Р Е Ш Е Н И Е
№ 260224
гр.
Н., 08.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Н.ският районен съд,
I – ви граждански
състав
на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание, в състав
Съдия: П.Д. при секретаря А.Г., като разгледа
докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 180 по описа за 2021година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „В.и к.” ЕАД, ***
, представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д.З. против Т.П.Т., ЕГН **********,***,
к.к. „С.б.- з.“, в.с. Б.*, бл. *, ет. *. Ищецът претендира да се признае за
установено, че ответната страна дължи сумата от 2213,80лева, представляваща
сбор от главница в размер на 2080.45лева и лихва в размер на 133.35лева, за
доставена, отведена и пречистена вода за периода 15.09.2018г. до 26.05.2020г.
Относно задължението в периода 25.09.2019г. до 25.06.2020г. са били издадени
два броя фактури. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно
правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Т. е абонат на
дружеството и съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи е „потребител” на
водоснабден обект в гр. Н., к.к. „С.б.- з.“, в.с. „Б.*” бл. *, ет. *. Съгласно
Общите условия на оператора за надлежното водене и остойностяване на
потреблението в обекта е заведена партида с абонатен № 226635. Измерването е
ставало посредством водомер. В периода 25.09.2018г. до 25.06.2020г. са били
издадени фактури, които не са били заплатени в срока. Същите възлизали на
2080.45лева, като сумата била за потребена доставена, отведена и пречистена
вода за периода 15.09.2018г. до 26.05.2020г.
Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
133.35лева за периода 26.10.2019г. до 13.03.2020г. По повод на тези незаплатени суми било образувано
ч.гр.д. № 682/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Н. и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 318/
27.08.2020г. По заповедното производство заповедта е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК , а на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.
Претендират се разноски по воденото ч.гр.д. № 682/ 2020г. по описа на Районен
съд гр. Н. и настоящото производство.
Направени са доказателствени искания за назначаване на експертизи –
съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба
, ответникът Т.Т. не депозира такава. Не са представени писмени доказателства,
не са направени доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична писмена молба юриск.
Белев молбата се поддържа, претендира се за уважаване на иска, както и за
постановяване на неприсъствено решение. Претендират се разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява за съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако
ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да
постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани на ответника с Разпореждане от 22.02.2021г.
на Районен съд гр. Н., редовно връчено на 23.03.2021г.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
От представените
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че „В.и к.” ЕАД, *** и Т.П.Т.,*** са се намирали в
облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект гр. Н., к.к. „С.б.-
з.“, в.с. Б.*, бл. *, ет. * с абонатен № 226635. Видно от доказателства по делото,
в периода 25.09.2019г. до 25.06.2020г. са били издадени фактури, които не са
били заплатени в срока. Същите възлизали на 2080.45лева, като сумата била за
потребена доставена, отведена и пречистена вода за периода 15.09.2018г. до
26.05.2020г. Посочената обща сума не е била заплатена в установените съгласно
ОУ срокове. Поради забава за изплащане на вземанията ответникът е задължен и за
сумата 133.35лева лихва за забава за периода 26.10.2019г. до 13.03.2020г.
С оглед установената вероятна основателност на
исковете и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не
се яви в съдебно заседание, респ. не изпрати представител, без да направи
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за
последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира,
че в случая са налице предпоставките на
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се
мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата
страна се следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на
88.94лева за заплатената държавна такса и 150.00лева юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 44.28лева държавна такса и сумата от
50.00лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 682/ 2020г. на Районен съд
гр. Н.. Настоящият състав счита, че следва да остави без уважение искането за
осъждане на ответника за сумата от 150.00лева , представляваща разликата до
пълния претендиран размер на юрисконсултското възнаграждение от 300.00лева.
Искането не отговаря на сложността на производството и това, че процесуалният
представител на ищеца не се е явявал и лично в с.з.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 вр.
чл. 238, ал. 1 от ГПК, Н.ският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.Т., ЕГН **********,***, к.к. „С.б.- з.“, в.с. „Б.*”, бл. *, ет. *, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „В.и к.” ЕАД, ***, сумата 2080.45 /две хиляди и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 15.09.2018г. до 26.05.2020г., по издадени фактури за периода 25.09.2020г. до 25.06.2020г., сумата от 133.35лева / сто тридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 26.10.2019г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2020г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 318/27.08.2020г. по ч.гр.д. № 682/ 2020г. на Районен съд гр. Н..
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********,***, к.к. „С.б.- з.“, в.с. Б.*, бл. *, ет. *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ***, сумата от общо 333.22лева / триста тридесет и три лева и двадесет и две стотинки/ представляваща деловодни разноски – 238,94лева /двеста тридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ в настоящото производство и сумата от 94.28лева /деветдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ деловодни разноски по ч.гр.д. № 682/2020г. на Районен съд гр. Н., като отхвърля молбата за присъждане на сумата от 150.00лева до пълния претендиран размер от 300.00лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство като неоснователна.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Съдия: