№ 745
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000504152 по описа за 2020 година
С решение от 31.08.2020 г., допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение от
06.11.2020 г., постановени по гр. дело № 8 553/2019 г., Софийският градски съд, І
Гражданско отделение, 21 състав, е осъдил ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД да заплати на ищеца П. Д. М. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 594,90
лева, претърпени в резултат от ПТП и на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Законна лихва върху
присъдените обезщетения е присъдена от 06.06.2019 г. – датата, следваща тази на
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
В останалата им част до пълния предявен размер от 160 000 лева за
неимуществените вреди и от 633,64 лева за имуществените, претенциите на ищеца са
отхвърлени.
Предявеният при условията на евентуалност иск срещу ответника АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е оставен без разглеждане – поради уважаване на иска
срещу предпочитания ответник.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на
евентуалния ответник – „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ ЕООД.
1
Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от ищеца и
от ответното застраховетелно дружество.
Ищецът П. Д. М. обжалва решението само в частта, с която е определена
началната дата, от която следва да се начислява лихва за забава върху присъдените
обезщетения. Във въззивната жалба се твърди, че в частта, с която градският съд е
приел, че лихвата върху присъдените обезщетения следва да се начислява от
06.06.2019 г. /датата, следваща датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ/,
решението на СГС е незаконосъобразно. Цитира се разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от
КЗ, която според жалбоподателя е приложима в конкретната хипотеза – с оглед
представянето от ищеца на изискваните от застрахователя документи на 10.04.2019 г.,
то застрахователното дружество е изпаднало в забава от 25.04.2019 г. Обсъжда се и
хипотезата на чл.429, ал.3 от КЗ, с оглед на която и предвид практиката на ВКС, лихва
следва да се начислява от датата на уведомяване на застрахователя – в случая
30.03.2019 г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и определяне като начална
дата, от която ответникът дължи лихва за забава върху присъденото застрахователно
обезщетение, 30.03.2018 г. – датата, на която застрахователят е бил уведомен от
застрахователния брокер на виновния водач.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обжалва
първоинстанционното решение в осъдителната му част. Във въззивната жалба се
твърди, че в частта, с която СГС е присъдил обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, решението е неправилно и необосновано. Излагат се подробни
съображения, че съдът не е съоразил установеното от автотехническата експертиза, че
пътното платно е било заледено, което е първопричината за настъпване на ПТП, а не
противоправното поведение на водача на автомобила. Поддържа се, че съдът е
следвало да отхвърли иска срещу застрахователя, отговорността на когото е
функционално обусловена от поведението на водача на застрахования автомобил и да
го уважи срещу евентуалния ответник, чиято е отговорността за поддържане на
пътищата. Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени срещу
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, отхвърлянето им по отношение на застрахователното
дружество и уважаването им по отношение на евентуалния ответник.
При условията на евентуалност се иска намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди с отчитане на предходните заболявания на ищеца, тежестта на
уврежданията и продължителността на възстановителния период. И ответникът
обжалва решението на СГС относно началната дата, от която следва да се начислява
лихвата за забава – с твърдението, че лихвата следва да бъде начислявана след датата
14.08.2019 г., на която ищецът е посочил банкова сметка.
2
Евентуалният ответник АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ изразява
становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Третото лице, помагач на евентуалния ответник – „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ ЕООД,
не е изразило становище по основателността на жалбите.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 22.03.2018 г. ищецът П.М. /роден през *** г./, е
бил увреден при ПТП, намирайки се като пътник в лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ярис“ с рег. № ***, управляван от водач Д. Г..
По делото не се спори, че автомобилът, в който е пътувал ищецът, към датата на
ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество.
Срещу водача на автомобила – Д. А. Г., е било образувано наказателно
производство и в съда е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“ от НК – за това, че поради нарушение на правилата за движение по
пътищата по непредпазливост е причинил няколко средни телесни повреди на П.М..
Образуваното НОХД № 18044/2018 г. по описа на Софийския районен съд е било
прекратено в съдебно заседание на 21.11.2018 г. поради изричното заявление на
пострадалия М., че не желае водачът на автомобила да бъде съден за престъпление.
На 05.03.2019 г. ищецът М. е подал молба до „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с
която е поискал да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 160 000 лева и 633,34 лева за имуществени вреди. След размяна на кореспонденция,
с уведомление от 05.06.2019 г. застрахователното дружество е уведомило ищеца, че
отказва да заплати обезщетение, тъй като от събраните документи се установява, че не
водачът на автомобила е виновен за ПТП, а същото е настъпило поради попадане на
автомобила в заледен участък и отговорността за обезщетяване на вредите следва да се
носи от АПИ, която е задължена да поддържа пътното платно.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Т. Т. се установява,
че на 22.03.2018 г. около 19 часа, автомобилът „Тойота Ярис“ се е движил със скорост
3
от около 66,46 км/ч. в лявата активна лента на северната скоростна тангента край гр.
София в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Европа“. В същото време върху
естественото продължение на аварийната лента се е намирал спрял влекач „Скания“ с
полуремарке /цистерна/. На около 360 м. преди разклона за с. Требич водачът на лекия
автомобил загубил контрол върху управлението му чрез рязко ускоряване – с цел
завършване на започналото преди това изпреварване на движещ се вдясно от лекия
автомобил в средната активна лента товарен такъв. Тъй като пътното платно било
заледено, това предизвикало „пробуксуване“, загуба на напречна устойчивост на
автомобила „Тойота“ и едновременно напред и в дясно, завъртане около вертикалната
му ос по посока на часовниковата стрелка. Лекият автомобил навлязъл в зоната на
спрялата цистерна и настъпил удар – с дясната си странична част автомобилът
„Тойота“ се ударил по цялата ширина на задната броня на цистерната. Лекият
автомобил отново се завъртял на 180 градуса и се изместил върху дясната активна
лента.
След удара цялата дясна част на лекия автомобил била деформирана, а пътникът
М., седящ на предната дясна седалка получил тежки травми.
Според вещото лице, тъй като загубата на контрол върху лекия автомобил
„Тойота Ярис“ се е дължала на рязкото ускоряване /подаване на газ/ или рязко
движение в ляво или дясно с волана от страна на водача, при посочената скорост от
66,46 км/ч. водачът не е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез
спиране, тъй като дължината на опасната зона, необходима за спиране по заледената
повърхност е била над 2 пъти по-голяма от разстоянието, на което се е намирал
автомобилът от мястото на удара, когато е загубил напречна устойчивост. Ако
скоростта на лекия автомобил е била не по-висока от 39,85 км/ч., водачът е могъл да
предотврати ПТП чрез спиране.
В съдебно заседание на 25.06.2020 г. инж. Тонев е обяснил, че на платното не е
имало снежна покривка, но е било заледено. Малко преди процесното ПТП цистерната
е била леко ударена от друг камион и двете МПС са били спрели в аварийна ситуация.
Водачът на лекия автомобил „Тойота“ е имал техническа видимост към спрелите
товарни автомобили от около 200 м.
За установяване на уврежданията, които ищецът е получил в резултат от удара
между двата автомобила, СГС е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Видно от заключението на вещите лица д-р М. М. – специалист по ортопедия и
травматология и д-р А. М. – специалист по съдебна медицина, на ищеца са нанесени
следните травми:
4
Политравма – засягане на множество анатомични области и системи;
Травматичен шок – състояние, опасно за живота, с нарушаване на функцията
най-вече на дихателната система, хемодинамично значима кръвозагуба, наложили
спешно интензивно лечение в реанимация;
Контузия на гръдния кош със счупване от 2-ро до 12-то ребра вдясно и от 2-ро
до 7-мо вляво, довели до десностранен пневмоторакс и двустранен плеврален излив.
Това състояние е довело до остра дихателна недостатъчност и до необходимост от
интубиране на пострадалия и продължителна изкуствена вентилация, което е наложило
на 27.03.2018 г. да се постави трахеостома;
Счупване на таза – фрактура на двете рамена на дясната срамна кост и дясната
седалищна кост;
Счупване на 10-ти гръден и 2-ри поясен прешлени;
Счупване на дясната ключица;
Счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост и пареза на фибуларния
нерв вдясно. /Фибуларният нерв е клон от седалищния нерв, който осигурява
двигателната и сетивната функция на долната част на крака, стъпалото и пръстите/.
Според вещите лица, травмите са получени в резултат от удара в дясната страна
на тялото, съчетано с притискане от предпазния колан. За наличие на поставен
предпазен колан вещите лица правят извод и от обстоятелството, че липсват
увреждания по главата на пострадалия.
Непосредствено след ПТП пострадалият е бил настанен в реанимация. Поради
развитие на остра дихателна недостатъчност се е наложило интубиране и е проведена
изкуствена белодробна вентилация, поставени са трахеостома и торакален дрен.
Болничното лечение е проведено на три етапа – в реанимация, в травматологична
клиника и в клиника по урология. В последната е проведено оперативно лечение –
миатопластика на уретрата. В заключението са описани и настъпилите усложнения по
време на лечението, включително задълбочаване на предходните заболявания, едно от
които е ХОББ /хронична обструктивна белодробна болест/.
Болничното лечение е продължило от 22.03.2018 г. до 16.05.2018 г., а след това е
продължено с рехабилитационно лечение в домашни условия.
При извършения от експертите личен преглед на ищеца през 2019 г. е
установено, че към този момент все още възстановителният процес не е напълно
завършил. Счупванията са зараснали за средностатистическия срок, но са налице
5
усложнения, които все още се лекуват. Има болки в кръста, оток в дясното коляно и
ограничени движения, пареза на десния долен крайник със степажна походка;
периодично обостряне на симптоматиката от ХОББ и от стриктурата /стесняване/ на
трахеостомното отвърстие.
Като трайни последици ще останат стриктурата на трахеостомната канула,
дегенеративният процес в дясната колянна става с ограничените движения, частичната
пареза на засегнатия фибуларен нерв със степажна походка, чувството за остатъчна
деформация в гръдния кош, болките в кръста, последиците от посттравматичните
промени в белите дробове и цикатриксът в глутеалната /седалищната/ област.
Тазовата фрактура и счупването на ключицата са зараснали добре и в рамките на
средно установения срок. Фрактурите на ребрата са зараснали за няколко месеца,
счупването на прешлените – за период от 5-6 месеца; вътрешният бедрен кондил е
консолидирал за около 5-6 месеца.
По повод на засилващата се симптоматика от дясната колянна става се обсъжда
оперативно лечение.
В заключението на вещите лица е обсъдено и представеното по делото решение
на ТЕЛК, издадено преди ПТП, в което са отразени предходни заболявания на ищеца
М., включително такива на опорно-двигателния апарат /коксартроза, гонартроза,
остеохондроза/. Посочено е, че тези заболявания могат да се отразят на
възстановителния период като го удължат.
В съдебно заседание на 25.06.2020 г. вещите лица са обяснили, че травмата на
гръдния кош и белите дробове е изключително тежка и уврежданията са се
„насложили“ върху страданията от ХОББ. Но възпалението на белия дроб и
възникването на сепсис се дължи на травмата и на интубацията. От друга страна,
счупването на двата прешлена и на медиалния кондиум на бедрото се е „насложило“
върху описаните в решението на ТЕЛК дегенеративни заболявания на двете коленни
стави.
Свидетелят И. К. – бивш колега на ищеца, e разказал пред съда, че е посещавал
М. в „Пирогов“. Бил в много тежко състояние, главата му била подута като балон, бил
с тръби в гърдите. В реанимацията не бил в съзнание, после 1 месец лежал
неподвижен. След като го изписали от болницата дълго време бил на рехабилитация,
не можел да се движи сам. За него се грижела съпругата му. Сега е по-добре, но има
проблем с единия крак. Преди катастрофата не бил такъв, продължава да прави
процедури.
6
С оглед на горните доказателства, по основните спорни въпроси въззивният съд
намира следното:
Относно наличието на виновно противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил и доколко то е причината за настъпване на ПТП при
наличието на данни за заледено пътно платно: С оглед цитираното заключение на
вещото лице автоексперт, водачът на застрахования автомобил, въпреки че го е
управлявал с разрешена скорост, не се е съобразил с конкретната пътна обстановка –
заледено платно в натоварен участък от магистрала и е предприел действия по
изпреварване на товарен автомобил, променяйки рязко траекторията си на движение,
което при заледеното платно е довело до загуба на контрол върху управлението на
автомобила и последвалия удар. От страна на водача Д. Г. е допуснато нарушение на
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, което е довело и до вредоносния резултат.
Несъмнено за настъпване на произшествието е допринесло и обстоятелството, че
пътното платно не е било обработено по начин, осигуряващ безопасността на
движението и за това нарушение отговорност следва да носят длъжностни лица на
АПИ. Съгласно чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Но по силата на чл.122, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници. В случая
искът е предявен срещу застрахователя на един от съпричинителите на увреждането,
поради което обосновано градският съд го е уважил спрямо предпочитания ответник.
Жалбата на „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която се иска отхвърляне на иска
срещу застрахователното дружество и уважаването му срещу евентуалния ответник
АПИ, е неоснователна.
Относно справедливия размер на обезщетението: С оглед установените
множество и тежки телесни увреждания, част от които са били и животозастрашаващи,
усложненията от травмите, продължителността на възстановителния период, трайните
последици от уврежданията, въззивният съд намира, че дори като се съобрази и
обстоятелството, че предшестващите ПТП заболявания на ищеца са допринесли за по-
трудното му възстановяване, обезщетение в размер на 120 000 лева в никакъв случай
не е завишено. Размерът е съобразен и с обществено-икономическата обстановка в
страната към месец март 2018 г.
Оплакванията на застрахователното дружество за нарушение на чл.52 от ГПК са
неоснователни.
Относно началната дата, от която следва да се начислява лихва за забава върху
7
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди: Съгласно
утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от 30.01.2020 г., постановено по т.
дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128 от 04.02.2020 г., постановено по
т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/, в хипотезата на пряк иск, предявен от
увреденото лице по реда на чл.432, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя.
В случая претенцията за заплащане на обезщетенията е постъпила при
застрахователя на 05.03.2019 г. и лихвата за забава следва да се начислява от тази дата.
Но с оглед на въззивното начало в гражданския процес – жалбоподателят я претендира
от 30.03.2019 г., лихвата следва да се начислява от тази дата – 30.03.2019 г.
В този смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение.
В останалата му обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, на жалбоподателя ответник не се
дължат разноски за настоящата инстанция.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, с който претендира да му се
присъдят 25 лева – внесена държавна такса по въззивната жалба и 5 000 лева
адвокатско възнаграждение съгласно т.8 от приложения по делото договор за правна
помощ.
Видно от този договор, сключен на 25.06.2019 г. между ищеца П.М. и
представляващата го адв. Д. /л.356 от първоинстанционното производство/, в
цитираната т.8 от същия е записано: „Възложителят ще заплати на Изпълнителя
възнаграждение за процесуално представителство за всяка съдебна инстанция от по
5 000 (пет хиляди) лева без ДДС. Възнаграждението за първа инстанция се заплаща
при подаване на исковата молба в съда, а за въззивна и касационна инстанция – при
получаване на съответната жалба, респ. при изготвяне на такава. Настоящият
договор служи като разписка за получените суми“.
За настоящата инстанция не са представени доказателства, договореното
адвокатско възнаграждение да е било заплатено. Като доказателство за плащане не би
8
могло да се приеме записаното в договора, че самият той служи като разписка, след
като същевременно в него е записано, че за въззивната инстанция възнаграждението
следва да се заплати при подаване на въззивната жалба, съответно при получаване на
такава от противната страна. В случая жалбите, по които е образувано настоящото
въззивно производство, са подадени през месеците септември и октомври 2020 г.
Поради липса на доказателства, че договореното възнаграждение за въззивната
инстанция е реално заплатено, като разноски на ищеца следва да се присъдят само 25
лева – заплатената държавна такса.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 21
състав постановено на 31.08.2020 г., допълнено с решение от 06.11.2020 г.,
постановени по гр. дело № 8 553/2019 г. В ЧАСТТА, с която съдът е отказал да
присъди лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода от 30.03.2019 г. до
05.06.2019 г. включително и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на ищеца П.
Д. М. лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева и върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 594,90 /петстотин деветдесет и четири лева и 90 ст./ и
за периода от 30.03.2019 г. до 05.06.2019 г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на ищеца П.
Д. М. направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на
евентуалния ответник АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – „ИНФРА
ЕКСПЕРТ“ ЕООД.
9
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10