РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Берковица, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100400 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен от С. Б. П. против БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД иск
с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника следните суми - 584.47 лева, ведно със
законната лихва от 17.07.2013 г., 312.53 лева лихва, 74.14 лева мораторна
лихва и разноски в размер на 125 лева по изпълнителен лист, издаден от РС-
Берковица на 11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 334/2013 г., поради изтекла давност.
Ищецът С. Б. П. твърди в исковата си молба, че на 03.06.24 г.
получил съобщение за образувано против него изп.д. № 753/2024г. по описа на
ЧСИ М.И. с район на действие ОС-Монтана.
Твърди, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден от РС-Берковица на 11.12.2013 г. по гр.д. № 334/2013 г. в полза на
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД за сумата 584.47 лева, ведно със
законната лихва от 17.07.2013 г., 312.53 лева лихва, 74.14 лева мораторна
лихва и разноски в размер на 125 лева, или общо 1100 лева, ведно със
законната лихва върху тях до окончателното й изплащане.
1
Поддържа, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като не
му е предявено преди датата 03.06.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД
посочените в изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 11.12.2013 г. по
ч.гр.д. № 334/2013 г. суми - 584.47 лева, ведно със законната лихва от
17.07.2013 г., 312.53 лева лихва, 74.14 лева мораторна лихва и разноски в
размер на 125 лева, поради погасяването им по давност.
Ответната страна БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД /сега
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД/ е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че същият е недопустим
и неоснователен. Твърди, че не са надлежно легитимирана страна в настоящия
процес, тъй като вземането е прехвърлено чрез договор за цесия на „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, поради което за ищеца липсва правен интерес
от така предявения иск срещу ответника. Поддържат, че към датата на
цедиране на вземането през 2017 г. вземането е съществувало, било е
изискуемо, изпълнителното дело не е било перемирано, а вземането не е било
погасено по давност. Претендират разноски.
По делото е конституирано като трето лице помагач на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, което също оспорва иска и поддържа
изложените от първоначалния ответник възражения.
С протоколно определение в проведеното на 01.04.25 г. съдебно
заседание на основание чл. 222 ГПК третото лице помагач „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД е конституирано на мястото на първоначалния
ответник, като съдът е заместил и освободил страната, на която помага –
първоначалния ответник БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД /сега
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД/.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК длъжникът
оспорва притезанието на взискателя, поради обстоятелства, настъпили след
2
приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено
изпълняемото решение.
В настоящия случай са изложени твърдения за погасяване по давност на
материалните права, след влизане в сила на съдебния акт, с който са
установени вземанията.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че
вземането е прехвърлено чрез договор за цесия на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД, който със съгласието на страните е заместил
първоначалния ответник при условията на чл. 222 ГПК.
С пар.2, ал. 1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г. /л. 48-50/ кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е
задължил да прехвърля и продава на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от него с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, определени в Приложение № 1 – списък на
вземанията, неразделна част към договора, като под „вземане“ съгласно пар.1
от договора е уговорено да се разбират всички суми, дължими на продавача по
цесията, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
които включват, но не се ограничава до – дължима главница, лихва,
просрочена лихва, неустойки, такси и всички разноски, дължими от
главницата.
В изпълнение на договора е подписано Приложение № 1, от което
извлечение, приложено на л. 51-53 по делото е видно, че вземането по
процесния договор за кредит № CASH-04663299, за който е издаден
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 334/2013 г. по описа на Районен съд-
Берковица /приложен на л. 3/, е включено в списъка на прехвърлените
вземания, като същото е индивидуализирано в достатъчна степен, така че не
остава съмнение относно конкретното вземане - чрез посочване на номера на
договора, имената и ЕГН на длъжника, размер на отпусната главница,
съответно остатъка на дължимата главница, а именно – 584.47 лева главница,
както и чрез посочване на образуваното изп.д. № 74/2014 г. по описа на ЧСИ
Мая Иванова /от което са приложени заверени копия на л. 142-159/.
Предвид което съдът намира за доказано, че процесното вземане е
прехвърлено от кредитора на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“
3
ЕАД.
Относно възражението на ищеца, че не бил уведомен за
извършената цесия:
Уведомяването на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия и и не го прави недействителен, а
неизвършването му не обосновава извод за несъществуване на вземането,
поради което за основателността на иска по чл. 439 ГПК е ирелевантно
установяването на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.
99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия – този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането и то не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му
В този смисъл е Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. №
2530/2017 г., I т. о., в което е прието, че без значение за основателността на
иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство
нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на
длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва
да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният
изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи
отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен
контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира, че ищецът е надлежно
уведомен за извършената цесия в хода на настоящото производство.
Още с отговора на исковата молба правоприемника на първоначалния
ответник и цедент на вземането БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД
/сега ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, видно от приложеното Удостоверение от
Агенция по вписванията – л. 71-78/ е уведомил, че вземането е прехвърлено на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като препис от отговора е връчен на
ищеца.
Впоследствие в проведеното на 04.02.25 г. съдебно заседание ищецът
отново е уведомен за извършената цесия, когато на упълномощения му
процесуален представител е връчен препис от молбата на „Кредит Инкасо
4
Инвестмънт БГ“ ЕАД вх. № 269/03.02.25 г. и приложените към нея
доказателства. В молбата се съдържа изявление, че вземането е прехвърлено
на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, приложен е договора за цесия ведно
с извлечение от Приложение № 1, както и Потвърждение за извършена цесия
на вземания /л. 54/, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
потвърждава цесията, както и че е упълномощил цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД да уведоми всички длъжници за извършената цесия,
което е потвърждава от приложеното пълномощно № 3137/2017 на л. 99 от
делото, с което е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ да уведомява
всички длъжници, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД за сключения Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.
Съдебната практика приема, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника в хода на висящ исков процес относно вземането, който
като факт настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право следва да бъде съобразен от съда при при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл
Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о./.
Предвид което съдът намира, че ищецът С. Б. П. е надлежно уведомен за
извършената цесия в хода на настоящото производство, поради което
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника и негов кредитор
се явява „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“.
Относно изтеклата давност за вземанията:
За процесните вземания на 11.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист от
Районен съд - Берковица по ч. гр.д. № 334/2013 г. /л. 3/, с който С. Б. П. е
осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата 584.47
лева – главница по договор за потребителски кредит № CASH-
04663299/16.02.2012 г., ведно със законната лихва от 17.07.2013 г. до
изплащане на вземането, 312.53 лева – възнаградителна лихва за периода
07.03.2012 г.-08.08.2012 г., 74.80 лева – мораторна лихва за периода 28.03.2012
г. до 02.07.2013 г., както и сумата 125 лева разноски по делото, като в
5
изпълнителният лист изрично е отбелязано, че заповедта е влязла в законна
сила на 12.09.2013 г.
При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна
сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414,
ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да
основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след
приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора
по същество /когато вземането е установено с влязло в сила решение/,
респективно на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок
или оттеглено възражение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение –
чл. 416 ГПК, същата се ползва със стабилитет и се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо, поради което и длъжникът не може
да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите
на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – аргумент и от разпоредбата чл. 371 ГПК. /в този смисъл Решение
№ 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о/.
При влязла в сила заповед за изпълнение по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД
погасителната давност за вземанията винаги е 5-годишна /Решение №
50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о./.
Новата 5-годишна давност важи както за вземанията за главницата, така
и за вземанията за лихва /Постановление №2 от 21.12.1981 г. на Пленума на
ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на
ОСГК на ВС, Решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ
ГО на ВКС, Решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV
ГО/. Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността /така Решение
№2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС/.
Предвид горното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил
издаден процесния изпълнителен лист – на 12.09.2013 г., е започнала да тече
нова петгодишна давност за цялото вземане.
6
Давността се прекъсва в изрично посочените в чл. 116 ЗЗД хипотези и от
прекъсването на давността почва да тече нова давност на основание чл. 117,
ал. 1 ЗЗД, а именно:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая ответникът твърди, че са били предприети изпълнителни
действия, като са били образувани три изпълнителни дела по описа на ЧСИ М.
И., от които заверени копия са приложени по настоящото производство, които
действия са прекъснали давността.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
На 15.01.2014 г. /преди да изтече давностния срок за вземането/ въз
основа на така издаденият изпълнителен лист първоначално е образувано
изп.д. № 74/2014 г. по описа на ЧСИ М. И. /от което са приложени заверени
копия на л. 142-159/, като на частния съдебен изпълнител са възложени
7
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ и са извършени следните изпълнителни
действия, които са прекъснали давността за вземането и от които е
започнала да тече нова петгодишна давност, а именно:
на 12.03.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в
Прокредит Банк България АД /запорно съобщение на л. 153/;
на 13.03.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в
Обединена българска банка АД /запорно съобщение на л. 154/;
на 24.04.2014 г. е насрочен опис върху имущество на ищеца /покана за
доброволно изпълнение на л. 155/.
Изп.д. № 74/2014 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя в
продължение на повече от две години и настъпила перемпция.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
За изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., каквото е изп.д. 74/2014 г. по описа на ЧСИ
Мая Иванова, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането и за тези дела давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. /в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2020 г./
Следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителното дело на
8
основание настъпила перемпция не погасява вземането по изпълнителния
лист. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
/но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете /в този смисъл
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение
№ 3/04.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1722/2021 г., IV г.о./
На 02.11.2018 г. /преди да изтече давностния срок за вземането/ въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2154/2018 г. по
описа на ЧСИ Мая Иванова /от което са приложени заверени копия на л. 91-
114/, като на частния съдебен изпълнител отново са възложени всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ, включително изрично е поискано да бъде наложен
запор върху банкови сметки, както и опис, оценка и публична продан на
имущество на длъжника и са извършени следните изпълнителни действия,
които са прекъснали давността за вземането и от които е започнала да
тече нова петгодишна давност, а именно:
на 21.08.2019 г. е насрочен опис върху имущество на ищеца /съобщение
за образуване на изпълнително дело на л. 107/;
на 22.10.2019 г. е насрочен опис върху имущество на ищеца /съобщение
за образуване на изпълнително дело на л. 108/.
Изп.д. № 2154/2018 г. по описа на ЧСИ М. И. е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя и настъпила по
силата на закона перемпция, считано от изтичането на две години от
последното изпълнително действие, поради което подадената молба от
31.01.2022 г. на л. 112, с която взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху банкови сметки, както и опис, оценка и публична продан на имущество
на длъжника, но такива действия не са били предприети от съдебния
изпълнител, не е прекъснала давността за вземането.
Следва да се съобрази, че в периода 13.03.2020г. - 21.05.2020г.
давностният срок е спрял да тече, съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
9
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
На 26.03.2024 г. /преди да изтече давностния срок за вземането/ въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 753/2024 г. по
описа на ЧСИ Мая Иванова /от което са приложени заверени копия на л. 117-
139/, като на частния съдебен изпълнител отново са възложени всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ, включително изрично е поискано да бъдат наложени
запори върху банкови сметки, възбрани и опис на имущество на длъжника и
са извършени следните изпълнителни действия, които са прекъснали
давността за вземането и от които е започнала да тече нова петгодишна
давност, а именно:
на 14.06.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в
Общинска банка АД /запорно съобщение на л. 136 ведно с обратна
разписка/;
на 14.06.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в
Изипей АД /запорно съобщение на л. 137 ведно с обратна разписка/;
месец юни 2024 г. /датата не се чете/ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца в МАЙ БРЕД ЕООД /запорно съобщение на л.
138 ведно с обратна разписка/;
на 02.07.20024 г. е насрочен опис върху имущество на ищеца /съобщение
за образуване на изпълнително дело на л. 131/.
Следователно към датата на образуване на настоящото производство –
07.06.2024 г. погасителната давност за вземането не е изтекла.
В случая за процесното вземане не може да намери приложение
институтът на т.нар. „абсолютна давност“, който е въведен от законодателя с
изменението на разпоредбата на чл. 112 ЗЗД /ДВ, бр. 102 от 2020 г., в сила от
02.06.2021 г./, тъй като същата действа занапред и не се прилага за заварени
случаи, тъй като § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е обявена за протиконституционна с
Решение № 4 от 20.04.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2021 г.
Ето защо така предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат разноски при
10
условията на чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска.
В случая такива разноски се дължат само на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД, който със съгласието на страните е заменил
първоначалния ответник.
Ето защо на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД се дължат
направените разноски за заплатени такси в размер на 82 лева /л. 87/ и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 18, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37
от Закона за правната помощ, което съдът определя на 100 лева.
Според настоящия съдебен състав юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, която предвижда, че за
предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за
изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно
заседание, както е в настоящия случай, възнаграждението е от 50 до 150
лева, като с оглед факта, че делото не се отличава с особена фактическа и
правна сложност съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено към средната граница.
Заявената претенция за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
за очевидно неоснователна в частта, в която се претендират 80 лева по чл. 13,
т. 2 от НЗПП за подготовка на документи и завеждане на дело.
Съдът счита, че не се дължи самостоятелно възнаграждение „за
подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл. 13, ал. 1, т. 2 НЗПП.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от НЗПП предвижда възнаграждение за
дейност, която не е свързана с процесуално представителство и в случай, че не
се осъществява последващо такова. Касае се за т.нар. „първична помощ“ по
чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗПП, която е различна от правната помощ под формата на
процесуално представителство по чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗПП. Процесуалното
представителство по делата включва и дейността по неговата подготовка,
включително подаването на отговор, поради което съдът приема, че на
ответника следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 25а,
ал. 3 от НЗПП в определения от съда размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено на
основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК , че С. Б. П. с ЕГН
********** от гр. Б.7, НЕ ДЪЛЖИ на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ 21, Бизнес сграда "Люлин - 6 ", ет.2, общ.
Столична, СУМАТА от 584.47 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2013
г., 312.53 лева лихва, 74.14 лева мораторна лихва и разноски в размер на 125
лева по изпълнителен лист, издаден на 11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 334/2013 г. по
описа на Районен съд-Берковица, поради изтекла давност.
ОСЪЖДА С. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ 21,
Бизнес сграда "Люлин - 6 ", ет.2, общ. Столична, СУМАТА от 182 лева,
представляваща направени в производството деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
12