№ 791
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500085 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищците С. Ц. Ц. и Ц. Ц.
Й., подадена срешу решението на Видинския окръжен съд, Гражданско отделение,
постановено на 17.10.2020 г. по т. дело № 65/2019 г., с което изцяло са отхвърлени
исковете им, предявени на осн. чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.
Във въззивната жалба се твърди, че окръжният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, но не е съобразил в достатъчна степен болките,
страданията и съпътстващите изключително негативни емоционални преживявания и
житейски последици, които ищците са претърпели и продължават да търпят след
смъртта на своя брат. Излагат се подробни съображения във връзка с приложимостта
на ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС като се
поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищците и техният
загинал брат са били в изключително близка, емоционална роднинска връзка.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете за
обезщетяване на неимуществени вреди в предявения размер от по 50 000 лева за всеки
един ищец, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник ГАРАНЦИОНЕН ФОНД чрез своя процесуален
представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице
изключението, предвидено в ТР № 1/2018 г. на ВКС, ОСНГТК. Иска се оставяне на
1
жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Третото лице, помагач на ответника – В. Ц. Т., редовно призован пред
въззивната инстанция, не изразява становище по основателността на жалбата.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният окръжен съд е изяснил фактическата обстановка по
делото. В решението си подробно и задълбочено е обсъдил както събраните
доказателства, както и становищата на страните. Въззивният съд напълно възприема
мотивите му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установява се, че на 29.06.2018 г. Н. Ц. Й., намирайки се като пътник в лек
автомобил, е загинал в резултат от ПТП. Виновното противоправно поведение на
водача на автомобила В.Т. е установено в наказателносто производство. С влязла в
сила присъда, постановена по НОХД № 76/2019 г. от Видинския окръжен съд, В. Ц. Т.
– непълнолетен, с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1,8 % о към момента на
ПТП, е бил признат за виновен за това, че поради нарушение на правилата за движение
по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Ц. Й..
От представените пред настоящата инстанция удостоверения за родствени
връзки се установява, че ищците С.Ц. /роден през *** г./ и Ц.Й. /роден през *** г./, са
братя на загиналия Н. Й. /роден през *** г./.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди пред
окръжния съд е разпитана свидетелката А. А.. Същата е заявила, че в продължение на
шест години е живяла на съпружески начала с починалия Н. Й.. Познава братята му Ц.
и С., които живеят и работят в ***. Свидетелката заедно с партньора си Н. и неговата
майка живеели заедно в с. *** – община ***.
Братята били в много добри отношения и имали голяма емоционална връзка. Н.
бил най-възрастният от тримата. На всички празници се събирали заедно със
семействата си. Всяка вечер се чували по телефон, разговаряли по месинджър. Когато
разбрали за смъртта на Н. ищците се почувствали много зле, защото било страшно да
загубиш брат. Н. бил основният човек, който се грижел за майка им и братята се
притеснили, че няма кой да й помага.
2
Окръжният съд е допуснал и съдебно-психиатрична експертиза, която да
установи отражението на смъртта на Н. Й. върху душевното състояние на ищците.
След извършване на лично освидетелстване и на двамата, вещото лице психиатър д-р
Н. Н. е изготвил две заключения. Изводите и в двете заключения са, че както Ц.Й., така
и С.Ц. са преживели психическа емоционална травма в резултат от внезапната смърт на
техния брат.
В момента, когато са узнали за случилото се, е последвала остра реакция на
стрес. Тази травма се е отразила на психическото им състояние, поведение и
функциониране в рамките на „нормалната“ /а не патологична/ траурна реакция. Няма
данни, ищците да са търсили специализирана помощ и лечение за изживяванията си.
Към момента на прегледа не са налице клинични признаци за значими нарушения на
емоции и поведение, свързани със загубата на брат им.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение обезщетение може да
претендира всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, за да бъде
уважена претенция за обезщетяване на нематериални вреди, претърпени от брат в
резултат от смъртта на неговия брат, следва да са установени такива обстоятелства,
които да обосновават изключението.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
3
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
В решение № 92 от 17.11.2020 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по
касационно т. дело № 1275/2019 г. от ВКС, ІІ т.о., се приема, че за да се приложи
цитираното изключение, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. Да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и
2. Да са претърпени действително такива неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
В същото решение се посочва още, че „за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка.
В настоящия случай се установяват обичайните за едно нормално семейство
отношения на обич и привързаност между братя, които са израснали заедно и въпреки
че са пълнолетни и семейни и живеят в различни населени места, са запазили близките
си отношения.
Внезапната смърт на Н. Й. безспорно е причинила болка и страдание на
неговите братя. Тяхната скръб е нормална реакция на загубата на обичания им брат,
без да са налице данни за такива по обем и интензивност неимуществени вреди, които
да обосноват изключението, посочено в цитираното тълкувателно решение.
От цитираната съдебно-психиатрична експертиза се установява, че траурната
реакция на ищците е била в рамките на нормалната, поради което не би могло да се
направи извод, че мъката от загубата на брата да е довела до особено тежки последици
за психиката на ищците.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира, че обосновано
окръжният съд е приел, че не е налице изключението, възприето в цитираното
4
тълкувателно решение. Като е отхвърлил исковете, е постановил един законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемия ответник
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за представителството на ГФ
пред апелативния съд. Същото се претендира в размер на 450 лева /максимално
предвиденото съгласно ЗПрП и наредбата към него/. Съдът преценява, че с оглед на
фактическата и правна сложност на производството пред настоящата инстанция, което
е приключило в едно съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено в размер на 200 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Видинския окръжен съд, Гражданско
отделение, постановено на 17.10.2020 г. по т. дело № 65/2019 г.
ОСЪЖДА С. Ц. Ц. и Ц. Ц. Й. – двамата със съдебен адрес: адв. С. С., гр. ***,
ул. „***“ № 9 да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 направените разноски за производството пред Софийския апелативен
съд, представляващи юрисконсултско възнагарждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ответника
ГФ – В. Ц. Т..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5