Определение по дело №546/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2582
Дата: 1 юли 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200500546
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 209

Номер

209

Година

28.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.20

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20114100600442

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХІ-ва НПК

С Присъда № .../30.05.2011 г. по НОХД № ..../2011 г. на ВТРС подсъдимия Р. Х. Г., роден на 10.12.1951 г. в гр. П., българин, български гражданин, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”В.” № .... , .2, неосъждан, със средно образование, безработен, женен, с ЕГН * е бил признат за виновен в това, че на 27.06.2008 г. в гр.В.Т. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. П. Ч., че е собственик на таванско помещение от 11,13 кв.м. в сграда, находяща се на ул."Б. К." № ... - парцел ..., кв..... по peг. план на гр.В.Т., което ще му продаде и с това му причинил имотна вреда в размер на .... лв. (..........лева), поради което и на основание, го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 НК, Р. с. ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Подадена е въззивна жалба от А. Й. М., като защитник на подсъдимия Р. Х. Г. против присъдата, посочена по-горе. В жалбата А. М. заявява, че при провеждане на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограÝичаване на правото на защита на подсъдимия. Освен това защитникът твърди, че са били допуснати нарушения и на материалния закон тъй като не са събрани безспорни доказателства относно авторството и вината на подзащитният му. Поради това и моли въззивният съд, присъдата на ВТРС да бъде отменена и постановена нова, оправдателна такава. Представя на основание чл.327 ал.5 от НПК нови писмени доказателства приети по-късно по делото, касаещи промяната на предназначението на таванското помещение.

В съдебното заседание пред настоящия състав на ВТОС, проведено на 20.10.2011 г., представителят на В. оспорва жалбата и заема становище че същата е неоснователна, тъй като първоинстанционния съд е произнесъл обоснована присъда досежно авторството на деянието и събирането на доказателства.

Подсъдимият Р. Х. Г. заявява, че поддържа жалбата и не се счита за виновен. Бил заплатил на предишния собственик сумата искана от него тогава и желаел сега да го препродаде.

В правото си на последна дума явилият се подсъдим моли за отмяна на осъдителната присъда.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитника на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК има право да обжалва присъдата, изхождайки и в контекст с правото на подзащитния му - във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

В. о. с. в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

С нотариален акт № ..., т. ..., н.д № ....от 1965г. издаден от РС – В. Т. Й. И. Р. и М. П. Р. са придобили собствеността върху апартамент, находящ се в жилищно строителна кооперация”Ч.”, върху парцел .... /...../ от кв...../...../ по плана тогава на град В.Т..Парцела обхващал повърхност от ..../...и ...../ кв.м. при граници: на север-улица; на юг – парцел .../..../ от кв. .... и на запад парцел ..../..../ от кв.... Апартаментът се намирал на трети етаж, от северозападната страна, и се състоял се от две стаи, хол , столова, черна кухня и др. сервизни помещения, общо от 98, кв.м. Неразделни части от този имот, необособени като самостоятелни обекти (имоти) били изба от южната страна, при съседи Г. П. и Х. П., от .... кв.м. и таванско помещение, находящо се от западната страна, при съседи Г. М. и коридор от 11,13 кв.м.

С нотариален акт № ...., том втори, нот. дело № ...../1996г. от 25.03.1996 г. на нотариус при ВТРС – Д.Р., Й. И. Р.и наследниците на М. П. Р. - К. М. П., М. М. П. и П. М. П. продали част от описания по – горе недвижим имот, а именно апартамента и прилежащата към нето маза, като собствеността върху таванското помещение с площ 11,3 кв.м., останала под формата на съсобственост на свидетеля Кр. П. и останалите наследници на първоначалните собственици.

Описаното таванско помещение не се ползвало от собствениците, като било предоставено за стопанисване от живеещо в блока лице – Ц.П.. След смъртта на същата през 2000г., и до 2009г. имотът не се ползвал от никого.

Впоследствие и по силата на пълномощно от 28.11.97г., с нотариална заверка на подписите на страните, Й. И. Р., К. М. П., М. М. П. и П. М. П.. упълномощили св. Б. С. да продаде таванското помещение, находящо се от западна‗а страна , при съседи Г. М. и коридор от .... кв.м. описано в нотариален акт № ...., т. ..., н.д № ....от 1965г. издаден от РС – В. Т..

Свидетелката Б. С.както към онзи момент, така и към 2008г., извършвала дейност като посредник при продажбата на недвижими имоти. В изпълнение на предоставените и пълномощия тя предприела действия по събиране на необходими документи, изискуеми при оформяне на сделка за покупко – продажба на таванското помещение (удостоверение от 12.12.97г., и удостоверение за наследници № ...от 11.12.97г., издадени от Община В. Т. - л. 41 и л. 42 от първоинстанционното съдебно производство). При това свидетелката публикувала, чрез местни вестници, обява за продажбата на описаното таванско помещение. В хода на извършването на горните действия и подготовката на книжата, свидетелката разбрала, че процесния имот не е обособен като самостоятелен такъв. За продажбата му било необходимо да бъде извършена, одобрена от общината, процедура за изменение на неговия статут, чрез промяна на предназначението на имота и чрез обособяването му като ателие, офис или стая за почивка, както това било направено с други тавански помещения в кооперацията.

Тогава интерес за закупуването на имота проявил подсъдимия Р. Г., който бил запознат от Стойчева, както с тавана, така и със статута му и невъзможността за издаване на нотариален акт за собственост. Било му е разяснена необходимостта от извършване на процедура по обособяването на имота като самостоятелен обект чрез осъществяване на процедура по промяна на неговото предназначение. Подсъдимият възприел (видно от дадените пред районния съд обяснения, виж л. ...от НОХД), че процесния таван не е самостоятелен обект и за да може да се снабди с нотариален. акт трябва да извърши описаните по – горе действия, посочени от свидетелката. При това подсъдимият извършил консултация по тези въпроси и с адвокат Хр. М. От него разбрал, че може да се закупи този имот поначало, като в последствие се извади допълнително нотариален акт за собственост, използвайки въведената в закона процедура по установяване на давностно владение на същия. Трябвало обаче подсъдимия да си плаща данъците за помещението и чрез свидетели да се установи владението. Така той разбрал, че ще е собственик на имота едва на един късен момент поради изтичане на тъй наречената давност и владеене на тавана.

Между свидетелката С. и подсъдимият била постигната договореност за покупка на процесното таванско помещение за сумата от .... лв. Предвид на съгласието на 12.12.97г. между свидетелката в качеството и на пълномощник на собствениците и Г. бил сключен предварителен договор без наличие на нотариална заверка, за покупко – продажба на таванско помещение, състоящо се от .... кв.м., находящо се в жилищно строителна кооперация”Ч.”, върху парцел .... /.../ от кв..../..../ по плана на град В.Т., в парцел с повърхност от .../...../ кв.м. при граници: на север-улица; на юг – парцел .../.../ от кв. ....и на запад парцел II/втори/ от кв.110. Помещението се намирало от западната страна, при съседи Г. М. и коридор от .... кв.м... При това подсъдимият изцяло заплатил претендираната от продавача парична сума.

В последствие С. предприела някакви действия да извърши процедура по промяна на предназначението на процесния имот, което и било отказано от общинската администрация. Това накарало свидетелката да предостави събраните от нея документи на подсъдимия да се оправя сам. Той също направил опит да извърши промяна на предназначението на таванското помещение, при което същото да бъде обособено като ателие, за да подпомага дейността си в качеството му на строителен техник. За тази цел му бил изготвен проект от архитект. Независимо от това този проект не бил одобрен от общинската администрация, и таванското помещение запазило стария си статут. По този начин от плащането на цената по предварителния договор - до лятото на 2008г. подсъдимият Г. нито стопанисвал нито ползвал въпросното таванско помещение. Същото не било декларирано от него и в общината и съответната данъчна служба като имот - негова собственост. При това подсъдимия съзнавал, че помещението – тавана го „няма записан в данъчното”. В този същия период от време Г. не заплащал и дължими за имота данъци и не е предприемал действия за снабдяването си с нотариален акт за собственост на имота, било чрез исково производство по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД или по издаване на констативен нотариален акт съобразно чл. 587 и следващите от ГПК.

В края на пролетта на 2008г., подсъдимия се свързал със свидетелката С., на която споделил, че желае да продаде процесното таванско помещение. Определил цена за това първоначално сумата от .... лв. След известно време обаче Г. намалил цената на .... лв., поради липса на купувачи. Подсъдимият възложил на свидетелката устно без писмено пълномощно или договор, да му намери купувач и да организира продажбата на обекта. Свидетелката разбрала от подсъдимия, че причините да иска такава бърза продажба на имота са били невъзможността му да го обособи като ателие, както и обстоятелството, че вече работел в друг град. С. се съгласила и получила от него ключ за помещението. В изпълнение на поръчението, свидетелката пуснала обява в местни вестници за продажба на таванското помещение. Така подсъдимия окончателно решил да се отърве от несгодите по притежаването на въпросния имот, като прехвърли тежестите и натовари с тях друго лице, от което си възстанови дадените парични средства знаейки много добре, че ще за това трябва да го въведе в заблуждение както относно собствеността така и за останалите неуредици.Съзнавал е, че по този начин ще причини материални увреди на третото лице и е искал те да настъпят.

Така отнесено към горното изложение, по същото време през месец юни 2008г. св. Д. Ч. търсел да закупи жилище, в което да се настани да живее неговия брат. Така и попаднал на публикуваната от свидетелката С. обява за продажба на таванското помещение. Свързал се с нея и тя го завела да направи оглед на помещението. След като свидетелят одобрил имота и се съгласил да го купи на определената цена от .... лв., той заплатил капаро в размер на ...лв.. При това С. посочила на пострадалия, че имота се продава от подсъдимия. Тя не знаела нищо за истинските намерения на Г.. После последвала среща с А. Хр. М.., който изготвил съдържанието на предварителен договор за покупко - продажба на процесното таванско помещение, между подсъдимия, в качеството му на продавач и св. Ч. в качеството му на купувач. В съдържанието на процесния договор от 27.0.08г. е записано, че подсъдимия „ …в качеството си на дългогодишен владелец и ползвател по договор от 02.05.97г.” на процесния имот го продава на св. Ч. Също така е било записано и, че „продавачът не се задължава организационно и финансово да снабдява купувача с нотариален акт за тази сделка, какъвто самият той не притежава, като се има предвид, че продава обекта на изгодна за купувача цена, под неговата, реална, пазарна стойност…”

Изготвеният от А. М. предварителен договор бил взет лично от подсъдимия и С..

На 27.06.08г. при посредничеството на св.С. подсъдимият се срещнал със пострадалия. При това Г. се представил на свидетеля и му заявил, че той е човекът, който продава таванското помещение. Подсъдимият умишлено не представил на свидетеля документи касаещи въпросите за собствеността на имота, нито пък притежавания от него предварителен договор от 1997г. за да може въвеждането в заблуждение да бъде улеснено и предаването на парите да протече без проблеми. При това му заявил, че не може да му извади нотариален акт, тъй като и той нямал такъв. Тези действия на подсъдимия създали в . св. Д. Ч. реални представи, че подсъдимият Г. е собственик на таванското помещение, което продава - „тогава мислех, че щом продава той, значи е собственика”. След това двамата, на същата дата 27.06.2008г., се явили пред А. К., помощник – нотариус при нотариус Д. Д. (рег. № ...на нотариална камара, с район на действие ВТРС) където подписали изготвения предварителен договор, който направил и заверка на подписите на страните. Тогава Д. Ч. в резултат на възбуденото у него заблуждение, че ще придобие собствеността върху помещението, изплатил на подсъдимия сумата от ... лв., с което била заплатена цялата претендирана от подсъдимия стойност от ... ...лв. След известно време свидетелят решил да направи ремонт на таванското помещение, с което да го направи годно за употреба, съобразно неговите цели, но не бил допуснат от домовата управа на блока. Тогава и разбрал, че Г. не е собственик на имота, а действителните стопани са други лица. Така пострадалият разбрал, че е измамен.

Видно от събраните и приобщени към делото писмени доказателства, писмо с изх. № 11-64 от 05.04.11г., издадено от Община ┬. Т. за процесния недвижим имот няма открита отделна данъчна партида, вследствие на което за него не се дължат данъци и такси.

От съдържанието на друго писмо, издадено от архитект при община –В. Т. се установява, че в техническия архив при общината, за периода от 1980г. до 2011г. не са открити архивни проекти и постъпили искания за преустройство на таванско помещение с обособяването му за други дейности в УПИ VI, кв. ..., с адрес в гр. В. Т., ул. Б. К. № .... Това като извод не се променя и от представените пред въззивната инстанция други писмени доказателства касаещи според защитата промяната на предназначението на таванското помещение. От тези негодни копия, без видими номера по тях, по никакъв начин не може да се направи друго заключение освен това, че проекти и постъпили искания за преустройство на таванското помещение е нямало.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното производство, показанията на свидетелите, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства. Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава и направените по-късно от него правни изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Настоящия състав също счита, че подсъдимия Р. Х. Г. е възбудил заблуждение у Д. П. Ч. и това е сторил единствено с цел да набави за себе си имотна облага причинявайки му имотна вреда в размер на .... лв..Заблуждението се е изразявало в това, че той е собственик на таванско помещение от 11,13 кв.м. в сграда, находяща се на ул."Б. К." №.... - парцел...., кв.....по peг. план на гр.В.Т., което му продава прехвърляйки по този начин собствеността. По описания начин Г. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК.

Обективно подсъдимия е въздействал на пострадалия., като е формирал у него неверни представи за няколко факта, на първо място, че самият той е собственик на процесното таванско помещение, което му продава и по този начин го е мотивирал да заплати исканата цена по сключения между тях предварителен договор. Не е било възможно горното обаче защото Г., към датата на извършването на деянието – 27.06.08г. не е бил собственик на таванското помещение и съответно, не е съществувала възможност за изпълнение на постигнатата между дееца и пострадалия доворка за покупко – продажбата на същия. Предварителният договор има единствено облигационно действие, но не и вещно – прехвърлителен ефект, т. е със сключването му не се прехвърля собствеността върху имота от продавача на купувача. По делото се установява, че Г. не е предприемал действия за снабдяването си с нотариален акт за собственост на имота, чрез исково производство, по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД или по издаване на констативен нотариален акт съобразно чл. 587 и следващите от ГПК. Изложеното предполага и извода, че към датата на извършването на престъплението, подсъдимият не е бил собственик на таванското помещение и след като това е така той не може да го продаде - прехвърли собствеността върху него на трето лице, в случая на пострадалия. Това е било известно на Г. и той много добре го е съзнавал. Имотната вреда за Ч. е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от него поради неправилната представа на лицето, изградена от Г..

В защитните си аргументи адвоката на подсъдимия, Й. М. твърди и пред въззивната инстанция, че подзащитния му изобщо не е извършил измамливи действия, напротив той е направил една законосъобразна правна сделка предварителен договор. Това карало Г. да смята, че е станал собственик на имота. Самият той не се е договарял с пострадалия а това вършила св. С. Твърденията се оборват обаче от изложените от районния съд мотиви и събраните доказателства. Когато Г. се е срещнал със свидетеля и пострадал, той му заявил, че е човекът, продаващ таванското помещение. Към този момент подсъдимият е знаел, че не е собственик на процесното таванско помещение въпреки платената цена от него. Това знание се предполага и от сключването на предварителния договор за покупко – продажба на процесния таван от 12.12.97г., когато свидетелката С. му е обяснила статута на тавана и невъзможността за издаване на нотариален акт за собственост. Пак тогава той е разбрал и че е необходимо да се извърши процедура по обособяването му като самостоятелен обект чрез промяна на неговото предназначение, които обстоятелства подсъдимият възприел. В подкрепа на казаното е и извършената консултация по тези въпроси и с адвокат Хр.М.. Г. е завършил архитектура и е осъществявал трудова дейност като строителен техник, което предполага и че същия притежава знания в областта на строителството, устройството на териториите и изграждането на градската среда. Въпросната материя не му е била непозната.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината - пряк умисъл при това със специална цел. Подсъдимият е съзнавал, че в резултат на формираните от него неправилни представи у пострадалият последният ще извърши акт на имуществено разпореждане, от което неизбежно ще настъпят имотни вреди за него и е целял набавянето на имотната облага за себе си. Още при сключване на предварителния договор от 27.06.08г., Г. е знаел, че не може да изпълни задълженията си по него, тъй като не е бил собственик. Просто е искал да се отърве макар и с цената на причиняване вреда другиму, от оказалата се неизгодна за него сделка с въпросния таван, която той сключил далеч преди да извърши измамата.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ВТРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание.

При определяне размера на това наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид както степента на обществена опасност на деянието така и тази на дееца, което е съобразено и от първоинстанционния съд и приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимият и неговият защитник,за неправилност на присъдата на РС В.Т.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства.

По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, В. о. с.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ...../30.05.2011 г. постановена по НОХД № ..../2011г. , на В. р.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

C18BA77C8A1C984AC225793700226676