ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
гр. Стара Загора, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500055 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 389, ал.1 и 2 и
чл.391 от ГПК във връзка с чл.349 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от адв. Ц., като пълномощник на
П.И.П. ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ ”Б.*-П.П..” ЕИК *** с
адрес: село М., ***. тел. *** Против: С.Г.Г. ЕАД. ЕИК *** със седалище и
адрес на управление : България ,обл. София /столица/ . община Столична,
населено място : гр. С., ***. телефон ***, и адреса зa кореспонденции:
България, обл. София /столица/, община Столична . населено място : гр. С.,
***. телефон ***. представляващ и лице за контакт: адв. Ю.Б. Ц. - тел. *** с
правно основание: чл. 389 ГПК във вр. с чл. 397 ал.1 т. 3 от ГПК против
определение с № 1943 от 23.12.2021г., постановено по гр. дело под №
5682/2021 год. на РС-Стара Загора, с което на основание чл. 390, ал.1 от ГПК
се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.И.П., действащ в качеството на
ЕТ „Б.*-П.П..“ с.М. за допускане на обезпечение на предявения по
настоящото дело иск, предявени против „С.Г.Г.“ ЕАД С., чрез спиране на
изпълнението по изп.дело №20217650402598 по описа на ЧСИ Г.И., като
неоснователна.
Жалбподателят твърди в жалбата си, че в указания от съда срок от
получаване на съобщението /10.01.2022г/ обжалва определение № 1943/
23.12.2021 г. . по гражданско дело № 2021 **********, на Районен съд Стара
Загора на VІІІ-ми граждански състав „Определението -оставя без уважение
молбата на П.И.П., действащ в качеството на ЕТ ”Б.*-П.П.” с. М. за допускане
на обезпечение на предявения по настоящото дело иск, предявен против
1
С.Г.Г. ЕАД С., чрез спиране на изпълнението по изп. дело с №
20217650402598 по описа на ЧСИ Г. И.. като неоснователна.”.
В исковата си молба до Районен съд Стара Загора е изложил
подробните съображения за допускането на обезпечението по предявения иск
, предявен против oтветника С.Г.Г. ЕАД ЕИК *** . С., чрез спирането на
изпълнението по изп. дело под № 20217650402598 по описа на ЧСИ Г. И..
Приложил е към ИМ и съответните документи.
В исковата молба до Районен съд Стара Загора, ясно е изложил, че
изпълнително дело с 20217650402598 от ЧСИ Г. И. , peг. № 765, е образувано
на основание Изпълнителен лист, издаден на датата 16.04.2013г, по ЧГД №
6312/ 201Зг.. Районен съд гр. Пловдив .Гражданска колегия 1 състав, на
основание чл.404, ал.1 и чл. 405, ал.1 от ГПК. заповед за изпълнение под №
3952/15.04.201Зг. и е в полза на „П.И.б.“ АД. ЕИК *** . за сумата от 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/ съставляваща главницата дължима по договора за
банков кредит с № 06КР- АА->2 >0 18.1 2.2016г.
Именно по този изпълнитeлен лист е образувано изп. дело под №
20138240401293 от ЧСИ К.П. с peг. № 824 с район на действие Окръжен съд
Пловдив, с взискател „П.И.б.“ АД. ЕИК ***.
Жалбоподателят също твърди, че материалното право по Изпълнителен
лист, издаден на 16.04.201Зг. по ЧГ с № 6312/201Зг.. от Пловдивски PC и изп.
дело № 20138240401293 от ЧСИ К.П. с peг. №824 и район на действие
Окръжен съд Пловдив , е изцяло погасено на 11.04.2014г. , съгласно
изискванията на закона - Чл. 433, ал. 2 от ГПК – “Изпълнителното
производство се приключва с изпълението на задължението“, в конкретния
случай с извършеното плащане -публична продан на обезпечението,
извършена от ЧСИ К.П. съответно с per. №824 и район на действие Окръжен
съд Пловдив. Заявява, че в исковата молба подробно е описал и приложил
документите доказващи действията на ЧСИ К.П. по изпълнителното дело.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-Стара Загора
да го отмени изцяло и вместо това да постанови друго, с което да бъде
допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагането на следната
обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на производството по Изпълнително дело с
№ 20217650402598/2021 г. по описа на ЧСИ Г. И. е рег.№ 765, с pайона на
действие района на ОС-Стара Загора и вдигане на наложените запори върху
банковите му сметки, пенсията му, вдигането на наложената възбрана върху
следните имоти: Овчарник е ивн. № 15. , Овчарник е ивн. № 16., Овчарник с
ивн. № 17. Овчарник с ивн. № 18. Овчарник с ивн. № 19, находящи се в имот
№ 000427, представляващ стопанския двор, целият с площ от 28,405 дка.
находящи се в село М., общ. Братя Даскалов и вдигане на наложената
възбрана върху парцел 1 . квартал_№ 2 стопански двор, находящ се в село М.
2
, общ. ***, (cъстоящ се от 28405 кв.м.. заедно с построените в него стопански
сгради- овчарници и битова сграда/къща до овчарниците/.
Моли да му бъде дадена възможността да ангажира и други
доказателства с оглед на становището па ответника, изразено в отговора.
Подробни съображения са изложени в частната жалба на
жалбоподателя П.П. съответно вх. № 445/17.01.2022 год.
В законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е
постъпил от заинтересованата страна по делото въззиваемия и ответник
“С.Г.Г. ЕАД” гр.С..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С определението си под № 1943/ 23.12.2021 г., постановено по
гражданско дело с № 2021 **********, на Районен съд Стара Загора на VІІІ-
ми граждански състав съдът е оставил без уважение молбата на П.И.П.,
действащ в качеството на ЕТ ”Б.*-П.П.” с. М. за допускане на обезпечение на
предявения по настоящото дело иск, предявени против С.Г.Г. ЕАД С., чрез
спиране на изпълнението по изп. дело с № 20217650402598 по описа на ЧСИ
Г. И.. като неоснователна.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима,
тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 396,
ал.1, предл.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Производството по първоинстанционното дело с № 5682/2021 год. е
образувано по исковата молба, заведена от жалбподателя П. против ответника
и въззиваем “С.Г.Г.“ ЕАД гр.С., с правно основание чл.124 и чл.439 от ГПК, в
която ищецът подробно е описал и приложил документите доказващи
действията па ЧСИ К.П. по изпълнителното дело за погасяването на
горепосочено вземане от ищеца. След извършването на това принудително
действие /11.04.2014г./. по ИЛ от 10.04.2015 год. по ЧГД с № 6312/201Зг.. от
Пловдивски PC. изп. дело № 20138240401293 от ЧСИ К.П. с peг. №824.район
на действие Окръжен съд Пловдив не са извършвани никакви други действия
по принудително събиране на вземането.
Предявеният иск, с който се оспорва вземането по изпълнително дело №
20217650402598 по описа на ЧСИ Г. И. в полза на “С.Г.Г.” ЕАД, ЕИК *** гр.
С., с който иск ищецът твърди, че същото вземане е недължимо и изцяло
погасено.
С исковата си молба ищецът моли. съда да допусне и обезпечение на
3
иска , съгласно разпоредбата на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК. защото без него ще
бъде невъзможно и затруднено осъществяването на правата му по решението.
Оспорва наложените от ЧСИ Г. И. – peг. № 765 обезпечителни мерки, като
несъразмерни, без да са отчетени всички данни и обстоятелства по делото- в
нарушение на изискванията на чл. 442а от ГПК. а именно: Наложеният запор
по банковите ми сметки и наложеният запор върху пенсията му.
Наложената възбрана върху следните имоти: Овчарник с ивн. № 15.
Овчарник с нвп. №16. Овчарник с ивн. № 1 7. Овчарник с ивн. № 18.
Овчарник с ивн. № 19, находящи се в имот № 000427 . представляващ
стопански двор , целият с площ от 28.405 дка. находящи се в село М. . общ.
***.
Наложената възбрана върху парцел 1 , квартал 2 - стопанския двор,
находящ се в село М., общ. ***, състоящ се от 28405 кв.м., заедно с
построените в него стопански сгради- овчарниците и битова сграда /къща до
овчарниците.
За да постанови обжалваното си определение СтРС е приел, че тъй като
съгласно чл.391 от ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Първостепенният съд също е приел, че едното от основните изисквания
за допускане обезпечение на иска е, той да е допустим, тъй като само по такъв
иск може да се постанови решение, осъществяването на чиито правни
последици обезпечението осигурява. Предявеният иск е допустим не само
когато за ищеца е възникнало правото на иск, но и кумулативно когато то е
надлежно упражнено. За да е налице последното законът предвижда като
необходимо условие наличността на определени процесуални предпоставки,
като сред тях са несъмнено и съобразяване на иска с изискванията на чл.127-
128 от ГПК. В случая същият съд е приел, че подадената от ищеца искова
молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, поради което тя е
нередовна и въз основа на нея в този й вид не може да се постанови решение
докато не се отстранят нередовностите. С разпореждане от 23.12.2021г. на
ищеца е указано да отстрани посочените в него нередовности, но срокът за
това към този момент на постановяването на определението за обезпечението
не е изтекъл. В същото време се иска обезпечаването му, а по тази молба
съдът следва да се произнесе без да изчаква изтичането на срока за
отстраняване нередовностите на иска, чието обезпечаване се иска, поради
което и молбата за допускане на обезпечение се явява неоснователна и
поради това първоинстанционният съд я е оставил без уважение като
неоснователна.
4
Въззивният съд намира, че целта на обезпечаването на иска е или да
осигури, докато спорът е висящ, осъществяване на неоснователно отричаното
право, или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право. В
конкретния случай от представените писмени доказателства първостепенния
съд е приел, че би могло да се приеме, че искът е допустим и вероятно
основателен. Молителят е обосновал надлежно и обезпечителната си нужда.
Също така въззивният съд намира, че ищецът след постановяването на
обжалваното Определение на РС - Стара Загора, с ново допълнение и
уточнение на исковата си молба съответно с вх. № 993/17.01.2022 год. /на
листи 36-38 от първоинст. дело/ стриктно и точно е изпълнил указанията на
първостепенния съд, дадени с разпореждането му под № 4445 от датата
23.12.2021 год. за оставянето на исковата молба без движение по гр. дело под
№ 5682/2021 год. по описа на СТРС.
Тя е налице предвид спецификата на спора, който е за недължимост на
присъдено вече вземане чрез предявяването на иск, който е заведен във
връзка с вече образувано изп. дело срещу ищеца и въззиваем П. и което
обосновава явно и интересът от обезпечаване на иска, именно с оглед
твърдението на жалбоподателя и ищец, че не дължи процесното вземане по
издадения срещу него изпълнителен лист и още повече с оглед на
твърдението му в исковата молба, че е погасил изцяло това вземане. Съдът
прави преценката си относно наличието на интерес най-вече въз основа на
обстоятелствата, които се изтъкват и твърдят от ищеца, а не които се доказват
от него. Обезпечителната мярка следва да бъде такава, каквато е посочена в
молбата. Това е така, защото мярката е подходяща с оглед на естеството на
спора във връзка с който е издаден и изпълнителния лист по посоченото
изпълнително дело. Безспорната доказаност на твърдените факти и
обстоятелства следва да се установи в производството по самите искове,
които са заведени от жалбподателя П..
Горните съображения на първоинстанционния съд изцяло не могат да
бъдат споделени от въззивния съд и поради следното: Както се сочи в
исковата молба, а и се установява от представените от делото доказателства,
ищецът е завел отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 във връзка с
ал.2 и във връзка с чл.124 от ГПК, с който твърди, че не дължи вземането по
издадения срещу него изп. лист, именно въз основа на който е образувано и
процесното изп. дело, на ЧСИ Г. И. и което от своя страна все още не е спряно
от първостепенния съд като обезпечение на същия иск.
За да допусне исканото обезпечение, съдът трябва да установи, че
молителят има правото на обезпечаване на иска. Такова право ще е налице,
когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице
интерес от обезпечението или т.нар. в правната теория “обезпечителна
нужда”, като предлаганата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща. В
5
тази насока въззивният съд следва да посочи, че така както са посочени
поредицата от обезпечителни мерки, в искането за обезпечението, както и
съответно в частната жалба, не всички поискани мерки са подходящи и
допустими.
В процесния случай, след внимателна преценка на всички представени
на този етап от производството /и пред настоящата инстанция/ доказателства,
въззивният съд приема, че:
1/ Предявеният иск е допустим - предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.439, вр. чл.124 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника “С.Г.Г. ЕАД” гр.С., във връзка с
твърденията, че ищецът не дължи горепосоченото вземане, определено с
процесния изп. лист.
В конкретния случай Окръжният съд намира, че заведения иск по
чл.439 от ГПК е допустим в съответствие със същата разпоредба. Относно
неговата вероятна основателност, същият е неразривно свързан и с
представените от ищеца писмени доказателства, но тяхната преценка
безспорно следва да се извърши с окончателния съдебен акт по делото, а
именно със съдебната Решение. Искът към настоящия момент се явява
допустим, и вероятно основателен във връзка с твърденията на ищеца, че не
дължи процесното вземане и изцяло е погасил същото.
2/ За ищеца е налице обезпечителна нужда - без допускане на исканото
обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по едно евентуално бъдещо решение в негова
полза.
3/ Предлаганата обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на
Изпълнително дело № №20217650402598 по описа на ЧСИ Г.И., като
основателна се явява и подходяща -съответна на иска и на правата на ищеца
по същия, без да ограничава в по-голяма степен от необходимото правата на
ответника в съответствие със специална разпоредба на чл.397, ал.1, т.3 от
ГПК. (производство е спряно само по отношение на неговото движение, а
спирането не води до отмяна на наложените и извършени вече изпълнителни
действия).
Именно в тази връзка останалите посочени и поискани обезпечителни
мерки в молбата, съответно частната жалба на жалбподателя към настоящия
са неподходящи по смисъла на чл.397, ал.1, т.3, предл. първо от ГПК и като
такива те следва да бъдат допускани от съда.
4/ По отношение на евентуалната основателност на иска, съдът приема,
че представените по делото писмени доказателства са достатъчно убедителни
за установяване на факта за вероятната основателност на иска, който по
съществото на делото ще бъде преценяван именно по отношение на неговата
пълна и окончателна основателност.
6
При това положение е неправилен и незаконосъобразен извода на съда,
че в конкретния случай от представените писмени доказателства не би могло
да се приеме, че искът е допустим и вероятно основателен, поради което и
поисканото от жалбоподателя обезпечение на практика поражда и нуждата от
същото. На следващо място поисканата обезпечителна мярка касателно
спирането на изпълнението по горепосоченото изп. дело, се явява както
подходяща, така и законосъобразна.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени частично обжалваното определение, с което не е допуснато
обезпечението на заведения иск на ищеца П. чрез налагане на горепосочената
обезпечителна мярка, а именно спиране на изпълнението по отношение на
процесното изп. дело, като в останалата му част Определението на съда
следва да бъде потвърдено като правилно в тази му част.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е частично
основателна, а обжалваното Определение на първоинстанционния съд е
частично неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото определение на въззивният съд не подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок съгласно чл.396, ал.2, изречение последно от
ГПК пред ВКС на РБ, тъй като с него се потвърждава допуснатото вече
обезпечение от първоинстанционния съд.
Водим от изложеното и на основание чл.297 и чл.298 от ГПК във
връзка с чл.389, ал.1 и 2 от ГПК и във връзка с чл.391 ал.1, т.1 и чл.397 ал.1,
т.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отчасти определение под № 1943 от 23.12.2021г.,
постановено по гр. дело под № 5682/2021 год. на РС-Стара Загора, в частта
му, с която на основание чл. 390, ал.1 от ГПК се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на П.И.П., действащ в качеството на ЕТ „Б.*-П.П..“ с.М. за допускане
на обезпечение на предявения по настоящото дело иск, предявени против
„С.Г.Г.“ ЕАД С., чрез спиране на изпълнението по изп.дело
№20217650402598 по описа на ЧСИ Г.И., като неоснователна, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявения иск от П.И.П. ЕГН **********
лично и в качеството му на ЕТ ”Б.*-П.П..” ЕИК *** с адрес: село М., ***. тел.
*** Против: С.Г.Г. ЕАД. ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
България, обл. София /столица/, община Столична, населено място: гр. С.. ***
чрез налагането на следната обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на
7
изпълнителното производство по Изпълнително дело с №
20217650402598/2021 г. по описа на ЧСИ Г. И. е рег.№ 765, с pайон на
действие района на ОС-Стара Загора.
ПОТВЪРЖДАВА определение под № 1943 от 23.12.2021г.,
постановено по гр. дело под № 5682/2021 год. на РС-Стара Загора, в
останалата му част.
ПОСТАНОВЯВА да се издаде обезпечителна Заповед въз основа на
горепосоченото Определение на съда.
Определението, с което се допуска обезпечените, подлежи на
незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в отменителната му част относно допускането на
горепосочената обезпечителна мярка спиране на изпълнението подлежи на
обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок който за молителя тече от
връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по
вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, а в
останалата му потвърдителна част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8