№ 8796
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110107047 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Р. Д. С.
срещу Й. И. С., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за
осъждане на Й. И. С. да предаде на ищцата владението
върху лек автомобил марка "Киа" модел К5 с ДК №
************.
В исковата молба ищцата твърди, че на основание
сключен договор за покупко-продажба на МПС от
18.02.2020 г., е придобила собствеността върху процесния
автомобил. Посочва, че отдала последния, по силата на
договор за наем от 24.02.2020 г. на сина си – Я.Л.С., за срок
от 5 години, при наема цена в размер на 600 лв. Посочва, че
с пълномощно от 24.02.2020 г., упълномощила сина си и
ответницата да управляват и поддържат автомобила.
Посочва, че поискала връщането на автомобила си от
1
ответницата, с отправена до нея Нотариална покана, чрез
нотариус Р. М., с рег. № *** на НК, с която я поканила да
предаде владението върху автомобила, лично връчена на
ответника на дата 11.06.2021г., но ответницата не се явила в
указания ден и час за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Признава, че ищцата е формален
собственик на процесния автомобил, тъй като договора е
сключен с нея, като купувач, но твърди че тя е изплащала
двата потребителски заема, послужили за изплащане на
част от продажната цена на процесния автомобил. В тази
връзка твърди, че закупуването на автомобила е прикрит
договор по смисъла на чл. 17 от ЗЗД, с всички реквизити на
покупко-продажба, но реален собственик на колата била тя.
Посочва, че другата част от цената на процесния
автомобил – 4000 лева, била заплатена от нейната майка –
М.А.. Посочва, че не възразява да предаде владението
върху автомобила, но при условие, че ищцата възстанови
платените от нея суми. При условията на евентуалност, при
уважаване на исковете, прави възражение за задържане на
осн. чл. 91 ЗЗД на лекия автомобил до заплащане на
разноските, които е направила за неговото запазване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК Й. М. е предявила срещу
ищцата насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
2
сумата в размер на 15 967,87 лева, представляваща сума с
която ищцата се е обогатила за сметка на ответника, която
съставлява сбор от следните суми: заплатени вноски за
закупуване на автомобила в размер на 3646,56 лева, 15
вноски по 409,88 лева на обща стойност от 6148,20 лева,
сумата в размер на 791,10 лева застраховка „Каско“ на
автомобила, сумата в размер на 1382,00 лева,
представляваща заплатена от М. сума за ремонт и
обслужване на порцесния автомобил и за сумата в размер
на 4000,00 лева, представляваща заплатена първоначална
вноска за закупуване на автомобила, дадена от М.А., майка
на М. и които суми са заплатени от М., в периода от
01.03.2020г. до 31.06.2022г.
В съдебно заседание ищецът Р. Д. С., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата
претенция.
В съдебно заседание ответникът и ищец по насрещния
иск Й. И. С., редовно призован, се явява лично и с адвокат
С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на предявения като главен иск, а при
уважаването му за уважаване на насрещната искова
претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
3
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приет договор за покупко-продажба на
МПС от 18.02.2020г., без нотариална заверка на подписите,
от който се установява, че трето за спора лице, като
продавач е продало на Р. Д. С., като купувач лек
автомобил, марка КИА, модел К5, без регистрационен
номер, рама № KNAGT416BGA020125 за покупко-продажна
цена от 29900,00 лева, като според т.2 от договора цената е
заплатена изцяло на продавача към деня на подписване на
договора.
От приетия по делото договор за наем от 24.02.2020г. е
видно, че ищцата С. е сключила със сина си Я.Л.С. договор
за наем, по силата на който ищцата, като наемодател е
предоставила на С., като наемател за временно ползване, за
лични цели автомобил марка КИА, модел К5 с ДК №
************, срещу наемна цена от 600,00 лева, платима до
10-то число на месеца. Няма спор по делото, че ищцата е
упълномощила сина си, включително и ответницата да
управляват автомобила, съгласно пълномощно, прието на
л.8 по делото. С нотариална покана, приета на л.5 и л.6 от
досието по делото ищцата е прекратила дадените с
пълномощното на ответницата права, като е поканила
последната да върне автомобила, ведно с документи и
ключове на автомобила на посочен в поканата адрес в
тридневен срок от получаването й. Няма спор, че поканата
4
е връчена лично на Й. С. на 11.06.2021г.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява, че ответницата е извършила плащания към
/ФИРМА/ и /ФИРМА/ в общ размер от 3646,56 лева, чрез
дванадесет вноски, всяка от 303,88 лева и наредител на
плащането Й. С., както и вноска в размер на 400,01 лева
към /ФИРМА/ на 19.05.2021г. и вноска към /ФИРМА/ в
размер на 399,79 лева или общо сумата от 4446,36 лева,
както и плащания на стойност от 1382,46 лева с наредител
Р. С. към /ФИРМА/, /ФИРМА/ и /ФИРМА/.
От показанията на разпитаната на страната на
ответника свидетелка М.А. – майка на Й. С. се установява,
че процесното ППС е закупено със заемни средства.
Автомобилът бил закупен на името на Р. С., тъй като
останалите членове на семейството нямали кредитен
рейтинг. Уговорката била автомобила да се използва за
нуждите на семейството, най-вече заради децата и за
задоволяване на техни ежедневни нужди. Свидетелката
посочва, че за да бъде капарирана колата предала лично на
сина на ищцата – Я. С. сумата в размер на 4000,00 лева. От
самото начало колата била в държане на Й. С., тя я
управлявала и заплащала вноските, дължими от Р. С. за
погасяване на кредита, всеки месец и е давала на ръка сума
около 400,00 лева за погасяване на вноските.
Свидетелката В. Т. Т., близка на Й. С., също
възпроизвежда в показанията си, че автомобила е закупен
5
на името на Р. С., като всеки месец Й. С. и изплащала
около 400,00 лева за изплащане на вноските по двата
кредита. Свидетелката лично помогнала на С. да заплати
първата вноска, като впоследствие също и помагала.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на
ищеца е да докаже, че е собственик на процесното ППС,
както и че ответникът упражнява фактическа власт върху
ППС. В тежест на ответника е било да докаже, че е налице
правно основание за упражняване на фактическата власт.
Съдът намира, че приетият по делото договор за
продажба на МПС с гореописаното съдържание на договора
между ищцата, като купувач и трето лице, като продавач в
действителност сочи на волеизявления за окончателно
уреждане на отношенията между страните по повод
прехвърляне на вещта. Доколкото се установява от
договора, че се касае за автомобил „нов внос“ /видно е от
договора, че автомобила е без регистрационни номера, след
което е регистриран в КАТ,/ разпоредбата на чл. 144, ал. 2
ЗДвП, която поставя изискването за писмена форма с
нотариална заверка на подписите досежно договор за
продажба на регистрирани МПС не е приложима и
транслативният ефект на сделката е настъпил със самото
сключване на договора. Съдът не споделя доводите на
ответника за нищожност на сделката като привидна. От
събраните по делото доказателства не се установява
твърдяната привидност –персонална симулация на
6
договора за покупко-продажба на МПС. При персоналната
симулация две страни постигат съгласие да сключат
договор, по който желаят да прикрият действителния
купувач, поради което се уговарят като страна - купувач,
по договора да бъде записано лице, което привидно
изпълнява тази роля. При това, се извършват три сделки:
между продавача и действителния купувач – прикритата
сделка, която е действителната, ако не страда от пороци;
между продавача и привидния купувач – която е
обективирана в договора, но е привидна и като такава е
нищожна; между действителния и привидния купувач –
упълномощаването от първия за втория да придобие
собствеността, както и специалната цел да се укрие
действителния купувач. Нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК се
отнася до всички видове привидни сделки, включително и
до персоналната симулация. В конкретния случай, по
делото не се твърди наличието, а и не се представя от
ответника "обратно писмо", поради което, за да бъде
доказана симулацията, чрез свидетелски показания, следва
да е налице т. нар. "начало на писмено доказателство",
тоест писмени доказателства, изходящи от другата страна
или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението й за привидност
/чл. 165, ал. 2 ГПК/. По делото липсва "обратно писмо" или
документ – "начало на писмено доказателство",
противопоставимо на ищцата, която като купувач е
придобила процесното МПС, Ето защо, при липса на
7
документ по чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелските показания за
установяване знанието за твърдяната персонална
симулация са недопустими, а и съдът допусна събиране на
гласни доказателствени средства за доказване твърденията
на ответника по предявения от нея срещу ищцата насрещен
иск. Независимо от това, дори и да се приеме, че
свидетелски показания са допустими, в случая от гласните
доказателства по делото не се установява нито една от
сделките, съставляващи фактическия състав на
персоналната симулация. Показанията не установяват
постигане на съглашение между продавача и ответницата,
като действителен купувач на вещта, но с посочване в
договора на ищцата, като привиден такъв, като не
установяват и съглашение между двете страни за доказване
на прикритото съглашение, а упълномощаването на
ответницата от ищцата да ползва и управлява автомобила
не е такова доказателство. Въпреки това следва да се
посочи следното. Доказателствената съвкупност като цяло
установява, че волята на семейството е била да бъде
закупено процесното ППС за нуждите на семейството, за
придвижване и задоволяване преди всичко нуждите на
децата, родени от съжителството между ответницата и сина
на ищцата. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите А. и Т., като отчита, че същите кореспондират
дори на представения по делото договор за наем на ППС-то,
на пълномощното, прието на л.8 от досието по делото, с
което ищцата е упълномощила сина си и Й. С., като обема
8
на представителната власт включва управление на
автомобила и представителство пред всички физически и
юридически лица на територията на Р.България във
връзка с представянето на ППС на годишни технически
прегледи, плащането на данъци и такси за автомобила,
както поддръжката и ремонта на автомобила, което
недвусмислено сочи, че общата воля на страните е била
ищцата да закупи автомобила на нейно име, като няма спор
по делото, че на дата 11.06.2021г. пълномощията на С. са
прекратени, както и че още от самото начало на закупуване
на автомобила той е бил във владение на ответницата,
която до горепосочената дата го е управлявала по силата
на предоставените и пълномощия. Също така
горепосочената теза се подкрепя и от изслушаната ССчЕ,
която установява, че във връзка с автомобила ответницата
е заплащала суми за застраховка Каско, за ремонт и
оборудване и др. От друга страна не може да не се отчете и
обстоятелството, доколкото ищецът притежава правото на
собственост върху процесния автомобил, то несъмнено
именно негово е задължението да заплаща дължимите
данъци за същия. Независимо от това дали собственика сам
управлява своя автомобил или е предоставил на трето лице
това управление, задължен за заплащане на съответните
данъци е самият собственик. В настоящия случай, от
представеното по делото пълномощно обаче се установи
като задължение на ответницата, на която е предоставено
управлението на автомобила и на съпруга й, да е вменено
9
заплащането на дължимите данъци. Анализът на събраните
по делото доказателства сочи на това, че в конкретния
случай възникналите между страните отношения не са
типичен случай на сделка, сключена чрез "подставено
лице". В правната теория и в съдебната практика /Решение
№ 532 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1812/2008 г., І г.о.;
Решение от 12.02.2009 г. на СГС по гр.д. № 1531/2007 г., ІV-
А с-в; Определение № 726 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.д. №
842/2009 г., ІІІ г.о./ се приема, че фигурата на подставеното
лице е особен случай на относителна симулация, при която
има три сделки с участието на три лица, както бе посочено
по-горе. Първата сделка между две лица изразява
действителната им воля и страните желаят настъпването
на правните й последици. За да се прикрие тази сделка, се
сключват още две сделки- първата, чийто правни
последици не се желаят е привидна сделка между едната
страна по прикритата сделка и трето лице, а втората е
между другата страна по прикритата сделка и третото
лице, която най- често е упълномощаване да се придобият
права от негово име, като упълномощаването следва да е
известно и на трите лица. В настоящия случай от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства при закупуване на
процесния автомобил продавачът му да е знаел за
съглашенията между ищеца и ответника и като цяло за
намеренията на семейството. Ето защо не може да се
приеме, че сме изправени пред типичен случай на привидна
сделка в разновидността й на сделка с подставено лице.
10
Установените по делото фактически обстоятелства за
закупуването на процесния автомобил позволяват да се
направи извода, че от правна страна възникналите между
страните отношения носят по- скоро белезите т.нар.
"косвено представителство" или "скрито пълномощно",
уредено в нормата на чл. 292, ал.2 от ЗЗД, което донякъде с
оглед особеностите на конкретния случай се припокрива и
с фигурата на "подставеното лице". От показанията на
разпитаните свидетели въобще не се установява С. изобщо
да е влизала в контакт с продавача на автомобила, а
договорът е бил сключен от управителя на автокъщата, на
когото впоследствие ищцата е заплатила и покупко-
продажната цена. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1,
т.3 от ГПК не се допускат свидетелски показания за
установяване на договори на стойност, по- голяма от 5000
лв. Оттук следва, че посредством показанията на
свидетелите не може да се докаже сключването на
конкретния договор за поръчка между ищеца и ответника
за закупуване на процесния автомобил тъй като стойността
на договора се обуславя от стойността на вещта, която е
следвало да бъде закупена, а тя е над 5000 лв. /в този
смисъл е определение № 307 от 22.04.1999 г. на ВКС по гр.д.
№ 996/1998 г., І г.о./. Независимо от това обаче наличието
на твърдените уговорки между ищеца и ответницата и
нейния съпруг за сключване на сделката се установява от
останалите годни доказателства. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че непосредствено след регистрацията на
11
автомобила в КАТ и от самото начало с пълномощно
ищцата е упълномощила безсрочно ответницата да
управлява в страната автомобила, да я представлява пред
всички държавни институции във връзка с автомобила и
др.. Наличието на подобно пълномощно, издадено скоро
след регистрацията автомобила, е в подкрепа на
поддържаната от ответника теза, че той е действителният
притежател на автомобила. На следващо място трябва да
бъдат взети предвид показанията на свидетелите в частта
им, за която не важат ограниченията по чл.164, ал.1, т.3 от
ГПК, от които се установява, че ответницата
преимуществено е управлявала автомобила за
задоволяване нуждите на семейството и то от самото
начало. Съвкупната преценка на всички тези
доказателства и установените с тях факти според съда
позволява да бъде направен извод, че при покупката на
автомобила между страните са постигнати уговорки, по
силата на които ищцата е поела задължението да закупи от
свое име избрания автомобил с оглед невъзможността на
другите членове на семейството. Така постигнатите
уговорки имат характер на устен договор за поръчка за
покупка на автомобил, за който не е предвидено изискване
за писмена форма нито за действителност, нито за
доказване /чл. 292, ал.3 от ЗЗД предвижда изискване за
форма само за поръчка с цел придобиване на недвижими
имоти/, от което следва, че в останалите случаи договорът
за поръчка е неформален. Предвид горното се налага
12
изводът, че при покупката на автомобила ищцата е
действала по поръчка на ответницата, като неин косвен
представител. Тъй като сделката е била сключена от името
на ищцата съгласно нормата на чл. 292, ал.2, изр. първо от
ЗЗД правата и задълженията от нея са възникнали за
същата. При положение обаче, че ищцата е действала като
скрит пълномощник на ответницата съгласно изречение
второ на чл. 292, ал.2 от ЗЗД във вътрешните отношения
между довереника и доверителя, както и по отношение на
третите недобросъвестни лица, правата и задълженията по
сключената сделка се смятат за права на доверителя. В
тази хипотеза в съдебната практика е утвърдено
разбирането, че в отношенията между скрития
пълномощник и скрития упълномощител правните
последици от изпълнителната сделка настъпват направо за
упълномощителя и преди скрития пълномощник да е отчел
дейността си чрез прехвърлителната сделка- в този смисъл
Решение № 1968 от 21.07.1970 г. по гр.д. № 1225/1970 г., І
г.о.; Решение № 7 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр.д. №
6039/2007 г., І г.о. От изложеното следва, че във вътрешните
отношения между страните ответницата е действителният
собственик на процесния лек автомобил, поради което и
правата и задълженията по сделката са възникнали за
същата, което прави предявения като главен иск изцяло
неоснователен. По гореизложеното съдът намира, че за
ответницата е налице основание за задържане на
автомобила, поради и което не дължи предаването му.
13
По гореизложеното съдът намира, че следва да
отхвърлена предявената като главна претенция с правно
основание чл. 108 от ЗС. При отхвърляне на претенцията
съдът не дължи произнасяне по предявените насрещни
искови претенции, както и по релевираното възражение за
признаване право на задържане.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Такива не се претендират поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. С., ЕГН **********
срещу Й. И. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
108 ЗС, за осъждане на Й. И. С. да предаде на ищцата
владението върху лек автомобил марка "Киа" модел К5 с
ДК № ************.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14
15