Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 21.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Х.Кръстева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 9141 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от П.Л.С.,
починал в хода на делото, заместен от неговите правоприемници М.И.С. и П.П.С., против Х.Д.Л.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ.
Първоначалният ищец по
делото, който е починал в хода на процеса, твърди, че на 18.10.2012 г.
ответникът е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 403 510 евро,
които следвало да заплати при предявяване на записа на заповед. В
първоначалната искова молба ищецът се е позовал на каузални правоотношения,
които записът на заповед обезпечавал, но с допълнителната искова молба изрично
заявява, че не поддържа тези свои твърдения, а основава претенцията си
единствено на записа на заповед като абстрактна правна сделка. С. твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си по записа на заповед, поради което се
снабдил със заповед по чл.417 срещу него по чгр.д. № 83961/2017 г. на СРС, ГО,
140 състав, за сумата от 70 000 евро, представляваща част от 403 510 евро,
срещу която ответникът подал възражение и заповедта не могла да влезе в сила.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от
70 000 евро, представляваща част от 403 510 евро, по запис на заповед
18.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 г. до
окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът оспорва иска.
Оспорва датата и мястото на издаване на записа
на заповед. Оспорва посочената в цифрово и словесно изражение сума на
задължението. Оспорва посочената монета – лева или евро. Оспорва авторството
върху части от изявлението, като твърди, че част от съдържанието на записа на
заповед била допълнително попълнена от неизвестно лице /в частта на датата и
мястото на издаване, в частта на посочване на сумата в евро и при посочването
на името на поемателя и ЕГН на издателя/, а друга част от записа на заповед
била поправена - в частта на изписването
на числото в горния десен ъгъл и при словесното изписване на монетата(лева или евро) след дължимата
сумарна сума. Твърди, че документът, който е представен по делото, не е
автентичният документ, който е подписал. Издаденият от него документ не носел
дата и място на издаване, в него не била посочена сума в евро и не било посочено
име на поемателя и ЕГН на издателя.
Ответникът съзнателно не бил попълнил документа, за да не отговаря на
изискванията за запис на заповед по смисъла на чл.536, ал.1 от ТЗ. Издал го по
този начин, за да бъде представен на
трето лице, без за издателя да възниква реално задължение по действителен
менителничен ефект. Ответникът твърди, че не бил изразявал съгласие за попълване на записа на заповед от друго лице. Тъй като първоначалният документ
не съдържал изискуемите по чл. 535, т.
2 от ТЗ реквизити, същият бил нищожен. Първоначалният
документ бил поправен от неизвестно лице в следните части: изписването на
числото в горния десен ъгъл на записа и при изписване монетата(лева или евро) след словесното
изписване на дължимата сумарна сума. По изложените съображения дължимата сума
била неопределяема и тази неопределяемост не можела да бъде преодоляна чрез
тълкуване, относно размера и монетата.
До числото 403 510 (преправено) била записана латинската буква „E“ и непосредствено до нея стояло изписване на „ЛВ“. В частта на
словесното изписване на задължението било записано „ЛВ“, което било преправено
на евро, но не от издателя на записа на заповед. Между цифровото и словесно
изписване на задължението също имало съществена разлика. С цифри било записано числото
403 510, а словесно било записано „четиристотин и три петстотин и десет
хиляди", което отговаряло по правилата на аритметиката на числото 403
510 000. По отношение на записа на заповед не било възможно да се приложат презумпциите на чл.536,
ал.З и ал.4 ТЗ, защото липсвало място на
издаване - нечетливо било изписването до датата 18.10.2012 г. на населено място
с трудносъчетаеми и едва различими буквени знаци „Соф/...“, „Собр/...“,
„Соф/и....“, което изключвало попълването на съдържанието му по реда на чл.536,
ал.З ТЗ; липсвало и изписване на местожителството и адреса на издателя. При
условията на евентуалност прави възражение, че ищецът е прехвърлил правата си
по процесния запис на заповед чрез цесия от 15.08.2016 г., при спазване на чл.
99 ЗЗД, на „В.К.“ ООД. С писмо от 15.08.2016 г. „В.К.“ ООД и ищецът уведомили
ответника за прехвърлянето на правата по записа на заповед. С прехвърлянето на
правата по записа на заповед и предаването на ценната книга на „В.К.“ ООД
ищецът загубил качеството на кредитор спрямо ответника, поради което искът бил
неоснователен. В случай, че съдът приеме, че е налице вземане по записа на
заповед за 70 000 евро, ответникът поддържа становището, че искът е
неоснователен за сумата от 66 060 евро, за която ищецът признал, че е
заплатена. Прави възражение за погасяване по давност на
предявения иск, съгласно чл.531, ал.1 от ТЗ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2018г. по чгр.д. №
83961/2017г. на СРС, ГО, 140 състав, е издадена заповед по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Х.Д.Л. да заплати на П.Л.С.
сумата от 70 000 евро, представляваща част от задължение в общ размер на 403
510 евро по запис на заповед, издаден на 18.10.2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането.
По
делото е представено ксерокопие на
запис на заповед от 18.10.2012 г., в което е посочено, че Х.Д.Л. се е задължил
да заплати на П.Л.С. сумата от 403 510 „евро лв“/първоначално е написана цифра
от 400 351, която е поправена на 403 510/. В записа на заповед сумата, която
трябва да се заплати, е написана и с думи по следния начин: “четиристотин и три
петстотин и десет хил.евр.“.
По
искане на ответника, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство
по оспорване автентичността на записа на заповед и е задължен ответникът да
представи оригинала на документа.
От заключението на
графологическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установява, че ръкописно изписаният буквен и цифров текст "403510 (400351)“, „четиристотин и три
петстотин и десет хил евр.“ и „Х.Д.Л."
в запис на заповед от 18.10.2012 г. са копия на текстове, написани от Х.Д.Л.. Подписът, положен в мястото за "издател", е ксерокопие на подпис,
изпълнен от ответника. Вещото лице не може
да отговори на въпроса кога е поставена дата на записа
на заповед, тъй като в криминалистическата практика няма общоприети и утвърдени методи за
определяне давността на полагане на подписи, отпечатъци от печати и печатни
текстове, изпълнени схимикални пасти, тонери и мастила. Описаните в
специализираната литература методики имат незадоволителна възпроизводимост. Те
са сравнителни и деструктивни, тъй като в значителна степен нарушават целостта на
изследваните документи. Прилагането им е свързано с наличие на "еталон"
- документ с неоспорима дата на съставяне, изготвен на същата по вид и състав
хартия, съдържащ отпечатъци от печати, подписи и текстове, изпълнени със същите
по вид и химически състав пишещи вещества (мастила, химикални пасти, тонери), който
е съхраняван при същите условия, както и изследваният документ.
В съдебно заседание вещото лице Ц. заявява, че не е виждала оригинала на процесния запис на заповед. Тъй
като е работила по ксерокопия не може да направи техническо изследване дали
текстовете, за които е посочила, че са ксерокопие на текст, написан от
ответника, дали действително са били изпълнени и върху оригинала на документа,
дали не са пренесени от друг документ. Всички останали текстове – датата „18.10.2012
г.“, „София“, „П.Л.С.“ и символът за евро в графата за сумата, както и ЕГН- то
под името на Х.Л., не са написани от него. Вещото лице не може да отговори от
кого са написани. Заявява, че първоначално с нея се е свързала адв.Т.К./пълномощник на ищците/ и й е предоставила запис на заповед, за който е твърдяла,
че това е оригиналът, но при изследване с микроскоп вещото лице е установило,
че представеният документ представлява цветно ксерокопие, като единствено ЕГН-то
на издателя е било изпълнено с химикална
паста. После пълномощникът на ищците - адв.К. - й е казала,
че оригиналът на записа на заповед е по гражанското дело, но по него също е имало
само ксерокопия на записа на заповед, като на гърба на едното копие е било
удостоверено, че на 21.02.2018 г. оригиналът на записа на заповед е бил получен
от адв. Т.К.. Вещото лице заявява, че в двете ксерокопаия – копието,
представено от адв. Т.К., и копието, находящо се по
заповедното дело, има разлика в изписването на ЕГН-то, т.е те не са идентични
документи.
С исковата молба са представени
разходни касови ордери от 29.10.2007г. за сумата от 54 000 евро, от
28.09.2007г. за сумата 7000 евро, от 10.06.2008г. за 2100 евро, от 15.05.2008г.
за 2960 евро и квитанции към тях, издадени
от „Е.“ ООД, за платени на П.С. парични суми.
Представени са
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 20/07.03.2007г.,
том първи, рег. № 783, нот.дело № 18/07.03.2007г. на нотариус А.М., сключен
между Д.Й.Л.и Х.Д. Лазарови от една страна и „Банка Пиерос България“ АД от
друга страна за обезпечаване на кредит за строителство и довършителни работи на
къща, предоставен на кредитоплучателя Х.Д.Л.; молба от 01.03.2017г. от „Банка Пиерос
България“ АД за подновяване вписването на договорна ипотека, както и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 195/11.07.2012 г., том първи, рег. №
4194, нот.дело № 126/2012 г. на нотариус Д.за обезпечаване на задължения на „Е.“
ООД по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в лева и
линия за издаване на банкови гаранции № 489/19.11.2007г., които документите съдът
не обсъжда подробно, тъй като ищецът оттегли твърденията за съществуване на
каузални правоотношения между страните, които записът на заповед да обезпечава,
поради което такива правоотношения не са предмет на доказване по делото.
Представен е анекс № 1
от 17.03.2017г. по договор от 15.08.2016г. между П.Л. С.и „В.К.“ ООД, с който е
прекратено действитето на договор за цесия от 15.08.2016 г., поради неспазване
на т.7.5, като цедентът се е задължил в срок от 4 дни от сключаве на договора
да предаде на цесионера всички оригинални документи, установяващи
съществуването и размера на прехвърлените вземания, за което се съставя
приемо-предавателен протокол.
Представен е анекс № 2
от 17.03.2017г към договор от 03.08.2016 г. между П.Л. С.и „В.К.“ ООД, с който
е прекратено действието на договора от датата на издаване на анекса.
По делото не е
представен договорът за цесия и неговото съдържание не е известно на съда.
Не са приети като доказателства по делото представени от ответника с допълнителния отговор
на исковата молба и с молба от 16.09.2021 г.
приходни и разходни касови ордери, издадени от „Е.“ ООД през периода
2008г. - 2013 г., находящи се на л.120 до л.164
и от л.210 до л.271, поради което съдът не ги обсъжда.
При
така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр чл. 537 от ТЗ.
За да бъде
уважен искът трябва да бъдат ангажирани доказателства за: 1/съществуването на
запис на заповед от 18.10.2012 г., който
съдържа предвидените от закона реквизити и е със съдържанието, посочено в
исковата молба; 2/за обстоятелството, че ответникът е издател на записа на
заповед; 3/за обстоятелството, че е настъпил падежът по записа на заповед.
Спорни
въпроси по делото са: дали записът на заповед от 18.10.2012 г. е автентичен и
дали съдържа предвидените от закона реквизити.
По искане на ответника, на основание чл.193,
ал.1 от ГПК, по делото е открито производство по оспорване автентичността на
записа на заповед и е задължен ищецът да представи оригинала на оспорения
документ.
Оригиналът
на записа на заповед от 18.10.2012 г. не е представен по делото. Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание от 14.09.2022 г. заяви, че не разполага с него. Твърди, че оригиналът
е изгубен, но е съществувал и е бил представен пред заповедния съд.
Към
настоящото дело е приложено копие на заповедното дело (чгр.д. № 83961/2017г. на
СРС, III г.о, 140
състав), от което
се установява, че пред заповедния съд първоначално със заявлението от
29.11.2017 г. е представено копие на запис на заповед от 18.10.2012 г., а впоследствие,
с молба от 05.12.2017г./ л.18 от заповедното дело/, е представен документ, за който ищецът е
твърдял, че е оригинал. След издаване на заповед по чл.417 от ГПК този документ
е върнат на адвокатката на заявителя/адв.Т.К./ на
21.02.2018 г./л.19 – гръб от заповедното дело/.
За
установяване автентичността на записа на заповед от 18.10.2012 г. по делото е допусната
графологическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено. Видно от същото вещото лице е изготвило заключението си
въз основа на ксерокопие, находящо се по заповедното дело. Само част от
реквизитите на копието представляват копия на текстове, написани от ответника,
а именно: цифрата “403510/както и зачертаната цифра „400351/“,
текстът“четиристотин и три петстотин и десет хил евр.“ и „Х.Д.Л.“; подписът под
записа на заповед е ксерокопие на подписа на ответника. За останалите реквизити
– дата и град; имената на поемателя; изписване на знака за евро след цифрите на
паричната сума, както и ЕГН на издателя - вещото лице не е установило да представляват
копия на текст, написан от ответника. Оригиналът
на записа на заповед не е бил представен на експерта, поради което не може да
отговори на въпроса дали тези текстове не са пренесени от друг документ. В графа
“забележка“ на обстоятелствената част на заключението и в съдебно заседание
вещото лице заяви, че първоначално адвокатката на ищеца е представила документ,
за който е твърдяла, че е оригиналът на записа на заповед, но при изследването на
документа е било установено, че представлява цветно ксерокопие, единствено
ЕГН-то под имената на издателя е било написано с химикална паста. Впоследствие
на вещото лице е било обяснено от адвокатката на ищеца, че оригиналът на записа
на заповед се намира по заповедното дело, но при проверка по заповедното дело експертът
е установил, че оригиналът е върнат на пълномощника на заявителя/адв.Т.К./
на 21.02.2018г. Вещото лице заяви в съдебно заседание, че цветното ксерокопие,
което е представено от адвокатката на ищеца, и ксерокопието, което е в кориците
на заповедното дело, не са идентични – има разлика при изписването на ЕГН-то
под имената на издателя.
Тъй
като в хода на процеса не бе представен оригиналът на записа на заповед от
18.10.2012 г., на основание чл.183, ал.1 от ГПК, този документ следва да бъде
изключен от доказателствения материал по делото.
При
липса на оригинала на записа на заповед от 18.10.2012 г. по делото не е
доказано да съществува запис на заповед
с посоченото в исковата молба съдържание, поради което предявеният иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно
е възражението на правоприемниците на ищеца, че е доказано съществуването на
оригинала на записа на заповед, тъй като заповедният съд вече се бил запознал с
него. В заповедното производство съдът проверява редовността на документа от
външна страна, т.е дали същият съдържа
изискуемите от закона реквизити и дали върху гърба му има отбелязване за извършени плащания, но не
изследва истинността на документа, тъй като заповедният съд не разполага с такава възможност – не може да
назначи графологическа експертиза в това производство. Едва в състезателното
исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК може да бъде извършена проверка на автентичността
на документа, каквото искане бе направено от ответника, но оригиналът на
документа не бе представен. Следва да се посочи, че наличието на две различни
ксерокопия на записа на заповед от 18.10.2012г. и заключението на графологическата
експертиза относно съдържанието на ксерокопието по заповедното дело, в което
само част от реквизитите са изпълнени с копие на текст, написан от издателя, е в подкрепа на твърденията на ответника, че
представеното по делото копие на запис на заповед не е документът, който е
подписал, както и че в първообраза е имало липсващи реквизити и поправки, умишлено
допуснати от издателя, за да не може да се породи задължение за него, които
реквизити впоследствие са били допълнени от друго лице.
По изложените съображения, поради
липса на доказателства за съществуването на оригинал на запис на заповед с
посоченото в исковата молба съдържание, предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 530 лв., от които 450 лв.-депозит
за графологическа експертиза и 10 080 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
При
определяне размера на разноските, съдът не уважи възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Към датата на сключване на договора за правна
помощ между ответника и неговия адвокат(18.04.2019 г.) ищецът се позовава на съществуване
на две каузални правоотношения/договор за заем между ищеца и трето за спора
лице- „Е.“ ООд/н/ през периода 06.06.2007г. –
18.01.2008г. за сума в общ размер от 429 008 евро и друг договор за заем между ищеца
и ответника за сумата от 40 562 евро, които записът на заповед обезпечава. Срещу
тези твърдения е упражнена защита с първоначалния отговор на исковата молба от
08.04.2019г. – направени са множество възражения, като договореното адвокатско
възнаграждение от 8400 лв./с ДДС 10 080 лв./ е приблизително в двоен размер на
минималното адвокатско възнаграждение от 4268.16 лв./ с ДДС 5121.79 лв./ по чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на осъществената защита с отговора на
исковата молба от 08.04.2019 г., това възнаграждение не е прекомерно спрямо
фактическата и правна сложност на делото, очертана с първоначалната искова
молба и подадения отговор. С последващата допълнителна искова молба ищецът
оттегли първоначалните твърдения за съществуване на каузални правоотношения, но
и с допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа множество
възражения срещу иска, което сочи на фактическа и правна сложност на делото.
Едва след приемане на заключението на графологическата експертиза по делото
стана ясно, че оригиналът на записа на заповед не е представен на вещото лице,
но това са факти, които са установени в хода на делото, като разноските вече са
били договорени от ответника, както и е осъществена защита с първоначалния
отговор и допълнителния отговор на исковата молба, поради което няма основание
за намаляване размера на разноските, направени за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Л.С., ЕГН **********, бивш
жител ***, починал на 08.03.2020 г., заместен от неговите правоприемници М.И.С., ЕГН **********, и П.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, съдебен адрес:***
– за адв.Т.К., против Х.Д.Л., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***5, адвокатско дружество „Д., А. и с.“ – за адв. Г.А., иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр чл. 537 от ТЗ, за установяване по отношение
на ответника Х.Д.Л., ЕГН **********, че дължи на П.Л.С., бивш жител ***,
починал на 08.03.2020 г., заместен от неговите
правоприемници М.И.С., ЕГН **********,
и П.П.С., ЕГН **********, сумата от 70 000 евро,
представляваща част от 403 510 евро, дължима по запис на заповед от 18.10.2012г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 20.02.2018г. по чгр.д. № 83961/2017г. на СРС,
ГО, 140 състав, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
М.И.С., ЕГН **********, и П.П.С., ЕГН **********, да
заплатят на Х.Д.Л., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото р азноски в размер на 10 530 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :
.