РЕШЕНИЕ
№ 260116/27.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4311/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Е.М.“ ЕООД ***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№03-012410 от 19.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, вр. чл.13 от Наредба за
договаряне на работната заплата, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 250.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения
и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че правната квалификация на
нарушението е неправилна, както и че в предоставения срок работодателят е
изпълнил даденото му предписание и въпреки това, е санкциониран.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
10.01.2020 г. свидетелите М.М.-Ж. и П.М. – служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, извършили проверка на въззивника „Е.М.“
ЕООД по повод постъпил сигнал от работници, че през м. декември 2019 г.
работодателят изготвил допълнителни споразумения за намаляване на трудовото
възнаграждение считано от 01.10.2019 г., което работниците отказали да
подпишат, но въпреки това получили по-малко от договореното възнаграждение за
месеците ноември и декември. В хода на проверката от представените от въззивника документи, в това число и трудов договор с работника
Иво Камбуров, ведомост за заплати за м. декември 2019 г., присъствена форма за
явяване на работа за м. декември 2019 г., документ за изплатен аванс за м.
декември 2019 г., било установено, че Иво Камбуров работел във въззивното дружество, ТЦ Бургас, на длъжност пазач-портиер и
за м. декември 2019 г. работодателят не изплатил уговореното основно трудово
възнаграждение за Иво Камбуров в пълен размер – 677.00 лв,
а му било начислено и изплатено основно месечно възнаграждение 610.00 лв. При
проверката не бил установен брутния и нетен размер на дължимото на работника И.
Камбуров уговорено трудово възнаграждение за м. декември 2019 г.
Констатациите
от проверката били обективирани в КП №ПР2001026 от 07.02.2020
г., с който били дадени и задължителни предписания за работодотеля,
включващи и изплащане разликата до уговореното основно месечно трудово
възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019 г. за работника Иво
Камбуров в срок до 17.02.2020 г. Препис от протокола бил връчен на упълномощено
от представляващия дружеството лице на 07.02.2020 г.
За
констатираното нарушение на 10.02.2020 г. срещу въззивника
бил съставен АУАН №03-012407, за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.3 КТ, вр. чл.13 от Наредбата за договаряне
на работната заплата, извършено на 21.01.2020 г. в гр. Варна и изразяващо се в
неплащане в пълен размер на договореното основно месечно трудово възнаграждение
за м. декември 2019 г. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното
дружество, който в срока по чл.44 ЗАНН депозирал писмено възражение с
твърдение, че е допусната счетоводна грешка при изготвяне на фиша, изразяваща
се в неправилно начисляване на основно месечно възнаграждение в размер 610.00 лв (вместо договорената стойност 677.00 лв)
и същевременно на доплащане за ефективност в завишен спрямо договорения размер,
при което действително дължимото възнаграждение за м. декември е приблизително
същото спрямо неправилно начисленото такова във фиш за възнаграждение.
На
19.02.2020 г. по АНП постъпило доказателство – фиш за платено възнаграждение на
работника Иво Камбуров за м. януари 2020 г., включващ и начислена сума 1.64 лв доплащане за м. декември 2019 г.
На
19.02.2020 г., въз основа на акта и представените от въззивника
документи, наказващият орган издал процесното НП, с
което счел визираното в АУАН нарушение за извършено и като приел, че същото е
отстранено от работодателя веднага след установяването му по предвидения в КТ
ред, без да са настъпили вредни последици за работника, наложил предвиденото в
чл.415в КТ наказание имуществена санкция в размер 250.00 лв
- между средния и максималния предвиден.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и П. М.,
така и от приобщените документи – НП №03-012410 от 19.02.2020 г., АУАН №03-012410 от 10.02.2020 г., Становище
изх.№ДОК20001671 от 19.07.2020 г., Възражение вх.№20014817 от
17.02.2020 г., писмо №20006720 от
07.02.2020 г., разпечатка от
ведомост за заплати звено Бургас,
„Елитис Мегастар“ ООД за м. декември 2019 г. Трудов договор №387 от 22.11.2013 г., Допълнително споразумение към ТД №387 от 22.11.2013 г., писмо до Дирекция Инспекция
по труда“ от 03.02.2020 г., писмо
вх.№20012029 от 05.02.2020 г., пълномощно,
присъствена форма за м. декември 2019 г., Идентификационна карта на „Елитис Мегастор“
ООД, призовка по чл.45,
ал.1 АПК, заповед №В-0071 от
12.01.2020 г., писмо вх.№20015754 от 19.02.2020 г.
ведно с фиш за трудово възнаграждение за м. януари 2020 г. за И. Камбуров,
ведомост за заплати и присъствена форма за м. декември 2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
При
съставянето на процесните АУАН №03-012410 от 10.02.2020
г. и НП 03-012410 от 19.02.2020 г., са допуснати идентични нарушения на
изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в тези документи
е налице идентично неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е прието за осъществено.
По същество,
съдържащото се в процесния АУАН описание на
твърдяното нарушение е ограничено до изтъкване на обстоятелството, че на
работника И. Камбуров не е изплатено в пълен размер договореното основно
трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. в размер 677.00 лв. От една
страна, от това описание не става ясно, какъв размер от основното месечно
възнаграждение за работника се счита за неизплатена. А от друга страна,
доколкото основното трудово възнаграждение не е единствен елемент от
уговореното трудово възнаграждение по смисъла на чл.128, т.2 КТ (включващо
наред с основното и всички други, допълнителни трудови възнаграждения), не
става изобщо ясно, само основно трудово възнаграждение ли се е полагало за
работника за м. декември и ако не - считат ли се всички други елементи на
уговореното трудово възнаграждение (съществена част от които се формират като
процент от основното), за правилно начислени и изплатени в пълен размер, както
и, в какъв размер е следвало да бъде начислено и платено уговореното трудово
възнаграждение за съответния месец и съответно – каква част от същото се счита
за неизплатена. Тези непълноти и неясноти на описанието на твърдяното нарушение
са възпроизведени и в процесното НП, като при това,
за разлика от АУАН, в НП не се посочва, да е неплатена в пълен размер (да не е
платена само част) от основното възнаграждение, а се твърди, че работодателят
не е изплатил договореното основно възнаграждение в размер 677.00 лв, което сочи цялото основно възнаграждение да не е
изплатено. От така направеното неясно, непълно, а и противоречиво описание, действително
не може да се разбере, в какъв размер и какъв елемент от дължимото съобразно
чл.128, т.2 КТ уговорено трудово възнаграждение се счита за неплатено на съответния
работник за м. декември 2019 г.
Без изрично
посочване нито в АУАН, нито в НП на тези основни и съществени обстоятелства
относно конкретната фактическа обстановка, наличното описание на нарушението
реално е лишено от съдържание, защото всъщност липсват каквито и да е данни за
конкретни, приети за установени факти, които да могат да бъдат съотнесени към същностните характеристики на всеки един
елемент от фактическия състав на твърдяната като нарушена императивна разпоредба.
Визираните
процесуални пороци при установяването и санкционирането на процесното
нарушение, са твърде съществени, доколкото по този начин въззивникът
е максимално затруднен да реализира пълноценно правото си на защита, без да е
наясно, каква всъщност фактическа обстановка наказващият орган е приел за
реално осъществена и какво конкретно фактическо поведение се счита от
наказващия орган, че не е предприето от работодателя. Без да е разбрал тези
съществени обстоятелства от направените в съответните документи описания на
нарушението и на обстоятелствата, при които е счетено за осъществено, въззивникът е в невъзможност да отправи адекватни
възражения, фактически твърдения и доказателствени
искания, за да реализира пълноценно своята защита.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
По същество,
въззивникът не оспорва и дори потвърждава направената
в АУАН и в НП констатация, за неплащане в пълен размер на договореното основно
трудово възнаграждение за работника И. Камбуров за м. декември 2019 г., което
обстоятелство съдът приема за несъмнено установено и от приобщения документ - ведомост
за заплати м. декември 2019 г. за звено ТЦ Бургас при „Е.М.“ ЕООД, където
начисленото основно възнаграждение 610.00 лв е с 67.00
лв по-ниска стойност спрямо договореното такова. Но,
както бе изтъкнато, сочената като нарушена разпоредба на чл.128, ал.2 КТ
регламентира задължение за работодателя да плаща на работника не основното, а
уговореното трудово възнаграждение, което се формира не само от основното, но и
от всички други допълнителни плащания за конкретния месец. И съответно
нарушение ще е налице, когато се установи, че работникът не е получил полагащата
му се обща стойност да договорените плащания. Както бе изтъкнато, в досъдебната
фаза на административно-наказателното производство, както и от приобщените
доказателства при въззивното съдебно производство, стойността
на дължимото уговорено трудово възнаграждение за И. Камбуров не е е установена и съответно, не може да се приеме за установено,
че начисленото и изплатено на въззивника трудово възнаграждение
за м. декември 2019 г. е в по-нисък размер от дължимото такова по действащия
трудов договор. Действително, видно е, както възражение вх.№200148 от
17.02.2020 г., съдържащо изявление от въззивника за
допусната счетоводна грешка, при която сумата, дължима на работника И. Камбуров
за м. декември 2019 г. е приблизително същата спрямо отразената във фиша за
работна заплата и за предстоящо начисляване с възнаграждението за м. януари
2020 г. на допълнителните суми за м. декември 2019 г., така и от фиш за заплата
на И. Камбуров за м. януари 2020 г., отразяващ начислено доплащане за м.
декември 2019 г. на стойност 1.64 лв, че
работодателят е констатирал неплатено в пълен размер възнаграждение и е
доплатил съответната стойност след срока по чл.270, ал.2 и ал.3 КТ. Но това са
едностранно осъществени от работодателя последващи
действия по преизчисление и преценка относно
дължимото възнаграждение на работника И. Камбуров, които не се основават на
установена от контролния орган констатация за конкретна дължима и неначислена
част от уговореното между страните трудово възнаграждение и поради това не може
действието и преценката на работодателя да се приемат за доказателство за
действително осъществено неплащане в срок на конкретна част от дължимото
договорено трудово възнаграждение. Още по-малко основателно е, въз основа на
едностранните преценка и преизчисление от
работодателя, да се приема, че с извършено последващо
плащане по собствено усмотрение на сума 1.64 лв,
работодателят е отстранил нарушение, чиито параметри по същество контролният и
наказващият органи не са проверили и не са установили. При така изтъкнатите
съображения, съдът намира за неосновани на конкретни доказателства направените
в оспореното НП констатации, както за извършено нарушение по чл.128, т.2 КТ,
така и за осъществено в последствие отстраняване на нарушението след неговото
установяване.
От друга
страна, дори сумата 1.64 лв да бе надлежно установена
в административното производство като действително неплатена в срок част от
дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. на работника И.
Камбуров, то такава несъмнено пренебрежително ниска стойност категорично налага
извод за незначителност на вредоносните последици и то до такава степен, която може
да бъде приравнена и на реална липса на вредоносност,
при което съответното деяние би следвало да бъде квалифицирано като
административно ненаказуем маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН, вр. чл.93, т.9 НК.
Въз основа
на събраните доказателства, съдът направи и друга съществена фактическа
констатация. Наличните доказателства сочат, договореното и получавано в
предходните месеци трудово възнаграждение за работника И. Камберов да включва
основно възнаграждение 677.00 лв, 3.6 % допълнително
възнаграждение за прослужено време, 12 % доплащане за ефективност и 60 лв ваучери за храна, а присъствената форма за м. декември
сочи 22 работни дни, от които три дни през официален празник. Изчисленото при
тези данни със служебно ползван програмен продукт wTERES 4.14 дължимо
уговорено трудово възнаграждение на работника И. Камбуров за м. декември 2019
г., възлиза на 969.56 лв бруто или 752.35 лв нето. Тези стойности са действително минимално, но
по-ниски от отразените суми 972.89 лв бруто и 754.95 лв нето в приобщената ведомост за заплати за м. декември 2019
г., където основното възнаграждение е занижено от 677.00 лв
до 610.00 лв, а същевременно, процента допълнително
възнаграждение за ефективност е завишен от 12 % до 25 %. Именно различията в
тези параметри от една страна обясняват, защо начислената и платена по ведомост
сума е приблизително близка до служебно изчислената от съда. Но от друга
страна, страните по трудовото правоотношение всъщност не са постигали съгласие
и не е съставено допълнително споразумение към трудовия договор за прилагане на
отразените във ведомостта за м. декември променени параметри, при което съответстващо
на действащите договорености по трудовия договор и дължимо за м. декември 2019
г. трудово възнаграждение се явява служебно изчисленото 969.56 лв бруто или 752.35 лв нето. Тази
констатация налага извод, че начислената и платена на работника И. Камбуров
заплата за м. декември не е в по-нисък размер от дължимото му съобразно чл.128,
т.2 КТ уговорено трудово възнаграждение, при което твърдяното в процесните АУАН и НП неизпълнение на съответното
императивно изискване не е осъществено.
При така изтъкнатите съображения, съдът счита оспореното НП за не само
процесуално, но и материално-правно неправилно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
При този
изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание
за присъждане на обезщетение за сторени разноски по делото, но въпреки
отправеното искане, предвид липсата на представени доказателства за платено
възнаграждение за адвокат, обезщетение не може да се присъди.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012410 от 19.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, вр. чл.13 от Наредба за
договаряне на работната заплата, на „Е.М.“ ЕООД ***, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 250.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: