Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
24.04.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 5808
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 391455 от 23.04.2018 г., постановено по
гр. дело № 16197/2015 г., Софийският
районен съд, ГО, 45-ти състав, е отхвърлил предявените от ищеца Д.Г.Г. срещу ответника „Б.И.” ЕООД, ЕИК ********, искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15104 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи
поради неизпълнение на ответника за задължение за въвеждане в експлоатация на
сграда, съгласно договореното в Предварителен договор от 14.03.2008 г. за
поемане на задължение за построяване на жилищен имот и прехвърляне на
собствеността, за периода от 19.12.2011 г. до 07.02.2014 г., като е уважил
евентуално предявения иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и е осъдил ответника да
заплати на ищеца сумата от 5395,59 лева, представляваща неустойка за забава по
чл. 21 от Предварителен договор от 14.03.2008 г. за поемане на задължение за
построяване на жилищен имот и прехвърляне на собствеността, за периода от
01.04.2010 г. до 07.02.2014 г. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 564,15
лв. - разноски по делото.
В законоустановения срок срещу решението, в частта, с
която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна
жалба от „Б.И.” ЕООД чрез адв. Е.В., в която се прави оплакване, че
решението в обжалваната част е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че вземането за неустойка не е погасено по давност, тъй
като погрешно е определил началния момент, от който неустойката се начислява.
Сочи, че крайната датата, на която строителството е трябвало да бъде завършено
е 31.12.2009 г., поради което тогава длъжникът е изпаднал в забава, а съгласно
чл. 21 от договора възложителят има право на неустойка след три месеца - от 04.04.2010 г. Съгласно уговореното върху заплатената от
възложителя сума се начислява неустойка в размер на 0,03% за всеки просрочен
ден, но не повече от 5%, който процент се достига след 167 дни или на
16.09.2010 г., от който момент неустойката спира да се начислява. С оглед
изложеното, тъй като неустойка след посочената датата не се дължи, а вземанията
за всеки ден забава до този момент са погасени с изтичане на тригодишния
давностен срок, вземането на ищеца е погасено по давност. С оглед изложеното,
твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че давността за вземането
започва да тече от датата на възвеждане на сградата в експлоатация – 07.02.2014
г, защото дружеството било изпаднало в забава в по-ранен момент. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя отделен списък
по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от Д.Г.Г. чрез адв.
Е.Н., в който излага аргументи в подкрепа на правилността на
първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
По делото е безспорно
установено, че на 14.03.2008 г., в гр. Варна, между
ищеца Д.Г.Г., в качеството ѝ на
Купувач/Възложител, от една страна и ответника „Б.И.” ЕООД, в качеството му на
Продавач/Изпълнител, от друга, е сключен Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР (Предварителен договор за
поемане на задължение за построяване на жилищен/нежилищен имот и прехвърляне на
собствеността срещу заплащане в аванс), по силата на който страните са се
задължили Изпълнителят срещу заплащане да извърши строителство и да прехвърли
на Възложителя собствеността на недвижими имоти в жилищна сграда – Тяло „Г“ и
Подземен паркинг 2, които ще бъдат построени в гр. Варна, ж.к. „********, в
парцел, съставляващ УПИ № VIII-252, кв. 38 по плана на
гр. Варна, съгласно одобрения архитектурен проект, а именно: ГАРАЖ (паркомясто)
№ 6.21 на сутеренен етаж, в подземен гараж № 2, с 22,72 кв. метра застроена
площ ведно с припадащите се 0,145% идеални части от общите части на описаната
сграда и от правото на строеж върху застроената площ на гореописаните сгради
върху терена и АПАРТАМЕНТ № 19 на шести етаж, в жилищна сграда „Г“, състоящ се
от две стаи, дневна-трапезария с кухня, баня-тоалетна, две тераси и антре с
107,00 кв. метра застроена площ ведно с пропадащите се 0,713% идеални части от
общите части на всички описани по-горе сгради и от правото на строеж върху
застроената площ на по-гореописаните сгради върху терена.
Според чл. 3 от
Предварителни договор строителството на описаните недвижими имоти се извършва
въз основа на издадено Разрешение за строеж № 244 от 08.11.2007 г., като
крайният срок за въвеждане на обектите в експлоатация е 31.12.2009 г., в степен
на завършеност съгласно Приложение № 1 от договора (чл. 2).
Според чл. 4 от Предварителния договор общата
стойност на имотите е 119902,03 лева, като според чл. 4.1. стойността на
АПАРТАМЕНТ № 19 е 105986,30 лева, а на ГАРАЖ (паркомясто) № 6.21 е 13915,73
лева, които суми според чл. 5 Възложителят следва да заплати на Изпълнителя по
банковата сметка по чл. 6, както следва: 30% от сумата, а именно 35970,60 лева
- в деня на сключване на договора; 15% от сумата, а именно 17985,31 лева – при
достигане на изграден втори етаж на
сградата; 15% от сумата, а именно 17985,31 лева – при изграждане на покрив на
сградата; 30% от сумата в размер на 35970,61 лева – при полагане на дограмата
на сградата; 10% от сумата, а именно 11990 лева – при снабдяване на сградата с
разрешение за ползване.
Съгласно чл. 11 от Предварителния договор
Изпълнителят се задължава да прехвърли на Възложителя правото на собственост
върху обектите, предмет на договора в срок от два месеца от снабдяване с
разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на сградата.
Според чл. 21 от Договора при непредаване на обекта
и невъвеждане във владение на Възложителя в срок по-дълъг от 3 месеца от срока
в чл. 3, Изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,03% за всеки просрочен ден
върху размер на изплатената от Възложителя сума, но не повече от 5% от
изплатената до момента сума от Възложителя.
Същата неустойка Изпълнителят дължи на Възложителя
при неизпълнение в срок на задължението с по чл. 12 да предаде владението върху
недвижимите имоти.
Между страните не е спорно и от представените
платежни нареждания за банков превод със заверка на служител на изпълняващата
банка, се установява, че Д.Г.Г. е заплатила на „Б.И.” ЕООД по
банкова сметка ***. 4 от Предварителния договор сумата от 35970,61 лева на
10.06.2008 г., 17985,31 лева на 15.07.2008 г., 17985,31 лева на 03.10.2008 г.,
12000 лева на 23.04.2009 г., 23970,61 лева на 05.06.2009 г., общо в размер на
107911,84 лева, представляващи първите четири вноски по Предварителния договор
от 14.03.2008 г.
От
представената по делото покана, изпратена от
Д.Г.Г. до „Б.И.” ЕООД с разписка за
получаване на адреса на дружеството, подписана на 19.12.2011 г., се установява,
че ищцата е изпратила до ответника покана за заплащане на обезщетение в размер
на 300 евро месечно считано от деня, в който сградата е следвало да бъде
завършена и снабдена с разрешение за ползване и удостоверение за въвеждане в
експлоатация.
По делото не е спорно, а
и се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 90, том I, рег. № 2037, дело № 64 от 16.05.2013 г. на
помощник нотариус по заместване К.К.-Я.при нотариус
Ивелина Обретенова, вписан в НК под № 561, поправен с нотариален акт за
поправка № 128, том I, рег. № 2451, дело № 88 от 17.06.2014
г., на същия нотариус, че
ответникът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността върху
процесните недвижими имоти в полза на ищцата, като пълномощникът на „Б.И.” ЕООД е заявил
пред нотариуса, че продавачът е получили продажната цена в размер на 107912,79
лева по банков път от Купувача преди подписването на нотариалния акт, а
остатъкът от сумата в размер на 11989,24 лева ще бъде заплатена при въвеждане
на блок „Г“ в експлоатация.
Между страните не е
спорно и се установява, че след подписване на нотариалния акт, за обектите е
издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1 от 07.02.2014 г., за
което Д.Г.Г. е уведомена лично на 12.02.2014 г. срещу
подпис. В уведомителното писмо е посочено, че остатъка от дължимата сума по
нотариалния акт в размер на 5874,84 евро следва да бъде заплатена по посочената
в него банкова сметка ***.
От представените по делото платежни нареждания се
установява, че след получаване на поканата ищцата е заплатила на ответника по
посочената банкова сметка ***.02.2014 г. и 500 лева на
25.03.2014 г. основание „плащане за тяло Г ап. 19“.
От
представената квитанция за плащане на
сума в брой, която е оспорена от ответника, се установява, че ищцата е
заплатила преди подписване на Предварителния договор на 29.02.2008 г. сума от 30832 лева без да е посочено
основание за плащане, като сумата не кореспондира с вноските, уговорени в договора,
техния падеж както и начин на плащане, както и с размер на посоченото
задължение в нотариалния акт от 16.05.2013 г.
От изслушаното и прието
по делото заключение на вещото лице инж. Ц.по съдебно-оценителната експертиза,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, се
установява, че средният месечен пазарен наем за обектите, относим към предмета
на доказване по главния иск, срещу който няма подадена жалба, е общо 590 лева,
обезщетението за забава върху тези суми за периода от 19.12.2011 г. до
07.02.2014 г. е 15104 лева. От заключението на вещото лице се установява, че
размерът на неустойката по чл. 21 от Предварителния договор за периода от
01.04.2010 г. до 07.02.2014 г., изчислена върху сумите по петте преводни
нареждания, извършени в периода 10.06.2008 г. до 05.06.2009 г. за общата сума
от 107911,84 лева, е в размер на 5395,59 лева.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен състав счита, че същото е неправилно
в обжалваната част, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 5395,59 лева, представляваща неустойка за забава по
чл. 21 от Предварителен договор от 14.03.2008 г. за поемане на задължение за
построяване на жилищен имот и прехвърляне на собствеността, за периода от
01.04.2010 г. до 07.02.2014 г., както и в частта за разноските по делото в
размер на 564,15 лева, по следните
съображения:
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че страните са валидно обвързани от посочения предварителен
договор, както и че ищцата, в качеството си на възложител е изпълнила
задължението си да заплати описаните в чл. 5 от договора първи четири вноски в
общ размер на 107911,84 лева на посочените в платежните нареждания дати, а
изпълнителят от своя страна е изпаднал в забава да изпълни задълженията си по
договора в уговорения срок до 31.12.2009 г., като е погасил същите чрез
изпълнение на 07.02.2014 г., когато се е снабдил с удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата.
Правилно също така съдът
е приел, че за да възникне правото на ищеца да претендира уговорената
неустойка в сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а именно неустойката да е уговорена писмено, да е настъпило предвиденото в
договора основание за нейното плащане, като същата трябва да отговаря на
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. В настоящия случай страните са уговорили в чл. 21 от договора неустойка
за забавено изпълнение на задължението на изпълнителя по чл. 3 с повече от 3
месеца считано от датата, на която обектите следва да бъдат въведени в
експлоатация – 31.12.2009 г., в размер на 0,03% на ден за всеки просрочен ден
върху платената от възложителя сума, но не повече от 5%, т.е ограничили са
размера на обезщетението за забава до фиксиран размер. По делото се установи,
че изпълнителят не е изпълнил задължението си за въвеждане на сградата в експлоатация в срока
по чл. 3 във вр. с чл. 5, поради което и съгласно чл.
84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, е изпаднал в забава от деня следващ датата на
падежа на задължението, след изтичане на 3 месеца от 31.12.2009 г., а именно на
01.04.2010 г. Именно тогава е възникнало и задължението му за заплащане на
неустойката по чл. 21 от договора за всеки ден на забавата, до нейното
преустановяване, в рамките на който период е заявената от ищцата претенция от
01.04.2010 г. до 07.02.2014 г. за сумата от 5395,92 лева, представляващи 5% от
платената сума.
При наличие на предпоставките за уважаване на иска,
съдът правилно е приел, че дължи произнасяне по своевременно заявеното
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 111, буква „б“ от ЗЗД
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с
тригодишна давност, като спорен по делото е въпросът кога същата е изтекла с
оглед уговорения краен предел, до който неустойката се начислява. В конкретния
случай сумата от 107911,84 лева, върху която се начислява неустойката на ден е
била изплатена от ищцата преди момента, в който изпълнителят е изпаднал в
забава, като с оглед уговорения краен предел от 5%, до който неустойката се
начислява, последната го е достигнала след изтичането на 167 дни – на
14.09.2010 г., от която датата, а не както е приел първоинстанционният съд – от
деня на преустановяване на забавата на длъжника – 07.02.2014 г., според
настоящия състав, същата е спряла да се начислява и след този момент същата не
се дължи. Постигнатата между страните уговорка трябва да се тълкува в смисъл,
че общият размер неустойката за забава не може да надвишава повече от 5 % от
стойността на платената от възложителя сума, поради което дневната неустойка се
дължи, докато общия размер на вземането достигне 5%, след който момент
възложителят вече не може да търси неустойка за забавено изпълнение (така и Решение
№ 200 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г. на IV на ВКС). Съгласно чл.
114, ал. 4 от ЗЗД при искове за неустойка за забава давностният срок започва да
тече от последния ден, за който неустойката се начислява. В случаите, когато
неустойката за забава е уговорена за определен срок или до определен максимален
размер, последният ден, за който тя се начислява е денят, в който изтича срокът,
съответно денят, в който се достига максималния размер на неустойката и от тази
дата започва да тече тригодишния срок за нейното погасяване по чл. 111, буква
„б“ от ЗЗД. С оглед изложеното погасителната давност за претендираното
вземане е изтекла на 14.09.2013 г., т.е. преди подаване на исковата молба в
съда на 26.03.2015 г. По тази причина
искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5395,59 лева за периода от 01.04.2010
до момента, който неустойката е стигнала своя краен предел 14.09.2010 г. следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност, а след този момент до 07.02.2014 г.,
така както е заявено в исковата молба, е неоснователен.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната
жалба е основателна, а решението в
обжалваната част, с която претенцията е уважена, следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника въззивник
се дължат разноски както за първоинстанционното, така и за въззивното
производство, но до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, по делото не са представени доказателства, че разноски в първа
инстанция са сторени. Във въззивното производство е заплатена държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 107,91 лева (лист 10), която следва да бъде
присъдена на въззивника.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 391455 от 23.04.2018 г., постановено по
гр. дело № 16197/2015 г. на
Софийски районен съд, I ГО, 45-ти състав в
обжалваната част, с която „Б.И.” ЕООД е осъдено да заплати на Д.Г.Г. сумата от 5395,59 лева, представляваща неустойка за
забава по чл. 21 от Предварителен договор от 14.03.2008 г. за поемане на
задължение за построяване на жилищен имот и прехвърляне на собствеността, за
периода от 01.04.2010 г. до 07.02.2014 г., както и 564,15 лева разноски по
делото и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, срещу „Б.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 4,
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5395,59 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 21
от Предварителен договор от 14.03.2008 г. за поемане на задължение за
построяване на жилищен имот и прехвърляне на собствеността, за периода от
01.04.2010 г. до 07.02.2014 г.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „Б.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 4,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 107,91 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната, при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.