо било, мотивирането на разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК да се припокрива с целите на наложената ПАМ.

Ответникът по жалбата - Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Не изразява становище по искането за спирането на предварителното изпълнение.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка №РД-14-4496/06.12.2023 год., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е съобщена на М.Ю. - жалбоподател на 06.12.2023 год., съгласно разписка за връчван, като на същата дата заповедта е изпратена по пощата и на Н.Ю., като няма данни за нейното получаване. Жалбите срещу заповедта и срещу разпореждането за предварителното й изпълнение са подадени на 07.12.2023 год. Следователно и предвид заявеното оспорване на предварителното изпълнение са изпълнени всички изисквания за допустимост на настоящото съдебно производство.

Разгледана по същество жалбите са неоснователни.

На първо място следва да се отбележи, че в случая не се касае за разпоредено от административният орган предварително изпълнение на заповедта, а за допуснато такова по силата на закона – чл.106а, ал.3 от Закона за автомобилните превози.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране актове в хипотезата на чл.166, ал.2 от АПК, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта /в случая са двама/, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателите следва да заявят и докажат вида и вероятността за настъпване на твърдените от тях вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес. В случая не са изложени каквито и да е било обстоятелства за настъпването на такива вреди, нито са представени доказателства за възникването на такива, поради което и съдът намира, че не са налице значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК.

Предвид горното, по делото не е доказано засягане на правен интерес на оспорващите в степен, противопоставима на обществения интерес от извършване на обществен превоз на пътници само от лицензирани лица, поради което искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от гореизложеното, съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, искането на Н.Ю.Ю. *** и М.К.Ю от с. Ръжена за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №РД-14-4496/06.12.2023 год., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която са наложени принудителни административни мерки по чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.106а, ал.1, т.4, буква „б“ от Закона за автомобилните превози.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

                                 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: