Разпореждане по дело №45/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от С. И. Т., с ЕГН – *, Н. И. Х. с ЕГН – *, В. И. В. с ЕГН – *, Е. Д. Я. с ЕГН – * и К. Д. Б. с ЕГН – *, всички на съдебен адрес: град Б., У. “Н. В.” № *, последната чрез пълномощника си- адвокат А. Б., срещу Решение № 1877/12.03.2010г. постановено по гражданско дело № 320/2004г. по описа на Районен съд Б., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК, като неоснователни.

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм./ във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

В жалбата се поддържа становището, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като жалбоподателите молят въззивния съд да го отмени изцяло и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявените искове като доказани и основателни. Наведени са оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, без да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и логическа взъимовръзка, като се е ограничил да обсъжда само някои от тях, а други неоснователно е пренебрегнал. Това е довело до грешни правни изводи за съда и до необоснованост на атакувания с жалбата съдебен акт. Възразява се от въззивниците, че като не е обсъдил и анализирал задълбочено всички доказателства по делото, като е пренебрегнал едни доказателства за сметка на други и е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК/отм./ при формиране на крайните си изводи във връзка с постановяване на атакувания съдебен акт, първостепенният съд е направил погрешни правни изводи, единият от които че върху спорния имот е налице реализирано мероприятие, което е пречка за извършване на земеделска реституция върху него. Според твърденията във въззивната жалба, погрешно са интерпретирани от съда редица факти, счетени за установени по делото, като в тази насока се излагат съображения за изградения в имота склад. Възраженията в тази насока се основават на обстоятелството, че този склад не е идентичен със склада описан в нотариалния акт от който черпи права „. , че този склад не се намира в имота възстановен по реда на ЗСПЗЗ, претендиран от въззивниците по наследство от техният праводател, а извън този имот, както и че за този склад и прилежащата към него площ е отреден самостоятелен имот – УПИ V, с площ от 980 кв.м. и записан в собственост на „. . Съобразно издаденото на собствениците по силата на земеделска реституция удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с изх. № 706/10.10.2003г. на Община Б., пределите на възстановяването на собствеността не обхващат новооброзувания имот – УПИ V, за който е отбелязано че не подлежи навъзстановяване, а обхващат площ от 4.831 дка, който е включен в имота с който “М.” се легитимира като собственик по силата на издадения нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., който обаче според заключенията на експертите по делото, не съществува в този му вид описан в нотариалния акт в нито един от плановете на град Б., одобрявани по съответния ред. Възразява се във въззивната жалба, че първостепенният съд неоснователно се е позовал в решението си на Акта за държавна собственост от 1990г. при изграждането на правните си изводи. На първо място в тази насока са изложени процесуални възражения за липсата на формална доказателствена сила на този акт за държавна собственост, поради което посоченото в него не може да обвързва страните или съда с претенции за достоверност на посочените в него факти. Отделно са изложени съображения, че сам по себе си този акт не би могъл да породи вещни права за титуляра на правото на собственост според посоченото в него, без установяването на друго някакво правно основание за това, а освен това събраните по делото доказателства не потвърждават същият да се отнася за спорния между страните имот. Релевират се с жалбата доводи, че са събрани доказателства доказващи, че записването на процесния имот в капитала и ДМА на „. е извършено без оснвание. В тази насока се акцентира върху становището на експерта по изготвената експертиза, че в счетоводството но дружеството няма първични документи, които да установяват и доказват собственическите му права върху спорния между страните недвижим имот. Не на последно място с въззивната жалба са направени възражения и за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, доколкото съдът е коментирал в решението си и основал изводите на обсъждане проведено ли е или не върху имота мероприятие, с което според въззивниците по делото е излязъл извън предмета на делото, а такова основание липсва посочено в исковата молба на делото, като липсва и възражения от ответната страна в тази посока. Въззивниците молят съда да уважи жалбата като основателна и да отмени изцяло първоинстанционното решение, като постанови ново и уважи предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК, като присъди и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание след изслушване становището на страните и по реда на чл. 205 от ГПК /отм./ съдът е отклонил и оставил без уважения техните искания за събиране на нови доказателства. Искането направено с въззивната жалба - за допускане на допълнителна съдебно техническа експертиза съдът е отказал, тъй като е счел че за част от формулираните във връзка с това искане въпроси, не е налице нуждата от специални знания, а за другата част от въпросите експертизите изслушани и възприети от първоинстанционния съд са дали отговор. Оставено е без уважение и искането за приемане като писмени доказателства на представени за пръв път пред въззивната инстанция Строително разрешение № 226 и Протокол № 148, тъй като поради липса на конкретика на описанието в тях на имота за който са издадени, не може да се извърши преценка дали те касаят спорния между страните имоти или друг имот, поради което съдът е счел че те са неотносими към предмета на делото. Оставено е без уважение и направено в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция искане за извършване на оглед на място, тъй като и на този въпрос е даден отговор въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция. Искането са събиране на гласни доказателства съдът е отказал, тъй като е преценил че фактите които свидетелите според направеното искане следва да устанвяват, не могат да бъдат установявани чрез гласни доказателства, а чрез другите предвидени в ГПК доказателствени способи.

В писмено становище по делото, адвокат Б., пълномощник на въззивницата К. Б., поддържа възраженията направени във въззивната жалба на основание подробно изложените доводи от фактическа и правна страна и моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК като доказани и основателни. Възразява се, че едва в хода производството пред въззивната инстанция е направено от процесуалния пълномощник на въззиваемото дружество – „. , възражения за придобИ.е правото върху спорния имот на основание извършена приватизация, което от една страна е процесуално недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. Същото е и недоказано и от там неоснователно.

В писмено становище по делото, процесуалният пълномощник на ответното дружество – „. – адвокат А., моли въззивния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изказва се становище, че съдът следва по реда на косвения съдебен контрол, при обсъждането на законосъобразността на постановеното Решение № 1602/13.10.2003г. на О... Б., да отчете че същото е неправилно, тъй като не са били налице основанията за възстановяване на правото на собственост върху спорния между страните недвижим имот, тъй като са налице пречки за това по смисъла на чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ или по смисъла на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Възразява се че е налице и друго основание, поради което собствеността върху част от бившия земеделски имот, собственост на наследодателят на ищците – И. Т. Д., не подлежи на възстановяване в реални граници – това е обстоятелството че тази земя е включена в капитала на дружеството ответник и в този случай са налице специалните разпоредби на закона съобразно ЗППДОП/отм./ и ЗППК. Така държавното имущество на държавното предприятие завод “М.” е послужило като уставен фонд като държавно имущество и съставлява непарична/апортна/ вноска на държавата, което е отделен придобивен способ, посочен в нормата на чл. 77 от ЗС. Тогава когато имуществото е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е търговското дружество, то според практиката на ВКС/Р – 1079/2005г. на ІV г.о./, то придобива правото на собственост върху това имущество и се легитимира като негов собственик, а държавата загубва правото си на собственост върху това имущество.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, както и с оглед на задълженията си като инстанция по същество, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани от първата инстанция, анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, счита за установено от фактическа страна следното:

Производството се развива по искова молба, предявена от С. И. Т., ЕГН *, Н. И. Х., ЕГН *, В. И. В., ЕГН *, К. Д. Б., ЕГН *, и Е. Д. Я., ЕГН *, всичките наследници по закон на б.ж. на град Б. – И. Т. Д., починал на 22.08.1986г. Ищците са предявили искове с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./ и чл. 108 от ЗС, срещу “М. ”, ЕИК *, седалище и адрес на управление Б., У.Д. *, представлявано от Й. Г. С./Д. Н. Т., както и иск с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./, с който се иска отмяната на констативен Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., с който ответното дружество се легитимира като собственик, до размера на исковата претенция. Първоначално предявения установителен иск с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./ и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, имат за предмет искова претенция за правото на собственост на имот с площ от 4 831.00 дка, съставляващ към момента на образуване на ТКЗС нива в м. “А... – Р”, в землището на град Б., а след възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ - имот с пл. № 6012032 от Помощния кадастрален план на Промишлена зона – Б., съставляващ част от ПИ с пл. № 6036, в кв. 8 по плана на Промишлена зона – Б., по плана на града одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001г. на Кмета на Община Б., целият с площ от 11 960.00 кв.м., считано от 13.10.2003г. Основанията за искането се извеждат от възстановяването на правото на собственост върху тази част от имота на наследниците на И. Т. Д., по реда на ЗСПЗЗ, а правният интерес е обоснован от оспорване на правото на собственост от ответното дружество, доколкото същото се легитимира като собственик на имота въз основа на атакувания констативен нотариален акт. Наведени са твърдения в исковата молба, че записването на имота като част от активите на ответното дружество е без правно основание и в тази връзка оспорения констативен нотариален акт в частта на имота претендирана от ищците, подлежи на отмяна по съдебен ред, за което е направено искане пред първоинстанционния съд разглеждал делото.

В хода на процеса и по реда на чл. 116 от ГПК/отм./по искане на ищцовата страна, съдът е допуснал изменение на първоначално предявените искове с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./ и чл. 108 от ЗС, като установителния и ревандикационния да се считат предявени за същия имот, но правото на собственост се претендира не считано от 13.10.2003г., а към момента на постановяването на съдебното решение по делото от съда.

В хода на производството пред първата инстанция е бил изготвен новия Кадастрален план за град Б., което обстоятелство решаващият съд е бил задължен да съобрази. С изправена искова молба по делото е било извършено изменение на исковата претенция, като наследниците на И. Т. Д., бивш жител на Б., претендират възстановеното право на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, върху 4.831 дка (или при условията на алтернативност на 4831/11648 идеални части) от поземлен имот с идентификатор 04279.619.53 по кадастралната карта на Б., с административен адрес Промишлена зона, трайно предназначение - урбанизирана територия и площ - 11648 кв.м., които 4.831 дка по помощния план на Промишлена зона на Б., действал към 2003 г., са заснети като имот с пл.№ 6012032, а към момента на образуването на ТКЗС, представляват нива от 4.831 дка, четвърта категория, находяща се в местността “А...-Р” в землището на Б., като се поддържа искането и за осъждане на ответника да им предаде фактическата власт върху описания имот, както и за отмяна на нотариалния акт на ответника.

С обжалваното Решение № 1877/12.03.2010г. по гражданско дело № 320/2004г. по описа на Районен съд Б., първоинстанционният съд е отчел правото на собственост на наследниците на И. Т. Д. върху претендирания земеделски имот към образуването на ТКЗС през 1956г., но е счел че са налице основанията на чл. 10б ал.1 изр. 1 от ЗСПЗЗ, като не са били налице основанията на закона за реалното възстановяване на наследниците на заявения от тях имот, тъй като същият е бил включен в терен отреден по плана за мероприятие – фабрика „., което е осъществено и включва основни сгради – складове, трафопостове и прилежащите им площи. Във връзка с възражение на ответната страна и по реда на косвения съдебен контрол, съдът е счел че О... Б., незаконосъобразно е възстановила във възстановими на терена граници, правото на собственост върху претендираната част от имота на наследниците на И. Д., като нейното решение е незаконосъобразно. При тези съображения първостепенният съд е стигнал до извода за неоснователност на предявените искове поради което ги е отхвърлил изцяло, като е оставил без уважение и иска с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./

Установява се въз основа на доказателствата, представени пред първата инстанция, че ищците са наследниците по закон на б.ж. на град Б. – И. Т. Д., починал през 1986г./Удостоверение за наследници № 1701/26.11.2001г. и Удостоверение за наследници № 1798/01.12.2003г./ Със заявление с В. № Г 1180/29.01.1992г., те са заявили по установения от закона ред пред О... Б., за възстановяване наред с останалите имоти и на имот с площ от 7 дка, в местността “А...”, в землището на град Б.. Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № 71, том І, рег. № 2169, нотариално дело № 92/1932г., наследодателят на ищците – И. Т. Д., е признат за собственик на недвижим имот, купен на публичен търг- нива в землището на Г. Д., в местността “А...”, с площ от 8.8дка, при съседи: Х. И., П. С. и А. Л. С друг приет като доказателство пред първата инстанция Нотариален акт № 1, том І, рег. № 87, нотариално дело № 2/1933г., И. Д. е продал част от този имот/2.5 дка/ от същата нива, цялата “..с площ от 8.8дка, а според последните измервания от 7.606дка”.

Установява се по делото въз основа на заключенията на експертите изготвили заключенията пред първоинстанционния съд, че на основание чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, в отдел “ТСУС” на Община Б., след проведени процедури по чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗТСУ/отм./ и чл. 86а от ППЗТСУ/отм./ и § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ са издадени Удостоверение № 706/10.10.2003г. и Скица № 1887/06.10.2003г., като в Удостоверението е записани, че реално може да се възстанови собствеността на наследниците на собственика на земята от преди образуването на ТКЗС, върху площ от 4 831 кв.м. от имот № 6012032, съставляващ имот по изготвени Помощен план за местността, от общата площ на този имот – 6 158кв.м.

В допълнително заключение при разглеждането на делото от районния съд в град Б. експерта е посочил, че за местността в която се с намира спорния между страните недвижим имот е изготвен Помощен кадастрален план, в съответствие с изискванията на чл. 13а ал.1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като върху действащия КРП, чрез трансформиране и векторизиране, са нанесени границите на бившите земеделски имоти по картата на водния синдикат/за който липсва разписен лист/ и след проведената с бившите собственици на място анкета, имотът на наследниците на И. Д. е бил заснет в ПКП като имот № 6012032, като са били изготвени и приет и План на новообразуваните имоти. В съответствие с разпоредбата на чл. 11 ал.1-4 от ППЗСПЗЗ, техническата служба към Община Б., служебно е определила частта от имота, която не се възстановява на собствениците на земеделския имот от преди образуването на ТКЗС, като в невъзстановената част е включена застроената площ със сграда от 50 кв.м., за която е отреден УПИ V – 4368, в кв. 8 по плана на Промишлена зона Б..

След представянето на удостоверени е и скица по реда на чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, пред О... Б., същата е издала Решение № 1602/13.10.2003г., с което на наследниците на И. Т. Д., е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 4 831 кв.м., в местността “А...”, в землището на град Б., при посочените в удостоверението съседи. С приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 272/17.03.2005г. на Кмета на Община Б., е било одобрено допълването на кадастралния план на град Б., Промишлена зона, в кв. 9, УПИ – 6158, с нов имот № 9073, собственост на наследниците на И. Т. Д., възстановен с Решение № 1649/27.01.2005г. на О... съобразно приложената към заповедта скица № 53/06.01.2005г. Експерта А. посочва в заключението си, че въпреки допълването на кадастъра, претендирания от наследниците на И. Т. Д. бивш земеделски имот, не е бил нанесен в кадастралния план, одобрен през 2001г., който е действал към момента на постановяването на решението на О... цитирано по – горе, от което ищците черпят правата си по настоящото дело.

Събраните пред първоинстанционния съд доказателства и най –вече възприетите от съда експертни заключения, дават възможност за съда да установи промените в статута на имота и неговото регулационно положение във времето. Безспорно е че процесният имот е имал характера на земеделска земя към момента на образуването на ТКЗС, като по регулационния план на град Б. за тази част от града, одобрен към 1955г., имота е извън регулационните граници на населеното място. Включен е за пръв път в Индустриалната зона на град Б. с плана от 1965г., одобрен въз основа на Заповед № 3210/20.10.1965г., като попада в парцел VІ, кв. 197, отреден за “Т... – С...”, в парцел VІІ – отреден за Т...“Е.” и в улици с о.к. 684 – о.к. 685- о.к.686. Със Заповед № 298 от 1969г. на Председателят на ОбНС – Б. е одобрено частично изменение на регулационния план за кв. 196, по който в Индустриалната зона на град Б., се предвижда през процесния имот – прокарване на У. с о.к.696 – о.к.684а. Следващото изменение на регулационния план е извършено въз основа на Заповед № 479/02.09.1970г. на Председателят на ОбНС – Б., с която е предвидена промяна на уличната регулация на Индустриалната зона на град Б., а именно закрИ.е на улиците с о.с. 684а до о.к. 688а, която засяга източната част на претендирания от ищците имот.

В кадастралния и регулационен план на Промишлена зона, одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001г. на Кмета на Община Б., границите на процесния имот не са отразени. По този план според заключенията на експертите по допуснатите и изслушани пред първата инстанция съдебно технически експертизи, бившият земеделски имот на И. Т. Д. попада в кв. 8, както следва: - около 45 кв.м. са застроени с масивна стопанска постройка в имот с пл. № 4368,/обозначен в изготвения по – късно помощен план като имот № 5124368/, като за този имот е отреден УПИ V, в кв. 8, целият с площ от около 980 кв.м., в който попадат 220 кв.м. от процесния имот, невъзстановен по ЗСПЗЗ като застроен; - 1 100кв.м. попадат в УПИ VІІ, кв. 9, отреден за имот № 6158, целия с площ от 1171.47кв.м.; - останалата част от спорния имот попада в УПИ ХVІ, с пл. № 6036, с площ от 4 831кв.м./съставляващ по Помощния кадастрален план изготвен по – късно – имот № 5126036 – пасище мера, записан по плана като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с площ от 11 291кв.м./, както и в У. о.к.72 – о.к. 75.

Експертът по изготвените по делото съдебно технически експертизи е категоричен в заключението си, че няма данни за отчуждителни действия по отношение на процесния имот, като такива не са открити и Община Б.. Мероприятията отредени по плана от 1965г. за терена в който попада процесния имот, не са реализирани. По делото са събрани доказателства за решение на ИК на ОбНС – Б., за проектиране и отпочване на строителство на завод, но същото не е осъществено, като няма и преписка за преотреждане на имота за целите на това мероприятие по регулационните предвиждания.

Според събраните доказателства пред първата инстанция, стопанската сграда, отразена в имот с пл. № 4368, в кв. 8 по плана на П... на град Б., съставлява склад с площ от 280 кв.м., за която не са открити и представени по делото строителни книжа или строителни разрешения за нейното изграждане. Такива не са представени по делото и от ответника – „. . В едно от заключенията си по делото, вещото лице А. посочва, че съобразно нормите на закона – чл. 25 ал.1 т. 11 от Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти/приета с ПМС № 41 от 23.11.1982г. обнародвано в ДВ бр. 101 от 24.12.1982г. изменен с ДВ бр. 53/1987г./, необходимата площ за прилежащия терен за такъв тип сгради, следва да бъде определен с минимален коефициент на използваемост – 0.8, поради което прилежащата площ за така изградената незаконна постройка следва да е 350 кв.м.

По делото пред първата инстанция е представен и приет като писмено доказателство Протокол № 15 от заседание на ИК на ОбНС Б. от 31.10.1988г., в който по точка 10 от дневния ред “Текущи въпроси”, пункт 9 е записано Решение № 98, с което се закрива дейността на цех “К.” при П... “М.”, като закритото предприятие да преотстъпи срещу заплащане сградите на цех “К.”, заедно с прилежащия стопански двор на завод „., в срок до 10.11.1988г. Приета е като писмено доказателство фактура № 5/12.12.1988г. за продажба на “парцел, сграда, навеси, ел – табло и силов трансформатор от П... “М.” на СО “Р.” – завод „. Б., като е пуснато платежно нареждане за сумата 30 000лв. към нея. В посочената фактура липсва отбелязване за площта на парцела, както и данни за индивидуализация на самия парцел.

Издаден е Акт за държавна собственост № 14/29.03.1990г., приет като доказателство пред първата инстанция, за следния имот: “незастроено дворно място с площ от 13 000 кв.м. и склад с площ от 50 кв.м., монолитна конструкция, построена през 1973г.”, при съседи: Завод за безалкохолни напитки, Обувна фабрика и път – бивша собственост на П... “М.”, ОФ “Р.”, представена за оперативно ползване на Завод “М.”.

Със Заповед № РД – 17- 42 от 20.06.1991г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите, се образува фирма с държавно имущество, с наименование “М.”, със седалище град Б. и с предмет на дейност – производство на шивашки изделия, търговия в страната и чужбина, като е предоставен уставен фонд на дружеството – държавно имущество в размер на 680 хил. лева, което тя е получила като приемник от Завод “М.” – Б., поделение на фирма “М.” – град С. Д./ Д./., като решението е обнародвано в ДВ едновременно със съдебното решение за регистрацията на фирмата с държавно участие. С последваща Заповед № РД – 17 – 334 от 05.08.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите, е извършено преобразуване на фирма „. Б., в еднолично дружество с ограничена отговорност и наименование „. ООД, като съобразно решение за регистрация № 5210 от 01.10.1991г. на БлОС, е извършено регистрация на дружеството със седалище – град Б.. В ДВ бр. 1/02.01.1996г. е публикувана Програма за приватизация чрез инвестиционни бонове, в която под № 544 е записана и фирма „. Е. С последващо Решение № 3179 от 29.03.1996г. по фирмено дело № 839/1996г. дружеството е преобразувано в Е., а с друго Решение № 2102/21.07.1997г. по фирмено дело № 1041/1997г., има ново преобразуване на дружеството в .

Представени са пред първата инстанция и приети като писмени доказателства копия от Баланса на фирма „. О. към 31.12.1992г., отчет за приходите и разходите на фирма „. О. към 31.12.1992г., Справка за дълготрайните активи към 31.12.1993г. на „. О. и Копие от счетоводен баланс към 31.12.2002г., в които според експерта А. не се съдържат данни за вписвания на земя и сгради. Пред първата инстанция е назначена и изслушана и съдебно икономическа експертиза, чиито изводи са изложени в следния смисъл: от счетоводните баланси на „. , книгата за основните средства от 1988г., Инвентарната книга, фактури № 5/21.12.1988г. и № 16/21.06.1989г. и платежни документи издадени въз основа на тях, от отчетите за собствения капитал на „. , поземленият имот – земя с площ от 11 969 кв.м., е включен в активите на дружеството. Със Заповед № РД – 17- 42/20.06.1991г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите, съгласно т. 2 на фирма „. е предоставено държавно имущество, в това число и земя и сгради, които са включени в баланса на дружеството към 31.12.1991г. Процесният имот е вписан в капитала на ответното дружество с Решение № 5210/01.10.1991г., като земята фигурира в балансите на дружеството ответник и в неговите годишни отчети за периода от 1991г. до 2007г. В съдебното заседание пред първата инстанция, при защита на експертното си заключение, експертите икономисти посочват, че в капитала на ответното дружество, липсва записване за друга земя и други сгради в баланса на дружеството като дълготраен актив. Вещите лица обаче също потвърждават, че няма данни за кой точно парцел и имот се отнася това записване на земята в капитала на дружеството. В допълнително заключение по съдебно икономическа експертиза пред първостепенния съд, тримата експерти са посочили че записванията по книгите на дружеството са направени въз основа на първични платежни документи, но са налице несъответствия между счетоводните записвания и фактурите въз основа на които са извършени те. В допълнителното заключение също така е посочено, че в инвентарната книга няма отразен документ за правото на собственост, има отразено само квакратура и левов еквивалент, като липсва индивидуализация на имота и такава няма в нито един счетоводен документ въз основа на който са направени записванията в книгите на ответното дружество. Единствения документ за собственост е Акта за държавна собственост представен като писмено доказателство по делото.

Ответника по делото – „. черпи права за твърдяното право на собственост върху спорния по делото недвижим имот от издадения Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., с който ответното дружество се легитимира като собственик на поземлен имот № 6036, в кв. 8 по плана на Промишлена зона в град Б., целия с площ от 11 969 кв.м., ведно с построения в имота едноетажен, монолитен склад със застроена площ от 50 кв.м. В експертните заключения по делото пред първата инстанция изрично е посочено, че имота описан в нотариалния акт от който се ползва ответника по делото, не е отразен в действащия към този момент кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001г. на Кмета на Община Б.. Експерта А. посочва, че така одобрения регулационен план е изготвен върху неактуален кадастър от гледна точка на влезлите в сила реституционни закони, тъй като е одобрен 10 години след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но в разрез с указанията дадени от МРРБ е МЗГ в него да са отразени границите на бившите земеделски имоти и РП не е съобразен с възстановяването на собствеността върху тях.

Въззивната инстанция по настоящото дело е категорична в извода си, че Заповед № 570/03.ХІІ.1986г. и издаданета във връзка с нея фактура № 16/21.VІ.1989г. и копие за платежно нареждане от 22.06.1989г., са неотносими към настящото дело, тъй като визират отчуждаване на друг, различен от процесния недвижим имот.

Въз основа на възражение на ответната страна, първоинстанционният съд е въвел като спорен по делото и факта на придобИ.е на правото на собственост върху бившия земеделски имот от праводателят на ищците – И. Т. Д., към момента на образуаването на ТКЗС, като на практика е извършен косвен съдебен котнтрол спрямо административния акт, с който ищците се легитимират като собственици по наследство и реституция в настоящото производство – както за валидност, така и за законосъобразност на издаденото решение на О... Б.. Свидетелите разпитани от първоинстанционния съд по искане на ищцовата страна - С. Й. И., Е. Б. В. и Г. Н. К., в своите показания индивидуализират бившия земеделски имот, като го очертават по местоположение, площ и съседи. В съдебно заседание те сочат на упражнявано върху имота владение от страна на И. Т. Д. в различни периоди от преди образуването на ТКЗС. Тези свидетелски показания следва да се приемат за достоверни, доколкото същите напълно се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Така видно от приетата при разглеждането на делото пред първата инстанция като доказателство декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от И. Т. Д.,/лист 185 от първоинстанционното дело/, наследодателят на ищците е декларирал към 1945г., че е собственик на три ниви в местността “А...”, за които като основание за придобИ.е е посочено – покупка - с нотариален акт, всяка една с площ от 7 дка, 2.4 дка и 0.8 дка, както и ливада под “А...”, с площ от 1.5 дка. От приетата като доказателство Опис-декларацията за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС (лист 184 от първоинстанционното дело), И. Т. Д. като вносител на земеделски имоти е посочил че е вносител на нива и ливада, намиращи се в местността “А...” - от 8.5 дка, при граници - блок на ТКЗС и от две страни път, и от 1.5 дка, граничещ с река Б. и С. М. Представени са и приети като писмени доказателства от районният съд в град Б., Нотариален акт № 88, том ІІ, дело № 410/1956 г. на Б. народен съд и Опис декларация за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС, от които е видно, че при продажба на част от земеделска земя и при внасянето на другата непродадена част в ТКЗС през 1957г., Н. Я. Г. е посочил като съсед на имота си в местността “А...”, наследодателят на ищците – И. Т. Д.. На 22.05.1950г. Г. В. П. дарил на Ц. Г. В. (К.) нива от 2.5 дка в А..., при съседи Х. И., от две страни И. Т. Д. и път (нотариалния акт на лист 375 от делото). В този смисъл е и доказването с представената пред първоинстанционния съд Записка № 197, том І, 1946г. за вписване на нотариален акт № 148/1946г. и Нотариален акт № 88, том ІІ, дело № 410/1956г. Тези писмени доказателства косвено потвърждават факта на владението от страна на И. Т. Д. върху земеделски имот в местността “А...”, към периодите за които те се отнасят.

След изменението на основанието за придобИ.е на правото на собственост от И. Т. Д., върху процесния имот, от преди образуване на ТКЗС, по делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот, купен на публична продан, № 71, том І, регистър 2169, дело № 92/1932 г., съставен от горноджумайски мирови съдия (лист 311 от първоинстанционното дело), с който И. Т. Д. от Г.Г. Д., земеделец, е признат за собственик на нива, находяща се в землището на Г.Г. Д., местността А..., при съседи - Х. И., П. С., А. Л., от 8.8 дка.

На 21.01.1933 г. с Нотариален акт № 1, том І, регистър 87, дело № 2/1933 г., съставен от горноджумайски околийски съдия (лист 297 от първоинстанционното дело), И. Т. Д. продал на Г. В. П. 2.5 дка от гореописаната нива, цялата от 8.8 дка, а според последните й тогавашни измервания - от 7.606 дка, като продадените 2.5 дка се намирали в североизточната част на нивата, при съседи - Х. И. от две страни, останалата част от същата нива, Н. А. и вада.

Във връзка с възражението за недоказаност на правото на собственост на наследодателят на ищците – И. Т. Д., върху процесния имот от преди образуването на ТКЗС, районният съд в град Б. е допуснал и изслушал множество единични, тройни и допълнителни съдебно технически експертизи. Анализът на тези заключения поотделно и в тяхната съвкупност, налага извода че във връзка с използваните от експертите карта на водния синдикат от 1934г./за която липсва разписен лист с посочване на собствениците на отделните имоти/ и карти на две трасета на ЖП линии, тази от Г. Д. за С. и трасе – ЖП линия от Г. Д. за Ц. с., изготвени в периода 1943 – 44г., както и въз основа на всички писмени доказателства представени по делото, съдържащи косвено данни за местоположението на имота на И. Т. Д. от преди образуването на ТКЗС, чрез посочването му в тях като съсед на други земеделски имоти в местността “А...”, следва да се приеме за установено и доказано по делото, че процесния имот е съставлявал имот № 2032 по картата на водния синдикат, а имота с площ от 2.5дка, продаден с Нотариален акт № 1, том І, регистър 87, дело № 2/1933 г., съставен от горноджумайски околийски съдия, е част от имот № 2044 по картата на водния синдикат. Установява се и доказва по безспорен начин от експертните заключения, че имотът с идентификатор 04279.619.53, при заснемането на новата Кадастрална карта на град Б., е идентичен по местоположение и граници, както и по съседи с ПИ № 6036, в кв. 8 по плана на П... на град Б., описан в Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., на който „. е признато за собственик. Частта претендирана от ищците по делото – записана като имот № 6012032 по Помощния план на П... на град Б., възстановена с Решение № 1602/13.10.2003г. на О... Б., с площ от 4 831 дка, попада изцяло в имота с идентификатор 04279.619.53, по сега действащия план на град Б.. Доказва се също така, че претендирания от ищците по настоящото дело недвижим имот, безспорно е част от имота върху който наследодателят им – И. Т. Д. е придобил правото на собственост с представения и приет пред първата инстанция по делото - Нотариален акт за собственост на недвижим имот, купен на публична продан, № 71, том І, регистър 2169, дело № 92/1932 г.

Настоящият състав на ОС Б., като взе в предвид изложеното във въззивната жалба от жалбоподателите и техния процесуален пълномощник – адвокат Б., като съобрази становището на ответника по делото, чрез неговия процесуален пълномощник – адвокат А. и след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключенията на експертите по допуснатите и изслушани многобройни съдебно технически и съдебно икономически експертизи, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл. 188 от ГПК /отм./ провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, а по съществото си основателна.

Въззивният съд счита, че така постановеното решение на Районен съд Б. е валидно, т.е. постановено е от надлежният районен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциоиниращ в надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано от членовете на състава.

При преценката на допустимостта на първоинстанционното решението по смисъла на чл. 209 ал.1 от ГПК, съдът констатира, че същото е постановено по процесуално допустими искове, които правилно са квалифицирани като искове с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./, чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ Налице е правен интерес за ищците от воденето им, тъй като наследниците по закон на И. Т. Д. са надлежно легитимирани да предявят установителен и ревандикационен иск за защита на субективното им право на собственост, което е оспорено от ответното дружество, както и да искат отмяна по реда на отменения чл. 431 ал. 2 от ГПК на констативния нотариален акт, с който ответника се легитимира като собственик на спорния между страните недвижим имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ. Правното основание на предявените искове се определя не от посочената от ищеца правна квалификация, а въз основа на фактите посочени в обстоятелствената част на исковата молба, на които ищцовата страна се позовава при доказване на правото си на собственост, като основание за ревандикация на имота. Ищците в рамките на исковата си претенция са тези които определят обема и интензитета на търсената от тях защита на накърнените права. Ето защо с оглед на изложените факти пред първата инстанция, правилно и законосъобразно, районният съдия в град Б. е счел че при условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./, чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./, с които се домогва по съдебен ред да бъдат признати правата му на собственост върху част от 4.831 дка (или при условията на алтернативност на 4831/11648 идеални части) от поземлен имот с идентификатор 04279.619.53 по кадастралната карта на Б., с административен адрес Промишлена зона, трайно предназначение - урбанизирана територия и площ - 11648 кв.м., които 4.831 дка по помощния план на Промишлена зона на Б., действал към 2003 г., са заснети като имот с пл.№ 6012032, а към момента на образуването на ТКЗС, представляват нива от 4.831 дка, четвърта категория, находяща се в местността “А...-Р” в землището на Б., като се поддържа искането и за осъждане на ответника да предаде фактическата власт върху тази част от имота. Исковата претенция се основава на придобИ.ето на правото на собственост по реституция по реда на ЗСПЗЗ, като доколкото се твърди че ответника владее имота без правно основание, допустим е и акцесорния иск за отмяна на констативен Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., с който ответното дружество се легитимира като собственик, до размера на исковата претенция.

Въззивният съд не констатира нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по иска, тъй като ответника оспорва правото на собственост на ищците, като не отрича че владее претендираната от тях част от недвижимия имот на който ответното дружество твърди че е собственик. Така безспорно е, че накърненото материално право може да бъде осъществено само чрез предявяването на ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ищците могат да получат пълна и адекватна защита на твърдяното право в случай на уважаването на предявените искове.

При предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е длъжен да отговори на въпроса установява ли се правото на собственост, претендирано от ищеца и посоченото в исковата молба основание за това, спорният имот във владение ли е на ответника по делото и дали това владение има своето правно основание.

Според настоящата въззивна инстанция, първоинстанционният съд незаконосъобразно е допуснал събиране на многобройни доказателства за доказване дали наследодателят на ищците – И. Т. Д., е бил собственик на претендирания от ищците в настоящото производство недвижими имот от преди образуването на ТКЗС. Така съдът е въвел като спорно това обстоятелство, въз основа само на възражение от ответната страна, че правото на собственост незаконосъобразно е било възстановено на ищците по делото с решението на О... Б., с което те се легитимират като собственици в процеса. Такова оспорване на практика е и недопустимо при предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, след като ответника не оспорва правото на собственост на И. Т. Д. от преди образуването на ТКЗС на самостоятелно правно основание и с твърдение че е придобил собствеността върху имота още преди внасянето му ТКЗС от наследодателят на ищците, а в настоящия процес ищците се легитимират като собственици въз основа на възстановително решение на О.... Така или иначе не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като от събраните доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че И. Т. Д. е придобил собствеността върху земеделски имот, част от който е и процесния по настоящото дело, като е придобил собствеността върху него чрез закупуването му на публична продан още през 1932г. Без съмнение наследодателят на ищците е и вносител на имота в ТКЗС през 1957г., както се установява от приетата като писмено доказателство на негово име опис декларация за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС. Така изследването на този въпрос не може да окаже съществено значение върху крайния изход по настоящото дело, тъй като възражението на ответната страна следва да се приеме за неоснователно.

Иначе абсолютно законосъобразно от първоинстанционният съд въз основа на възражението на ответната страна и оспорването, че Решение № 1602/13.10.2003г. на О... Б., на което ищците основават правото си на собственост върху спорния имот, не е следвало да бъде постановявано и на наследниците на И. Т. Д. неоснователно е възстановено собствеността върху имот с площ от 4 831дка в П... на град Б., е било упражнена по реда на косвения съдебен контрол проверка на административният акт постановен по реда на чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ – както за неговата валидност, така и за неговата законосъобразност. Тази проверка е допустима и следва да бъда извършена от съда винаги когато ответната страна оспорва реституционните права на ищцовата страна по реда на ЗСПЗЗ и то на основания, настъпили след влизане на специалния закон в сила, като на практика оспорва и решението на О... с което собствеността е възстановена. Това се налага поради специалната процедура по реституционния закон, която изключва възможността пряко засегнатите трети лица да се бранят в административното производство, като за тях се открива възможността да наведат възражения едва в исковия процес по който са страна. В случая значими за изхода на делото са възраженията на срещу активната материално правна легитимация на ищците, единствено във връзка със статута на имота, съответно претендираните права върху него от ответното дружество на самостоятелно правно основание след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ето защо предмет на проверка по реда на косвения съдебен контрол е проверката за законосъобразност на административния акт от който ищците черпят своите права, както и характерстиката на имота и възможността върху него да бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

Ищците основават правото си на собственост на реституция осъществена по реда на специалния ЗСПЗЗ, като се легитимират като собственици въз основа на Решение № 1602/13.10.2003г. на О... Б., постановено на основание чл. 14 ал.1 т. 1 от ЗСПЗЗ и по реда на чл. 18 ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Същото е влязло в законна сила, като е издадено след представяне от Община Б. пред общинската служба на Удостоверение № 706/10.10.2003г. и Скица № 1887/06.10.2003г., по реда на чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, след проведени процедури по чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗТСУ/отм./ и чл. 86а от ППЗТСУ/отм./ и на основание § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ. Решението е издадено от законен състав на компетентния административен орган за неговото изготвяне, като същото е придружено с необходимата скица от Община Б.. След изготвен Помощен кадастрален план, в съответствие с изискванията на чл. 13а ал.1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като върху действащия КРП, чрез трансформиране и векторизиране, са нанесени границите на бившите земеделски имоти по картата на водния синдикат/за който липсва разписен лист/ и след проведената с бившите собственици на място анкета, е било извършено по установения от закона ред допълване на кадастралния план на град Б. за тази му част, като с решението от което ищците черпят правата си е била възстановена собствеността на наследниците на И. Т. Д., върху нива с площ от 4 831 кв.м., в местността “А...”, в землището на град Б., съставляваща имот № 6012032 от изготвения Помощен кадастрален плана на П... на град Б.. Така издаденото решение на О... Б. е валидно постановено и законосъобразно и като придружено от удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и след проведена процедура по допълване на кадастралния план в тази му част, същото следва да бъде прието като титул годен да легитимира ищците по настоящото дело за собственици на възстановената с цитираното решение на О... недвижим имот, като същото има силата на констативен нотариален акт за собствеността на описания в него имот/ в този смисъл е Р – 121 – 2001г. на ІV г.о. на ВКС/.

След установяването въз основа на възприетите от съда съдебно технически експертизи на идентичност на имота претендиран от ищците с исковата молба, възстановен им на основание реституция по ЗСПЗЗ, с имота който се владее от ответното дружество и за който то се легитимира с атакувания констативен нотариален акт, не се спори от страните по делото че имота е във владение на „. , като остава да бъде даден отговор от настоящия съдебен състав въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие със законовите разпоредби, дали владението на ответното дружество има своето правно основание.

До приемането на ЗППДОбП/отм./ на държавните ЮЛ е било предоставено само стопанисването или управлението на държавната собственост. Няма към този момент собственост на държавно ЮЛ или на Общината, отделно на тази на държавата. Това положение е запазено и при действието на Указ за стопанска дейност № 56/ДВ бр. 4 от 1989г./, който определя фирмата като имуществено, социално и организационно обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност. При влизане в сила на ТЗ/ДВ бр. 48/1991г./образуваните държавни фирми запазват дейността си по досегашните разпоредби да превръщането им в търговски дружества /§ 2 от ПЗР на ТЗ/. Съдържат се данни по настоящото дело, че с влизане в сила на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/ДВ бр. 55 1991г./отм./ държавното предприятие и било преобразувано в еднолично търговско дружество. Така установи се по делото, че със Заповед № РД – 17- 42 от 20.06.1991г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите, се образува фирма с държавно имущество, с наименование “М.”, със седалище град Б. и с предмет на дейност – производство на шивашки изделия, търговия в страната и чужбина, като е предоставен уставен фонд на дружеството – държавно имущество в размер на 680 хил. лева, което тя е получила като приемник от Завод “М.” – Б., поделение на фирма “М.” – град С. Д./ Д./., като решението е обнародвано в ДВ едновременно със съдебното решение за регистрацията на фирмата с държавно участие. За целта е бил издаден изискващия се от закона акт на МС, който е и органа който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и определя реда за възлагане с договор на управлението на търговското дружество. Така налице е класически пример за преобразуване на имуществото на прекратеното юридическо лице, при което същото преминава без ликвидация към новообразуваното юридическо лице, вече Е. Съдържат се по настоящото дело данни и за последващо преобразуване по реда на чл. 17а от ЗППДОП, който регламентира преминаване на правото на собственост в лицето на дружеството върху имуществото, което му е предоставено за стопанисване и управление. Посочената правна норма диференцира съществуващото право на държавна собственост, като урежда принадлежността му към патримониума на обособеното търговско дружество, но по силата на акта за преобразуването му. По своя характер това е диривативно основание за придобИ.е на правото на собственост и върху вещни права и предполага правото на собственост на държавата върху вещта, която по силата на акта за преобразуване е предоставена в собственост на търговското дружество. Ответното дружество по настоящото дело – “М.” основава претенциите за право на собственост върху претендирания от ищците недвижими имот, основавайки се на твърдение за извършена приватизация по реда на ЗППДОП, като възразява че е собственик с твърдението, че тази земя е включена в баланса на дружеството и е в активите на същото, като съставлява имущество внесено в дружеството ответник като непарична/апортна/ вноска и това е самостоятелен придобивен способ по силата на чл. 77 от ЗС.

В редица решения /Р – 180 – 2008г. на ІV г.о. на ВКС бюлетин 2/2008г. на ВКС и Р – 1098- 2008г. на ІІІ г.о. на ВКС /, при колизия на правата на собствениците по реституция върху бивша земеделска земя и приватизираните по реда на ЗППДОП дружества, отчитайки конкретната фактическа обстановка за съответното дело, върховният съд е зачел правото на собственост на дружествата, още повече че в повечето случаи приватизацията е извършена преди постановяването на решението на О..., с което се възстановява собствеността върху земята на собствениците от преди образуването на ТКЗС или на техните наследници. В настоящия казус въззивният състав на ОС Б., анализирайки доказателствената съвкупност по делото, счете че не са налице основания да зачете правото на собственост на ответното дружество, тъй като остава недоказан по категоричен начин по делото факта, че земята претендирана от ищците е била държавна собственост към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и че същата е била включена в баланса и в активите на ответното дружество, за да бъдат зачетени правата му на собственост върху тази земя като част от неговото имущество.

Събраните доказателства по делото са неубедителни и съдържат в себе си противоречия, които водят на основателно съмнение дали претендирания от ищците недвижим имот, който безспорно на терена е част от имота на който ответниците се легитимират като собственици въз основа на атакувания констативен нотариален акт, всъщност е актуван како държавен имот и в последствие чрез извършените преобразувания и приватизация по реда на ЗППДОП е станал част от капитала на дружеството и собственост на същото. Основанията за придобИ.е на собствеността от ответното дружество намират своя първоначален израз в приетия като писмено доказателство по делото Акт за държавна собственост № 14/29.03.1990г. В него обаче липсва индивидуализация на описания имот. Същият е издаден на основание Протокол № 15/31.10.1988г. и от 14.12.1988г. на ИК на ОбНС и платежно нареждане № 182/29.12.1988г. и друго от 22.06.1989г. В така представения по делото протокол липсва конкретизация на имота за който се взима решението на ИК на ОбНС Б., както индивидуализация на имота, като в експертните заключения пред първата инстанция, експерта А. изказва сериозни предположения, че тези решения и издадените платежни нареждания не се отнасят за процесния по делото недвижим имот, а за друг имот. В т. 6 от цитирания протокол се визира незстроен до момента имот, докато към този момент вече върху него е имало изградена, макар и незаконна постройка. Така според въззивната инстанция налице са редица несъотвествия в представените по делото писмени доказателства, въз основа на които следва да се приеме за недоказано че акта за държавна собственост се отнася за спорния между страните имот. Ето защо липсват убедителни доказателства, въпреки изготвените по делото многобройни експертни заключения, че имота част от който е претендирания от ищците бивш земеделски имот е станал държавна собственост съгласно чл. 5 от ЗДС. Държавата установява възникването, изменението, погасяването на правото си на собственост чрез издаване на акт за държавна собственост. Същият обаче няма правопораждащо действие – чл. 5 ал.3 от ЗДС, а в приетия като писмено доказателство по делото Акт за държавна собственост № 14/29.03.1990г. липсва посочване на правното основание за актуване на земята като държана, липсва и точна индивидуализация на имота който е обявен за държавна собственост. Разпоредбата на чл. 158 от ППЗДС предвижда, че обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежен ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. В подкрепа на тези изводи на въззивния съд са и становищата на експертите по делото въз основа на изготвените съдебно технически експертизи в които изрично се посочва, че липсват преписки в Община Б. за отчуждаване на бившия земеделски имот или за преотреждането/по чл. 14 ал.1 от ЗООЗП и чл. 2 ал.1 т. 2 от ППЗООЗП/ на същия по регулация за ответното дружество. Всички мероприятия съгласно регулационните предвиждания по плановете от 1965г. и следващите/ за изграждане на завод върху имот с площ от 40 дка/ , не са реализирани на място, като към момента на разглеждането на делото спорния между страните имот/в частта му от 4 831 кв.м., която е възстановена с решение от ОКЗС/ е празен и незастроен и върху него липсват каквито и да е сгради и съоражения.

Преобразуването на държавното предприятие в ЕТД изисква резпределение на имуществото на държавното предприятие, представено му от държавата, в дялове и акции, съгласно чл. 147 ТЗ и чл. 1 ал.2 от ЗППДОП/отм./ Държавните предприятия могат да се преобразуват в ЕООД или ЕАД, като решението за това се взима от МС съобразно чл. 17 ал.1 от ЗППДОП/отм./ Акта за преобразуване е индивидуален административен акт и той съдържа наименованието, предмета на дейност, седалището на търговското дружество, разпределението на дяловете или акциите, съответно тяхната номинална стойност, лицата които временно управляват дружеството. Така създаденото ЕАД е универсален правоприемник на държавното предприятие. Съобразно чл. 17а от ЗППДОП/отм./, при преобразуването държавните предприятия с еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното за стопанисване и управление са акта за преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества. По настоящото дело липсват убедителни писмени доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че праводателят на ищеца е бил собственик на имота процесен по настоящото дело и че след преобразуването този имот е бил включен в капитала на дружеството и е станал част от неговото имущество. Съдът не възприета първоначалното заключение на съдебно икономическата експертиза, в която се заключава че спорния между страните имот е вписан в капитала на ответното дружество с Решение № 5210/01.10.1991г., като земята фигурира в балансите на дружеството ответник и в неговите годишни отчети за периода от 1991г. до 2007г. Вещите лица обаче също така потвърждават в заключението си, че няма данни за кой точно парцел и имот се отнася това записване на земята в капитала на дружеството. В допълнително заключение по съдебно икономическа експертиза пред първостепенния съд, тримата експерти са посочили че записванията по книгите на дружеството са направени въз основа на първични платежни документи, но са налице несъответствия между счетоводните записвания и фактурите въз основа на които са извършени те. В допълнителното заключение също така е посочено, че в инвентарната книга няма отразен документ за правото на собственост, има отразено само квадратура и левов еквивалент, като липсва индивидуализация на имота и такава няма в нито един счетоводен документ въз основа на който са направени записванията в книгите на ответното дружество. Единствения документ за собственост е Акта за държавна собственост представен като писмено доказателство по делото. Тези изводи на експертите на практика опровергават дадените от тях заключения, тъй като при липса на индивидуализация на един имот по счетоводните книги на дружеството, никой не може да твърди че е налице включване на процесния имот в активите на дружеството ответник и в балансите на същите, където имота да е отразен като дълготраен актив. В тази насока отново следва да бъде отбелязано, че липсват данни за преотреждане на процесния имот за дружеството ответник, дори и след извършените преобразувания и приватизация на предприятието.

Изложените съображения от фактическа и правна страна налагат извода за въззивната инстанция разглеждаща настоящото дело, че липсват убедителни доказателства ответното дружество да е станало собственик на спорния по делото недвижим имот на основанията които сочи във възраженията си, като следва да се приеме че дружеството владее имота, но без да се доказва че е налице правно основание за това. Липсват убедителни доказателства за наведените от ответника в настоящото производство правоизключващи исковата претенция на ищците възражения.

В разпоредбите на ЗСПЗЗ изрично са посочени в правните норми хипотезите, когато, макар и неземеделски по смисъла на специалния закон към датата на неговото действие, земите подлежат на реституция/ чл. 10 ал.5 предл. 1, ал. 6, ал. 7 и ал. 12 от ЗСПЗЗ/. При преценката за законосъобразност на решението на О..., с което собствеността върху един имот е възстановена, в рамките на упражнявания от съдилищата косвен съдебен контрол, предпоставките за реституция следва да се преценяват при анализа на разпоредбите, които уреждат възстановяването на собствеността на върху тези земеделски земи, върху които е извършено строителство по смисъла на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според цитираната законова разпоредба, при две хипотези собствениците на земеделски земи, не могат да си възстановят правото на собственост в реални граници – когато те са застроени към момента на влизането на ЗСПЗЗ в законна сила или ако върху тях са реализирани мероприятия, които препятстват реалното възстановяване на собствеността. Установи се от заключенията на вещите лица по изготвените пред първата инстанция съдебно технически експертизи, че върху частта от имота владян от ответника, върху който е възстановена собствеността на ищците с решението на О... от което черпят права, няма застрояване с постройка. Постройката, която е незаконно изградена попада в част от бившия земеделски имот, за която по регулационния план от 2001г. е отреден УПИ № 4368 в кв. 8 от П... на град Б.. Експерта посочва че за този имот е с площ от 980 кв.м. Имота възстановен на ищците с решението на О... на което те се позовават, не попада в този имот и в този аспект претендираните 4 831 кв.м. не са застроени и не са налице основанията на чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ за да се счете че не е налице възможност за реално възстановяване на собствеността, а собствениците следва да бъдат обезщетени с компенсационни бонове. Понятието “проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността” няма легална дефиниция в ЗПСЗЗ, поради което същото следва да бъде изведено от анализа на разпоредбата на чл. 24 ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ. По настоящото дело не се установи върху имота претендиран от ищците да са осъществени някое от описаните в тази законова разпоредба дейности, поради което следва да се приеме че не са налице и мероприятия препятстващи реалното възстановяване на собствеността по смисъла на закона. В случая както съдът счита за изяснено, спорния между страните имот не се установи да представлява и част от цялостно изградена производствена база, която да е заета от строителни дейности по смисъла на § 16 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Не попада и в специално предвидените изключения, при които е възможна реална реституция върху имот със специално предназначение или особена характеристика.

При наличието на обстоятелствата описани в настоящото изложение по – горе, налага се за въззивната инстанция правния извод, че на ищците правилно и законосъобразно е възстановена собствеността върху частта от бившия земеделския имот описана в Решение № 1602/13.10.2003г. на О... Б., от което те черпят права и същите се легитимират като собственици на тази част от имота по реституция. Ответното дружество е във владение на спорния имот, но това владение не се доказва по настоящото дело да е на правно основание годно да легитимира „. като собственик на имота. Предявените обективно съединени искова с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./ и чл. 108 от ЗС са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде осъден ответника да предаде владението върху реална част от имота който владее, тъй като не са налице специалните основания на ЗСПЗЗ, препятстващи възстановяването на собствеността в реални граници на място, а от заключението на вещото лице досежно одобрения рагулационен план от 2001г. се установява, че спорната част с площ от 4 831 кв.м. може да бъде обособена като отделен поземлен имот, при спазване на правилата на ЗУТ за това.

Основателен е и следва да бъде уважен и акцесорния иск с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./, с който се иска отмяната на констативния нотариален акт, с който ответника се легитимира като собственик на имота, в частта му до размера на исковата претенция на ищците по делото. Оспореният констативен нотариален акт е издаден, без в него да се посочва основанието на което ответното дружество – „. е признато за собственик на имот с пл. № 6036, в кв. 8 от П... на град Б., с площ от 11 696 кв.м. заедно с построения склад от 50 кв.м. Установи се от заключението на вещото лице, че нотариалния акт е издаден за имот, който не съществува по регулационния план действащ към момента на неговото издаване и доказателство за това е представената пред нотариуса изповядал сделката скица за имота. Така издадения констативен нотариален акт няма формална доказателствена сила за правото на собственост на имота описан в него, а поради изложените по –горе съображения, не се доказа по настоящото дело правното основание на което ответното дружество да е придобило правото на собственост върху имота описан в него. Това е така защото констативният нотариален акт сам по себе си не създава права, а само ги прогласява.

При така установените факти и наведените правни доводи въззивният съд счита, че атакуваното с жалбата решение на първоинстанционния съд е валидно постановено и процесуално допустимо. Направените от въззивната инстанция изводи обаче не съответстват на тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение, на основание чл. 208 ал.1 от ГПК, следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Следва предявените обективно съединени искове с правно основание 97 ал.1 от ГПК/отм./ и чл. 108 от ЗС да бъдат уважени, така както са предявени с последната изправена искова молба по делото, а иска с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК да бъде уважен, като оспорения констативен Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., бъде отменен до размера на исковата претенция на ищците по делото.

Следва да бъде осъдено въззиваемото дружество, да заплати на въззивниците сумата – 2 523.00лв. за сторените разноски по делото пред първата инстанция за държавна такса, експертизи и адвокатски хонорар, както и сумата – 750.00лв., за сторените пред въззивната инстанция разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 1877/12.03.2010г. постановено по гражданско дело № 320/2004г. по описа на Районен съд Б..

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “М. ”, ЕИК *, седалище и адрес на управление Б., У.Д. *, представлявано от Й. Г. С./Д. Н. Т., че С. И. Т., с ЕГН – *, Н. И. Х. с ЕГН – *, В. И. В. с ЕГН – *, Е. Д. Я. с ЕГН – * и К. Д. Б. с ЕГН – *, всички на съдебен адрес: град Б., У. “Н. В.” № *, са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ от И. Т. Д., бивш жител на Б., роден на 19.05.1900 г. и починал на 22.08.1986 г., на недвижим имот: 4.831 дка от поземлен имот с идентификатор 04279.619.53 по кадастралната карта на Б., с административен адрес П..., трайно предназначение - урбанизирана територия, площ - 11648 кв.м., съседи - 04279.619.23, 04279.619.148, 04279.619.62, 04279.619.52, 04279.619.43, 04279.619.51, 04279.619.48, 04279.619.82, 04279.619.33, 04279.619.54, 04279.619.47, 04279.619.44, 04279.619.49 и 04279.619.36, които 4.831 дка по помощния план на Промишлена зона на Б., действал към 2003 г., са заснети като имот с пл.№ 6012032, при граници: север - имот с пл.№ 6012044 на наследници на Ц. К., изток - стар път, юг - стар път, запад - стар път, който имот по документ за собственост представлява нива от 4.831 дка, четвърта категория, находяща се в местността А...-Р в землището на Б., при съседи - наследници на Ц. К. и от три страни стар път.

ОСЪЖДА “М. ”, ЕИК *, седалище и адрес на управление Б., У.Д. *, представлявано от Й. Г. С./Д. Н. Т., ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на С. И. Т., с ЕГН – *, Н. И. Х. с ЕГН – *, В. И. В. с ЕГН – *, Е. Д. Я. с ЕГН – * и К. Д. Б. с ЕГН – *, всички на съдебен адрес: град Б., У. “Н. В.” № *, върху следния недвижим имот: 4.831 дка от поземлен имот с идентификатор 04279.619.53 по кадастралната карта на Б., с административен адрес П..., трайно предназначение - урбанизирана територия, площ - 11648 кв.м., съседи - 04279.619.23, 04279.619.148, 04279.619.62, 04279.619.52, 04279.619.43, 04279.619.51, 04279.619.48, 04279.619.82, 04279.619.33, 04279.619.54, 04279.619.47, 04279.619.44, 04279.619.49 и 04279.619.36, които 4.831 дка по помощния план на П... на Б., действал към 2003 г., са заснети като имот с пл.№ 6012032, при граници: север - имот с пл.№ 6012044 на наследници на Ц. К., изток - стар път, юг - стар път, запад - стар път, който имот по документ за собственост представлява нива от 4.831 дка, четвърта категория, находяща се в местността А...-Р в землището на Б., при съседи - наследници на Ц. К. и от три страни стар път.

ОТМЕНЯ Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., в частта му в която “М. ”, ЕИК *, седалище и адрес на управление Б., У.Д. 1, представлявано от Й. Г. С./Д. Н. Т., е призната за собственик на следния недвижим имот: 4.831 дка от поземлен имот с идентификатор 04279.619.53 по кадастралната карта на Б., с административен адрес П..., трайно предназначение - урбанизирана територия, площ - 11648 кв.м., съседи - 04279.619.23, 04279.619.148, 04279.619.62, 04279.619.52, 04279.619.43, 04279.619.51, 04279.619.48, 04279.619.82, 04279.619.33, 04279.619.54, 04279.619.47, 04279.619.44, 04279.619.49 и 04279.619.36, които 4.831 дка по помощния план на П... на Б., действал към 2003 г., са заснети като имот с пл.№ 6012032, при граници: север - имот с пл.№ 6012044 на наследници на Ц. К., изток - стар път, юг - стар път, запад - стар път, който имот по документ за собственост представлява нива от 4.831 дка, четвърта категория, находяща се в местността А...-Р в землището на Б., при съседи - наследници на Ц. К. и от три страни стар път.

ОСЪЖДА “М. ”, ЕИК *, седалище и адрес на управление Б., У.Д. *, представлявано от Й. Г. С./Д. Н. Т., да заплати на С. И. Т., с ЕГН – *, Н. И. Х. с ЕГН – *, В. И. В. с ЕГН – *, Е. Д. Я. с ЕГН – * и К. Д. Б. с ЕГН – *, всички на съдебен адрес: град Б., У. “Н. В.” № *, сумата – 2 523.00лв./две хиляди петстотин и двадесет и три лева/за сторените разноски по делото пред първата инстанция за държавна такса, експертизи и адвокатски хонорар, както и сумата – 750.00лв./седемстотин и петдесет лева/, за сторените пред въззивната инстанция разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението на страните, през ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :