Р Е Ш Е Н И Е
21.07.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и трети юни |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 957 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 83 от 24.04.2020г. на *на О.П.
на А.М.В. с ЕГН ********** на основание
чл. 28, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 14 на Общински съвет Плевен за търговската
дейност на територията на Община - Плевен е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200 (двеста) лева за това, че 09.04.2020г. около 07:40 часа в ***извършва търговия на
открито с хранителн истоки извън стационарните търговски обекти и пазарите - нарушение
по чл. 16, т. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет Плевен.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал
жалба до Районен съд Плевен, с която
моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си –
адв. М. от ПлАК, която ангажира становище, че В. не е автор на нарушението за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – О.П. редовно призован в съдебно заседание се
представлява от юрк. Петкова. Процесуалният представител на ответника взема
становище, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателя и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в
този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът
съобрази следното:
Наказателно постановление № 83 от 24.04.2020г. на *на О.П. е издадено въз
основа на АУАН №67и от 10.04.2020г., съставен от актосъставителя А.Е.М. в
присъствието на свидетеля Й.С.М..
В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че при
извършена проверка на 10.04.2020г. около 07:40ч. в ***, жалбоподателят А.М.В. извършвал
търговия на открито с хранителн истоки извън стационарните търговски обекти и
пазарите. Като нарушена е посочена розпоредбата на чл. 16, т.1 от Наредба № 14
на Общински съвет – Плевен. АУАН № 167и е съставен на 10.04.2020г. в присъствие
на нарушителя, който отразил, че има възражения, но не уточнил същите. Въз
основа на така съставения АУАН на 24.04.2020г. е издадено Наказателно
постановление № 83 от 24.04.2020г. на *на
О.П. с което на А.М.В. с ЕГН **********
на основание чл. 28, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 14 на Общински съвет
Плевен за търговската дейност на територията на Община - Плевен е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 (двеста) лева за извършено на
09.04.2020г. около 07:40 часа в ***нарушение по чл. 16, т. 1 от Наредба № 14 на
Общински съвет Плевен.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин
след анализ на ангажираните по делото писмени доказателства: писмо изх. №
ОРС-94-6819-4/07.05.2020г., наказателно постановление № 83/24.04.2020г., акт №
67и/10.04.2020г., известие за доставяне,заверено копие от заповед № РД-10-556/22.04.2016г.
на *на Община-Плевен (приобщени по реда на чл. 283 от НПК) и гласни такива чрез
разпит на актосъставителя А.Е.М. и свидетеля
Й.С.М..
Съдът приема показанията на актосъставителя и свидетеля с доверие като
непротиворечиви, обективни и пресъздаващи преки и непосредствени впечатления
относно релеватните за делото факти. Същите изцяло кореспондират с приобщените
към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства. Съдът обсъди
и дадените от жалбоподателя обяснения като съобрази, че същите освен
доказателствено средство, са и средство за защита. След като прецени същите
самостоятелно и в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал намери, че следва да бъдат приети с
доверие като непротиворечиви, въпреки че в по-голямата си част не пресъздавата
впечатления за фактите от значение за делото, а изразяват внушението на
носителя им за тенденциозност при извършване на проверката от страна на
наказващия орган.
Дори да се приеме, че жалбоподателят е автор на нарушението за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление, настоящият състав намира,
че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила, което е съществено и не може да бъде санирано в хода на
проведеното съдебно следствие. Това е така, защото актът за установяване на
административно нарушение, поставя началото на административно-наказателното
производство и чрез него нарушителят следва да има възможност да разбере точно
какво е административното нарушение, в което е обвинен. А именно чл.42 от ЗАНН
е императивна норма, която осигурява правото на защита на привлечения към
административна отговорност и правото да знае какво нарушение е
извършил, за да организира защитата си в пълен обем. Съответно
съдържанието на АУАН следва да съответства на съдържанието на наказателното
постановление, в което нарушението също трябва да е опсано ясно, точно и
конкретно, съобразно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От приобщените към доказателствената
съвкупност по делото АУАН и НП е видно, че описаното в тях нарушение не
конкретизира вида на предлаганата от жалбоподателя стока извън стационарните тъпговски
обекти и пазарите, за да се прецени евентуалната и принадлежност към вида
„хранителни“ стоки, за който е повдигнато административното обвинение. Така
допуснатото нарушение е съществено, тъй като пропускът е елемент от фактическия
състав на твърдяното нарушение и е пречка жалбоподателят да узнае за какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-анаказателната му отговорност
и адекватно да организира защитата си. Нарушението не може да бъде преодоляно в
хода на проведеното съдебно следствие и предпоставя отмяната на обжалваното
наказателно постановление. Отделно от гореизложеното, съдът намира, че
съществено нарушение на процесуални правила е и непосочването на количеството
на предлаганата от жалбоподателя стока, което затруднява преценката на
наказващия орган, респ. на съда за евентуално наличие на признаците на
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че при издаването на НП
са налице пороци които определят неговата незаконосъобразност, и поради
неотстранимостта на тези пороци следва издаденото НП да
бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН , СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 83 от 24.04.2020г. на *на О.П. с
което на А.М.В. с ЕГН ********** на
основание чл. 28, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 14 на Общински съвет Плевен за
търговската дейност на територията на Община - Плевен е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 (двеста) лева за това, че 09.04.2020г.
около 07:40 часа в ***извършва търговия на открито с хранителн истоки извън
стационарните търговски обекти и пазарите - нарушение по чл. 16, т. 1 от
Наредба № 14 на Общински съвет Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Регионален административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: