№ 121
гр. А., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100745 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ на САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ "ЛИНА" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. П.Ш., съд.адрес: ***, против О. В. А., ЕГН
**********, чрез адв.З.К., съд. адрес: ***. Твърди, че на 7.3.22г. ответникът, управлявайки л.а.
„***”, с рег. № ***, виновно причинил ПТП, в което ПТП участвал и л.а. „***“, модел „***“ –
собственост на ищеца, управляван от Щ.Щ., като на МПС /собственост на ищеца/ била нанесена
тотална щета. Сочи, че за собствения л.а. имал сключена застраховка „Каско+“, по която
застрахователят ДЗИ-Общо застраховане за настъпилата щета от 7.3.22г. му заплатил сумата от 8
524,80 лв. Поддържа, че пазарната стойност на увредения л.а. била около 19 000 лв., както и че
поканил ответника да му заплати обезщетение за увреждането, но плащане не последвало. Моли
ответникът да му заплати сумата от 10 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат на
ПТП от 7.3.22г., сумата от 460 лв. – законна лихва за периода от 7.3.22г. до 21.8.22г., ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане. Претендира разноски.
Ответникът е подал ОИМ. Счита иска за недопустим, т.к. ищецът следвало да потърси по-
голямо обезщетение от своя застраховател. Евентуално намира претенцията за неоснователна,
оспорвайки я по основание и размер. Счита, че не само той бил виновен за настъпилото ПТП, а
било налице съпричиняване, в какъвто смисъл възразява, т.к. вина за същото имал и водачът на л.а.
„***“. Поддържа, че към момента на ПТП имал застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
„Бул Инс“ АД, искайки привличането му като трето лице-помагач. Намира претенцията за
завишена по размер, както и че ищецът не претърпял твърдените вреди. Моли за отхвърляне на
иска, претендирайки разноски.
С определение от 06.10.22 г. съдът е конституирал на страната на ответника ЗД "Бул Инс"
АД, в качеството му на трето лице-помагач на осн. чл. 430, ал.2 КЗ. Допълнителната страна в
процеса изразява подробно писмено становище за неоснователност на иска.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори, а и се
установява, че ищецът е собственик на процесното МПС - л.а. „***“, модел „***“, рег.№ ***, както
и че за МПС между ищеца и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е била налице валидно сключена
автомобилна застраховка "Каско+", комбинирана застр.полица №440121021020621, с период на
валидност от 00:00 ч. на 21.06.21 г. до 23:59 часа на 20.06.22г., с уговорена застрахователна сума
от 12 000 лв.
Не е спорно по делото, а и се установява, че по отношение на л.а. „***”, с рег. № ***, е
имало валидно сключена застраховка "ГО" на автомобилистите BG/02/121003328998, с период на
действие от 22.11.21г. до 21.11.22г., застраховател по която се явява третото лице-помагач ЗД "Бул
Инс" АД.
От представения Протокол за ПТП № 1650938/7.03.22 г. се установява, че на 07.03.22 г. в
13:00 ч. ответникът при управление на л.а. „***”, с рег. № ***, в гр.А. по ул. "***" до бенз.“***“ не
съобразил поведението си с пътен знак „Г2“, завивайки наляво и блъскайки движещия се участник
Щ.Щ., който управлявал л.а. „***“, модел „***“, рег.№ ***, с което ответникът причинил ПТП. В
протокола за ПТП е посочено, че водачът Щ. се движел правомерно, а като вреди от ПТП са
описани видимите имуществени щети по двете посочени МПС, както и че местопроизшествието е
било посетено от служителите на МВР в 14.00ч. на същия ден.
С оглед наличието на сключената застраховка "Каско+", комбинирана застр.полица
№440121021020621, ищецът отправил искане до застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за
изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета №44010212201135/8.3.22г. за
настъпилото ПТП на 7.3.22г. Не се спори, а и се установява, че застрахователят определил за
изплащане на ищеца застр.обезщетение от 8524,80 лв. /представляващо действителната стойност
на л.а., приспадайки 25% запазени части/. Така определеното застр.обезщетение било изплатено на
ищеца, в която връзка застрахователите на страните са уредили на 20.10.22г. отношенията
помежду си по см. на чл. 412 вр. чл. 411 КЗ /като ЗД "Бул Инс" АД е изпълнил, прихващайки към
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, сумата в размер на 8 728,56 лв. по заведената щета №**********/.
По делото са разпитани свидетелите Щ.Щ. и А.Х.. Свид.Щ. дава показания, че движейки се
от гр.К. към гр.А. /на входа на гр.А., до бенз.“***“/, изненадващо излязъл л.а. от бензиностанцията
с висока скорост, завивайки наляво, като свидетелят се движел със съобразена скорост /до 50
км/ч/, но не успял да избегне удара между двата л.а. Дава показания, че се движил в своето платно
за движение, не изпреварвал друг автомобил преди настъпване на ПТП, като ответникът си
признал вината пред полицаите и водачите подписали протокола за ПТП без възражения. Свид.Х.
дава показания, че бил в колата на ответника преди настъпване на инцидента, като водачът завил
наляво, излизайки от бензиностанцията със скорост 20-30 км/ч, въпреки че бил наясно със
забранителния знак „Г2“, който бил поставен и двамата видели. Дава показания, че въпреки че се
огледали, не забелязали насрещно движещият се л.а. „***“, който извършвал изпреварване
/влизайки в гр.А./, движейки се с висока скорост, идвайки право към тяхната кола. Ответникът
опитал да избегне удара, но не успял, като ударът с л.а. „***“ настъпил в платното за движение на
л.а. „***” /посока към гр.К./.
По делото е изслушано заключението на повторна тройна СТЕ, неоспорено от страните,
което съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвено. Според ВЛ Б.Т., М.Я. и Ж.С. в
процесния участък се наблюдава възможност за обективна видимост между водачите на
2
процесните МПС един спрямо друг преди настъпване на ПТП. ВЛ са посочили, че скоростта на
л.а. „***“ преди ПТП е била около 55 км/ч, като в участъка е действал знак „Д11“ /поставен на
входа на гр.А., при влизане от гр.К./, ограничаващ скоростта на движение до 50км/ч., както че е
налице и забранителен знак „В24“, забраняващ изпреварването на МПС на около 200 м преди
изхода на бензиностанцията. ВЛ са дали заключение, че платното за движение откъм гр.К. в
посока към бензиностанцията описвало плавна дясна крива, като платното се състояло от една
лента за движение в посока гр.А. с широчина 4м /след изхода на бензиностанцията се появявала
втора пътна лента/, че е налице и една лента за движение в посока гр.К. със същата широчина,
както и че между двете ленти бил обозначен участък с коси успоредни линии /налична пътна
маркировка М15 с широчина 2,4м/, обозначаваща площ забранена за движение на ППС. От
заключението на повторната СТЕ се установява и че на изхода на бензиностанцията към главния
път /където станало ПТП/ са били налице пътни знаци „Б1“, указващ пропускане на движещите се
по пътя с предимство, както и „Г2“, задължаващ водача да се движи само надясно след знака. ВЛ
заключават, че ответникът, излизайки от бензиностанцията, извършил маневра завиване наляво и
насочил МПС косо под ъгъл към защрихованата площ и насрещната лента за движение, като в
същото време водачът на л.а. „***“ възприел възникващото препятствие на пътя, като не
предприел действия по намаляване на скоростта и по необходимост за спиране, а предприел
заобикалянето отляво на препречващото му пътя ППС, преминавайки в средната лента за
движение /отклонителната лента към входа на бензиностанцията, навлизайки в защрихованата
площ, след което настъпил първоначален /и единствен/ удар между двете МПС. Ударът между
двата л.а. настъпил в областта между десния ъгъл на предната броня на л.а.“***“ и страничната
част на предния десен калник на л.а.“***“ /последствията от който са подробно описани в
заключението/. ВЛ са заключили, че ударът между МПС е настъпил в защрихованата площ на
платното за движение /надлъжно на пътя – в началото на отклонителната пътна лента за
бензиностанцията в посока гр.К. -срещу изхода й, и напречно на пътя на 1 м вдясно от границата
на защрихованата площ с насрещната пътна лента за движение в посока гр.А./, като водачите на
двата л.а. не са употребили спирачните уредби на управляваните от тях автомобили. От
заключението се установява, че скоростта на л.а. „*** 25“ към момента на удара с другия л.а. е
била 17 км/ч, а скоростта на движение на л.а.“***“ преди удара е била 55,3 км/ч. В о.с.з. от
19.5.23г. ВЛ са пояснили, че л.а. „***“ преди удара не е бил в своето платно за движение, а се
намирал в защрихованата площ /между своето платно и насрещното платно за движение/, както и
че процесното ПТП настъпило поради субективни причини, осъществени от двамата водачи.
По делото е изслушано заключението на САОЕ, неоспорено от страните, което съдът
приема като компетентно и безпристрастно изготвено, в което ВЛ П. е дало заключение, че
справедливата пазарна стойност на л.а. „***“ към м.март 22г. е в размер на 13 483 лв., като в о.с.з.
от 16.6.23г. ВЛ пояснява, че след ПТП са налице запазени части от посоченото МПС, които според
експерта представляват около 25-30% от посочената сума, която собственикът би могъл да получи
от продажбата на тези вещи /около 2500-3000лв/.
При тази фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Съгласно
чл.45 ЗЗД обезвреда за причинените вреди дължи поначало делинквентът. В КЗ е уредена
възможност увреденият да предяви претенцията за обезвреда направо пред застрахователя, но не е
длъжен да стори това. Дори застрахователят да е заплатил обезщетение в определен размер, ако са
налице вреди в по-голям размер, репарирането им може да се търси от делинквента. Съгласно т.1
от ТР № 2/2012г., ОСТК на ВКС задължението за поправяне на вредите, произтичащо от
3
деликтната отговорност има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му
реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му
осъдителен иск по чл.45 ЗЗД, провеждането на който не е обусловено от наличие или не на
действителен договор по застраховка „Гражданска отговорност” с делинквента. Възможно е
следователно ищецът да предяви претенцията си за обезвреда чрез два отделни иска – срещу
делинквента /по чл.45 ЗЗД/ и срещу застрахователя, използвайки защитата по КЗ, но деликтът е
един /в случая процесното ПТП/, поради което и за причинените вреди се дължи пълна обезвреда,
но само веднъж, като плащане на суми по една от претенциите следва да се отчете с оглед
евентуалната основателност на другия иск. Увреденият е претърпял вреди /в определен размер/ и
може да получи само едно обезщетение за тях. С други думи,ако увреденото лице упражни едното
право и то бъде погасено /напр. чрез плащане/, се погасява в съответния размер и другото право,
защото в случая е налице хипотезата на липса на вреда подлежаща на обезщетяване. Следователно
предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Спорен по делото е въпросът дали единствено ответникът е виновен за настъпилото ПТП
или е налице и съпричиняване от страна на водача на процесния л.а.“***“ /Щ.Щ./, респ. какъв е
процента на съпричиняване. В тази връзка на първо място следва да се обсъди доказателствената
сила на Протокола за ПТП № 1650938/7.03.22 г. В трайната практика на ВКС /Р.№ 85/ 28.05.2009г.
по т.д. № 768/ 2008г., II ТО, Р. № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г., I ТО, Р. № 73/ 22.06.2012г.
по т.д. № 423/ 2011г., I ТО и Р. № 98/25.06.2012г. по т.д.№ 750/ 2011г., II ТО/ се приема, че
протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия /чл.179, ал.1 ГПК/. В случая
когато органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото настъпване на ПТП,
документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на
ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Доказателствената сила на протокола за ПТП
не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за
наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, т.к. това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Вписаните в
протокола за ПТП обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл.
и чрез назначаване на вещи лица /експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /Р. № 15 от 25.07.2014
г. по т.д. № 1506/2013 г., I TO на ВКС/. В случая протоколът за ПТП е изготвен след посещение на
място от органите на полицията /около един час след настъпване на инцидента/, несъмнено
установяващо се от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място", при
възможни два отговора - „да" или „не", е указано, че с „х" се зачертава ненужният отговор, като в
конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не". Доколкото протоколът за ПТП е изготвен
по чл. 125 ЗДвП от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице
факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента,
4
посоката на движение на автомобилите и на описаните щети по двата автомобила, но в случая
няма обвързваща материална доказателствена сила за цялостният механизъм на ПТП, вкл. за
направените от дл. лице изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП
/по-конкретно, че водачът Щ. се е движил правомерно и че причина за инцидента е единствено
поведението на ответника/. Механизмът на процесното ПТП се установява от другите събрани по
делото доказателства – свидетелските показания и най-вече от заключението на ВЛ по повторната
тройна СТЕ. В случая безспорно се установява, че е налице противоправно виновно поведение,
осъществено от ответника, причиняващо вреди на ищеца при настъпване на процесното ПТП.
Ответникът несъмнено е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, съзнателно несъобразявайки се с
задължителните предписания на поставения знак „Г2“ на входа на бензиностанция „***“,
завивайки наляво по главния път /вместо да предприеме задължително движение надясно след
този знак/, като същевременно не е пропуснал и движещия се на пътя с предимство л.а.“*** 25“
/макар че първоначално не го е видял/. Съдът обаче намира, вземайки предвид безспорно
установения механизъм на ПТП, че е налице съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на
водача на л.а. „*** 25“.В константната практика на ВКС е прието, че съпричиняване е налице само
с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на ЗДвП. Изводът за
наличие на съпричиняване по см.на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било
причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или
вместо да бездейства беше направил нещо. На същата плоскост следва да почива и преценката за
липсата на съпричиняване. Безспорно се установява, че в случая водачът Щ.Щ. е нарушил
правилата на чл. 67, ал.1 ППЗДвП /като липсват категорични доказателства за извършване на
маневра изпреварване от водача, поради което няма основание същата да се отчита в случая/,
движил се е в населено място със скорост над разрешената от 50 км/ч /арг. чл.21, ал.1 ЗДвП вр. чл.
55, ал.4 ППЗДвП/, не е предприел действия по намаляване на скоростта /и евентуално при
необходимост да спре/, забелязвайки възникналото препятствие на пътя /чл. 20, ал. 2, изр.
последно ЗДвП/, още повече, че ударът се е осъществил не в неговото платно за движение /в
посока към гр.А./, а в площта с маркировка „М15“, обозначаваща поначало площ забранена за
движение на ППС /арг. чл.65, т.6 ППЗДвП/. Предвид посочените нарушения, извършени от водача
Щ., несъмнено установяващи се от доказателствата по делото, съдът намира, че е налице
съпричиняване от страна на увредения в размер от поне 40 %, обуславящо извод за
неоснователност на иска поради следното. В случая справедливата пазарна стойност на л.а. „***“
към м.март 22г. е в размер на 13 483 лв., т.е. това е размерът на щетата, настъпила за ищеца от
процесното ПТП и доказана по делото. Ищецът претендира сумата от 10 000 лв., твърдейки, че
пазарната цена процесното МПС е около 19 000 лв. /получавайки от застрахователя по каското
сумата от 8524,80лв./, която твърдение е несъстоятелно /сумата е завишена/ с оглед събраните
доказателства. Отчитайки размера на съпричиняването /40 %/, относим при определяне размера на
вредата, обезщетяването на който дължи ответника, съдът намира, че дължимото от последния
обезщетение следва да се намали до сумата от 8089,80 лв. В случая обаче ищецът вече е получил
обезщетение за същите вреди от застрахователя /сумата от 8524,80лв./, явяващо се по-голямо по
размер от сумата от 8089,80 лв. Следователно от процесното ПТП няма причинени на ищеца
5
вреди, които да са останали некомпенсирани и с оглед пълното удовлетворяване на увреденото
лице /чрез извършеното от застрахователя му плащане/, поради което предявеният иск за главница
е неоснователен. Поради обезщетителния характер на прякото право, реалното обезщетяване от
застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер има за своя правна
последица неговото погасяване, какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право /т.2 от
ТР № 2/2012г., ОСТК на ВКС/. Неоснователността на главния иск за 10 000 лв. обуславя
отхвърляне и на акцесорната претенция за 460 лв. При този изход на спора на ищеца не се следват
разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК поради отхвърляне на иска на ответника следва да се присъдят
разноски от общо 1500 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение и депозит за СЕ.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от САМОСТОЯТЕЛНА
МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ "ЛИНА" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. П.Ш.,
съд.адрес: ***, против О. В. А., ЕГН **********, чрез адв.З.К., съд. адрес: ***, за заплащане на
сумата от 10 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от 7.3.22г., настъпило
в гр.А. /до бенз.“***“/ между л.а. „***“, модел „***“, рег.№ *** и л.а. „***”, с рег. № ***, както и
за сумата от 460 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 7.3.22г. до 21.8.22г.
ОСЪЖДА САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ "ЛИНА"
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. П.Ш., съд.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на О. В. А., ЕГН **********, чрез
адв.З.К., съд. адрес: гр.А., ул.Свобода №3, ет.1, ап.3, сумата от 1500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6